Валери Божинов и Биляна Дол са една от най-обсъжданите двойки

Валери Божинов и Биляна Дол са една от най-обсъжданите двойки в България. Двамата непрекъснато са в изданията, написа се доста за тях, само че в никакъв случай не са давали общо изявление. За пръв път това се случва пред БЛИЦ! За задачата сътрудника Юри Славчев отпътува за Белград и се срещна с двамата, които разкриха по какъв начин са се срещнали, какви са връзките им, какъв скъп опит са придобили от предходните си връзки. Валери и Биляна бяха повече от откровени - приказваха за ревността, за вниманието от страна на медиите, за потребността до себе си да имаш освен ухажор, само че и другар. За това по какъв начин сръбкинята е променила Божинов за малко над две години.

- Как се запознахте?
- Биляна: Беше преди две години в един ресторант. Той беше със свои приятели... (Божинов я прекъсва)
Валери: Аз бях с мой другар. Тогава я видях да влиза в ресторанта. Мина около нас и го поздрави. Веднага демонстрирах интерес: " Коя е тази мацка? ". Той ми сподели, че е Биляна Дол. Попитах го дали може да ми даде номера ѝ, а той ми отговори, че ще я пита. Стефан звънна и я попита: " Валери ти желае номера. Ще го дадеш ли? ". Биляна отвърна, че това няма по какъв начин да се случи, тъй като си има другар. Аз обаче отсякох, че не ме интересува: " Няма не може! Дай ми телефона ". Аз си върша моите номера. Взех ѝ номера, само че не можех да пиша на сръбски. Карах го смесено - сръбски, британски. Колкото знаех.

Първият диалог беше нещо такова:
" Валери съм. Как си? "
" Добре съм "
" Извинявай, взех номера от моя другар. Ако е проблем, няма да ти пиша "
" По принцип си имам другар и не е комфортно да пишеш "
" ОК ".

Аз обаче, като си навия нещо на пръста, рано или късно става. И...
Биляна: И по този начин 8 месеца...
Валери: Аз единствено пиша: " Как си? Искаш ли да дойдеш на мач? ". Тя все повтаряше: " Имам другар. Не мога да се видя с теб. Не е комфортно ". И така 8 месеца нищо. От ресторанта повече не я бях виждал. Следях я в Инстаграм, само че нищо повече. Когато обаче тръгвах да ѝ пиша, все споделяше, че е с приятеля си.

- Биляна, ти какво си намерения, когато Божинов стартира да ти написа и звъни?
Биляна: Аз не знаех кой е. Знаех, че е футболист от Стефан, който ни срещна. Но не знаех къде играе, кой е, какъв е. Не знаех кой е Валери Божинов. Не ме и интересуваше. Той стартира да звъни, да написа. Аз обаче си имах другар. Един ден, 8 месеца по-късно, Валери ми написа: " Как си, какво правиш? Как е любовта ". Отвърнах: " Добре съм, благодаря. Но обич няма ". Той попита дали може да ми звънне. Беше доста настойчив. Месеци наред и аз най-сетне отговорих,  че може да ми се обади. Звънна ми и сподели, че има рожден ден и е време да се срещнем. Аз нямах към този момент другар и нямах нищо срещу да се срещнем.

- Валери обаче не е бил причина да прекратиш предходната си връзка?
Биляна: Не. Той ми пишеше, канеше ме на мач, само че не беше повода да се разделя с предходния ми другар.

- След като ти е писал непрекъснато, мислеше ли, че е досадник?
Биляна: Да! Мислех го, признавам. Освен това бях чувала доста неща за него - коцкар, сваляч... Това говореха хората. Но е неверно да вярваш на това, което другите споделят и което чуваш. Заради приказките на хората го избягвах. Накрая, когато се запознахме и когато го опознах, видях, че е напълно различен човек.
Валери: Накрая нещата бяха по напълно различен метод. Все отново ти може да ми кажеш нещо, но аз, до момента в който не го видя със личните си очи...
Биляна: Трябва самичък да прецениш какъв е индивидът, а не да вярваш на думите на другите.

- Сега към този момент вървиш на неговите мачове...
Биляна: Да.

