Над 150 участници от пет държави участват във фестивала Средновековен Търновград
В крепостта „ Царевец “ във Велико Търново над 150 участници от пет страни посредством исторически реконструкции показват и през днешния ден бита, кухнята, занаятите, изкуствата и войнските умения през междинните епохи в България, Византия и Европа. Фестивалът „ Средновековен Търновград “ тази година е отдаден на 820-годишнината от възкачването на престола на цар Иван Асен Втори.
Около царския замък в крепостта „ Царевец “ времето още веднъж се върна в епохата на династията на Асеневци. Международният фестивал „ Средновековен Търновград “ възражда забравени занаяти като ковачество, монетосечене, плетене на въжета, краснопис, свещолеене, обработка на кожи.
Предците ни са били изключителни бижутери и майстори в обработката на метали, споделя реконструкторът Емил Маринов от Шумен.
От бронз, от месинг, от олово, златните неща са по-малко. Има неща, които и до ден сегашен няма кой да ги повтори. Примерно Преславските съкровища, емайлите – това са технологии, които изискват доста точни температури и въобще по какъв начин са ги правили на времето, само че са ги постигнали и са неповторими.
Времената от XII до XIV век се характеризират и с възхода на българската войска. За могъществото на Асеневци историците показват, че цар Калоян предлага 100 000 спомагателна армия на латинците преди завладяването на Константинопол през 1204 година. За въоръжението през тази ера споделя подполковник Евгени Пенчев от Националния боен университет, член на клуб „ Традиция “.
В този интервал, който сега представяме на фестивала, оръжието на Балканите е почти едно и също. Каквото е изпулвано в България, такова е употребявано във Византия, в Сърбия – двуостри мечове, копия, лъкове със стрели, защитно въоръжение, ризници. Мечовете са най-различни видове. Възстановяваме меч по модела, изваден от река Темза (XIV век), ръка и половина, двуостро оръжие, сечащо, пробождащо.
Основни съдружници на Второто българско царство са били куманите. Те имат свои отличителни знаци във въоръжението, изяснява реконструкторът Йордан Сивков от Добрич:
Куманите имат едни типични железни сутиени. Това са някакъв вид защитно въоръжение. Има го изобразено на Каменните баби, които са кумански. Основно при тях е лъковете. Има разнообразни видове лъкове – когато си на кон мъчно можеш да опъваш мощен лък, там би трябвало по-бърз лък, по-лек лък, по-леко обтягане, повече стрели да пускат. Те са разчитали на количеството стрели, които пускат.
На средновековния фестивал деца и възрастни се забавляват с разнообразни игри като превозване на топче по наклонена повърхнина, логичен задания, съчетани с сръчност и умелост за пренасяне и освобождение на фигури. Разказва Георги Ангелов от великотърновския клуб „ Традиция “:
Средновековните игри, които ние представяме, построяват у децата разнообразни качества – най-много да са сръчни. Благородните деца знаем, че са играли на разнообразни игри, които им упражняват ръката, с цел да могат в бъдеще да боравят с меч. Чрез игрите те са придобивали главните умения за в бъдеще, които ще употребяват по време на пердах.
Средновековните българи имат своите особености в бита, изяснява Антони Кисьов от Панагюрище:
Номадските палатки. Ние представяме една саксонска тента. Представяме културата и бита на българите – посудата, облеклото, храненето. Хранили са се в посуда от дърво, металът към този момент е бил доста безценен и необичаен, само че е основно мед, бронз, желязо.
Авиоинженерът Петър Стефанов е готвачът в средновековния Търновград. Боляринът подготви разядки от маслини, от моркови, варени круши петровки във вино с канела, джинджифил, карамфил и мед.
За главно ще има леща с булгур и праз, и три типа лук. Сладки има от XI век по рецепта – богати с доста подправки, има канела, бахар, черен пипер, кимьон, пълнозърнесто брашно. Подправките, които са вътре, подкрепят метаболизма, понижават кръвното налягане, уголемяват кръвоносните съдове и работят успокояващо.
