Всеки честен човек, който може да мисли и разсъждава що-годе,

„ Всеки почтен човек, който може да мисли и разсъждава от малко малко, ще се съгласи с нас, че най-големият ни противник през днешния ден е формалната Русия. Няма беля, няма низост, дори и измама, които да не е пуснала в ход тая страна отпред с нейния Гирс и Катков от 6-и септември насам, т.е. от тоя популярен ден, когато ние почнахме своето същинско политическо и независимо битие. “

Това са думите на Раковски, който постоянно храни „ топли “ усеща към Русия. И умерено назовава всички фенове на Русия – кокоши мозъци. Причините са повече от ясни, в никакъв случай няма да забравим обстоятелството, че историците назовават Русия – шизофреника на Европа. Защо? Това е оня чудноват народ, който не може да разбере дали желае да бъде европеец или евразиец. Опитите за агресия в Европа, за наша най-голяма наслада, стартират доста по-късно и то във време, когато военната мощност на континента се е развила и ясно демонстрира, че няма да одобри по никакъв метод вмешателство на трети лица в личната си политика.

С други думи, когато Руската империя взема решение да тръгне с апетити за Крим, среща една военна мощ, която бързо охлажда всички упоритости. Историческа неточност на Англия и останалите страни е, че не следва ответен удар, който вечно да затвори пристрастеностите на съветските царе към Европа. За мнозина е необичайно, че сега върви и предлагането за промяна на националния ни празник от 3-ти март на 24-ти май. Факт е, че нито един народен празник не съществува с концепцията за поклонение и избавление, с напомнянето към този момент 145 години, че България е длъжна на някого.

Изключваме обстоятелството, че страната ни си заплаща прескъпо за това избавление, както и за всички последвали беди благодарение на Руската империя, само че дано се опитаме да дадем един от доста значимите въпроси: можеше ли България да се освободи без намесата на Руската империя? Логично е да потърсим и още един отговор на въпроса, в случай че това е по този начин, то по кое време най-рано би могло да се случи.

Известно е, че Русия е желала да бъде спасителката и тъкмо затова граф Игнатиев се напъва по всевъзможен метод да изиграе картата на религията и да разреши на българите да се снабдят с самостоятелна черква. Всичко това са лостове, които разрешават на по-късен стадий да се направи следващия – споделяме следващия, тъй като не сме не запомнили Тракийското въстание – опит на Русия да превземе повече територия към Черно море. Не са малко архивите, в това число и на историкът Янчо Гочев, който демонстрира по какъв начин зад положителните планове на Игнатиев, Русия прави всичко допустимо да постанова своето мнение и политика в поробените български територии.

Именно той е едно от главните оръдия, с които Руската империя въздейства на Балканите и се стреми да се приготви за своето нахлуване. Няма никаква машинация и няма никакви изненади, това е процедура, която продължава и до през днешния ден със същите подправени вести и всяването на суматоха. Следователно можем да открием, че в някои исторически архиви участват и много огромни доказателства, които акцентират присъединяване на Игнатиев в разкриването на четници, хайдути и революционни кръгове. Неговата съществена задача, с изключение на благите очи към българите, е да задържи опитите за гражданска война и да пречи за развиването на въстания, които биха могли да форсират събитията и да разрешат на българина да извоюва своята независимост, пък била тя и много по-крехка от преди.

Подобна опозиция сигурно не е непозната на мнозина, само че и в последните години, преди да се стигне до нашето избавление, българите към този момент имат надалеч по-слаб и надалеч по-страхлив зложелател. Поробителят не е това, което е бил първоначално и е видно, че Османската империя върви към своя провал. Следователно дано за момент си представим, че Руската империя по никакъв метод не въздейства на България и просто не е имала апетити за въздействие на Балканите. Какво ще се случи тогава и по какъв начин щеше да наподобява нашата страна, в случай че има независимост, то по кое време би се случила тя?

След като доста от османските архиви, които най-после стигат до България, демонстрират, че Руската империя има сериозна дипломация и постоянно се стреми да подскаже къде и по какъв начин ще има въстания. Това се прави с ясната цел, че от една страна няма подготвеност за воденето на война, а от друга към момента се пази влагата от последните борби за Крим. Следователно в нито един миг не е имало чак такава изненада за Османската империя, когато се приказва за евентуалните опити за избавление.

