Улица 8-ми декември“ може да се похвали с няколко пресечки

Улица „ 8-ми декември “ може да се похвали с няколко пресечки кръстени на името на професори. Времето се промени в такава посока, че през днешния ден улицата кръстена на студентския празник е осеяна с кафета и заведения, до момента в който учените най-вероятно остават зад светлината на прожекторите. Една от тези позабравени дребни улички носи името на Боян Петканчин.

Роденият през 1907 година Боян идва от жанр на повече от 2 века. А коренът е създателят на семейството Петканчо и по този начин рядката фамилия продължава да съществува. Данни за Петканчо липсват, само че се счита, че е бил герой з асвобода, който умира след битка с османската власт. Тогаващната традиция подсигурява, че децата ще се споделят Петканчини, а не Петканчови, тъй като историята се кове посредством дейности, чиято стойност изисква запомняне. В началото на 20-и век на бял свят проплаква и Боян, а времената за протести и преследвания към този момент са завършили.

Идва време за нови достижения и провокации. Като дете, дребният Боян израства в интелигентно семейство на търговци. Дядото Тодор Лазаров Петканчин е владеел няколко езика, търгувал и постоянно пътувал до Виена, Букурещ, Атина и Цариград. Тодор Петканчин доста добре знаел каква фамилия има и се включвал интензивно в Освободителната война. Богатството завършва бързо и фамилията е насила да живее в мизерия. Лазар Тодоров Петакнчин (бащата на Боян) стартира да слугува в Зографския манастиръ в Света гора.

Този поминък ще бъде много съществено практикуван и ще работи по този начин в Банско, а след това и в София до 1887 година Тогава брат му Иван го записва в първи клас и с това дава крилете и свободата на знанията за Лазар. Науката го кара да приключи образованието си в Кюстендилското педагогическо учебно заведение. Още със завършването си през 1895 година отпътува за Пловдив и стартира да преподава. Парите обаче не стигат и доста скоро стартира да работи като учител в село Коматево (днес квартал на Пловдив).

И тъкмо в това интелигентно семейство се ражда прословутия Боян Петканчин. За него е известно, че стартира да приказва доста късно и още на 4-годишна възраст губи татко си. Майката отглежда трите си деца и съумява да даде на всяко едно обучение. Големият наследник Тодор се озовава в Морското учебно заведение във Варна. Дъщерята Зорница приключва Софийския университет със компетентност химия и по-късно с изключение на като учител е и създател на учебници по същия предмет, а за дребния Боян остава най-тежката корона – геният. На четири годишна възраст съумява да се научи да чете и написа посредством наблюденията на своя брат и сестра.

Тръгва на учебно заведение на 6-годишна възраст и демонстрира феноменална памет. Завършва междинното си обучение в мъжка гимназия „ Александър I “ и в този интервал има няколко съществени интереса – следенето на небесните тела и идентифицирането им, както и висшата математика. Вторият ще бъде главен в живота му, а когато има свободно време, избира да го запълни с научаването на нещо ново.

Боян Петканчин прекрачва прага на Физико-математическия факултет на университета в София. Колегите му коментирали гения като мълниеносен и той самият можел да взема решение задания, до момента в който се изписват. През 1929 година става помощник след единомислещо решение на Съвета на преподавателите (впрочем през цялата си математическа кариера Петканчин постоянно ще бъде единомислещо избиран).

Дори и до момента в който отбива военната си работа продължава да се занимава с математика и да покорява нови и нови върхове. Необятната математика му е толкоз позната, че за няколко минути може да изясни всичко, което остава неразбираемо при срещите с професорите, а това е рядко срещан гений. В този интервал България изпраща своите най-големи математици на образование в страни като Германия, Франция и Италия. За една година се среща обширно с геометрични вероятности, геометрични приложения на диференциалните уравнения, квантова доктрина и оптика, сферична астрономия и още доста други.

Неговата дисертация е „ Връзки сред гъстотите на линейните подпространства в n-мерни пространства “. Изборът му е забавен, имайки поради, че този човек не се е занимавал изключително с многомерна геометрия. Унгарският математик О. Варга ще споделя, че при слагането на сложна задача от немския професор Блашке, Петканчин купува няколко хляба и кг кашкавал, затваря се в квартирата и след няколко дни излиза с решение. Подобна отдаденост можем да срещнем и измежду други велики персони като Бетовен.

През 1936 година Боян е публично „ лекар на естествените науки “. През 1941 година с единомислещо решение е определен за постоянен доцент. Всички са запленени от късото и ясно показване на математически проблеми, както и съвършената логическа мисъл. Благодарение на него в Софийския университет стартира да се учи дисциплината „ Основи на математиката “, с чиято помощ се покачва доста подготовката на бъдещите преподаватели по математика. Неговият труд води до построяването на ново геометрично направление – двуосната геометрия и нейните систематизирания.

В началото на 1945 година е нараснал в ексклузивен професор. В края на 1956 година се признава и научната степен „ лекар на физико-математическите науки “. И както всеки се досеща, неговият път го води и до построяването и развиването на Математическия институт на Българска академия на науките. През 1966 година става постоянен член на Българската академия на науките. На 75 години е към този момент постоянен професор в Института по математика и продължава да е там до гибелта му през 1987 година.

Боян Петканчин оставя светла диря за всеки предстоящ математик, който желае да бъде изкушен от точните науки. Стилът му на изложение, вниманието към детайлите и още редица други качества трансформират напълно типа на тази просвета в България. Подобно достижение заслужава надалеч по-сериозна респект от дребна уличка в Студентски град, само че не би трябвало да забравяме, че това е жанр на повече от 2 века и всеки е оставил своята ясна диря.