В подножието на царския замък в крепостта „ Царевец “ може да се опита и ранносредновековна скандинавска кухня, приготвена от Мариета Николова от софийския клуб за възстановки „ Верени “:
Ранносредновековната кухня не е извънредно комплицирана, разчита на по-бедни артикули, само че комбинациите са забавни. Ще покажа ечемичен самун, риба в тесто, горска яхния и ще се опитам да направя сладки питки. Кухнята, която аз представям – скандинавска кухня, има много меса, съществени зеленчуци като горски киселец, горски гъби, лук, ябълки.
Средновековието се отличава и с разноцветност и помпозност на облеклата, изключително при дамите, споделя дизайнерът и докторант по българска средновековна архитектура Калина Атанасова от Варна:
Жената би трябвало да покрива косата си, от една страна, тъй като косата съблазнява, а от друга – тъй като се счита, че елементарно се поддава на неприятни вълшебства. Затова всички класи девойките от най-ранна възраст са криели косите си. Задължително е било косата да е сплетена, наложително е било да е покрита с нещо и също така са носили най-различни и доста забавни бижута. Българките да вземем за пример са носили доста красиви шапки, които съставляват нещо като извърнат кръстосан конус. Отстрани са се слагали обеци, които са толкоз огромни, че са висели на шапката.
Тазгодишното издание на фестивала „ Средновековен Търновград “ е отдадено на 820-годишнината от възкачването на престола на цар Иван Асен Втори. Вася Драева от Велинград споделя за сватбената тактика на владетеля:
Династическите бракове за него са били доста значими. Благодарение на тях България доближава до три морета. Любима ми е третата брачна половинка на Йоан Асен Втори – Ирина, която е щерка на Теодор Комнин, които биват пленени при борбата при Клокотница. Той се влюбва в нея, била е доста красива и стройна дама. Любима ми е, тъй като е била своенравна и непокорна като мен.
В крепостта „ Царевец “ може да бъдат следени и демонстрационни шампионати и сражения.
Репортаж от Велико Търново на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл
Около царския замък в крепостта „ Царевец “ времето още веднъж се върна в епохата на династията на Асеневци. Международният фестивал „ Средновековен Търновград “ възражда забравени занаяти като ковачество, монетосечене, плетене на въжета, краснопис, свещолеене, обработка на кожи.
Предците ни са били изключителни бижутери и майстори в обработката на метали, споделя реконструкторът Емил Маринов от Шумен.
От бронз, от месинг, от олово, златните неща са по-малко. Има неща, които и до ден сегашен няма кой да ги повтори. Примерно Преславските съкровища, емайлите – това са технологии, които изискват доста точни температури и въобще по какъв начин са ги правили на времето, само че са ги постигнали и са неповторими.
Времената от XII до XIV век се характеризират и с възхода на българската войска. За могъществото на Асеневци историците показват, че цар Калоян предлага 100 000 спомагателна армия на латинците преди завладяването на Константинопол през 1204 година. За въоръжението през тази ера споделя подполковник Евгени Пенчев от Националния боен университет, член на клуб „ Традиция “.
В този интервал, който сега представяме на фестивала, оръжието на Балканите е почти едно и също. Каквото е изпулвано в България, такова е употребявано във Византия, в Сърбия – двуостри мечове, копия, лъкове със стрели, защитно въоръжение, ризници. Мечовете са най-различни видове. Възстановяваме меч по модела, изваден от река Темза (XIV век), ръка и половина, двуостро оръжие, сечащо, пробождащо.
