Подслушала разговора на работничката си с приятелката й
– …Случайно чух това! – споделя 35-годишната Надежда. – Прибрах се по-рано, в сравнение с трябваше… Обикновено, когато асансьорът стопира на етажа, в жилището се чува чудесно. Но преди седмица обаче взех решение да вървя пешком до шестия етаж, нещо като спорт… Разбира се, че Валя не знаеше за това. Стигнах до жилището, стопирах да потърся ключа в чантата си и чух, че евентуално Валя стои в коридора и приказва по телефона…
Валя е дамата, която идва при Надя два пъти седмично, с цел да почисти тристайния й апартамент и се оправя извънредно добре.
Съвсем неотдавна Надя не може да спре да хвали работничката си – била прилежна, педантична, виновна и почтена. Работила бързо, почиствала деликатно, не се бъркала в диалозите, не закъснявала, била точна.
Надя чува Валя да беседва по телефона с нейна другарка, когато се прибра у дома в несъответствуващ миг.
Валя обаче не схваща, че зад вратата всичко се чуваше…
Стоейки пред вратата, Надя чува доста неща за себе си. Всъщност не подбирайки изрази, Валя се изрича във връзка личността на своята хазяйка и нейното семейство и неналичието на непорочност в тях.
– За три дни по този начин разхвърлят този апартамент, че не можеш да си представиш! Аха, да, ядат доста, сигурно не са на себе си!… А какъв брой отпадък има, Танче! Навсякъде! Не разбирам, в действителност ли толкоз ги мързи да си вдигнат дупето и да си изхвърлят боклука в кофата?…Точно, като свине!…
Надежда е в потрес. Винаги е вярвала, че тя и Валя имат страхотни връзки. На Валя не й е елементарно да живее, отглежда две деца сама, а Надя доста й съчувства и оказва помощ – дава й облекла, обувки, играчки. Наскоро е нараснала заплатата й – за съвършено свършената работа.
– Дори на майка ми я предложих.
– Е, майка ти съгласи ли се?
– Не… Майка ми изрично отхвърли незабавно, когато още преди няколко години си говорихме с нея. Тя сподели, че до момента в който била на крайници, сама щяла да чисти жилището си, нямала да пуска непознати. Не желала никой да я ненавижда и да я разисква зад тила й, а това несъмнено всяка работничка го правела… Пък аз й се смях, можеш ли да си представиш? Сочих Валя за образец, че тя не била такава…
…Тогава Надя слезе надолу по стълбите и се качи в асансьора. Когато дойде, зад вратата цареше тишина. Валя, общителна и усмихната, както нормално, миеше огледалото в коридора. Ако преди две минути Надя не беше чула с ушите си репликите на работничката си, тя в никакъв случай не би повярвала в сходно нещо…
-И какво направи? Каза ли й нещо?
– Все още нищо. Платих й, изпратих я, както нормално. Не знам какво да върша. Обадих се на майка ми, споделих й, че е била права и евентуално ще се разделя с Валентина. И майка ми ми сподели – за какво да се разделяте? Ти самата няма да си изчистиш; привикнала си с хубавото. Пък и би трябвало да си намериш друга помощничка. Всички са идентични! Всички ще разискват и осъждат, никой на драго сърце и наслада няма да ти мие банята!
– Хм. Интересна мисъл…
– Да… Майка ми споделя, че тази най-малко чисти добре, плюс към този момент е тестван човек. Честна и чистоплътна. Пък новата, първо, че би трябвало да се откри, и второ – дали ще работи отново по този начин добре? Не е факт…
***
Как мислите, че е вярно да се постъпи в тази обстановка?
Да се смени ли работничката и то незабавно? Или да се преструва, че не е чула нищо, да изхвърли от главата си този миг и да си живее, както до момента?
Всички ли дом помощнички не харесват работодателите си? Всяка ли може да постъпи по същия метод, както е постъпила Валя?
