В Източните Родопи се намира единственото българско католическо село –

В Източните Родопи се намира единственото българско католическо село – Покрован. Преживяло времената на Османската империя, до селото стигнал и един предстоящ папа на кон. Това бил духовник Джузепе Ронкали, който по-късно е определен за папа и приема името – Йоан 23. Разказват Елица Попова и Борислав Мавров благодарение на Дани Атанасова и Венелин Николов.

В Източните Родопи се издига католически храм " Успение Богородично ". Вярата пазят две сестри от ордена на евхаристинките – 82-годишната сестра Бернадета и 90-годишната Василия, която рядко излиза от метоха.

Сестра Бернадета се е родила като Ана в пловдивското село Белозем. Когато решила да се врече на Бог, получила име на светица.

„ Доволна съм от това име, тъй като тази светица е била от оскъдно семейство и аз също съм от оскъдно семейство. На мен не можеше да ми мине през мозъка за фамилен живот, не можеше. Ние сме 6 сестри и 1 брат. Другите сестри мислеха за фамилен живот, пък аз, на мен не ми минаваше през мозъка за фамилен живот”, описа сестра Бернадета.

Когато ориста отвела сестра Бернадета в Покрован през 67-ма година, там имало още няколко монахини. Сега останали тя и Василия.

Така за повече от 50 години работа в селото, сестра Бернадета помни социализма, само че и времената, когато храмът е бил цялостен, макар възбраните, а децата учили Божиите правила.

„ И тук църквата беше цялостна с народ, цялостна до вратата. Хората имаха религия тогава, родителите и децата”, спомня си сестра Бернадета.

Тя идва всеки ден в храма, с цел да си приказва с Бог.

– Че ни е дал здраве, на първо време да благодарим. После желаеме амнистия за всичко, не може човек да живее и да не бърка.
– Само, че ние живеем във време на безбожничество?
– Ами това е, аз споделям, че ще пристигна време да се осъзнаят, че това не е редно.
– Трябва религия?
– Трябва, би трябвало.

Монахините споделят, не може единствено молитва, би трябвало и наслада. И имат своята градина.

„ Гледаме си тук малко кокошки и пиленца. Яйцата раздаваме на хората. Градинка, дребна градинка, тъй като нямаме сили към този момент. Казват хората: " Когато си ангажиран, по-бързо минава денят. "

Сестра Бернадета не гледа филми, следи новините.

„ Времето ме интересува – нали някой път зимата е доста неприятна и да се подготвим за неприятното време”, изясни тя.

Районът към Ивайловград остава по-дълго в границите на Османската страна. В края на 19-ти век приема унията, с цел да избегне въздействието на гръцкото духовенство. Старата черква обаче към този момент я няма, изгоряла през 1913 година, когато селото било нападнато от башибозук.

Турската махала предизвестила българската, само че никой не повярвал, по този начин разказвал дядото на Мария.

„ Казали: на следващия ден бягайте всички, тъй като на следващия ден ще има огромно кръвопролитие. Ама ние нищо не сме създали, дядо вика, какво кръвопролитие? Бягайте, ние повярвахме, никой не избяга”, описа Мария Пандова, гражданин на с. Покрован.

Казват на Покрован католическият " Батак ". Избитите са над 40. Преди нещастието покрованци ходели с бели носии.

„ След клането 13-та година няма къща без заклан, погубен мъж – тогава носията почернява”, изясни Мария Пандова.

Жителите на Покрован претърпели иго, в този момент би трябвало да преживят почналите да пустеят къщи. Казват обаче, че храмът им няма да остане празен.

Два пъти в месеца духовник Клаудио Молтени изминава пътя от Пловдив до Покрован, с цел да отслужи литургия в " Успение Богородично ".

„ Въпреки че е малко село и ние сме малко на брой, само че всякога, като пристигам тук, хората ме одобряват със сърце и е хубаво. Хубаво е, тъй като в действителност може да се усеща, че ние сме тук, тъй като нашата религия ни сплотява, макар че сме различни”, сподели свещеникът Клаудио Молтени.

Селото било преди от 400 души, в този момент наброява малко над 70.

„ Просто през две, три къщи всичко е празно. А хубави къщи каменни къщи. За страдание празни”, сподели кметският наместник на с. Покрован Иванка Бакалова.

Останалите малко хора в селото, само че вярващи, те ще тръгнат на път, с цел да видят папа Франциск в Раковски.

Пътят на сестра Бернадета я е отвел от Покрован в Рим, целувала е ръка на папа Йоан Павел Втори. Този път надали ще успее да види този, Франциск, тъй като би трябвало да се грижи за сестра Василия.

– А дава ли мощ вярата?
– Сила дава, доста дава мощ, дава мощ да живееш и да си удовлетворен от себе си, от живота си. Да вярваш, че нито е изгубен, нито е пропилян животът.

В неделя монахинята съумява да изкачи стъпалата до камбанарията на „ Успение Богородично”. Защото има религия. А какво е живот без религия?