Защо младите западняци намират очарование в комунизма?
" Здравейте, моят въпрос е:Защо младежите от Западна Европа намират известно обаяние в комунизма? Защо за тях сърп и чук на червен декор е задоволително да се намира на брошури, за какво не са отвратени от това което съставлява? " Питането по плана на " 100 въпроса за тоталитарната страна " е на София Славова. A от медията дават отговор по този начин:
Сам си зададох този въпрос преди към десетилетие, когато бях студент във Англия и очевидец на началото на този тренд, който в този момент е извънредно развъртян и на Острова, и в Съединени американски щати - непредвидената обич на младите, интелигентните и образованите към марксизма и социализма.
През годините сътворих още доста контакти и зад Океана, по напълно друга линия, и от ден на ден се набиваше на очи тази странна за нас, българите, идеология - идеализираното западно ляво, което не схваща или не познава грозната история на комунистическата идеология.
Простичкият отговор на този въпрос е - тъй като за тях тези знаци и тази идеология съставлява нещо напълно друго от това, което ние виждаме.
Преди да можем да разгледаме какво се случва в този момент, е хубаво да хвърлим един взор в близкото минало - нещо, с което аз нямам персонален опит, само че ни дава значима насочна точка, с цел да разберем какъв брой странна е тази смяна.
Марксизмът и социализмът в Съединени американски щати през предишния век
Не е загадка за никого, че от 50-те в Съединени американски щати антикомунизмът се трансформира в част от американската еднаквост. Ако преди Втората международна война дефиниращи за нея в доста груби линии са свободата, убеждението, че Щатите са най-развитата и най-свободната народна власт на света, след началото на Студената война водещ е фактът, че Страната на неограничените благоприятни условия е главният зложелател на Съюз на съветските социалистически републики, главният герой против комунизма.
А комунизмът е изконно зло - това американската общност в огромна степен разпознава като факт. Американските политици от този интервал също употребяват това в реториката си непрекъснато - и (по локалните стандарти) леви, и десни.
Изучаването на Маркс е неизменима част от стопанската система при започване на предишния век - само че към средата му, най-малко в тази област, той бива вмъкванкато не повечеот историческа записка. Причината е елементарна - в допир с действителния живот всичките му стопански хипотези се разпадатна практикапред очите на целия свят.
В политологията Маркс остава значителен създател - най-много заради обстоятелството, че е част от логическата поредност на политоложката мисъл. Но и там той не заема изключително централно място.
Със затъването на Съюз на съветските социалистически републики и изместването на фокуса на интернационалната политика от конфликта на двете суперсили към действителната доминация на Съединени американски щати на световно равнище, малко по малко се отваря път на марксистите - които в никакъв случай не изчезват, единствено се скатават, с цел да употребяват всяка опция " да изгреят " още веднъж. Къде? В областите, в които има най-впечатляващ напредък в последните 40 години - обществените науки, джендър проучванията и феминизма.
Студентите са идеалисти, каквито и би трябвало да бъдат
Да, това е класическата максима - в случай че човек е млад и не е малко ляв, е без сърце, в случай че е възрастен и не е повечко десен, е без мозък. Няма нищо учудващо във обстоятелството, че младежите в Съединени американски щати, Англия и на други места се увличат по левите идеологии, които се борят за повече тъждество в обществото и по-справедливо систематизиране на богатствата.
Как обаче се случва скокът от уважението към демократичния социализъм - постигнал несъмнение триумфи в Скандинавието, да вземем за пример - към идеализиране на комунизма и комунистическата действителност?
С помощта на преподавателите и сериозна доза съзнателно незнание.
В последните 20 години десните в Съединени американски щати непрекъснато развиват тезата, че марксисти са завладели университетите. Левите пък настояват, че това е просто популистка интрига, опит за потребление на " алената суматоха " от предишния век за активизиране на консервативния електорат. Както се случва нормално, истината е някъде по средата.
В доста западни университети има сериозен брой преподаватели, които са открити марксисти. Под отбраната на академична самостоятелност и от висотата на университетските институции те градят една неуместна, само че все пак ефикасна теза - че режимите, мачкали Източна Европа, елементи от Азия и Южна Америка, не са " същински комунизъм ".
Което от чисто академична позиция е реалност, между другото - руската идеологическа мисъл твърди, че комунизмът е крайната цел, до която се доближава посредством социализъм.
Тази позиция обаче допуска и друго - че актуалните леви идеолози са някак по-съвършени и по-способни да построят " същински комунизъм " - една неуместна теза, която, популярност богу, досега не е намерила особена поддръжка най-малко пред изборните урни.