- Ядосваш ли се, избухваш ли когато някой го ритне по време на мач?
Биляна: Да, несъмнено. Как няма да се нервирам?

- Ревнувате ли се?
Валери: Да!
Биляна: Ако няма ревнивост, значи не е същинска обич. Но ревнивост в границите на рационалното, а не някаква сляпа ревнивост от всичко.
Валери: Аз не съм доста ревностен и тя не е. Но когато обичаш и искаш някого, е обикновено да има и ревнивост. Но както сподели тя - в границите на естественото, а не с неприятно. Нормално е, в случай че даваш мотиви да има ревнивост. При нас нито аз, нито тя даваме мотиви за ревнивост.
Биляна: При нас е друго. Има връзка сред нас. Можем да си кажем всичко. На първо място сме другари, а по-късно гаджета.
Валери: Наистина най-важното е, че сме другари. Това ми е може би най-хубавият другар. Не го споделям, тъй като в този момент тя е с мен и тук. Наистина е по този начин...
Биляна: Казваме си нещата както са. Честно. Ние сме разнообразни хора и мислим друго. Той по един метод, аз по различен. Нормално е да имаме разнообразни отзиви и визии.
Валери: Затова споделям, че сме другари. Всеки вижда нещата по друг метод, само че има разговор. Понякога има и спорове, само че най-после се разбираме. И сме в действителност като другари.

- За какво се карате?
Биляна: За нелепости.
Валери: За сериозните неща се отнасяме съществено, само че за нелепостите се караме. Закачаме се от време на време, нали знаеш. Да " захапеш " леко другия. Понякога ей по този начин за многообразие се поскарваме малко. Не може да кажеш - супер, всичко е съвършено. Няма съвършени взаимоотношения.
Биляна: Няма нищо съвършено в връзките сред хората. Има и кавги, само че е обикновено и в границите на рационалното.



- Биляна, четеш ли какво се написа за Валери в България? Дразниш ли се от изявленията?
Биляна: Не обръщам внимание и не ме интересува. Когато бяхме в Лозана, той ми сподели нещо, което написа във вашите медии. Попитах какво е. Бяха някакви безспорни нелепости и неистини.
Валери: Изключителни нелепости и неистини се пишат за мен и за нас с Биляна. Не желая да чете тя. Не желая да я занимавам с нелепостите на хора, които нямат какво да вършат и пишат измислици за мен. Няма смисъл да утежнявам нейните визии с тези трудове. Не осъждам и не упреквам никого, само че действителността не е това, което я демонстрират в България. Аз излизам най-лошият, най-черният.
Биляна: Аз разбирам манталитета на българите, на сърбите. Живеем, с цел да се ровим в непознатия живот. Вълнуват се всички от живота на другите. Защо в Швейцария няма такова нещо? На запад не е по този начин. Хората нямат време за такива нелепости, имат си личен живот...
Валери: А при нас - кой каква кола си бил купил, за какво ходил в този ресторант... Глупости цялостни...
Биляна: Най-добре затваряш кръга от дребен брой хора и не те вълнува мнението на останалите. Не четеш и не се интересуваш какво пишат, какво споделят. Това е!

- Помага ли в връзките ви това, че и двамата имате предходни бракове? Имате опит...
Биляна: Помага несъмнено. Натрупал си опит от предходен брак, а най-важното нещо в живата е опитът.

- Правите ли си проекти за по-далечно бъдеще? По-сериозна крачка, може би?
Биляна: За някакъв интервал - да, само че не за по-дълго.

- Биляна, къде ти е най-добре да живееш? Бяхте дружно в Китай, Швейцария, тук в Сърбия...
Биляна: Там, където той играе. Където за него е добре и аз мога да му оказа помощ. За мен е значимо Валери да се усеща добре, където и да сме. За мен не е проблем, тъй като съм с него. Аз мога да пребивавам на всички места, даже на неприятно място. Била съм с него на всички места и това не е проблем за мен.

