Турски обратен завой. Какво означават новите спорове на Кремъл с Ердоган
Въпреки това съветското неодобрение надали ще бъде задоволително, с цел да спре Ердоган. Неговият завой към Запада е подбуден от вътрешни аргументи: тежка икономическа рецесия, изискваща големи вложения, които единствено Западът може да обезпечи, и идните общински избори, на които главната борба ще бъде за прогресивните гласоподаватели в огромни градове като Истанбул и Анкара. Освен това турският водач няма нищо срещу да сондира по какъв начин са се трансформирали алените линии на Москва на фона на украинската контраатака и протеста на " Вагнер ".
В момента Русия не е в ситуацията да си разреши утежняване на връзките с Турция, по тази причина се лимитира до вербални изрази на неодобрение. Но и за Ердоган също по този начин е значимо да избегне внезапно изостряне на връзките с Кремъл, с цел да продължи да получава изгоди от посредничеството сред Москва и Запада.
Към рационални основи
Цялата предизборна стратегия на Ердоган беше построена върху отклоняването на вниманието на турските гласоподаватели от големите проблеми в стопанската система. Особено курса на лирата, която през последните години се срина пет пъти по отношение на $, и голямата инфлация, която през ноември предходната година надвиши 85 % на годишна база.
Помпозното показване на турските военнопромишлени достижения и непреклонната изразителност против Запада имаха за цел да показват повишеното интернационално въздействие на Турция. Така че Ердоган можеше да загатва социално-икономическите проблеми единствено понякога, обяснявайки, че " Турция върви по собствен път ".
Веднага след изборите обаче турците трябваше да се сблъскат с нова, още по-сурова действителност. Турската лира продължи да пада стремително по отношение на $ - с съвсем 30% за месеца след вота. Потребителските цени се покачиха с 4% през юни спрямо май и с 38% спрямо предишния юни.
Всичко това накара Ердоган да употребява преизбирането си, с цел да изостави политиката на изкуствено занижени лихвени проценти и да поеме по пътя на либерализацията.
Мехмет Шимшек, последовател на ортодоксалните способи в стопанската система, бе назначен за министър на финансите, а Хафизе Гайе Еркан от Goldman Sachs става новият ръководител на Турската централна банка. Само две седмици след нейното назначение Централната банка увеличи лихвения % от 8,5% на 15% за пръв път от 27 месеца насам.
Само това обаче не е задоволително за цялостното стабилизиране на турската стопанска система, която е мощно подвластна от задграничните вложения. Турция изпитва остра потребност от приток на задграничен капитал, а най-големите вложители в нейната стопанска система към момента са западните страни - главно Нидерландия, Съединени американски щати и Обединеното кралство (общият дял на тези три страни е към 30%).
Западът получава и по-голямата част от турския експорт. Дори и след рекордния растеж на комерсиалния оборот, на Русия се падат едвам 3,7% от износа на Турция, изпреварена от Германия (8,3%), Съединени американски щати (6,6%), Обединеното кралство (5,1%) и Италия (4,9%).
При тези условия обръщането към Запада в името на стабилизирането на стопанската система се трансформира в осъзната нужда за Ердоган. Макар че скъсването с Русия, която предходната година стана най-големият вносител на турския пазар, също е недопустимо за него.
Разширяването на НАТО и Европейски Съюз
Освен икономическите опасения, Ердоган не може да пренебрегне и наближаващите общински избори, които ще се проведат през март идната година. Турският водач и партията му се стремят да изземат от опозицията контрола над огромните градове като Анкара и Истанбул.
А с цел да стане това, е належащо да притегли на своя страна образованите и постоянно прозападни градски гласоподаватели.
Неслучайно след изборите Ердоган си спомни за въпроса за интеграцията на Турция в Европейския съюз, като прикани Брюксел да засилва договарянията. Най-значимото му изказване по тематиката беше настояването му да бъде отворен пътят на Турция към Европейски Съюз в подмяна на турското утвърждение за влизането на Швеция в НАТО.
