Законът за медийната свобода в ЕС: беззъба или ненужна намеса
Свободата на медиите към този момент се преглежда от Европейската комисия в годишния отчет за върховенството на правото, който може да стопира евросредства за страните в риск. Към момента се завърши крайният вид за първия Закон за медийната независимост в Европейски Съюз, като желанията са положителни, само че в огромната си част се състои от рекомендации с невисок действителен резултат за проблематичните страни. Неправителствения бранш и политици от Централна и Източна Европа приканват за повече регулации в отбрана на медийния плурализъм.
Миналата есен Европейската комисия предложи правилник (най-силния вероятен законодатен акт) за основаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар (под името Европейски закон за свободата на медиите (EMFA)). Целта на законодателството е да обезпечи правила на равнище Европейски Съюз за свободно изложение и за самостоятелност на всички медийни участници и организации. Инициативата е част от напъните на съюза за отстояване на правилата на демокрацията, а тематиката за първи път е включена в годишния отчет за господство на правото в Европейски Съюз през предходната година.
Свободата на медиите към този момент се преглежда от Европейската комисия в годишния отчет за върховенството на правото, който може да стопира евросредства за страните в риск. Към момента се завърши крайният вид за първия Закон за медийната независимост в Европейски Съюз, като желанията са положителни, само че в огромната си част се състои от рекомендации с невисок действителен резултат за проблематичните страни. Неправителствения бранш и политици от Централна и Източна Европа приканват за повече регулации в отбрана на медийния плурализъм.
Миналата есен Европейската комисия предложи правилник (най-силния вероятен законодатен акт) за основаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар (под името Европейски закон за свободата на медиите (EMFA)). Целта на законодателството е да обезпечи правила на равнище Европейски Съюз за свободно изложение и за самостоятелност на всички медийни участници и организации. Инициативата е част от напъните на съюза за отстояване на правилата на демокрацията, а тематиката за първи път е включена в годишния отчет за господство на правото в Европейски Съюз през предходната година.
Към момента препоръчаният правилник е в напреднала форма на разглеждане в Европейския парламент, където са ангажирани няколко комисии. Законодателството към този момент провокира съществени разногласия в блока дали и до каква степен е нужна интервенция от Брюксел в медийния пазар. От една страна, повече регулации биха имали позитивно влияние върху бързо влошаващата се медийна среда, изключително в Централна и Източна Европа, където държавните управления постоянно са съучастници в подкопаването на свободата и плурализма на медиите. От друга страна - добре работещите западни медии са срещу мощната интервенция на комисията на пазара в техните страни. Европейски проблем, който се нуждае от европейско решение Дори и без да четем всички отчети по тематиката като тези на World Press Freedom Index, Media Pluralism Monitor или за върховенството на закона на Европейската комисия, ние сме наясно със обстановката на утежняване със свободата на медиите в Европейски Съюз и резултата за жителите от това. Проблемът обаче надалеч не е местен. Ситуацията в Унгария е най-тревожна, само че сме виждали проблеми и в Словения, Румъния, България, Гърция, също и в Германия, Франция или Испания. Всъщност " става въпрос за европейски проблем, който се нуждае от европейско решение ", счита Рамона Стругариу, румънска евродепутатка от либералите и докладчик в комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE) по досието.
Тя прибавя, че в проектозаконодателството " има пет основни детайла с изключително значение - отбраната на журналистическите източници против шпионски програмен продукт, гаранции за публицистична самостоятелност, мощни и самостоятелни държавни медии, заслужено и транспарантно систематизиране на държавната и европейската финансова помощ за тях, както и обезпечаване на медиен плурализъм след сливания " (виж повече в карето). Ще образуваме и самостоятелен европейски ръб на медийните услуги . Неговите мнения, въпреки и да не са обвързващи, ще разрешат на комисията да работи в по-сложните случаи, добавя Стругариу.
Реклама
Европейският закон за свободата на медиите (EMFA) е " рожбата " на вицепредседателката на Европейска комисия Вера Йоурова, която желае да остане в историята на съюза като негова създателка. " Журналистите са изправени пред онлайн и физически офанзиви, даже биват убивани поради работата си; публичните медии в някои страни са под напън да се трансфорат в държавни или партийни бухалки; авторитетни предприемачи изкупуват медии, които се борят да се оправят с цифровата епоха, назоваваме това " олигархизация ", която може да заплаши медийния плурализъм. ", обосновава тя самодейността си.
Проблеми има на всички места, просто са разнообразни. Въперки това, страни като Германия, Франция и скандинавските страни са срещу намесата на Брюксел в един добре работещ, съгласно тях, медиен пазар. Германското държавно управление е под натиска на могъщи медийни групи, които не харесват проектите на Европейски Съюз. Представители на " Аксел Шпрингер ", компанията-собственик на Bild и Politico, настояват, че регулациите могат да размият отбраната на националните медии. " Моето обръщение е, че нито една страна не е ваксинирана, да вземем за пример, против апетита на политиците да се намесват в работата на публицистите. ", споделя в отговор Йоурова.
