„Клети създания“, или светът, видян за първи път
" Клети създания “ е от филмите, които те раздрусват, оставят те без мирис и дълго припомнят за себе си. Адаптация на едноименния разказ на шотландския публицист Аласдър Грей от 1992 година, той наблюдава историята на Бела Бакстър (в ролята Ема Стоун), млада жена, върната към живот от брилянтния и неортодоксален хирург доктор Годуин Бакстър (в ролята Уилям Дефо). Двамата живеят дружно в насаме имение в Англия.Когато обликът на Бела стартира да се развива дружно с възходящото ѝ любознание към себе си и заобикалящото я, публиката поема дружно с нея на необикновено околосветско странствуване.Сложните и екстравагантни декори са главозамайващи. Създадени са от дизайнерите на продукцията Шона Хийт и Джеймс Прайс, които за първи път работят с режисьора Йоргос Лантимос, прочут със своя друг и халюцинационен жанр, въодушевен от гръцкото придвижване Weird Wave, което постоянно се концентрира в неуместни и дистопични тематики. 
Сценографията ни въвлича в магичен свят, забелязан през погледа на невероятния персонаж на основната героиня. От една страна, това е прочут свят – избрани кодове го свързват с общоприетото усещане за показаните места, от друга, той е надалеч оттатък и най-нестандартното въображение. Свят, действителен единствено в приказките или в сънищата на вманиачен талант.Предишните филми на Лантимос са по-скоро лимитирани в локациите, в които се развива действието, и се отличават с по-приглушена цветова палитра. „ Клети създания “ е най-колоритната му и екстравагантна продукция до момента. Той изобилства от специфични резултати, само че по-голяма част от декорите му са основани в Korda Studios в Етиек, Унгария. 
Един от най-впечатляващите декори е този, пресъздаващ Лисабон, първото място, което Бела посещава отвън Лондон. След черно-бялото начало на кино лентата тук попадаме в един магичен, пъстър свят, въодушевен като че ли от „ Магьосникът от Оз “. Тази промяна се дължи на израстването на героинята и запознаването със света отвън дома, което постоянно е по-цветно, по-забавно…Лисабонският фон е като потопяващ тематичен парк, по думите на Джеймс Прайс. Дизайнерът прибавя, че отнемало съвсем половин час на екипа да го обходи напълно.Останалите декори не са толкоз огромни, само че всеки от тях е претендирал извънредно отношение и към най-малкия подробност. Публиката вижда всяко ново място, на което Бела отива, през нейния взор. А всяко ново място би трябвало да бъде съпоставено с нещо към този момент забелязано, претърпяно, тъкмо както това се случва и в действителния живот. Подходът на дизайнерите е бил да ни вкарат към всяка нова локация с първична импресия, която основава чувство за атмосферата. „ Лисабон беше магичен, „ сладостен “ и малко прашен, до момента в който Париж беше по-студен, само че хубав, като картина на Едгар Дега “. 
Всяка нова дестинация е отражение и на израстването на основната героиня, на нейното полово събуждане и себеоткриване. „ Тя е влюбена и вижда доста неща за първи път – разяснява Джеймс Прайс. – Но в последна сметка тя претърпява и суровата действителност на света и схваща, че не всичко е „ розово “, не всички са равни, и това е очевидно и в сценографията. “Друг доста впечатляващ фон е общественият дом в Париж. Фалическите елементи, вплетени в мощно орнаментираната барокова постройка, подсказват нейната функционалност. Те не вършат усещане на Бела по метод, който да я тормози, защото тя не разполага с референции и не е предубедена.Зрителите прекарват по-малко време с героинята в Александрия. Декорът на града съставлява в този случай миниатюра. За да основат фара, дизайнерите са се въодушевили от скулптирани от слонова кост фигури от 15. век, доближаващи се до концепцията за кули от „ Междузвездни войни “ или пък като че ли нарисувани от Ешер. „ Много се забавлявахме с играта на думи, обвързвана с израза „ да живееш в кула от слонова кост “, прибавят дизайнерите.
Първата сцена в Александрия е една от дребното, снимани на съществуващо място – ресторант, който наподобява „ съвсем на котило на злодеите от поредицата за Джеймс Бонд “.
Вдъхновението за сцените в бедните квартали на града е от картината „ Градината на земните удоволствия “ на Йеронимус Бош.