Естествено, Западът отхвърли да свърже двете присъединения. Но това не беше проблем за турските проправителствени медии, които показаха настояването като външнополитически успех на турския президент: " Първо Европейски Съюз, след това НАТО ", " Решителността на Ердоган трансформира рецесията в НАТО в негова дипломатическа победа " и така нататък
Като цяло говоренето за европейска интеграция остава по-скоро поза на Ердоган за привличане на западни вложения и преди общински избори. Ето за какво е малко евентуално тази тематика да се трансформира в следващия източник на несъгласия в връзките на Турция с Русия.
Не бива да се чака и напрежение сред Москва и Анкара поради утвърждението за влизането на Швеция в НАТО. Всъщност този въпрос беше главно решен на миналогодишната среща на върха на Алианса в Мадрид, където представители на Турция, Швеция и Финландия подписаха съответния меморандум.
Ердоган се бавеше единствено поради президентските избори, на които той се възползва от антизападните настроения. След вота ръцете му са развързани и в този момент турският водач може публично да разгласи единодушието си - изключително в подмяна на доставките на американски изтребители F-16.
Турското утвърждение на шведската оферта не беше изненада за Кремъл, както удостовери представителят на съветския президент Дмитрий Песков. " Турция е поела ангажимент да извършва отговорностите си. Това в никакъв случай не е било загадка за нас и ние в никакъв случай не сме носили розови очила в това отношение ", акцентира той.
Проверка на здравината
Много по-болезнено за Москва беше решението на Турция да съобщи петима командири на батальона " Азов " на Украйна по време на визитата на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул. В последна сметка " Азов " се трансформира в един от знаците на " украинския неонацизъм " в съветската държавна агитация.
Кремъл преглежда решението на Анкара като " нарушаване на съществуващото съглашение ", съгласно което освободените от съветски плен бойци от батальона " Азов " трябваше да останат в Турция до края на войната в Украйна. Но Ердоган има друга версия: съгласно него, откакто е научила за решението на турската страна, " изначало Русия е била възмутена, а по-късно, откакто е получила някои детайлности... обстановката се е обърнала в позитивна посока ".
Този епизод за следващ път демонстрира какъв брой доста руско-турските връзки са се трансформирали в персонални връзки сред Путин и Ердоган. Контактите сред двете страни постоянно са инцидентни, протичат без присъединяване на съответните служби и се свеждат до устни сделки сред президентите. Азовското съглашение евентуално е било тъкмо такова - устно и правно необвързващо, от което Ердоган се е възползвал.
Въпреки това турският водач не съумя да потули изцяло този епизод. Прехвърлянето на командирите от " Азов ", съчетано с обществената поддръжка за присъединението на Украйна към НАТО, предизвика Москва да направи остри изказвания. Виктор Бондарев, началник на Комитета по защита и сигурност към Съвета на федерацията, упрекна Турция, че от " неутрална страна се е трансформирала в неприятелска ". Досега обаче Русия не е стигнала по-далеч от словесни рецензии.
С изместването си към Киев турският президент всъщност тества новите червени линии на Москва. Колко твърдо е подготвена да реагира Русия в обстановка, в която по едно и също време отблъсква украинската контраатака и се опомня след протеста на ЧВК " Вагнер ".
Освен това предаването на командирите на " Азов " на Украйна наподобява като опит да се окаже напън върху Москва за удължение на зърнената договорка, която изтича на 17 юли. Досега съветското управление ясно показваше, че не вижда смисъл от удължение на съглашението. Но Москва към този момент се беше отдръпнала от него през есента на 2022 година, а по-късно бързо се върна след позвъняването на Ердоган до Путин.
Така или другояче, внимателната реакция на Кремъл сподели, че Русия не е в положение да ескалира връзките си с Турция, която на процедура остава единственият действителен медиатор в връзките на Москва със Запада и Киев, както и един от основните ѝ стопански сътрудници - през 2022 година комерсиалният оборот сред двете страни се е нараснал с 80% до над 50 милиарда $.
