Какво се крие зад личността на мегаломана?
Мегаломанът отхвърля да одобри, че в него се крие персона, която е страхлива, комплексирана и безчувствена. По тази причина той употребява като предпазен механизъм вербална експанзия или налагане на подправеното си всемогъщество. От друга страна, страхувайки се да не би някой да го надмине, той се подиграва на всеки, който му се стори застрашителен, и по този метод вреди на всички, които възприема като опасност за егото си. Зад тази маска обаче се крие човек, изпълнен с неустановеност и с възприятие за неприспособимост, който се старае да не покаже на близките какъв брой е уязвим в действителност. Като се пробва да преувеличи уменията си и да драматизира своите триумфи, мегаломанът в действителност показва занижено самочувствие и некадърност да посреща разочарованията.
Арогантността и надутото държание на мегаломана по предписание го слагат в състояние на дълбока самотност, тъй като останалите не го одобряват. Понякога той самият се изолира – възприятието му за предимство го изтиква на ръба на връзката с тези, които счита за малоценни. Тази самотност – както обусловена извън, по този начин и самоналожена – води до чувство за прочувствена празнина, която може още повече да задълбочи неговата незадоволеност и да укрепи патологията.
Познавате ли човек, който е уверен, че всичко, което прави, споделя или мисли, е безпогрешно? Ако отговорът е да, най-вероятно си имате работа с мегаломан. Това е някой, който презира другите, тъй като счита, че ги превъзхожда заради повишената си самокритика. Но по какъв начин да го идентифицираме? Макар да е изцяло обикновено да има хора, които са горди със себе си и мислят, че са всестранно надарени и способни на всичко, от време на време не е толкоз елементарно да решим дали са мегаломани, или не. Един от признаците би бил раздутото им его наред с принизяването на близките, които считат за непълноценни.
Мегаломанията е психологично заболяване, разказано в психиатрията като признак на нарцистичното личностно разстройство. Но с цел да разберем дали даден човек страда от фикс идея за великолепие, би трябвало да установим дали има налудничави хрумвания, или не, т.е. дали изживява мечти за всемогъщество, които го карат да се счита за по-висш.
Мегаломания и егоизъм се приписват на исторически персони като Наполеон, Хитлер и Сталин. Те мислели, че заслужават да владеят целия свят и вярвали, че са единствените, способни да опазят владенията си и да завоюват нови страни, с цел да популяризират родината си. Поради това гледали на себе си като на незаменими спасители и непрестанно се стремели да разширят властта си в серпантина на същински делириум. Хора, чиято единствена причина за по-нататъшно развиване е импулсът за издигане и напредък, подхранван от вярата в безспорната власт, претърпяват утежняване на признаците си в резултат на това, че държат себе си виновни за непостижимото. Както е посочила историята, най-после те се трансформират в рискови тирани, способни на най-безогледни дейности.
Мегаломанът има несъразмерна визия за себе си и копнее за обществено самопризнание, което съгласно него ще му обезпечи постигането на властова позиция. Въпреки че външно демонстрира огромна самонадеяност, при по-подробен разбор на личността му ще установим, че става дума за човек с голям брой дефекти и непредвиден комплекс за непълноценност или обществена празнина.
Бонус: 7 признака, по които да разпознаете мегаломаните
- Те са изключително самонадеяни. Смятат, че наличието им на всяко събитие е от изключителна значимост, т.е. би трябвало да са на всяка гозба мерудия.
- Държат се по този начин, като че ли са всемогъщи и обичат да показват качествата си пред другите, с цел да се хвалят с тях.
- Смятат се за непогрешими и в положение да разрешат всеки проблем. Готови са на всичко, с цел да се снабдят с власт, в това число да манипулират близките.
- По принцип не се учат от грешките си и по тази причина нищо не ги стопира да ги повтарят още веднъж и още веднъж.
- Имат идеализирана визия за себе си.
- Обръщат внимание по какъв начин реагират близките на това, което вършат или споделят. Ако ги отхвърлен поради неуместното им държание, мислят, че казусът е у другите.
- Суетата, подкрепяна от мощно надценено его и подхранвана от изразено възприятие за предимство, ги кара да презират всичко, което не ги визира директно.
