ЕСПЧ: Подслушването в България не отговаря на минималните стандарти срещу злоупотреби
Законите, които регламентират тайното подслушване и следене на връзките на жителите в България не дават отговор даже на минималните стандарти против възможни злоупотреби. Това постанови Европейският съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) във вторник.
е по дело, заведено от известните правозащитни юристи Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и от представляваните от тях неправителствени организации – Асоциация за европейска интеграция и права на индивида и Програма достъп до информация.
Европейските магистрати единомислещо одобряват, че е налице нарушаване на правото на ценене на персоналния и фамилния живот. От една страна – поради самата система за разрешаване и потребление на специфични разследващи средства (СРС), и от друга – поради последващото запазване на данни, събрани посредством СРС или посредством следене на интернет трафика.
Това е следващо решение на съда в Страсбург против България поради метода, по който се ползва тайното наблюдаване в страната. По друга тъжба на Екимджиев Европейски съд по правата на човека установи още през 2007 година голям брой проблеми, свързани със съхранението на данни, събрани посредством подслушване, както и с неналичието на механизъм, по който жителите могат да схванат дали са били обект на такова наблюдаване от службите.
Именно това решение стана мотив за основаването на Националното бюро за надзор на СРС-тата, което съществува и сега. До края на 2018 година този орган беше ръководен от сегашния вътрешен министър Бойко Рашков и неведнъж съобщаваше за открити нарушавания и злоупотреби, свързани с подслушване. През последните три години обаче бюрото не е огласявало съвсем никакви данни за засечени от него нарушавания в тази сфера.
"Законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист ", установи Европейски съд по правата на човека в новото си решение против България.
Съдът в Страсбург показва, че вътрешните правила за съхранението и унищожаването на материали, добити посредством СРС-та, към момента не са обществено налични. Освен това приема, че липсва законова гаранция, че тези начини не могат да се употребяват за "безразборно наблюдаване ".
Европейските магистрати регистрират още, че увеличението на оптималната дълготрайност на тайното наблюдаване до две години – в случаи, засягащи националната сигурност, "значително отслаби правосъдния надзор ".
"Процедурата за разрешаване, както е работила на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е "необходимо в едно демократично общество ", споделя още Европейски съд по правата на човека, наблягайки, че "съществуват редица пропуски в законовите разпореждания, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, потреблението, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдаване ".
Решението съдържа сходни констатации и във връзка с събирането на така наречен трафични данни, посредством които службите могат да наблюдават консуматори на интеренет.
"Оказа се, че тези дефекти в правния режим са оказали фактически влияние върху действието на системата за скрито наблюдаване в България. Повтарящите се кавги, свързани с скрито наблюдаване, допускат съществуването на злоупотреби, които наподобява най-малко частично се дължат на несъответстващи правни гаранции ", обобщава Европейският съд по правата на индивида.
Адвокат Михаил Екимджиев дефинира това решение като "изключително значимо и навременно ", което демонстрира, че в България "са нужни дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с използването на СРС, съхранението и унищожаването на събраната посредством тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на информационни услуги ".
"Изключително навремени са и изводите и рецензията на Европейски съд по правата на човека към практиката на профилираните съдилища за безотговорно разрешаване на СРС, както и за заслугата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от успеваемост на Бюрото за надзор на СРС ", разяснява Екимджиев пред правния портал.
Докато беше отпред на прокуратурата Цацаров влезе в изострен спор с тогавашния началник на Бюрото за надзор на СРС Рашков. Последният неведнъж упрекна някогашния основен прокурор, че е издал заповед до всички редови обвинители да не дават на проверяващите всички материали, по които може да се откри дали едно СРС е законно позволено или не.
е по дело, заведено от известните правозащитни юристи Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и от представляваните от тях неправителствени организации – Асоциация за европейска интеграция и права на индивида и Програма достъп до информация.
Европейските магистрати единомислещо одобряват, че е налице нарушаване на правото на ценене на персоналния и фамилния живот. От една страна – поради самата система за разрешаване и потребление на специфични разследващи средства (СРС), и от друга – поради последващото запазване на данни, събрани посредством СРС или посредством следене на интернет трафика.
Това е следващо решение на съда в Страсбург против България поради метода, по който се ползва тайното наблюдаване в страната. По друга тъжба на Екимджиев Европейски съд по правата на човека установи още през 2007 година голям брой проблеми, свързани със съхранението на данни, събрани посредством подслушване, както и с неналичието на механизъм, по който жителите могат да схванат дали са били обект на такова наблюдаване от службите.
Именно това решение стана мотив за основаването на Националното бюро за надзор на СРС-тата, което съществува и сега. До края на 2018 година този орган беше ръководен от сегашния вътрешен министър Бойко Рашков и неведнъж съобщаваше за открити нарушавания и злоупотреби, свързани с подслушване. През последните три години обаче бюрото не е огласявало съвсем никакви данни за засечени от него нарушавания в тази сфера.
"Законите, уреждащи тайното наблюдаване в България, прилагани на процедура, към момента не дават отговор на минималните гаранции против произвол и корист ", установи Европейски съд по правата на човека в новото си решение против България.
Съдът в Страсбург показва, че вътрешните правила за съхранението и унищожаването на материали, добити посредством СРС-та, към момента не са обществено налични. Освен това приема, че липсва законова гаранция, че тези начини не могат да се употребяват за "безразборно наблюдаване ".
Европейските магистрати регистрират още, че увеличението на оптималната дълготрайност на тайното наблюдаване до две години – в случаи, засягащи националната сигурност, "значително отслаби правосъдния надзор ".
"Процедурата за разрешаване, както е работила на процедура, не е в положение да подсигурява, че се прибягва до наблюдаване единствено когато е "необходимо в едно демократично общество ", споделя още Европейски съд по правата на човека, наблягайки, че "съществуват редица пропуски в законовите разпореждания, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, потреблението, съобщаването и унищожаването на данни от наблюдаване ".
Решението съдържа сходни констатации и във връзка с събирането на така наречен трафични данни, посредством които службите могат да наблюдават консуматори на интеренет.
"Оказа се, че тези дефекти в правния режим са оказали фактически влияние върху действието на системата за скрито наблюдаване в България. Повтарящите се кавги, свързани с скрито наблюдаване, допускат съществуването на злоупотреби, които наподобява най-малко частично се дължат на несъответстващи правни гаранции ", обобщава Европейският съд по правата на индивида.
Адвокат Михаил Екимджиев дефинира това решение като "изключително значимо и навременно ", което демонстрира, че в България "са нужни дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с използването на СРС, съхранението и унищожаването на събраната посредством тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на информационни услуги ".
"Изключително навремени са и изводите и рецензията на Европейски съд по правата на човека към практиката на профилираните съдилища за безотговорно разрешаване на СРС, както и за заслугата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от успеваемост на Бюрото за надзор на СРС ", разяснява Екимджиев пред правния портал.
Докато беше отпред на прокуратурата Цацаров влезе в изострен спор с тогавашния началник на Бюрото за надзор на СРС Рашков. Последният неведнъж упрекна някогашния основен прокурор, че е издал заповед до всички редови обвинители да не дават на проверяващите всички материали, по които може да се откри дали едно СРС е законно позволено или не.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