Ердоган, от своя страна, не не помни поддръжката на Москва по време на предизборната му акция (например Москва даде на Анкара пролонгация за заплащане на 20 милиарда $ за газ), околните си стопански връзки и опцията да оказва напън върху сътрудниците от НАТО благодарение на Русия (например като закупува от нея системи С-400). И по този начин, той ще продължи да реализира баланс, без да позволява прекомерно съществено утежняване на руско-турските връзки.
В момента Русия не е в ситуацията да си разреши утежняване на връзките с Турция, по тази причина се лимитира до вербални изрази на неодобрение. Но и за Ердоган също по този начин е значимо да избегне внезапно изостряне на връзките с Кремъл, с цел да продължи да получава изгоди от посредничеството сред Москва и Запада.
Към рационални основи
Цялата предизборна стратегия на Ердоган беше построена върху отклоняването на вниманието на турските гласоподаватели от големите проблеми в стопанската система. Особено курса на лирата, която през последните години се срина пет пъти по отношение на $, и голямата инфлация, която през ноември предходната година надвиши 85 % на годишна база.
Помпозното показване на турските военнопромишлени достижения и непреклонната изразителност против Запада имаха за цел да показват повишеното интернационално въздействие на Турция. Така че Ердоган можеше да загатва социално-икономическите проблеми единствено понякога, обяснявайки, че " Турция върви по собствен път ".
Веднага след изборите обаче турците трябваше да се сблъскат с нова, още по-сурова действителност. Турската лира продължи да пада стремително по отношение на $ - с съвсем 30% за месеца след вота. Потребителските цени се покачиха с 4% през юни спрямо май и с 38% спрямо предишния юни.
Всичко това накара Ердоган да употребява преизбирането си, с цел да изостави политиката на изкуствено занижени лихвени проценти и да поеме по пътя на либерализацията.
Мехмет Шимшек, последовател на ортодоксалните способи в стопанската система, бе назначен за министър на финансите, а Хафизе Гайе Еркан от Goldman Sachs става новият ръководител на Турската централна банка. Само две седмици след нейното назначение Централната банка увеличи лихвения % от 8,5% на 15% за пръв път от 27 месеца насам.
Само това обаче не е задоволително за цялостното стабилизиране на турската стопанска система, която е мощно подвластна от задграничните вложения. Турция изпитва остра потребност от приток на задграничен капитал, а най-големите вложители в нейната стопанска система към момента са западните страни - главно Нидерландия, Съединени американски щати и Обединеното кралство (общият дял на тези три страни е към 30%).
Западът получава и по-голямата част от турския експорт. Дори и след рекордния растеж на комерсиалния оборот, на Русия се падат едвам 3,7% от износа на Турция, изпреварена от Германия (8,3%), Съединени американски щати (6,6%), Обединеното кралство (5,1%) и Италия (4,9%).
При тези условия обръщането към Запада в името на стабилизирането на стопанската система се трансформира в осъзната нужда за Ердоган. Макар че скъсването с Русия, която предходната година стана най-големият вносител на турския пазар, също е недопустимо за него.
Разширяването на НАТО и Европейски Съюз
Освен икономическите опасения, Ердоган не може да пренебрегне и наближаващите общински избори, които ще се проведат през март идната година. Турският водач и партията му се стремят да изземат от опозицията контрола над огромните градове като Анкара и Истанбул.
А с цел да стане това, е належащо да притегли на своя страна образованите и постоянно прозападни градски гласоподаватели.
Неслучайно след изборите Ердоган си спомни за въпроса за интеграцията на Турция в Европейския съюз, като прикани Брюксел да засилва договарянията. Най-значимото му изказване по тематиката беше настояването му да бъде отворен пътят на Турция към Европейски Съюз в подмяна на турското утвърждение за влизането на Швеция в НАТО.
Естествено, Западът отхвърли да свърже двете присъединения. Но това не беше проблем за турските проправителствени медии, които показаха настояването като външнополитически успех на турския президент: " Първо Европейски Съюз, след това НАТО ", " Решителността на Ердоган трансформира рецесията в НАТО в негова дипломатическа победа " и така нататък
Като цяло говоренето за европейска интеграция остава по-скоро поза на Ердоган за привличане на западни вложения и преди общински избори. Ето за какво е малко евентуално тази тематика да се трансформира в следващия източник на несъгласия в връзките на Турция с Русия.
