В Турция се опасяват от драстичен скок в цените на

В Турция се притесняват от фрапантен скок в цените на питателните артикули и най-много на хляба. Една от аргументите е войната в Украйна. Защото Турция е мощно подвластна от вноса на пшеница от Русия.

Щанд за самун в Анкара

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прекъсна визитата си в Африка. " За нас решението на Русия е недопустимо ", съобщи той пред публицисти и прикани всички страни да работят рационално и да се придържат към интернационалното право. Ердоган разгласи, че ще вземе специфични ограничения, само че не уточни какви.

Турция е доста обезпокоена - защото членува в НАТО и е черноморска страна като Русия и Украйна. Освен това от години поддържа и с двете страни комплицирани политически, само че и тесни стопански връзки. Тя купува от Турция системи за противовъздушна защита - макар неодобрението на НАТО, а на Украйна продава бойни дронове.

Турция е доста подвластна от Русия в стопански проект: тя покрива съвсем задачите си енергийни потребности с вносни горива, внася от Русия 40% от нужния ѝ природен газ и 25% от нефта.
Редакцията предлага
Ако я няма пшеницата от Русия

Турция е доста подвластна и от вноса на съветски селскостопански артикули. От Русия се доставят пшеница, ечемик, соя, нахут, слънчогледово семе и царевица. Пшеницата несъмнено е най-важната - Турция покрива 70% от потребностите си с вноса от Русия. Без брашното, създавано от тази пшеница, турските пекари не биха могли да продават своя обичаен бял самун - най-малкото не на сегашните цени.

При това цената е решаваща, защото инфлацията продължава да пораства стремглаво. През януари тя доближи 48% за питателните артикули.. В доста от огромните градове дългите опашки пред специфичните пекарни, които продават самун на ниски цени (благодарение на държавни субсидии), са всекидневие.

Хлябът - главната храна за бедните турци

В Турция хлябът играе доста значима роля: равнището на междинната годишна консумация е сред 150 и 180 кг на човек. По-бедните турци употребяват повече самун от благосъстоятелните. Цените във всеки град се оферират от комерсиалните камари и се утвърждават от градската администрация и от представители на министерството на търговията. В региона на Истанбул през 2017 година хлябът към момента тежеше 220 грама и струваше единствено 1,25 лири. Сега е с 10 грама по-лек и коства към 3 лири, което е почти 40 стотинки. Покрай рецесията в Украйна мнозина се притесняват, че всички хранителни артикули ще нарастнат още повече и най-много - хлябът. Експертът по аграрните въпроси Мурат Капъкъран позволява, че поради войната сред Русия и Украйна цената на хляба може доста да надвиши и пет лири.

Същевременно Капъкъран дефинира като неточност в икономическата политика това, че Турция е изпаднала в толкоз огромна взаимозависимост от вносните зърнени храни - в случай че би могла и сама да ги създава.

Пшеницата като стратегически артикул

Журналистът Али Йълдъръм също показва, че зависимостта на Турция от вноса на зърно е повишена прекалено. Той не позволява, че ще се стигне до дефицит на хранителни артикули поради войната, само че е уверен, че всичко ще нарастне доста. Йълдъръм отбелязва, че пшеницата е стратегически артикул за селското стопанство, защото от нея се създават брашно и самун. Председателят на Турския народен съвет по зърното Йозкан Таспинар от своя страна споделя, че за потребностите на хлебопекарите страната има потребност от към 20 тона пшеница годишно и тъкмо толкоз създава.

Но брашно е належащо освен за хляба - то е нужно и за другите типове тестени артикули, на които Турция е обичаен експортьор и заема водещо място в сектора. Тя внася пшеницата от Русия и е един от най-големите експортьори на брашно. Кризата в района може да докара до такава степен, че Турция да изгуби водещото си място.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Турция: хората, които събират отпадък, с цел да оцелеят