Как от кални поляни с пасящи овце се роди най-младият район в Пловдив?
Пловдив може да е на 8 хиляди години, само че една немалка част от него е единствено на 50 години. Става дума за регион " Тракия ".
Филм на Пловдивската социална телевизия реши да опише най-малко за началото на градежа на най-младия регион в Пловдив.
И по този начин – при започване на 70-те години партията взема решение да се построи нов комплекс.
Концепцията на ЖР Тракия създава заслужилият проектант, почетен жител на Пловдив арх. Иван Попов някъде през 1973 година
Преди това същия проектант прави градоустройствения проект на квартал " Христо Смирненски ", а още по-преди на квартала зад тогавашния ресторант " Стадиона ".
Резултатът не е най-хубавият.
И се потегля по нов път.
Оглеждат се не московските нови квартали с блокчета – " хрушчовки “, а френски сателитни градове – като Пари дьо. Едно по-човешко място за живеене
Не инцидентно на едни от първите блокове им викат " ФРЕНСКИТЕ “. "
Това са днешните 13-и и 14-и блок- разчупени извън, с положителни жилища, с магазини долу. Има даже читалище с библиотека, а фасадата няма нищо общо с панелките.
Но преди този момент – има концепция кварталът да се строи на мястото на горичката Лаута. Разминава се. В последна сметка се стартира се с едно голо поле. От нулата.
Почвата не е от най-плодородните, само че за всеки случай хумусният пласт се изгребва и резервира.
Някой взема решение непременно да се запазят заварените дървета – в множеството случаи диви сливи. Променят проектираните улици и местата за блокове – поради някоя крива джанка
Те са живи и до през днешния ден – криви и грозни, само че цъфнали. Спасени!
Жива връзка сред предишното и днешния ден
Тракия на процедура се създава от група млади въодушевени проектанти – архитекти и инженери,които работят непрекъснато – виждате единствено няколко от тях.
" Партията " желае да се построяват по 4000 жилището на година, което е на ръба на опциите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат Пловдив.
Някои правят оценка направеното като гражданска война за времето.
От многото архитекти, инженери, строители, за които стана дума в ефира на Пловдивската телевизия, споменаваме само Мария Сапунджиева – началник на архитектурно-инженерния екип, която поема отговорността за целия комплекс и доста пловдивчани предложиха на нейно име да бъде кръстена улица в " Тракия " или микрорайон.
Голяма част от блоковете са панелни, само че се намира метод те да бъдат разнообразни – най-малко няколко типа. Което никак не е елементарно. И тук строителите на Тракия са първопроходци.
Отначало дават на блоковете имена на цветя. Проектантите си приказват: " Дай ми директория " Божур “, до каква степен стигна блок " Кокиче. Комплексът пораства, имената на известните цветя не стигат.
Не е елементарно да се изрисуват номерата на блоковете – с цел да се ориентират новите заселници и техните посетители.
Архитект Камен Петков прави шаблони от велпапе. И до през днешния ден ориентир е блок 1. Само че първи панелен блок е номер 2,
Някой се сеща, че би било добре парапетите на балконите да бъдат разнообразни. Има конкурс за най-оригинални парапети. Има забавни находки. Постепенно обаче не остава нищо от първичния план.
Започва битка блоковете да бъдат цветни. Само че в това време няма подобаващи бои. Боядисването тъкмо свършва и дъждът измива цветовете.
Един проектант след посещаване във Федерална република Германия, взема решение един от блоковете да бъде оцветен в черно, алено и жълто. Като немското знаме.
Бдителни жители откриват идеологическа измама.
Други популяризират легендата за нещастната обич на момче- българче със западногерманска госпожица.
Черният цвят пък е причина да нарекат постройката БЛОК НА ВДОВИЦИТЕ.
Тракия последователно пораства. В блок 28 и в близост идват да живеят културни дейци - артисти,музиканти. Тук е домът на феноменалната певица Недялка Керанова– отишла си рано след интриги и тормоз.
" Тракийци “ в някакъв интервал са още митове като Христо Стоичков и Йордан Йовчев.
Един блок е обособен за " дейните борци “. Не е по-различен от другите, построяват го единствено малко по-бързо от другите. В блоковете против Пощата се настаняват публично първите легални екстрасенси в България.
Първите поданици се срещат с доста компликации. Връзката с града е сложна.
На мястото на днешните булеварди има още поляни с пасящи овце. И доста тиня.
Георги Григоров, който взе участие в построяването на топлофикацията на квартала, си спомня по какъв начин е ходил на работа с найлонови торбички върху обувките.
Кинолюбителите от Представителния киноклуб при ДНА-Пловдив вършат при започване на 80-те години документалния филм " Децата на Тракия “ и по този начин остава документ от това време. Филмът получава награди на интернационалните фестивали.
