Защо е важно да се прегръщаме
Знаете ли, че върхът за най-голяма прегръдка се държи от скаутите в Португалия? През 2012 година в груповото гушкане се включват 17 500 души! И да не си помислите нещо – всичките са били облечени.
А какъв брой мислите, че е траяла най-дългата прегръдка? Цели 24 часа и 33 минути! Постижението е на Рон О'Нийл и Тереза Кер от Канада. Двамата слагат своя връх през лятото на 2010 година За съпоставяне, всички ние приблизително прекарваме единствено час на месец в обятия.
И като си приказваме за дефицит на обятия, знаете ли, че в Сингапур и Дубай сходна демонстрация на непосредственост на обществени места е неразрешена? В Япония също не се приема добре – смята се за излишно нахлуване в персоналното пространство. В някои американски учебни заведения като Nicolas Junior High School във Фулъртън, Калифорния прегръдките сред възпитаници също са неразрешени! Подобни случаи има и в Австралия. Е, Щатите вършат опити да се притовопоставят на това криворазбрано високонравствo – от ден на ден хора годишно честват Националния ден на прегръдката (National Hugging Day), който от 1986 година насам. се организира на 21 януари. От 2008 година англичаните, въодушевени от концепцията, празнуват Националния ден на прегръдката за шефа (National Hug Your Boss Day), който се отбелязва през третия петък на август. В този подтекст, същински първенци в дисциплината „ прегърни ме “ са французите. Изследвания, извършени от Touch Research Institute към University of Miami Medical School, демонстрират, че французите се прегръщат три пъти повече от американците. Интересно къде ли сме ние?
Повече обятия за по-щастливи дни
Смята се, че британската дума за прегръдка, hug, идва от старонорвежката hugga, която значи „ да успокоя, да основа чувство за комфорт “. Ето че още на лексикално равнище се вижда резултатът на прегръдката върху тялото и душeвността ни. Невроикономистът Пол Зак, прочут още като „ Д-р Любов “, предлага най-малко 8 обятия дневно за по-щастлива и по-добра връзка. Изследвания, извършени от доктор Тифани Фийд, шеф на Touch Research Institute демонстрират, че нежното допиране понижава болката, укрепва имунната система при хора с артрит, фибромиалгия (болки в мускулите), мигрена и даже рак, оказва помощ за растежа на недоносените бебета, бори се с депресията...
Окситоцин – „ хормонът на любовта “
Научните проучвания през последните години отделят изключително внимание на прегръдките и въздействието им върху физическото и прочувственото здраве. Оказва се, че прегръдката подтиква хипофизната жлеза да синтезира окситоцин, прочут като „ хормона на любовта “. Как става това? Кожата ни е нашият максимален орган – към 2 кв.м., почти колкото размерите на двоен матрак. Когато някой ви допре, под мястото на допир се задействат спефични рецептори – ламеларни тела. Стимулирани посредством притискането, те изпращат сигнали до мозъка и задействат блуждаещия нерв. Наричат го по този начин, тъй като разклоненията му минават през цялото тяло и стигат до разнообразни органи, в това число сърцето (което изяснява връзката прегръдка – окситоцин – укротен сърдечен ритъм). Блуждаещият нерв подтиква хипофизата да създава „ хормона на любовта “, който въздейства върху лимбичната система в мозъка, отговаряща за държанието, страстите, паметта. Окситоцинът понижава раздразнението, успокоява напрежението, тушира напрежението, покачва качеството на съня, лекува главоболието. Бори се с депресията, страха и възприятието за самотност. Играе роля и при превъзмогването на зависимости, като понижава потребността от алкохол, дрога и сладки храни. Повлиява удобно възпалението и лекуването на рани. Стимулира производстото на ендорфин и серотонин („ хормоните на щастието “), допамин („ хормона на удоволствието “). Освен това понижава равнищата на кортизол („ хормон на напрежението “) - когато неговите стойности са нараснали, съществува заплаха от остеопороза, понижаване на мускулната тъкан, увеличение на мазнините, затруднена работа на паметта, мъчно асимилиране на глюкозата, увреждане на имунитета.
