Иван Кръстев: Следващите 6 до 9 месеца ще бъдат най-тежките в историята на ЕС
" Ядрен конфликт е малко евентуален, огромният риск е различен " - това споделя световноизвестният политически анализатор Иван Кръстев пред Дойче веле за Александър Андреев. Ето какво съобщи той за настроенията в България и за " съветския роман, че Съединени американски щати са провокирали тази война ".
Балтийците, пък и поляците, дълго време безплодно предупреждаваха Европейски Съюз за нападателните проекти на Путин. Сега войната е реалност. До какво води тя в развиването на Европейски Съюз? Консолидация? Накъде? Или раздробяване?
Иван Кръстев: В началния си стадий войната по-скоро докара до консолидация. Нагласите на европейските държавни управления, а и на обществата като цяло доведоха до невиждани наказания. Подкрепата за Украйна е доста мощна. С течение на времето обаче се ускориха напреженията сред другите елементи на Европейски Съюз, а и вътре в обособените страни. Поне съгласно моето чувство идващите 6-9 месеца вероятно ще бъдат най-тежките в историята на Европейски Съюз. Нека не забравяме, че настоящето заплащане на икономическата цена на войната в Украйна идва след серия от други рецесии, през които Европейски Съюз мина в последните десетилетия. Тази война наподобява малко като някакъв дълъг Ковид: рецесиите в Европа непрестанно се завръщат. Завръща се бежанската рецесия: бежанците от Украйна са два пъти повече от тези от войната в Сирия. Връща се финансовата неустойчивост. Завръща се и заплахата, която пораждат тези огромни, тези в действителност големи финансови инжекции, целящи да предотвратят обедняване и да компенсират растежа на цените в енергетиката. Между другото, всеки месец Европа и Япония заплащат 100 милиарда $ повече за сила спрямо преди една година. Това извънредно високо финансово натоварване основава съществени проблеми. Има общества, които са извънредно изтощени от протичащото се. Струва ми се, че ще забележим доста повече от митингите, които в този момент следим в Прага или в Германия. Има групи хора, консолидирани през другите рецесии. Има хора, които са изгубили доверието си в европейската система поради световната финансова рецесия. След това се появи едно доста мощно антимиграционно ядро, след това пристигна мощната антиваксинна опозиция - всички тези в последна сметка политически придвижвания сега се консолидират на основа " антиистаблишмънт " и слагат разнообразни претенции. Това ще сътвори огромни напрежения вътре в европейските страни. Но съществува и един още по-сериозен проблем, който ми се вижда доста значим: връзките на всички тези страни с Германия. Защото има една основна разлика спрямо предходните рецесии: в тях Германия не просто играеше основната позитивна роля, тогава Германия беше и страната, която гарантираше стабилността на Европейски Съюз. В момента обаче Германия е една от страните, които най-вече са наранени от икономическите последици от рецесията. А също така моралната ѝ легитимност вътре в Европейски Съюз е мощно проблематизирана от страните в Централна Европа, особено балтийските страни и Полша, само че и Чехия. Това променено отношение към Германия, само че и към Франция, също ще се отрази негативно върху опциите за справяне с този извънредно тежък интервал.
Споменатата от Вас Централна Европа, изключително балтийците и поляците, от дълго време предупреждаваха за заплахата, която идва от Путин - и упорстваха да няма заигравания с него. В същото време България е страната в Европейски Съюз, чиито жители показват релативно най-висока поддръжка за Путин и войната. На какво се дължи това? И по какъв начин ще се отрази върху идните предварителни парламентарни избори?
Иван Кръстев: Традиционно в България постоянно е имало по-силни проруски настроения. Моето чувство е, че в България има не толкоз мощни проруски, колкото мощни антизападни настроения. Доста хора в България виждат в Русия някаква опция на това, което не харесват в западния свят. Показателно е, че доста от тези хора нито са ходили в Русия, нито пък имат предпочитание да отидат там. По време на Студената война Западът беше такава измислена опция за мнозина, които нямаха никакъв опит с този Запад. В момента за част от хората в България Русия и особено Путин се трансформират в такава опция. Тези хора ненавиждат не просто Запада, те ненавиждат най-вече западните елити - такива, каквито ги виждат вътре в България. Как това ще се отрази на изборите? По някакъв метод тематиката за Русия е мощно размита. Всички политически партии се пробват да се нагласят към тази особена българска действителност. И по тази причина не мисля, че тези избори ще бъдат извоювани или изгубени на тематика Русия и войната на Русия в Украйна.
