«Алиансите на бъдещето» — Welt разказва, какви държави ще се обединят в борбата за постигане на новия световен ред
В битката за нов международен ред сегашните ссвръхдържави няма да могат да минат без алианси, написа Die Welt. Русия, Китай, Съединени американски щати и Европейският съюз ще би трябвало да вземат решение за своите съдружници. Засега Брюксел и Вашингтон работят дружно, а Пекин и Москва задълбочават партньорството си, само че всичко не е толкоз просто, тъй като връзките на суперсилите са доста комплицирани, изяснява немското издание.
Световният ред се дефинира от четири свръхдържави: Европейският съюз, Съединени американски щати, Китай и Русия, написа Die Welt. Те се състезават между тях, само че не могат да завоюват това съревнование сами, тъй че би трябвало да се обединят. Засега Брюксел и Вашингтон са единни против Москва и Пекин, само че някои в Европейски Съюз мечтаят да прекратят партньорството си с Вашингтон и да влязат в самобитен европейско-руски съюз. Тази " фикция " и други сходни имат едно общо нещо - те не регистрират сложността на връзките на свръхдържавите, изяснява немското издание.
Дори в случай че не всички страни от Европейски Съюз споделят мнението на Съединени американски щати, че Русия в действителност ще нахлуе в Украйна, въпреки всичко през последните години, след мъчителните години на президентството на Доналд Тръмп, може да се приказва за отчетливо усъвършенстване в трансатлантическите връзки.
Европейците гледат на американците като на най-важните си съдружници в региона на сигурността. Това, несъмнено, не значи, че няма различия. Вашингтон към момента не е удовлетворен от това какъв брой Берлин и Рим харчат за защита и по какъв начин Европа построява връзки с Китай. Белият дом е уверен, че Поднебесната империя е „ агресор “. В Брюксел Пекин е именуван „ систематичен съперник “.
В същото време някои страни от Европейски Съюз, които участваха в китайски инфраструктурни планове, към този момент се разочароваха от източния си сътрудник, продължава Die Welt. Някои не получиха обещаната инвестиция, други не харесаха арогантното държание на китайците.
С Русия, след „ анексията “ на Крим през 2014 година, Европейски Съюз спря съвсем всички политически връзки, ограничавайки се единствено до разговор с гражданското общество и стопански планове. Въпреки това, по въпроса по какъв начин да се изградят връзките с Кремъл, европейците към момента са разграничени, което се вижда от „ подмолните разногласия на фона на украинската рецесия “.
Изостряйки обстановката на границата с Украйна, съветският президент Владимир Путин несъмнено реализира едно: в Съединените щати от седмици още веднъж се приказва повече за Русия, в сравнение с за Китай. „ Духът на Студената война витаеше във въздуха “, написа Die Welt. Като правоприемник на Съветския съюз, Русия в прочут смисъл е обичайният съперник на Америка. И всички очаквания на Вашингтон за промени в Русия към този момент пресъхнаха – за разлика от предшественика си Тръмп, новият началник на Белия дом Джо Байдън е доста по-критично надъхан към Кремъл.
Освен това актуалният президент на Съединени американски щати е трансатлантик и почита Европейски Съюз, вижда го като съдружник, основно в борбата с Китай и Русия. Но е допустимо той да е последният американски президент, който ще бъде толкоз великодушен към Берлин и Брюксел, счита изданието.
И въпреки всичко Китай остава главният съперник на Съединените щати. Американците се опасяват да не изгубят статута на най-мощната и стопански сполучлива страна на земята. Още при Тръмп Вашингтон пое по пътя на борбата в връзките с Пекин. Байдън, несъмнено, смекчи реториката, само че в действителност продължава тази политика с още по-голяма поредност от своя предходник.