Друг значим метод към изобразяването на света към героите на кино лентата е работата с текстурата на всеки детайл. Режисьорът е желал от дизайнерите по-обемисти, по-меки текстури. Без да им споделя, че счита да снима част от кино лентата в черно-бяло, той е знаел, че текстурата ще изиграе значима роля във възприемането на пространството.„ В работата си по кино лентата се опитвахме да си представим историята, която се развива в предишното, само че е с визия за бъдещето. Така се прехвърляхме от барокова архитектура към футуристични детайли, в умела игра с анахронизми, въодушевена от стиймпънка, който смесва естетиката на 19. век с детайли на научната фантастика “, обобщават дизайнерите.
Сценографията ни въвлича в магичен свят, забелязан през погледа на невероятния персонаж на основната героиня. От една страна, това е прочут свят – избрани кодове го свързват с общоприетото усещане за показаните места, от друга, той е надалеч оттатък и най-нестандартното въображение. Свят, действителен единствено в приказките или в сънищата на вманиачен талант.Предишните филми на Лантимос са по-скоро лимитирани в локациите, в които се развива действието, и се отличават с по-приглушена цветова палитра. „ Клети създания “ е най-колоритната му и екстравагантна продукция до момента. Той изобилства от специфични резултати, само че по-голяма част от декорите му са основани в Korda Studios в Етиек, Унгария. Един от най-впечатляващите декори е този, пресъздаващ Лисабон, първото място, което Бела посещава отвън Лондон. След черно-бялото начало на кино лентата тук попадаме в един магичен, пъстър свят, въодушевен като че ли от „ Магьосникът от Оз “. Тази промяна се дължи на израстването на героинята и запознаването със света отвън дома, което постоянно е по-цветно, по-забавно…Лисабонският фон е като потопяващ тематичен парк, по думите на Джеймс Прайс. Дизайнерът прибавя, че отнемало съвсем половин час на екипа да го обходи напълно.Останалите декори не са толкоз огромни, само че всеки от тях е претендирал извънредно отношение и към най-малкия подробност. Публиката вижда всяко ново място, на което Бела отива, през нейния взор. А всяко ново място би трябвало да бъде съпоставено с нещо към този момент забелязано, претърпяно, тъкмо както това се случва и в действителния живот. Подходът на дизайнерите е бил да ни вкарат към всяка нова локация с първична импресия, която основава чувство за атмосферата. „ Лисабон беше магичен, „ сладостен “ и малко прашен, до момента в който Париж беше по-студен, само че хубав, като картина на Едгар Дега “. Всяка нова дестинация е отражение и на израстването на основната героиня, на нейното полово събуждане и себеоткриване. „ Тя е влюбена и вижда доста неща за първи път – разяснява Джеймс Прайс. – Но в последна сметка тя претърпява и суровата действителност на света и схваща, че не всичко е „ розово “, не всички са равни, и това е очевидно и в сценографията. “Друг доста впечатляващ фон е общественият дом в Париж. Фалическите елементи, вплетени в мощно орнаментираната барокова постройка, подсказват нейната функционалност. Те не вършат усещане на Бела по метод, който да я тормози, защото тя не разполага с референции и не е предубедена.Зрителите прекарват по-малко време с героинята в Александрия. Декорът на града съставлява в този случай миниатюра. За да основат фара, дизайнерите са се въодушевили от скулптирани от слонова кост фигури от 15. век, доближаващи се до концепцията за кули от „ Междузвездни войни “ или пък като че ли нарисувани от Ешер. „ Много се забавлявахме с играта на думи, обвързвана с израза „ да живееш в кула от слонова кост “, прибавят дизайнерите. Първата сцена в Александрия е една от дребното, снимани на съществуващо място – ресторант, който наподобява „ съвсем на котило на злодеите от поредицата за Джеймс Бонд “.
Вдъхновението за сцените в бедните квартали на града е от картината „ Градината на земните удоволствия “ на Йеронимус Бош. Друг значим метод към изобразяването на света към героите на кино лентата е работата с текстурата на всеки детайл. Режисьорът е желал от дизайнерите по-обемисти, по-меки текстури. Без да им споделя, че счита да снима част от кино лентата в черно-бяло, той е знаел, че текстурата ще изиграе значима роля във възприемането на пространството.„ В работата си по кино лентата се опитвахме да си представим историята, която се развива в предишното, само че е с визия за бъдещето. Така се прехвърляхме от барокова архитектура към футуристични детайли, в умела игра с анахронизми, въодушевена от стиймпънка, който смесва естетиката на 19. век с детайли на научната фантастика “, обобщават дизайнерите.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