Има хора в Европа, които не могат да си показват, че може да има деца, които играят в калта. След години обаче остават спомените за едно щастливо детство.
Постепенно калните полета понижават.
Олег Каразапрянов си спомня: " Всичко при построяването на този комплекс стана въз основа на авансово направени планове от десетки проектанти за всяко едно нещо- улици, пътища, водопроводи, канализации, топлопроводи, елпроводи и други Трудно е да се опише какъв брой проектантски труд беше вложен тогава. Работеше се и в почивните дни-неделя.
Строят се учебни заведения, детски ясли и градини, поликлиника, супермаркети,гара, първият появяват се първите тролеи. Районът си има и собствен хлебозавод – френски, несъмнено. Произвежда франзели, които се търсят в целия град.
Преди да проработи пощата в целия регион има единствено два телефона.
Отначало жилищата се предават съвсем приключени. Единственият проблем е дограмата - сякаш е по шведски лиценз, само че дървесината, която идва от Коми, е некачествена. Около прозорците има процепи, от които вее, вратите се измятат...
Парното обаче компенсира всичко. За пръв път живеещите в центъра пловдивчани стартират да завиждат на тракийци.
Първите панелни радиатори обаче бързо се амортизират, хората си ги сменят с чугунени. Купени с връзки, несъмнено, както всичко друго, обвързвано с обзавеждането
Постепенно строителството става все по-скъпо, а партията държи цената на жилищата да не се трансформира.
Намира се излаз – кухненските шкафове от два реда стават един, след това напълно изчезват.
Плочките също понижават и към този момент не стигат до тавана. Изчезват мокетите и всякакви други екстри от началото...
Постепенно хората привикват с живота в комплекса. Има зеленина, планувани са междублокови пространства, където хората могат да поддържат връзка.
По пейките се провеждат нови общества от непознати доскоро хора.
Остават все някои неосъществени планове. Недовършени фантазии. Няма ги плануваното езеро, плувният басейн, огромното кино...
От бетонна спалня през днешния ден регионът е към този момент привлекателно място за живеене.
Като " тракийци “ се самоопределят към този момент над 60 хиляди души.
И да повторим – дали не би трябвало някоя улица или някой микрорайон да носи името на проектант Мария Сапунджиева? Вместо " Люляците “ или " Търговски “?
И освен на нея...
Ето и имената на тези, на които изискуем основаването на този нов град.
Със сигурност доста имена са изпуснати
Териториална проектантска организация - Пловдив:
Колектив под управлението на арх. В. Панджарова:
арх.Катя Генева, арх. Васелина Дикиджиева,чертожник Елица Янкова, арх. Красимир Раев
Колективът на арх.Антон Антонов:
арх.Румен Григоров
арх.Пенка Траянова
арх.Камен Петков
арх.Олег Каразапрянов
арх.Атанас Бакърджиев
арх.Екатерина Кулева
арх.Гюрга Тодорова
арх.Теофана Михова
арх.Виолета Раева
техн.Стефка Антонова
техн.Анка Стоянова
техн.Кристина Ванева
техн.Весела Георгиева
техн.Георги Урумов
по късно се включиха:
арх.Петър Демерджиев
арх.Здравко Димитров
Колективът на арх.Рималовски:
арх.Цвета Примова
арх.Бойко Шилев
арх.Величко Куртев
арх.Валентин Маринов
техн.Радка Аргирова
за малко арх.Атания Деликоцева
техн.Катя Мичева
техн.Цвета Константинова
техн.Елка Чобанкова
СПИСЪК НА ХОРАТА, РЪКОВОДИЛИ И ПРОЕКТИРАЛИ ОТОПЛЕНИЕТО НА – Ж. К. ТРАКИЯ
ПРОЕКТАНТ Официален вестник – инж- Бойнов инж.Гергински инж.Цветков
ПРОЕКТАНТ О.Ц. И ДВОРНИ МРЕЖИ И АБОНАТНИ СТАНЦИИ ЕНЕРГОПРОЕКТ СОФИЯ ИНЖ. Е. АНДРЕЕВА
ОЦ ЮГ: ИНЖ. ЮРУКОВ. КОТЕЛЕН ЦЕХ- ИНЖ.КИШКИЛОВ. Н-К ТОПЛОФИКАЦИОНЕН РАЙОН ТРАКИЯ ИНЖ. ИЛИНЧЕВА. ЕНЕРГЕТИК РАЙОН ТРАКИЯ ИНЖ. Г. ГРИГОРОВ "
Този материал е част от плана ТВ ФЕСТИВАЛ " НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ “ - пети сезон, който се осъществя от Сдружение " Медии с човешко лице “ и Пловдивската телевизия " Тракия – с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Филм на Пловдивската социална телевизия реши да опише най-малко за началото на градежа на най-младия регион в Пловдив.