Тази теза обаче, въпреки и да е логичен неверна, е съвършената отбрана.
Бунтарството и отдалечеността от предишното
Друга причина за идеализирането на лявото е и чистото бунтарство на младите - те желаят да са срещу статуквото. А статуквото и в Съединени американски щати, и във Англия десетилетия наред е по-скоро дясно. Десните ще посочат редуването на демократи и републиканци зад океана, или на лейбъристи и консерватори на Острова, само че истината е, че даже най-крайните " леви " държавни управления там в никакъв случай не са подкрепяли концепцията за планова стопанска система, за унищожаване на частната благосъстоятелност, или за одържавяване на всички обществени услуги. Европейският социализъм е за повече надзор и регулация на капитализма, не за унищожаването му.
Изключително елементарно е за младите студенти да " хлътнат " по тази идеология - изключително след серията международни стопански рецесии в последните две десетилетия. След все по-публичните злоупотреби на големи международни монополисти. След все по-ясните и необорими данни за резултата на нападателната капиталистическа стопанска система върху околната среда и световния климат.
За младите е непостижимо да бъдат умерени - те не желаят постепенна смяна, те желаят смяна в този момент, най-късно на следващия ден - или иначе казано, гражданска война.
Младежите на по 20 години в Съединени американски щати и във Англия в този момент са изцяло откъснати от комунистическата действителност - в действителност са толкоз отдалечени във времето, че чак техните дядовци и баби са живели в ера, в която медиите и публичното внимание въпреки всичко са били ориентирани къмСССР и живота в комунизма.
Те не знаят защо става дума. А когато се сблъскат с обстоятелства от този интервал изказванието, че " това не е същински комунизъм " ги пази добре от потребността да преразгледат вижданията си.
Те нямат родители, които са живели в комунизъм - в противен случай, родителите им са изпитали на гърба си триумфите и относителните неуспехи на най-вече дясното ръководство.
За тях сърпът и чукът не са знаци на човеконенавистен режим - а на идеализирана идеология, която се бори за по-добър свят, само че е използвана неприятно от някакви неприятни, неразвити хора в другия завършек на света.
Иронията е, че това разбиране - по какъв начин едни хора, младите западни десни, са по-добри от други хора, младите източни леви от предишния век - в действителност ги прави не по-различни от крайните десни. И удостоверява друга остаряла максима - че главната разлика сред комунизма и фашизма е в опаковката.
Сам си зададох този въпрос преди към десетилетие, когато бях студент във Англия и очевидец на началото на този тренд, който в този момент е извънредно развъртян и на Острова, и в Съединени американски щати - непредвидената обич на младите, интелигентните и образованите към марксизма и социализма.
През годините сътворих още доста контакти и зад Океана, по напълно друга линия, и от ден на ден се набиваше на очи тази странна за нас, българите, идеология - идеализираното западно ляво, което не схваща или не познава грозната история на комунистическата идеология.
Простичкият отговор на този въпрос е - тъй като за тях тези знаци и тази идеология съставлява нещо напълно друго от това, което ние виждаме.
Преди да можем да разгледаме какво се случва в този момент, е хубаво да хвърлим един взор в близкото минало - нещо, с което аз нямам персонален опит, само че ни дава значима насочна точка, с цел да разберем какъв брой странна е тази смяна.
Марксизмът и социализмът в Съединени американски щати през предишния век
Не е загадка за никого, че от 50-те в Съединени американски щати антикомунизмът се трансформира в част от американската еднаквост. Ако преди Втората международна война дефиниращи за нея в доста груби линии са свободата, убеждението, че Щатите са най-развитата и най-свободната народна власт на света, след началото на Студената война водещ е фактът, че Страната на неограничените благоприятни условия е главният зложелател на Съюз на съветските социалистически републики, главният герой против комунизма.
А комунизмът е изконно зло - това американската общност в огромна степен разпознава като факт. Американските политици от този интервал също употребяват това в реториката си непрекъснато - и (по локалните стандарти) леви, и десни.
Изучаването на Маркс е неизменима част от стопанската система при започване на предишния век - само че към средата му, най-малко в тази област, той бива вмъкванкато не повечеот историческа записка. Причината е елементарна - в допир с действителния живот всичките му стопански хипотези се разпадатна практикапред очите на целия свят.
В политологията Маркс остава значителен създател - най-много заради обстоятелството, че е част от логическата поредност на политоложката мисъл. Но и там той не заема изключително централно място.