Основни съдружници на Второто българско царство са били куманите. Те имат свои отличителни знаци във въоръжението, изяснява реконструкторът Йордан Сивков от Добрич:
Куманите имат едни типични железни сутиени. Това са някакъв вид защитно въоръжение. Има го изобразено на Каменните баби, които са кумански. Основно при тях е лъковете. Има разнообразни видове лъкове – когато си на кон мъчно можеш да опъваш мощен лък, там би трябвало по-бърз лък, по-лек лък, по-леко обтягане, повече стрели да пускат. Те са разчитали на количеството стрели, които пускат.
На средновековния фестивал деца и възрастни се забавляват с разнообразни игри като превозване на топче по наклонена повърхнина, логичен задания, съчетани с сръчност и умелост за пренасяне и освобождение на фигури. Разказва Георги Ангелов от великотърновския клуб „ Традиция “:
Средновековните игри, които ние представяме, построяват у децата разнообразни качества – най-много да са сръчни. Благородните деца знаем, че са играли на разнообразни игри, които им упражняват ръката, с цел да могат в бъдеще да боравят с меч. Чрез игрите те са придобивали главните умения за в бъдеще, които ще употребяват по време на пердах.
Средновековните българи имат своите особености в бита, изяснява Антони Кисьов от Панагюрище:
Номадските палатки. Ние представяме една саксонска тента. Представяме културата и бита на българите – посудата, облеклото, храненето. Хранили са се в посуда от дърво, металът към този момент е бил доста безценен и необичаен, само че е основно мед, бронз, желязо.
Авиоинженерът Петър Стефанов е готвачът в средновековния Търновград. Боляринът подготви разядки от маслини, от моркови, варени круши петровки във вино с канела, джинджифил, карамфил и мед.
За главно ще има леща с булгур и праз, и три типа лук. Сладки има от XI век по рецепта – богати с доста подправки, има канела, бахар, черен пипер, кимьон, пълнозърнесто брашно. Подправките, които са вътре, подкрепят метаболизма, понижават кръвното налягане, уголемяват кръвоносните съдове и работят успокояващо.
В подножието на царския замък в крепостта „ Царевец “ може да се опита и ранносредновековна скандинавска кухня, приготвена от Мариета Николова от софийския клуб за възстановки „ Верени “:
Ранносредновековната кухня не е извънредно комплицирана, разчита на по-бедни артикули, само че комбинациите са забавни. Ще покажа ечемичен самун, риба в тесто, горска яхния и ще се опитам да направя сладки питки. Кухнята, която аз представям – скандинавска кухня, има много меса, съществени зеленчуци като горски киселец, горски гъби, лук, ябълки.
Средновековието се отличава и с разноцветност и помпозност на облеклата, изключително при дамите, споделя дизайнерът и докторант по българска средновековна архитектура Калина Атанасова от Варна:
Жената би трябвало да покрива косата си, от една страна, тъй като косата съблазнява, а от друга – тъй като се счита, че елементарно се поддава на неприятни вълшебства. Затова всички класи девойките от най-ранна възраст са криели косите си. Задължително е било косата да е сплетена, наложително е било да е покрита с нещо и също така са носили най-различни и доста забавни бижута. Българките да вземем за пример са носили доста красиви шапки, които съставляват нещо като извърнат кръстосан конус. Отстрани са се слагали обеци, които са толкоз огромни, че са висели на шапката.
Тазгодишното издание на фестивала „ Средновековен Търновград “ е отдадено на 820-годишнината от възкачването на престола на цар Иван Асен Втори. Вася Драева от Велинград споделя за сватбената тактика на владетеля:
Династическите бракове за него са били доста значими. Благодарение на тях България доближава до три морета. Любима ми е третата брачна половинка на Йоан Асен Втори – Ирина, която е щерка на Теодор Комнин, които биват пленени при борбата при Клокотница. Той се влюбва в нея, била е доста красива и стройна дама. Любима ми е, тъй като е била своенравна и непокорна като мен.
В крепостта „ Царевец “ може да бъдат следени и демонстрационни шампионати и сражения.
Репортаж от Велико Търново на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