От своя страна Русия даже 30 години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики възприема Съединени американски щати като собствен главен геополитически съперник, написа Die Welt. Грузинският спор, „ анексирането “ на Крим, сирийската война, утежняването на границата с Украйна — в борбата с Вашингтон Москва поставя всички старания да подчертае своето световно значение:
Европейски Съюз се възприема в Кремъл не като индивид на международната политика, а като „ геополитически придатък на Съединените щати “. В същото време Европа остава главният пазар за съветския експорт на енергоносители. Кремъл се пробва да раздели европейците и да ги отдели от Вашингтон, тъй че сферата на въздействие на Русия да се простира оттатък постсъветското пространство, достигайки до самото сърце на Европейски Съюз.
Москва се пробва да реализира това посредством енергийни покупко-продажби, като " Северен поток 2 ", или посредством печеливши вложения. И Кремъл е сполучлив в своите инициативи, декларира Welt: „ Отношенията с Русия непрестанно провокират несъгласия измежду европейските политици “.
Китай за Русия дълго време беше рисков съперник по пътя на построяването на международен комунизъм, а по-късно дълги години комшия, който Кремъл просто игнорираше. Но с идването на власт на Владимир Путин всичко се промени. От 2014 година Поднебесната империя се трансформира в различен сътрудник на Русия.
Но Москва и Пекин схващат, че в дълготраен проект геополитическата автономност е по-важна за тях от всевъзможни съюзи. Ако Русия има шанс, връзките й с Китай няма да надвишават стратегическото партньорство. В най-лошия случай за Москва е предопределена ролята на " младши сътрудник " на Пекин, уверен е Welt.
В същото време е невероятно да не се забележи, че в Китай започнаха да придават доста по-голямо значение на връзките с Русия. На Олимпийските игри в Пекин Владимир Путин стана първият държавен посетител, с който се срещна китайският президент Си Дзинпин. По-късно те взаимно се опълчиха на разширението на НАТО на изток.
Факт е, че Вашингтон пречи на териториалното разширение на Китай и Русия, твърди изданието. Поднебесната империя желае да си присвои Тайван, Кремъл - Украйна. И задачата на всички тези териториални искания е да се сътвори нов международен ред посредством изпъждане на американците от районите, които Пекин и Москва възприемат като своя сфера на въздействие.
Засега няма формален съюз сред Китай и Русия, само че те от ден на ден организират взаимни учения. Европа в настоящия " геополитически квартет ", съгласно Пекин, на процедура не играе никаква роля, тъй като може елементарно да бъде разцепена. „ Както и преди, всяка страна-членка продължава да следва личните си ползи. Няма европейска външна политика ”, приключва изданието.
Превод: ЕС
Световният ред се дефинира от четири свръхдържави: Европейският съюз, Съединени американски щати, Китай и Русия, написа Die Welt. Те се състезават между тях, само че не могат да завоюват това съревнование сами, тъй че би трябвало да се обединят. Засега Брюксел и Вашингтон са единни против Москва и Пекин, само че някои в Европейски Съюз мечтаят да прекратят партньорството си с Вашингтон и да влязат в самобитен европейско-руски съюз. Тази " фикция " и други сходни имат едно общо нещо - те не регистрират сложността на връзките на свръхдържавите, изяснява немското издание.
Дори в случай че не всички страни от Европейски Съюз споделят мнението на Съединени американски щати, че Русия в действителност ще нахлуе в Украйна, въпреки всичко през последните години, след мъчителните години на президентството на Доналд Тръмп, може да се приказва за отчетливо усъвършенстване в трансатлантическите връзки.
Европейците гледат на американците като на най-важните си съдружници в региона на сигурността. Това, несъмнено, не значи, че няма различия. Вашингтон към момента не е удовлетворен от това какъв брой Берлин и Рим харчат за защита и по какъв начин Европа построява връзки с Китай. Белият дом е уверен, че Поднебесната империя е „ агресор “. В Брюксел Пекин е именуван „ систематичен съперник “.
В същото време някои страни от Европейски Съюз, които участваха в китайски инфраструктурни планове, към този момент се разочароваха от източния си сътрудник, продължава Die Welt. Някои не получиха обещаната инвестиция, други не харесаха арогантното държание на китайците.
С Русия, след „ анексията “ на Крим през 2014 година, Европейски Съюз спря съвсем всички политически връзки, ограничавайки се единствено до разговор с гражданското общество и стопански планове. Въпреки това, по въпроса по какъв начин да се изградят връзките с Кремъл, европейците към момента са разграничени, което се вижда от „ подмолните разногласия на фона на украинската рецесия “.