- Явно и на теб, Валери, ти е добре, че тя те следва на всички места?
Валери: Оо, тя в случай че не беше с мен в Китай, щях да си потегли на втория ден...
Биляна: Да, в случай че не бях там, той щеше на първата заран да се прибере. Събуждаме се и виждаме къде сме. Не знаехме къде да отидем, накъде да тръгнем...
Валери: Да, за мен финансовата позиция е значима. Може би един ден ще диря такава дестинация, само че е доста значимо с кого си. Ето, аз признавам, че в случай че бях без нея, нямаше да устоя. Благодарение на Биляна съумявам да намеря смисъла на живота и салдото в него.
Биляна: Той беше доста избухлив, припрян, пламнал. Сега към този момент, откакто сме над две години дружно, той е различен човек. Сега мисли и работи деликатно. Тогава беше " хайде, хайде, давай ", а в този момент към този момент премисля нещата...
Валери: Улягаш с времето. И когато имаш човек, който е до теб и ти демонстрира къде грешиш, тогава ти се осъзнаваш. Ако правиш неточности, неточности, неточности, а няма никой към теб да ти каже... Дори другари да имаш, в случай че те непрекъснато ти споделят какъв брой е добре всичко и не ти демонстрират грешките ти, какви другари са? Може би и приятелите не виждат нещата толкоз добре, колкото ги вижда тя.

- На Валери очевидно не му хареса в Китай, а на теб, Биляна, хареса ли ти там?
Биляна: В Мейджоу да живеем - не. Може би Шанхай, да. Признавам, че в Китай е напълно друга просвета, голяма страна е. Опознах нова просвета, нови и разнообразни хора. Различна храна и като цяло метод на живот. Нямаше по какъв начин някой да ми покаже тези неща и да ме научи на тях. Трябваше да ги видя. За мен това беше благосъстояние. Има и неприятни неща, само че придобихме опит и се научихме на доста неща там. Има положителни страни, има и неприятни страни Китай.
Валери: Няма по какъв начин. Трябва да гледаме повече на позитивните неща...
Биляна: Дори отрицателните неща би трябвало да ги поглеждаме от положителната им страна. Всяко зло за положително. Всяка една неточност е нещо скъпо и опит. По-добре да паднеш 100 пъти, в сравнение с да не паднеш нито един път.
Валери: Безгрешни хора няма, както и съвършени. Китай за мен бе едно огромно преживяване. Научих доста неща за живота, видях друга просвета и различен народ...
Биляна: Ако беше различен град - може би щеше да е доста добре..
Валери: Аз няма да не помни в никакъв случай, когато ми писа Здравко Здравков (б.а. - някогашният вратар на Левски, в този момент треньор в Китай). Пазя си смс-а: " Колега, ти в действителност ли си тръгваш от Мейджоу? ". Аз споделих " Да ", а той отвърна: " Защо? Не ти ли хареса дребният Манхатън? "... Биляна знае, имам доста познати футболисти в Китай. Сърби, които са там. Те знаят аз къде се намирам, в кой град. Имам един другар, който играе в Далиен. Всеки ден се чувахме. Той ми споделяше: " Братко, жалост ми е за теб ". Той знае какъв град е Мейджоу. Живее в Далиен, който е един от най-хубавите градове в Китай - имаш море, заведения за хранене, хотели. Казваше ми: " Знам, че ти е тежко. Мисли положително и мисли за това, за което си пристигнал. Ти си тук за пари, не си пристигнал да останеш да живееш цялостен живот. Вземаш това, за което си подписал, и нищо друго ". Но в действителност, в случай че беше различен град, може би щях да остана повече. Трябва обаче да гледаме положително.

- Говорите ли си за футбол?
Биляна: Да, всеки ден. Аз обичам футбола. Научих доста за футбола от Томас (б.а. - Томас Дол - някогашен немски национал, треньор по футбол и някогашен брачен партньор на Биляна). Всеки ден виждам футбол, обичам играта.
Валери: Тя е човек, който гледа футбола и го схваща. Говорим си непрекъснато на тази тематика...
Биляна: И мисля, че съм интелигентна жена, която схваща от футбол...
Валери: Да, не е като мен или теб, само че схваща.

- Биляна, познаваш ли други български футболисти?
Биляна: Лично не познавам, само че знам вашите най-известни футболисти - Бербатов, Стоичков.

- Била ли си в миналото в България?
Биляна: Да, бях в България. Очарована съм от София и от страната ви. С наслаждение бих отишла пак.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