Не бива да се чака и напрежение сред Москва и Анкара поради утвърждението за влизането на Швеция в НАТО. Всъщност този въпрос беше главно решен на миналогодишната среща на върха на Алианса в Мадрид, където представители на Турция, Швеция и Финландия подписаха съответния меморандум.
Ердоган се бавеше единствено поради президентските избори, на които той се възползва от антизападните настроения. След вота ръцете му са развързани и в този момент турският водач може публично да разгласи единодушието си - изключително в подмяна на доставките на американски изтребители F-16.
Турското утвърждение на шведската оферта не беше изненада за Кремъл, както удостовери представителят на съветския президент Дмитрий Песков. " Турция е поела ангажимент да извършва отговорностите си. Това в никакъв случай не е било загадка за нас и ние в никакъв случай не сме носили розови очила в това отношение ", акцентира той.
Проверка на здравината
Много по-болезнено за Москва беше решението на Турция да съобщи петима командири на батальона " Азов " на Украйна по време на визитата на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул. В последна сметка " Азов " се трансформира в един от знаците на " украинския неонацизъм " в съветската държавна агитация.
Кремъл преглежда решението на Анкара като " нарушаване на съществуващото съглашение ", съгласно което освободените от съветски плен бойци от батальона " Азов " трябваше да останат в Турция до края на войната в Украйна. Но Ердоган има друга версия: съгласно него, откакто е научила за решението на турската страна, " изначало Русия е била възмутена, а по-късно, откакто е получила някои детайлности... обстановката се е обърнала в позитивна посока ".
Този епизод за следващ път демонстрира какъв брой доста руско-турските връзки са се трансформирали в персонални връзки сред Путин и Ердоган. Контактите сред двете страни постоянно са инцидентни, протичат без присъединяване на съответните служби и се свеждат до устни сделки сред президентите. Азовското съглашение евентуално е било тъкмо такова - устно и правно необвързващо, от което Ердоган се е възползвал.
Въпреки това турският водач не съумя да потули изцяло този епизод. Прехвърлянето на командирите от " Азов ", съчетано с обществената поддръжка за присъединението на Украйна към НАТО, предизвика Москва да направи остри изказвания. Виктор Бондарев, началник на Комитета по защита и сигурност към Съвета на федерацията, упрекна Турция, че от " неутрална страна се е трансформирала в неприятелска ". Досега обаче Русия не е стигнала по-далеч от словесни рецензии.
С изместването си към Киев турският президент всъщност тества новите червени линии на Москва. Колко твърдо е подготвена да реагира Русия в обстановка, в която по едно и също време отблъсква украинската контраатака и се опомня след протеста на ЧВК " Вагнер ".
Освен това предаването на командирите на " Азов " на Украйна наподобява като опит да се окаже напън върху Москва за удължение на зърнената договорка, която изтича на 17 юли. Досега съветското управление ясно показваше, че не вижда смисъл от удължение на съглашението. Но Москва към този момент се беше отдръпнала от него през есента на 2022 година, а по-късно бързо се върна след позвъняването на Ердоган до Путин.
Така или другояче, внимателната реакция на Кремъл сподели, че Русия не е в положение да ескалира връзките си с Турция, която на процедура остава единственият действителен медиатор в връзките на Москва със Запада и Киев, както и един от основните ѝ стопански сътрудници - през 2022 година комерсиалният оборот сред двете страни се е нараснал с 80% до над 50 милиарда $.
Ердоган, от своя страна, не не помни поддръжката на Москва по време на предизборната му акция (например Москва даде на Анкара пролонгация за заплащане на 20 милиарда $ за газ), околните си стопански връзки и опцията да оказва напън върху сътрудниците от НАТО благодарение на Русия (например като закупува от нея системи С-400). И по този начин, той ще продължи да реализира баланс, без да позволява прекомерно съществено утежняване на руско-турските връзки.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