Осъзнавайки апетитите и желанието за търсене на мотив, Руската империя чака следващата издънка на Османската империя. С експлоадирането на Априлското въстание ще открием, че сър Уилям Гладстоун неведнъж подлага на критика английския парламент за обстоятелството, че неговата страна изрично не е направила нищо, въпреки и да няма консулство, което да не оповестява за въоръжаване на локалното население и насочването му към българските територии. След разкриването на зверствата излиза наяве, че Англия избира да партнира с Османската империя, в сравнение с да разреши на Руската империя да се намеси и да откъсне още територии. Не е изненада, че повода за делене на България по време на Сан-Стефанския кротичък контракт е:

„ Да не се разреши на Русия да има нова опорна точка, от която да въздейства на Балканите. “

С други думи, всички схващат какви са претекстовете за нашето избавление, с изключение на нас самите, освен това към този момент цели 145 години. Към това не би трябвало да забравяме, че имаме и още един сериозен проблем – Македония. Нормалният и рационален човек ще осъзнае, че когато върху една страна се изсипват десетилетия в агитация и образование в ненавист, няма по какъв начин да не чакаме сходно отношение.

Практически разкриваме и още един забавен факт, който съветския дипломат след освобождението донася на Николай II – до момента в който Македония не е върната в рамките на България, страната постоянно ще прави всичко допустимо, с цел да я освободи и добави в своите лимити, а това на практика подсигурява възможностите за въздействие по всяко едно време. Нека обаче се върнем върху главната тематика: по кое време щяхме да се освободим?

В интервала на Априлското въстание през 1876 година ще открием, че погледите се насочват към териториите на Османската империя и ясно демонстрират, че всичко върви към своя край. Изразходваните средства за обучение и развиване са минимални, което ясно демонстрира и други съществени земетресения за елементарните жители на султана.

Да приемем, че Русия не се намесва на Балканите, нещо, което би било цялостен парадокс за нейните убийствени политики. След потушаването на Априлското въстание и обстоятелството, че английския парламент назовава това „ среща на вълци с овце “, виждаме и първите проблеми. Британците изпращат своите бойци в Египет с вярата, че ще потушат следващия протест против Високата врата.

Самият Абдул Хамид II е безапелационен, че не може да направи нещо сходно, тъй като към този момент се опасява от по-сериозен опит за прелом. Да приемем, че Балканите не престават да са поробени от Османската империя. С това обаче одобряваме, че и хора като Левски и Ботев имат своите въпреки и плахи триумфи, с цел да задържат територии, имайки поради мащабите на Априлското въстание.

Елементът на изненада е бил на наша страна, не е мъчно да видим, че въпреки всичко Ботев от Дунав съумява да стигне до Стара планина, а дано си представим и едно по-организирано и квалифицирано въстание, което се управлява от самите му архитекти? Не забравяйте, че преди да се стигне до образованието на османски бойци от немската войска, има доста време.

Забелязваме и някои други забавни детайлности, в случай че приемем, че българите завладяват част от териториите и съумеят да открият своята самостоятелност. Желанието за независимост бързо ще се разпростре в идващите окръзи и още веднъж ще разреши подривната активност да продължи. Нека не забравяме, че ирландците работиха тъкмо по този модел и обединени с желанието си за независимост и без партенки, с цената на доста жертви и още повече атентати, бързо съумяха да охладят пристрастеностите на британците.

Ако приемем, че въпреки и късно, българите имат своя самостоятелна територия, освен това без съветско наличие, това значи, че автоматизирано имат правото да употребяват и внасят оръжие, да поддържат войска и да образоват бойци – това, което е липсвало в доста връзки по време на робството. Имайки поради силата и въздействието на революционните комитети в другите окръзи, сходни доставки на оръжие бързо ще оказват помощ за по-нататъшно деяние.

Да се съгласим с концепцията, че през 1876 година имаме триумф и територията към Карлово и Стара планина става самостоятелна зона. Да си представим, че има постоянна комерсиална линия към Дунав, която разрешава доставки на оръжие, би ли било мъчно да се набави тъкмо това, което е належащо на останалите райони?