Със затъването на Съюз на съветските социалистически републики и изместването на фокуса на интернационалната политика от конфликта на двете суперсили към действителната доминация на Съединени американски щати на световно равнище, малко по малко се отваря път на марксистите - които в никакъв случай не изчезват, единствено се скатават, с цел да употребяват всяка опция " да изгреят " още веднъж. Къде? В областите, в които има най-впечатляващ напредък в последните 40 години - обществените науки, джендър проучванията и феминизма.
Студентите са идеалисти, каквито и би трябвало да бъдат
Да, това е класическата максима - в случай че човек е млад и не е малко ляв, е без сърце, в случай че е възрастен и не е повечко десен, е без мозък. Няма нищо учудващо във обстоятелството, че младежите в Съединени американски щати, Англия и на други места се увличат по левите идеологии, които се борят за повече тъждество в обществото и по-справедливо систематизиране на богатствата.
Как обаче се случва скокът от уважението към демократичния социализъм - постигнал несъмнение триумфи в Скандинавието, да вземем за пример - към идеализиране на комунизма и комунистическата действителност?
С помощта на преподавателите и сериозна доза съзнателно незнание.
В последните 20 години десните в Съединени американски щати непрекъснато развиват тезата, че марксисти са завладели университетите. Левите пък настояват, че това е просто популистка интрига, опит за потребление на " алената суматоха " от предишния век за активизиране на консервативния електорат. Както се случва нормално, истината е някъде по средата.
В доста западни университети има сериозен брой преподаватели, които са открити марксисти. Под отбраната на академична самостоятелност и от висотата на университетските институции те градят една неуместна, само че все пак ефикасна теза - че режимите, мачкали Източна Европа, елементи от Азия и Южна Америка, не са " същински комунизъм ".
Което от чисто академична позиция е реалност, между другото - руската идеологическа мисъл твърди, че комунизмът е крайната цел, до която се доближава посредством социализъм.
Тази позиция обаче допуска и друго - че актуалните леви идеолози са някак по-съвършени и по-способни да построят " същински комунизъм " - една неуместна теза, която, популярност богу, досега не е намерила особена поддръжка най-малко пред изборните урни.
Тази теза обаче, въпреки и да е логичен неверна, е съвършената отбрана.
Бунтарството и отдалечеността от предишното
Друга причина за идеализирането на лявото е и чистото бунтарство на младите - те желаят да са срещу статуквото. А статуквото и в Съединени американски щати, и във Англия десетилетия наред е по-скоро дясно. Десните ще посочат редуването на демократи и републиканци зад океана, или на лейбъристи и консерватори на Острова, само че истината е, че даже най-крайните " леви " държавни управления там в никакъв случай не са подкрепяли концепцията за планова стопанска система, за унищожаване на частната благосъстоятелност, или за одържавяване на всички обществени услуги. Европейският социализъм е за повече надзор и регулация на капитализма, не за унищожаването му.
Изключително елементарно е за младите студенти да " хлътнат " по тази идеология - изключително след серията международни стопански рецесии в последните две десетилетия. След все по-публичните злоупотреби на големи международни монополисти. След все по-ясните и необорими данни за резултата на нападателната капиталистическа стопанска система върху околната среда и световния климат.
За младите е непостижимо да бъдат умерени - те не желаят постепенна смяна, те желаят смяна в този момент, най-късно на следващия ден - или иначе казано, гражданска война.
Младежите на по 20 години в Съединени американски щати и във Англия в този момент са изцяло откъснати от комунистическата действителност - в действителност са толкоз отдалечени във времето, че чак техните дядовци и баби са живели в ера, в която медиите и публичното внимание въпреки всичко са били ориентирани къмСССР и живота в комунизма.
Те не знаят защо става дума. А когато се сблъскат с обстоятелства от този интервал изказванието, че " това не е същински комунизъм " ги пази добре от потребността да преразгледат вижданията си.
Те нямат родители, които са живели в комунизъм - в противен случай, родителите им са изпитали на гърба си триумфите и относителните неуспехи на най-вече дясното ръководство.
За тях сърпът и чукът не са знаци на човеконенавистен режим - а на идеализирана идеология, която се бори за по-добър свят, само че е използвана неприятно от някакви неприятни, неразвити хора в другия завършек на света.
Иронията е, че това разбиране - по какъв начин едни хора, младите западни десни, са по-добри от други хора, младите източни леви от предишния век - в действителност ги прави не по-различни от крайните десни. И удостоверява друга остаряла максима - че главната разлика сред комунизма и фашизма е в опаковката.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