Изостряйки обстановката на границата с Украйна, съветският президент Владимир Путин несъмнено реализира едно: в Съединените щати от седмици още веднъж се приказва повече за Русия, в сравнение с за Китай. „ Духът на Студената война витаеше във въздуха “, написа Die Welt. Като правоприемник на Съветския съюз, Русия в прочут смисъл е обичайният съперник на Америка. И всички очаквания на Вашингтон за промени в Русия към този момент пресъхнаха – за разлика от предшественика си Тръмп, новият началник на Белия дом Джо Байдън е доста по-критично надъхан към Кремъл.
Освен това актуалният президент на Съединени американски щати е трансатлантик и почита Европейски Съюз, вижда го като съдружник, основно в борбата с Китай и Русия. Но е допустимо той да е последният американски президент, който ще бъде толкоз великодушен към Берлин и Брюксел, счита изданието.
И въпреки всичко Китай остава главният съперник на Съединените щати. Американците се опасяват да не изгубят статута на най-мощната и стопански сполучлива страна на земята. Още при Тръмп Вашингтон пое по пътя на борбата в връзките с Пекин. Байдън, несъмнено, смекчи реториката, само че в действителност продължава тази политика с още по-голяма поредност от своя предходник.
От своя страна Русия даже 30 години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики възприема Съединени американски щати като собствен главен геополитически съперник, написа Die Welt. Грузинският спор, „ анексирането “ на Крим, сирийската война, утежняването на границата с Украйна — в борбата с Вашингтон Москва поставя всички старания да подчертае своето световно значение:
Европейски Съюз се възприема в Кремъл не като индивид на международната политика, а като „ геополитически придатък на Съединените щати “. В същото време Европа остава главният пазар за съветския експорт на енергоносители. Кремъл се пробва да раздели европейците и да ги отдели от Вашингтон, тъй че сферата на въздействие на Русия да се простира оттатък постсъветското пространство, достигайки до самото сърце на Европейски Съюз.
Москва се пробва да реализира това посредством енергийни покупко-продажби, като " Северен поток 2 ", или посредством печеливши вложения. И Кремъл е сполучлив в своите инициативи, декларира Welt: „ Отношенията с Русия непрестанно провокират несъгласия измежду европейските политици “.
Китай за Русия дълго време беше рисков съперник по пътя на построяването на международен комунизъм, а по-късно дълги години комшия, който Кремъл просто игнорираше. Но с идването на власт на Владимир Путин всичко се промени. От 2014 година Поднебесната империя се трансформира в различен сътрудник на Русия.
Но Москва и Пекин схващат, че в дълготраен проект геополитическата автономност е по-важна за тях от всевъзможни съюзи. Ако Русия има шанс, връзките й с Китай няма да надвишават стратегическото партньорство. В най-лошия случай за Москва е предопределена ролята на " младши сътрудник " на Пекин, уверен е Welt.
В същото време е невероятно да не се забележи, че в Китай започнаха да придават доста по-голямо значение на връзките с Русия. На Олимпийските игри в Пекин Владимир Путин стана първият държавен посетител, с който се срещна китайският президент Си Дзинпин. По-късно те взаимно се опълчиха на разширението на НАТО на изток.
Факт е, че Вашингтон пречи на териториалното разширение на Китай и Русия, твърди изданието. Поднебесната империя желае да си присвои Тайван, Кремъл - Украйна. И задачата на всички тези териториални искания е да се сътвори нов международен ред посредством изпъждане на американците от районите, които Пекин и Москва възприемат като своя сфера на въздействие.
Засега няма формален съюз сред Китай и Русия, само че те от ден на ден организират взаимни учения. Европа в настоящия " геополитически квартет ", съгласно Пекин, на процедура не играе никаква роля, тъй като може елементарно да бъде разцепена. „ Както и преди, всяка страна-членка продължава да следва личните си ползи. Няма европейска външна политика ”, приключва изданието.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