Старозагорското въстание ясно демонстрира желанията и фанатизма на българските революционери, сходни луди глави биха имали доста съществено въздействие и предпочитание за разпра. Отново подчертаваме, оръжието е било належащо – нищо друго. Ако имате потребност от образец, дано не забравяме, че когато съветските бойци влизат в Стара Загора, преднамерено не дават по-модерно оръжие на опълченците. И все пак, същите ревниво пазят всеки метър земя, за който се води стълкновение и това ясно акцентира бойните им качества.

Да приемем версията, в която самото въстание не е сполучливо. Териториите на Сърбия и Румъния не престават да са окупирани, дружно с българските. Балканската война не се случва, затова по кое време тъкмо ще се следи краха на Османската империя и нейното раздробяване. На първо място ще открием, че има още два финални удара, които на практика поставят край. Първият е арменският геноцид, който до този миг продължава да не се признава от Османската империя и по-късно Турция, само че точно той демонстрира горчивото и грубо отношение към всички, които не одобряват или не признават султана за собствен държател.

Да приемем, че през Първата Световна война ще забележим партньорството на Германия и Османската империя. Нейните провинции изрично няма да пазят никого, тогава няма да има героичната борба на Дойран и англичаните няма да се бавят толкоз бързо с завладяването. Германия може да отбрани своите позиции, най-малко за известно време, водейки борби с Османската империя или най-малко частите, които са подготвени да се борят, само че на юг ще има нов съперник, идващ с надалеч по-модерна и качествена флота.

Свободна територия за българите, освен това преди тези масирани спорове, на практика може да приказва за по-ранно освобождение, само че и за по-сериозна военна подготовка. Въпреки гео политическите безредици, няма да е мъчно на коя страна ще застанат българите, имайки поради какъв брой тъкмо обич имат към своя подтисник. Да приемем, че войната на доста по-малка териториална България се води в лагера на съдружниците. Няма да срещнем усложнения или спирки за воденето на война против Високата врата. Напротив, тук ще се види едно доста по-силно и интензивно деяние, водещо до огромни провали.

Срещата на българи с англичани и французи може да се реализира на южния фронт, а да не забравяме, че там и сърбите биха могли да се включат. В този спектакъл на войната ще открием, че Руската империя би могла да води тежки сражения с Германия, само че съдейки по триумфите им на европейския фронт, там нямаше да има нужната успеваемост. Нека не забравяме, че след края на Първата Световна война точно Руската империя се трансформира в един безспорен  обект за подбив и тъй като има потребност от провинен, бързо погва царската си фамилия.

Нека не забравяме, че точно в този интервал ставаме очевидци на Арабската гражданска война (1916-1918), до момента в който руснаците ще се постараят да си върнат Кавказ, както се чака. В морските сражения няма да има изненада, изключително откакто съветската флота изостава доста. Да не забравяме, че арабската гражданска война е стартирана благодарение на британците, които елементарно биха могли да разпалят още една и на Балканите, а благодарение на оръжие, няма да се открият особени разлики и по-тежки главоболия.

Следвайки всички отрицателни сюжети в първите две десетилетия на XX век е ясно, че даже без Русия, възможностите за избавление са надалеч по-сериозни, изключително откакто по този начин или другояче същото избавление е просто мека мощ, употребена и до през днешния ден. Да не забравяме, че България изиграва сериозна роля и партньорство с Османската империя по време на Първата Световна война, което въпреки това бързо акцентира и още един проблем, в случай че ние не сме били фактор, дали въобще щеше да реши да води война и да застане на страната на Централните сили, позволявайки да се изяде от вътрешната страна при най-различни въстания.

Отново подчертаваме, разпалването на пристрастеностите и доставката на оръжие бързо щеше да охлади всички мераци за нахлуване. Освен това не би трябвало да забравяме, че при подобен сюжет, Русия в никакъв случай няма да бъде позволена да влезе на Балканите, изключително откакто нейните планове са към този момент известни.

В умозаключение можем да кажем, че една от огромните аргументи да не се случи сполучлива вътрешна гражданска война идва непосредствено с общителното подпомагане на граф Игнатиев, който по-късно получава даже и скулптура за признателност в страната, въпреки и мнозина да не знаят за неговите чисти каузи. Без съветска помощ е трябвало да изчакаме още известно време, само че пък въздействието и цената на цялото деяние щеше да е доста по-качествена, а по-късно и водената външна политика.

Отново подсещаме на читателите, че това са просто теории, които към този момент не биха могли да бъдат тествани и тествани.