Играта с думите ѝ помага да уталожи тъгата. Както своята,

Играта с думите ѝ оказва помощ да уталожи тъгата. Както своята, по този начин и тази на цялото общество. Независимо дали провежда фестивал, продава разнообразни артикули по концерти или написа идната си книга, Емине Садкъ го прави с обич към индивида. Тя е Човек на деня на Свободна Европа.

Една пролет майка ѝ ѝ споделя, че птицата, която пее на прозореца, се споделя Чичо Пей. Оттам стартира нейната игра с думите.

Първите ѝ опити в литературата са от кръжок за деца в родния ѝ град Исперих . Когато умира кучето ѝ Фокси , тя написа за загубата си. Така схваща, че писането оказва помощ да „ уталожиш тъгата “.

Тогава Емине Садкъ е на 7-8. Двайсетина години по-късно тя е трансформирала играта на думи в едно от призванията си. Дебютният ѝ разказ „ Керван за гарвани “ излезе през 2021 година и към този момент има трето издание.

Книгата притегли доста внимание със стила на описване на Емине, хумора и мъдрото ѝ говорене за проблемите на българското общество.

Емине е родена през 1996 година и е израснала в Лудогорието (Делиормана). Казва, че се усеща като „ човек, който си е на мястото “, макар че живее на доста разнообразни места - София, Амстердам и село Гарван , където преди няколко години си купува къща.

На 15 май в Русе има премиера на новото издание на „ Керван за гарвани “ (издателство ICU). На 16 май Емине ще и в Младежкия спектакъл „ Николай Бинев “ в София , с цел да показа книгата.

В нея е разказано безвремието в „ периферията “ на България и опитът на един човек да откри освен това от това. Има и плоча на „ Пинк Флойд “ за 50 стотинки, парфюм с миризмата на БДЖ , село на име Ало-ало и още доста любопитни неща.
Да мъкнеш камъни, а да излезе книга
През 2019 година Емине печели огромната премия на националния студентски книжовен конкурс „ Боян Пенев “ в Шумен и получава опцията да издаде дебютната си книга. По това време е студентка в компетентност „ Връзки с обществеността “ във Великотърновския университет .

„ Бях на тези 22-23 години, които са ужасно бурни и човек непрекъснато се трансформира. И като се изключи че няма време за съществени задания, не ги и намира за нужни “, споделя Емине.

Работата по книгата не ѝ върви, а когато идва пандемията от ковид, писателката е на ръба да се откаже. Тогава си купува къща в село Гарван. „ Отидох там да мъкна камъни и да си класифицирам живота “, споделя тя.

Един ден комшия от селото отива при нея и я пита какво прави. Тя дава отговор, че написа книга, тъй като желае да се отърве от наличието му. Съседът обаче продължава с въпросите и пита защо е книгата.

„ За един човек - подобен като теб, който в никакъв случай не е излизал от личното си село “, дава отговор му Емине. Тогава в главата ѝ се „ отключва “ цялата история от бъдещия разказ.
Безвремието на Лудогорието
Книгата стартира с думите: „ Мъж пътувал 46 години във времето, само че никой не знае дали напред, или обратно, тъй като живеел в Делиормана “.

Главният воин е учителят по география Николай Тодоров . Той се усеща неразбираем в града, в който живее - ядосва го фактът, че мястото е заседнало във времето и не се развива.

Тодоров взема решение да напусне града, а историята наблюдава пътуването му. През героите, които той среща по пътя, Емине показва доста обществени проблеми. Говори за хазарт, престъпност, домашно принуждение, за контузиите от близкото минало.

Един от персонажите е с прякор Барона и живее в село, станало известно като Ало-ало. Причината - Барона е забогатял посредством телефонни измами за милиони евро и с парите си на процедура ръководи селото.

Емине споделя такива истории, тъй като са ѝ най-близки. Много от героите ѝ са основани на хора от Исперих и покрайнината.

„ Оттам идват познанията и наблюденията ми, тъй като доста мисля върху индивида като цяло. И тъй като имам най-вече мисли и мемоари върху хората, които са тук, мога най-добре да приказвам за тях “, споделя тя.
Травматичното минало
Темата за така наречен „ възродителен развой “ също е в книгата на Емине. Става дума за насилственото преименуване и прогонване на стотици хиляди турци от България, проведено от комунистическия режим сред 1984 и 1989 година

Емине е етническа туркиня и фамилията ѝ е наранено от тези събития. Родителите ѝ обаче дълго време не са ѝ разказвали какво се е случило. Тя стартира да схваща за историята през остарели движимости, които намира - бележник на татко ѝ, в който той е зачеркнал промененото си име - Росен, и е написал същинското си - Рейхан.

„ Осъзнах, че цялата историческа драма и неправда се е случила толкоз скоро. Беше смразяващо, тъй като това можеше да бъда и аз “, споделя Емине.

За нея стават доста значими „ дребните истории на съпротивата “ като тази на татко ѝ. Затова Емине включва такава в „ Керван за гарвани “.

Бащата на основния воин е преподавател по време на „ възродителния развой “. Когато сменят имената на турските му възпитаници, той отхвърля да употребява новите им български имена. Вместо това им предлага да си измислят прякори и по този начин резервира достолепието им.

Емине няма точна рецепта по какъв начин това минало да не се повтаря, само че счита, че би трябвало най-малко да стартираме да се опитваме да го преработим. „ Не е неверно да се провалим, само че е неверно да не приказваме за това “, споделя тя.
Достъпът до просвета
Емине споделя, че българското общество в никакъв случай не е било разграничено толкоз, колкото в този момент. На същото мнение е и героят ѝ Тодоров. В романа, по време на митинг на Орлов мост, той споделя:

„ Сякаш живеем в паралелни страни. (...) Двайсет и първи век е пристигнал единствено за няколко града в България - лигавници, галерии, изкуства, митинги. В другите кътчета на страната времето е спряло я преди Освобождението, я преди Демокрацията. “

Темата за равния достъп до просвета и обучение е персонална идея на Емине. Писателката постоянно посещава учебни заведения и прекарва доста време в диалози с учениците. За нея е значимо те да видят „ един човек, който е от техния град, а в този момент прави това, което желае “.

„ Това е образец, който е отсъствал от моя живот. За мен писателите постоянно са стояли в учебниците и в никакъв случай не съм си представяла, че мога да приказвам с тях “, прибавя писателката.

През годините Емине е взела участие като доброволец по фестивали в България, Чехия и Полша . Организирала е доста събития, които употребяват за сцена културното завещание на България. Такъв образец е фестивалът за модерно изкуство „ В шепите на Демир Баба “ в археологическия резерват „ Сборяново “ край Исперих.

Емине е и измежду уредниците на състезанието за лирика, разкази, рисунки и фотоси „ Разкажи ми Лудогорието “ .

Сега оказва помощ за маркетинга на музикалната група Jaya the Cat и обикаля с нея по турнета в разнообразни страни.

Натам ще продължи „ керванът “ на Емине и след гостуването ѝ в София тази седмица. Предстои ѝ пътешестване назад към Нидерландия , където ще обикаля с групата, а през лятото ще кара колело по маршрута „ Дунав Ултра “.

Подготвя и нова книга. Но какво тъкмо ще се случва в нея - Емине занапред ще търси отговора на този въпрос.