И по този начин – при започване на 70-те години партията взема решение да се построи нов комплекс.
Концепцията на ЖР Тракия създава заслужилият проектант, почетен жител на Пловдив арх. Иван Попов някъде през 1973 година
Преди това същия проектант прави градоустройствения проект на квартал " Христо Смирненски ", а още по-преди на квартала зад тогавашния ресторант " Стадиона ".
Резултатът не е най-хубавият.
И се потегля по нов път.
Оглеждат се не московските нови квартали с блокчета – " хрушчовки “, а френски сателитни градове – като Пари дьо. Едно по-човешко място за живеене
Не инцидентно на едни от първите блокове им викат " ФРЕНСКИТЕ “. "
Това са днешните 13-и и 14-и блок- разчупени извън, с положителни жилища, с магазини долу. Има даже читалище с библиотека, а фасадата няма нищо общо с панелките.
Но преди този момент – има концепция кварталът да се строи на мястото на горичката Лаута. Разминава се. В последна сметка се стартира се с едно голо поле. От нулата.
Почвата не е от най-плодородните, само че за всеки случай хумусният пласт се изгребва и резервира.
Някой взема решение непременно да се запазят заварените дървета – в множеството случаи диви сливи. Променят проектираните улици и местата за блокове – поради някоя крива джанка
Те са живи и до през днешния ден – криви и грозни, само че цъфнали. Спасени!
Жива връзка сред предишното и днешния ден
Тракия на процедура се създава от група млади въодушевени проектанти – архитекти и инженери,които работят непрекъснато – виждате единствено няколко от тях.
" Партията " желае да се построяват по 4000 жилището на година, което е на ръба на опциите на проектантите и на строителите от Домостроителния комбинат Пловдив.
Някои правят оценка направеното като гражданска война за времето.
От многото архитекти, инженери, строители, за които стана дума в ефира на Пловдивската телевизия, споменаваме само Мария Сапунджиева – началник на архитектурно-инженерния екип, която поема отговорността за целия комплекс и доста пловдивчани предложиха на нейно име да бъде кръстена улица в " Тракия " или микрорайон.
Голяма част от блоковете са панелни, само че се намира метод те да бъдат разнообразни – най-малко няколко типа. Което никак не е елементарно. И тук строителите на Тракия са първопроходци.
Отначало дават на блоковете имена на цветя. Проектантите си приказват: " Дай ми директория " Божур “, до каква степен стигна блок " Кокиче. Комплексът пораства, имената на известните цветя не стигат.
Не е елементарно да се изрисуват номерата на блоковете – с цел да се ориентират новите заселници и техните посетители.
Архитект Камен Петков прави шаблони от велпапе. И до през днешния ден ориентир е блок 1. Само че първи панелен блок е номер 2,
Някой се сеща, че би било добре парапетите на балконите да бъдат разнообразни. Има конкурс за най-оригинални парапети. Има забавни находки. Постепенно обаче не остава нищо от първичния план.
Започва битка блоковете да бъдат цветни. Само че в това време няма подобаващи бои. Боядисването тъкмо свършва и дъждът измива цветовете.
Един проектант след посещаване във Федерална република Германия, взема решение един от блоковете да бъде оцветен в черно, алено и жълто. Като немското знаме.
Бдителни жители откриват идеологическа измама.
Други популяризират легендата за нещастната обич на момче- българче със западногерманска госпожица.
Черният цвят пък е причина да нарекат постройката БЛОК НА ВДОВИЦИТЕ.
Тракия последователно пораства. В блок 28 и в близост идват да живеят културни дейци - артисти,музиканти. Тук е домът на феноменалната певица Недялка Керанова– отишла си рано след интриги и тормоз.
" Тракийци “ в някакъв интервал са още митове като Христо Стоичков и Йордан Йовчев.
Един блок е обособен за " дейните борци “. Не е по-различен от другите, построяват го единствено малко по-бързо от другите. В блоковете против Пощата се настаняват публично първите легални екстрасенси в България.
Първите поданици се срещат с доста компликации. Връзката с града е сложна.
На мястото на днешните булеварди има още поляни с пасящи овце. И доста тиня.
Георги Григоров, който взе участие в построяването на топлофикацията на квартала, си спомня по какъв начин е ходил на работа с найлонови торбички върху обувките.
Кинолюбителите от Представителния киноклуб при ДНА-Пловдив вършат при започване на 80-те години документалния филм " Децата на Тракия “ и по този начин остава документ от това време. Филмът получава награди на интернационалните фестивали.
