Новата Визия на БСП е поглед в огледалото за обратно виждане
В събота пред Националното заседание на Българска социалистическа партия в НДК водачът на левицата Корнелия Нинова отбрани хрумвания, които удостоверяват тезата, че партията все по-усилено търси да пожъне гласове в нишата на популистката радикална левица.
В миг, в който даже Куба обмисля да промени конституцията си, с цел да легализира еднополовите бракове и частната благосъстоятелност, а консерваторите от ГЕРБ поддържат утвърждението на Истанбулската спогодба, Българска социалистическа партия, член на Партията на европейските социалисти /ПЕС/, поведе още по-ожесточена война с " джендър идеологията ", подготвена е да отдръпна поддръжката си за влизането на страната в еврозоната и продължава да държи монопола върху носталгията по " славното " соц. минало. " Семейните и християнските полезности – твърди Нинова – са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в учебното заведение, тъй като губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности ".
По създание: На първо място, придобилата известност крилата фраза, че с очевидната си радикализация столетницата се трансформира в " новата " Атака ", не е правилна. Всъщност, в случай че се върнем няколко десетилетия обратно ще забележим, че
корените на популистката радикална левица в най-новата история на България
са в кръгове в и към Българска социалистическа партия
В тях имаше (и безспорно още има) злост към кандидатурата за участието на страната в НАТО, съмнение към рисковите, " дегенеративни " европейски полезности, легализирането и легитимирането на етническата партия Движение за права и свободи и други (същото може да се каже и за генезиса на радикалните десница, която беше част от или гравитираше към " остарялото " СДС). Разбира се, Българска социалистическа партия постоянно е била партия със комплицирана природа, в която има доста крила, течения, фракции. Но " прото-атакистите " бяха заглушени през 1999г., когато управлението съобщи, че ще държи твърдо курс към НАТО и Европейски Съюз.
Сега с този следващ ход Българска социалистическа партия в действителност преоткрива себе си. 2018 година на " Позитано " 20 се усеща като 1998 година Партията се връща към иманентна част от същността си, за която се преструваше дълго време, че липсва, че е окончателно изгубена или, най-малкото, че няма да получи късмет да се наложи. Това, на което станахме очевидци в събота, е единствено следващата стъпка от едно придвижване обратно, което следим към този момент няколко годни подред (спомняме си последните локални избори в София и ироничната покана на Ангел Джамбазки към левия претендент за кмет на столицата проф. Михаил Мирчев да се причисли към ВМРО).
Този опит на Българска социалистическа партия да навлезе в ловните полета на популистката радикална левица и десница, които, несъмнено, са във напредък на доста места в Европа, има своите политически учредения. Успехът в тази ниша би довел, надяват се социалистите, най-сетне до превъзмогването на упоритата преднина на ГЕРБ. Въпреки несекващите кавги към кабинета " Борисов " 3, ГЕРБ продължава да води с към 3-4% пред социалистите. Електоралният профил на Българска социалистическа партия наподобява също ненапълно оправдава политическата линия, заложена от госпожа Нинова. Изследване извършено през април 2018г. демонстрира, че 28% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не желаят страната да е член на Европейски Съюз, а 40% не желаят България в НАТО (данните са от представително изследване на " Екзакта " ).
В " новата " Визия обаче има най-малко няколко казуса
Първо, имайки поради комплицираните връзки на партията с Църквата, подозрително е, да не кажа дори цинично, да се счита, че опитите на госпожа Нинова да се базира на обичайни православни, християнски полезности ще убедят евентуални гласоподаватели отвън добре познатата външна страна на Българска социалистическа партия.
Второ, с този собствен ход Българска социалистическа партия ще отчужди от себе си дефинитивно демократично настроените леви, измежду които (с цялата конвенционалност на това понятие) има доста младежи, които таман заради ретроградния дух, който царува на " Позитано ", под паника бягат от тази партия.
Трето, ГЕРБ от дълго време жънат триумфи в патриотичната ниша, като свеждат в по-приемлив, по-лесно смилаем, в случай че щете по-малко абсурден тип посланията на националистическите обединения. С поддръжката си за Истанбулската спогодба (срещу която несъмнено има настроения и в ГЕРБ) обаче партията на Борисов, член на Европейската национална партия /ЕНП/, наподобява по-европейска от Българска социалистическа партия. Така столетницата играе " ва банк ", захвърля, на пръв взор, " питомното " и бяга след " дивото ".
