DARPA работи върху безшумен двигател за подводници
В американския трилър от 90-те години „ Ловът на Червения октомври “ се появи подводница с пробен мотор с извънредно ниско равнище на звук. Управлението за напреднали проучвателен планове на Министерството на защитата на Съединени американски щати (DARPA) е на път да сътвори нещо сходно – допустимо най-тихата подводница с мотор без движещи се елементи, генериращ двигателна сила посредством магнити и електричество.
От края на 50-те години на предишния век инженерите се занимаван с концепцията за потребление на магнитохидродинамиката, с цел да основават генератори или помпи. В магнитохидродинамичния задвижващ механизъм флуидът получава електрически заряд и се форсира от електромагнитно поле, като по този метод основава двигателна сила. Той се състои от куха тръба с електроди в единия край и магнитна намотка, навита от горната страна. Тъй като няма валове, зъбни колела, витла, турбини или струи, той издава напълно малко звук, а звуците, които издава, могат да бъдат възприети като от естествени източници.
За подводниците, които се крият от вражеското наблюдаване, сходен мотор би бил доста потребен. Но в продължение на 60 години той по този начин и не бе осъществен, написа New Atlas. Първо, тъй като електромагнитните намотки би трябвало да бъдат доста мощни, само че леки. Второ, електродите би трябвало да устоят на огромни натоварвания, дължащи се на разяждане, хидролиза и ерозия, породени от взаимоотношението на магнитните полета, електрическия ток и солената вода.
В опит да откри решение на тези проблеми DARPA сътвори програмата Underwater MHD Pumping Principles (PUMP). Интердисциплинарен екип от учени разполага с 42 месеца, с цел да проектира и сътвори първообраз на боен магнитохидродинамичен мотор.
„ Най-добрата проява на успеваемост на MHD мотор към днешна дата е Yaamato 1 през 1992 година, 30-метров транспортен съд, който развива 6,6 възела с към 30% успеваемост, употребявайки магнитно поле от към 4 Тесла “, споделя Сюзън Суитенбанк, началник на програмата PUMP. „ През последните няколко години комерсиалната промишленост за термоядрен синтез направи огромен скок напред със свръхпроводящитете магнити ReBCO, които основават огромни магнитни полета до 20 Тесла и могат да обезпечат 90% успеваемост в един MHD мотор. Това е цел, която си заслужава да бъде преследвана “.
Що се отнася до електродите, главният проблем е, че на повърхността им се образуват газови мехурчета, които понижават продуктивността и унищожават електродите. Решението би могло да бъде основаването на компютърни модели за оценка на въздействието на магнитното поле, резултатите на хидродинамиката и електрохимичните реакции в разнообразни дължини и времеви мащаби. Изследователите имат намерение да съумеят да употребяват най-новото в сферите на хидродинамиката, електрохимията и магнитоелектрониката, с цел да обезвреждат повредите, които пораждат на тези електроди.