Има хора в Европа, които не могат да си показват, че може да има деца, които играят в калта. След години обаче остават спомените за едно щастливо детство.
Постепенно калните полета понижават.
Олег Каразапрянов си спомня: " Всичко при построяването на този комплекс стана въз основа на авансово направени планове от десетки проектанти за всяко едно нещо- улици, пътища, водопроводи, канализации, топлопроводи, елпроводи и други Трудно е да се опише какъв брой проектантски труд беше вложен тогава. Работеше се и в почивните дни-неделя.
Строят се учебни заведения, детски ясли и градини, поликлиника, супермаркети,гара, първият появяват се първите тролеи. Районът си има и собствен хлебозавод – френски, несъмнено. Произвежда франзели, които се търсят в целия град.
Преди да проработи пощата в целия регион има единствено два телефона.
Отначало жилищата се предават съвсем приключени. Единственият проблем е дограмата - сякаш е по шведски лиценз, само че дървесината, която идва от Коми, е некачествена. Около прозорците има процепи, от които вее, вратите се измятат...
Парното обаче компенсира всичко. За пръв път живеещите в центъра пловдивчани стартират да завиждат на тракийци.
Първите панелни радиатори обаче бързо се амортизират, хората си ги сменят с чугунени. Купени с връзки, несъмнено, както всичко друго, обвързвано с обзавеждането
Постепенно строителството става все по-скъпо, а партията държи цената на жилищата да не се трансформира.
Намира се излаз – кухненските шкафове от два реда стават един, след това напълно изчезват.
Плочките също понижават и към този момент не стигат до тавана. Изчезват мокетите и всякакви други екстри от началото...
Постепенно хората привикват с живота в комплекса. Има зеленина, планувани са междублокови пространства, където хората могат да поддържат връзка.
По пейките се провеждат нови общества от непознати доскоро хора.
Остават все някои неосъществени планове. Недовършени фантазии. Няма ги плануваното езеро, плувният басейн, огромното кино...
От бетонна спалня през днешния ден регионът е към този момент привлекателно място за живеене.
Като " тракийци “ се самоопределят към този момент над 60 хиляди души.
И да повторим – дали не би трябвало някоя улица или някой микрорайон да носи името на проектант Мария Сапунджиева? Вместо " Люляците “ или " Търговски “?
И освен на нея...
Ето и имената на тези, на които изискуем основаването на този нов град.
Със сигурност доста имена са изпуснати
Териториална проектантска организация - Пловдив:
Колектив под управлението на арх. В. Панджарова:
арх.Катя Генева, арх. Васелина Дикиджиева,чертожник Елица Янкова, арх. Красимир Раев
Колективът на арх.Антон Антонов:
арх.Румен Григоров
арх.Пенка Траянова
арх.Камен Петков
арх.Олег Каразапрянов
арх.Атанас Бакърджиев
арх.Екатерина Кулева
арх.Гюрга Тодорова
арх.Теофана Михова
арх.Виолета Раева
техн.Стефка Антонова
техн.Анка Стоянова
техн.Кристина Ванева
техн.Весела Георгиева
техн.Георги Урумов
по късно се включиха:
арх.Петър Демерджиев
арх.Здравко Димитров
Колективът на арх.Рималовски:
арх.Цвета Примова
арх.Бойко Шилев
арх.Величко Куртев
арх.Валентин Маринов
техн.Радка Аргирова
за малко арх.Атания Деликоцева
техн.Катя Мичева
техн.Цвета Константинова
техн.Елка Чобанкова
СПИСЪК НА ХОРАТА, РЪКОВОДИЛИ И ПРОЕКТИРАЛИ ОТОПЛЕНИЕТО НА – Ж. К. ТРАКИЯ
ПРОЕКТАНТ Официален вестник – инж- Бойнов инж.Гергински инж.Цветков
ПРОЕКТАНТ О.Ц. И ДВОРНИ МРЕЖИ И АБОНАТНИ СТАНЦИИ ЕНЕРГОПРОЕКТ СОФИЯ ИНЖ. Е. АНДРЕЕВА
ОЦ ЮГ: ИНЖ. ЮРУКОВ. КОТЕЛЕН ЦЕХ- ИНЖ.КИШКИЛОВ. Н-К ТОПЛОФИКАЦИОНЕН РАЙОН ТРАКИЯ ИНЖ. ИЛИНЧЕВА. ЕНЕРГЕТИК РАЙОН ТРАКИЯ ИНЖ. Г. ГРИГОРОВ "
Този материал е част от плана ТВ ФЕСТИВАЛ " НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ “ - пети сезон, който се осъществя от Сдружение " Медии с човешко лице “ и Пловдивската телевизия " Тракия – с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