Текилата не се прави от кактуси
Текилата не се прави от кактуси, както считат множеството ценители на тази напитка. Тя се подготвя от растението агава, което пораства в Мексико.
Текилата може да е „ златна ” – млада текила с прибавен карамел, коятo се харчи доста в Германия. За по-изискан усет се прибавя канела и портокал.
„ Сребърната ” текила е най-разпространената, това е транспарантна мощна напитка, която се пие, като върху ръката си пиячът ръси сол, която облизва след гаврътнатата чаша и прибавя за след това усет резенче лайм или лимон. Тази текила е подготвена за към два месеца.
По-богат усет има текилата, която е стояла сред два месеца и година в дъбови бъчви. Най-ценна е тази, която е с мрачен нюанс – престояла е в бъчвите десетина години.
Името си текилата е получила от едноименния античен народ, който я е приготвил за пръв път. Има и град Текила, където преди 110 години са почнали да я създават в промишлени количества.
Тя се подготвя в щатите Халиско, Гуанахуато, Наярит, Мичокан и Тамаулипас в Мексико от растението синя агава. Растението се вари над пара към едно денонощие, след това се нарязва, изстисква се сокът и благодарение на квас и тръстикова захар ферментира.
След осем дни се прави двойна филтрация. След прибавяне на дестилирана вода градусите на напитката спадат до към 40-46 градуса.
Ако върху бутилката има надпис NOM, това значи че текилата подхожда на формалните правила за мексикански стандарт на качеството.