Продължение в
Балтийците, пък и поляците, дълго време безплодно предупреждаваха Европейски Съюз за нападателните проекти на Путин. Сега войната е реалност. До какво води тя в развиването на Европейски Съюз? Консолидация? Накъде? Или раздробяване?
Иван Кръстев: В началния си стадий войната по-скоро докара до консолидация. Нагласите на европейските държавни управления, а и на обществата като цяло доведоха до невиждани наказания. Подкрепата за Украйна е доста мощна. С течение на времето обаче се ускориха напреженията сред другите елементи на Европейски Съюз, а и вътре в обособените страни. Поне съгласно моето чувство идващите 6-9 месеца вероятно ще бъдат най-тежките в историята на Европейски Съюз. Нека не забравяме, че настоящето заплащане на икономическата цена на войната в Украйна идва след серия от други рецесии, през които Европейски Съюз мина в последните десетилетия. Тази война наподобява малко като някакъв дълъг Ковид: рецесиите в Европа непрестанно се завръщат. Завръща се бежанската рецесия: бежанците от Украйна са два пъти повече от тези от войната в Сирия. Връща се финансовата неустойчивост. Завръща се и заплахата, която пораждат тези огромни, тези в действителност големи финансови инжекции, целящи да предотвратят обедняване и да компенсират растежа на цените в енергетиката. Между другото, всеки месец Европа и Япония заплащат 100 милиарда $ повече за сила спрямо преди една година. Това извънредно високо финансово натоварване основава съществени проблеми. Има общества, които са извънредно изтощени от протичащото се. Струва ми се, че ще забележим доста повече от митингите, които в този момент следим в Прага или в Германия. Има групи хора, консолидирани през другите рецесии. Има хора, които са изгубили доверието си в европейската система поради световната финансова рецесия. След това се появи едно доста мощно антимиграционно ядро, след това пристигна мощната антиваксинна опозиция - всички тези в последна сметка политически придвижвания сега се консолидират на основа " антиистаблишмънт " и слагат разнообразни претенции. Това ще сътвори огромни напрежения вътре в европейските страни. Но съществува и един още по-сериозен проблем, който ми се вижда доста значим: връзките на всички тези страни с Германия. Защото има една основна разлика спрямо предходните рецесии: в тях Германия не просто играеше основната позитивна роля, тогава Германия беше и страната, която гарантираше стабилността на Европейски Съюз. В момента обаче Германия е една от страните, които най-вече са наранени от икономическите последици от рецесията. А също така моралната ѝ легитимност вътре в Европейски Съюз е мощно проблематизирана от страните в Централна Европа, особено балтийските страни и Полша, само че и Чехия. Това променено отношение към Германия, само че и към Франция, също ще се отрази негативно върху опциите за справяне с този извънредно тежък интервал.
Споменатата от Вас Централна Европа, изключително балтийците и поляците, от дълго време предупреждаваха за заплахата, която идва от Путин - и упорстваха да няма заигравания с него. В същото време България е страната в Европейски Съюз, чиито жители показват релативно най-висока поддръжка за Путин и войната. На какво се дължи това? И по какъв начин ще се отрази върху идните предварителни парламентарни избори?
Иван Кръстев: Традиционно в България постоянно е имало по-силни проруски настроения. Моето чувство е, че в България има не толкоз мощни проруски, колкото мощни антизападни настроения. Доста хора в България виждат в Русия някаква опция на това, което не харесват в западния свят. Показателно е, че доста от тези хора нито са ходили в Русия, нито пък имат предпочитание да отидат там. По време на Студената война Западът беше такава измислена опция за мнозина, които нямаха никакъв опит с този Запад. В момента за част от хората в България Русия и особено Путин се трансформират в такава опция. Тези хора ненавиждат не просто Запада, те ненавиждат най-вече западните елити - такива, каквито ги виждат вътре в България. Как това ще се отрази на изборите? По някакъв метод тематиката за Русия е мощно размита. Всички политически партии се пробват да се нагласят към тази особена българска действителност. И по тази причина не мисля, че тези избори ще бъдат извоювани или изгубени на тематика Русия и войната на Русия в Украйна.
Продължение в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