По думите му в столицата по-голямата битка ще е за контрол на Общинския съвет. „Районните кметове и Съветът са по-важни, отколкото лицето на кмета на столицата”, каза журналистът. И допълни, че все още не може да си отговори на въпроса защо Манол Пейков не е кандидатът на ПП-ДБ за кмет на Пловдив.

По отношение на правителството той уточни, че според него хората в ПП-ДБ са знаели, че със съставянето на такъв кабинет, влизат в голям капан и това ще им се отрази имиджово. Той добави, че е повече от ясно, че хора с огромен опит няма как да не се възползват от една такава сглобка. „Изведнъж се оказва, че безсмислено сме били на улиците, защото всичко си остава същото”, каза Алипиев.

Сегашната коалиция е много крехка, но понякога крехките неща издържат най-дълго. Каква ще бъде политическата сцена след това е трудно да се предвиди. Това коментира в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS журналистът Юри Велев.

По отношение на местните избори той уточни, че кандидатурата на Васил Терзиев е проблем за градската десница. „Битката за София е ключова. Столицата има нужда от разумни и бързи решения”, добави Велев.

Искането е направено въз основа на проверка на работата на прокурора, извършена от отдел „Административен“ на ВКП, която е установила забавяне на прокурорски преписки в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г.

Според констатациите в доклада прокурор Колев се е произнесъл или предприел действия със закъснение в срок до 2 месеца по 34 случая, а със закъснение над 6 месеца - по 69 случая, като в 22 от тях забавянето е от и над 1 година. Преписките са му били възложени, докато е бил в отдел „Специализиран“, и по-конкретно в групата, която разследва корупционни престъпления. Към момента той е в екипа на отдел „Съдебен“ към ВКП.

В специализирания отдел прокурорът е наблюдавал преписки с фактическа и правна сложност при значителна натовареност, която е надвишавала близо два пъти средната натовареност на прокурорите там.

При разпоредена допълнителна проверка са установени 103 случая, свързани с 98 прокурорски преписки, по които в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г. Максим Колев се е произнесъл не само извън законоустановените, но и извън разумните срокове с оглед на спецификата на работата, с която е бил натоварен.

Конкретните преписки и констатациите за всяка от тях са изброени детайлно в предложението до Прокурорската колегия на ВСС, като се посочва, че забавеното произнасяне по тях „представлява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони“ и е нарушение на Закона за съдебната власт.

Румъния винаги е имала много по-агресивен начин на поведение и много повече е показвала мускули. Ние сме имали доста по-мек подход, много се разминаваме в това как водим външната си политика, посочи бившият зам.-външен министър..

Що се касае до Европейския съюз, тук съм съгласен с президента, че двустранните срещи и разговори с Нидерландия и Австрия са ключови, затова да да бъдат убедени, че България се справя с охраната и границата. Според мен решение е да се върнем отново на двустепенното влизане в Шенген, първо с летища и пристанища, и след това са сухопътните граници, добави той.

Министър-председателят Николай Денков заяви в началото на редовното заседание на Министерския съвет, че е удовлетворен от вчерашните разговори с преговорните екипи на протестиращите земеделци и синдикати. Според него са взети полезни решения, от които ще спечели както държавата, така и хората.

"Вчера бяхме свидетели на два големи протеста с редица искания, повечето от тях са свързани с проблеми, натрупани през последните години. Благодаря на преговорните екипи за това, че дойдоха, участваха в конструктивни разговори и именно в резултат на тези разговори имаме решени. А всички решения, които бяха взети вчера и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието съответстват на целите и приоритети на правителството. Никъде нямаше нужда то да отстъпва. Напротив, когато седнахме заедно и обсъдихме с колегите какво ги притеснява и какви могат да бъдат решенията, се оказа, че тези решения могат да бъдат взети така, че да помагат на хората, да ги защитават и да не променят целите и приоритетите, по които работи това правителство", посочи Денков.

Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

"Не искаме оставки, а искаме решения! ... Искаме сигурност за бъдещето на сектора".

По думите му присъствието на финансовия министър Асен Василев на срещата в Министерския съвет с протестиращите земеделци е добър сигнал.

"Утре влизаме с машините в София и отново сме на жълтите павета с всички колеги. Тази нощ машините ще спят край Долни Богров и утре сутринта ще влязат", уточни той.

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.