С ориентацията си към Вишеградската четворка
водена от черната овца на европейската политика Виктор Орбан (най-добрият другар на съветския президент Владимир Путин в Европейски Съюз, който построява нови мощности на АЕЦ " Пакш " с съветски заем), Българска социалистическа партия, несъмнено, се качва на едни набиращ скорост трен. Тя, макар достопочтената си възраст, се мъчи да сърфира опортюнистично върху радикалната популистка вълнà, която заплашва да удави Европейски Съюз. Тази стъпка обаче може да сътвори проблеми на партията не толкоз с ПЕС (не бих изключил Станишев и Нинова да разиграват баналния типичен очерк " добро-лошо ченге " ), колкото с Брюксел, който държи ръката си върху редица фондове, които са не по-малко значими от кранчетата на съветския газ, манипулирани от Кремъл.
Да си водач значи да взимаш сложни, от време на време непопулярни решения вместо като загорял корсар непрестанно да изпружваш врат, с цел да подушиш по-добре попътния вятър за плячка. Последното е част от политиката, това е ясно, само че не изчерпва нейната същина. Пример за непопулярно (от гледна тока на гласоподавателите на БСП) решение взето на " Позитано " 20 беше точно приемането на евроатлантическите полезности в края на предишното хилядолетие. Оказва се, че тези полезности са били дърво без корен; обречени са били да поникнат върху камък, Сега Българска социалистическа партия се плъзга по течението, отдава се на мързеливи, опортюнистични пристрастености.
И, нещо надалеч по-важно. Столетницата дълбае в неправилната посока. Как да повярват, неубедените, колебаещите се гласоподаватели и негласуващите, че Българска социалистическа партия е действителна и решителна съпротива, когато тя работи през по-голямата част то времето като съвършения член на политическия картел. Поредното доказателство видяхме предходната сряда. Тогава единствено 29 народни представители от Българска социалистическа партия (от 79!) гласоподаваха срещу лобистките ремонти в Закона за приватизация и следприватизационен надзор. Поправки, които икономисаха едни 58 млн. лева на персоналния другар на господин Борисов Кирил Домусчиев – притежателят на БМФ, а по този начин също, както се твърди, облагодетелстват ползите на господин Делян Пеевски в " Булгартабак " и " Ню имидж ". Горко на страна, в която това е портретът на парламентарната съпротива, а единственият " поръчител за държавността " е Валери Симеонов. Ако има смяна в управническите кресла и нови парламентарни избори те надали ще дойдат под натиска на Българска социалистическа партия. Остава за следващ път ГЕРБ да се самосвали.
В миг, в който даже Куба обмисля да промени конституцията си, с цел да легализира еднополовите бракове и частната благосъстоятелност, а консерваторите от ГЕРБ поддържат утвърждението на Истанбулската спогодба, Българска социалистическа партия, член на Партията на европейските социалисти /ПЕС/, поведе още по-ожесточена война с " джендър идеологията ", подготвена е да отдръпна поддръжката си за влизането на страната в еврозоната и продължава да държи монопола върху носталгията по " славното " соц. минало. " Семейните и християнските полезности – твърди Нинова – са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в учебното заведение, тъй като губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности ".
По създание: На първо място, придобилата известност крилата фраза, че с очевидната си радикализация столетницата се трансформира в " новата " Атака ", не е правилна. Всъщност, в случай че се върнем няколко десетилетия обратно ще забележим, че
корените на популистката радикална левица в най-новата история на България
са в кръгове в и към Българска социалистическа партия
В тях имаше (и безспорно още има) злост към кандидатурата за участието на страната в НАТО, съмнение към рисковите, " дегенеративни " европейски полезности, легализирането и легитимирането на етническата партия Движение за права и свободи и други (същото може да се каже и за генезиса на радикалните десница, която беше част от или гравитираше към " остарялото " СДС). Разбира се, Българска социалистическа партия постоянно е била партия със комплицирана природа, в която има доста крила, течения, фракции. Но " прото-атакистите " бяха заглушени през 1999г., когато управлението съобщи, че ще държи твърдо курс към НАТО и Европейски Съюз.
Сега с този следващ ход Българска социалистическа партия в действителност преоткрива себе си. 2018 година на " Позитано " 20 се усеща като 1998 година Партията се връща към иманентна част от същността си, за която се преструваше дълго време, че липсва, че е окончателно изгубена или, най-малкото, че няма да получи късмет да се наложи. Това, на което станахме очевидци в събота, е единствено следващата стъпка от едно придвижване обратно, което следим към този момент няколко годни подред (спомняме си последните локални избори в София и ироничната покана на Ангел Джамбазки към левия претендент за кмет на столицата проф. Михаил Мирчев да се причисли към ВМРО).
