Стари CD-та се превръщат в модерни, носими биосензори
Цифровите музикални файлове стават все по-популярни, а компакт-дисковете към този момент се смятат за прекомерно остаряла технология. Ала златното фолио в тях може да се употребява за произвеждане на носими биосензори.
Въпреки че компактдисковете са направени най-вече от поликарбонат, те съдържат тъничък пласт отразяващо фолио. То е алуминиево в множеството компактдискове, само че за по-добра продуктивност в доста от тях е вграждано и злато – това са по този начин наречените златни компактдискове.
Обикновено, когато златните компактдискове се изхвърлят, златното фолио отива в депото дружно с останалата част от диска. Тъй като тънките пластове злато могат да се употребяват и за изработката на гъвкави биосензори, които се залепват на кожата, учените от университета Бингамтън в Ню Йорк се замислили дали могат да спасят златото от компактдискове за тази цел.
Водени от докторанта Матю Браун, те създали техника, при която златните компактдискове в началото се накисват в ацетон за 90 секунди – това разгражда поликарбоната, разхлабвайки връзката сред него и фолиото. Върху фолиото се нанася лист полиимидна самозалепваща лента, след което и фолиото, и златото се отлепват от остатъчния поликарбонат.
Използвайки общоприета машина за рязане на тъкани (обикновено употребена от занаятчии), субстратът със златно фолио се нарязва на гъвкави вериги, които могат неведнъж да се ползват върху и отстраняват от кожата на човек.
Комбинирани с друга електроника, тези биосензори могат да се употребяват за наблюдаване на електрическата интензивност на сърцето и мускулите, да мерят равнищата на лактоза, глюкоза, pH и О2. Всички данни могат да бъдат предадени на смарт телефон посредством Bluetooth.
Целият развой на рециклиране/производство лишава единствено 20 до 30 минути, не изисква скъпо съоръжение и коства почти 1,50 щатски $ на датчик.
„ Използвахме златни компактдискове и желаеме да проучим компактдискове със сребро, които съгласно мен са по-често срещани “, споделя Браун. „ Също по този начин желаеме да разгледаме дали можем да използваме лазерно гравиране, с цел да подобрим още повече скоростта на наново потребление “.
Изследването е разказано в публикация, оповестена неотдавна в списание Nature Communications.