Този опит на Българска социалистическа партия да навлезе в ловните полета на популистката радикална левица и десница, които, несъмнено, са във напредък на доста места в Европа, има своите политически учредения. Успехът в тази ниша би довел, надяват се социалистите, най-сетне до превъзмогването на упоритата преднина на ГЕРБ. Въпреки несекващите кавги към кабинета " Борисов " 3, ГЕРБ продължава да води с към 3-4% пред социалистите. Електоралният профил на Българска социалистическа партия наподобява също ненапълно оправдава политическата линия, заложена от госпожа Нинова. Изследване извършено през април 2018г. демонстрира, че 28% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не желаят страната да е член на Европейски Съюз, а 40% не желаят България в НАТО (данните са от представително изследване на " Екзакта " ).
В " новата " Визия обаче има най-малко няколко казуса
Първо, имайки поради комплицираните връзки на партията с Църквата, подозрително е, да не кажа дори цинично, да се счита, че опитите на госпожа Нинова да се базира на обичайни православни, християнски полезности ще убедят евентуални гласоподаватели отвън добре познатата външна страна на Българска социалистическа партия.
Второ, с този собствен ход Българска социалистическа партия ще отчужди от себе си дефинитивно демократично настроените леви, измежду които (с цялата конвенционалност на това понятие) има доста младежи, които таман заради ретроградния дух, който царува на " Позитано ", под паника бягат от тази партия.
Трето, ГЕРБ от дълго време жънат триумфи в патриотичната ниша, като свеждат в по-приемлив, по-лесно смилаем, в случай че щете по-малко абсурден тип посланията на националистическите обединения. С поддръжката си за Истанбулската спогодба (срещу която несъмнено има настроения и в ГЕРБ) обаче партията на Борисов, член на Европейската национална партия /ЕНП/, наподобява по-европейска от Българска социалистическа партия. Така столетницата играе " ва банк ", захвърля, на пръв взор, " питомното " и бяга след " дивото ".
С ориентацията си към Вишеградската четворка
водена от черната овца на европейската политика Виктор Орбан (най-добрият другар на съветския президент Владимир Путин в Европейски Съюз, който построява нови мощности на АЕЦ " Пакш " с съветски заем), Българска социалистическа партия, несъмнено, се качва на едни набиращ скорост трен. Тя, макар достопочтената си възраст, се мъчи да сърфира опортюнистично върху радикалната популистка вълнà, която заплашва да удави Европейски Съюз. Тази стъпка обаче може да сътвори проблеми на партията не толкоз с ПЕС (не бих изключил Станишев и Нинова да разиграват баналния типичен очерк " добро-лошо ченге " ), колкото с Брюксел, който държи ръката си върху редица фондове, които са не по-малко значими от кранчетата на съветския газ, манипулирани от Кремъл.
Да си водач значи да взимаш сложни, от време на време непопулярни решения вместо като загорял корсар непрестанно да изпружваш врат, с цел да подушиш по-добре попътния вятър за плячка. Последното е част от политиката, това е ясно, само че не изчерпва нейната същина. Пример за непопулярно (от гледна тока на гласоподавателите на БСП) решение взето на " Позитано " 20 беше точно приемането на евроатлантическите полезности в края на предишното хилядолетие. Оказва се, че тези полезности са били дърво без корен; обречени са били да поникнат върху камък, Сега Българска социалистическа партия се плъзга по течението, отдава се на мързеливи, опортюнистични пристрастености.
И, нещо надалеч по-важно. Столетницата дълбае в неправилната посока. Как да повярват, неубедените, колебаещите се гласоподаватели и негласуващите, че Българска социалистическа партия е действителна и решителна съпротива, когато тя работи през по-голямата част то времето като съвършения член на политическия картел. Поредното доказателство видяхме предходната сряда. Тогава единствено 29 народни представители от Българска социалистическа партия (от 79!) гласоподаваха срещу лобистките ремонти в Закона за приватизация и следприватизационен надзор. Поправки, които икономисаха едни 58 млн. лева на персоналния другар на господин Борисов Кирил Домусчиев – притежателят на БМФ, а по този начин също, както се твърди, облагодетелстват ползите на господин Делян Пеевски в " Булгартабак " и " Ню имидж ". Горко на страна, в която това е портретът на парламентарната съпротива, а единственият " поръчител за държавността " е Валери Симеонов. Ако има смяна в управническите кресла и нови парламентарни избори те надали ще дойдат под натиска на Българска социалистическа партия. Остава за следващ път ГЕРБ да се самосвали.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