В същото време, водещият договарящ на Европейския парламент по досието, немската дясноцентристка евродепутатка Сабине Верхейен, се стреми да отслаби някои аспекти на предложенията и да го трансформира в " беззъб закон ". Тя желае да отбрани правата на притежателите на медии " да поемат водеща редакторска роля ". Йоурова не е съгласна и упорства, че регламентът на Европейски Съюз не може да бъде козметична смяна. " Медийният бранш се нуждае от коренно решение, когато става въпрос за неговата отбрана ", споделя тя.
Предложеният правилник, признава въпреки всичко Йоурова, не може да " поправи вредите " в някои страни членки. " Не можем да сглобим бъркани яйца ", прибавя тя, имайки поради Kesma, дясната проправителствена медийна група в Унгария, обхващаща телевизионни компании, интернет портали, вестници и спортни изявления, които преобладават в новинарския дневен ред. " Но аз имам вяра, че законът за свободата на медиите може да повлияе на държанието на страните, в това число Унгария ", предполагайки, че опцията за правни дейности на Европейски Съюз ще ограничи бъдещите опити за надзор върху публицистиката.
Реклама
Що се отнася до това кой ще завоюва и кой ще загуби от този правилник, бих споделила най-големите печеливши ще бъдат жителите, тъй като тяхното право на информация ще се консолидира, в случай че този текст бъде признат без да се размива или отслабва. Журналистите и публицистиката сама по себе си също, защото регламентът ще им предложи нужните принадлежности за опазване на тяхната самостоятелност и работа без боязън от напън или възмездие. ", разяснява от своя страна Стругариу пред " Капитал " и добавя, че " ще изгубят тези, които желаят да управляват медиите за своя персонална полза ". Какви са терзанията Освен страховете за излишно намаляване на проектопредложението от законодателите, някои текстове в него също могат да бъдат обект на неправилни тълкувания на държавните управления. Например, независимостта на оферти Европейски ръб за медийни услуги е неразбираема защото той ще разчита на националните регулаторни органи, които съставляват борда. Последните постоянно са избирани от държавните управления на страните.
" Тук става въпрос за благоприятни условия и потенциали - в доста страни от Източна Европа държавните органи, които се занимават с регулацията на медиите (и затова ще съставляват страните в новия Съвет) страдат от липса на финанси и не са способни да извършват своите функционалности. Такъв е казусът със Съвет за електронни медии у нас. Трябва да подсигуряваме положително финансиране на национално ниво, с цел да бъдат нашите медийни ползи показани качествено на европейско равнище в границите на новата система. ", разяснява за " Капитал " докладчикът в сянка по досието в комисията по просвета в Екологичен потенциал Андрей Слабков.
Той прибавя, че в идните договаряния по досието ще се концентрира и върху " неприкосновеносттта на националната културна политика на държавите-членки, която не трябва да бъде ограничавана за сметка на частни ползи или " европейски цели ", както и за бистрота при собствеността на медиите и за въвеждането на по-надеждни правила за пийпълметрията и унищожаване на опцията за операция на информацията, която идва от премерване на публиката ".
Евродепутатът Радан Кънев обръща особено внимание на препоръчаната хармонизация на професионалните стандарти и положителните практики, които попадат в рекомендациите,а не в наредбите на закона. " Задължителните стандарти, открити от медийните експерти, и парите, които са под контрола на политиците, са двата основни детайла, които не са добре премислени и създадени в проектозакона. ", споделя Кънев. Това, съгласно него, дава опция за някои медии в България, само че и в други страни публично да покриват професионални стандарти, а в това време да популяризират дезинформация и съветска агитация. Той добавя, че в оферти закон не се загатва европейско финансиране за рекламиране на европрограми, което също е част от казуса.
Миналата есен Европейската комисия предложи правилник (най-силния вероятен законодатен акт) за основаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар (под името Европейски закон за свободата на медиите (EMFA)). Целта на законодателството е да обезпечи правила на равнище Европейски Съюз за свободно изложение и за самостоятелност на всички медийни участници и организации. Инициативата е част от напъните на съюза за отстояване на правилата на демокрацията, а тематиката за първи път е включена в годишния отчет за господство на правото в Европейски Съюз през предходната година.
Свободата на медиите към този момент се преглежда от Европейската комисия в годишния отчет за върховенството на правото, който може да стопира евросредства за страните в риск. Към момента се завърши крайният вид за първия Закон за медийната независимост в Европейски Съюз, като желанията са положителни, само че в огромната си част се състои от рекомендации с невисок действителен резултат за проблематичните страни. Неправителствения бранш и политици от Централна и Източна Европа приканват за повече регулации в отбрана на медийния плурализъм.
Миналата есен Европейската комисия предложи правилник (най-силния вероятен законодатен акт) за основаване на обща рамка за медийни услуги на вътрешния пазар (под името Европейски закон за свободата на медиите (EMFA)). Целта на законодателството е да обезпечи правила на равнище Европейски Съюз за свободно изложение и за самостоятелност на всички медийни участници и организации. Инициативата е част от напъните на съюза за отстояване на правилата на демокрацията, а тематиката за първи път е включена в годишния отчет за господство на правото в Европейски Съюз през предходната година.
Към момента препоръчаният правилник е в напреднала форма на разглеждане в Европейския парламент, където са ангажирани няколко комисии. Законодателството към този момент провокира съществени разногласия в блока дали и до каква степен е нужна интервенция от Брюксел в медийния пазар. От една страна, повече регулации биха имали позитивно влияние върху бързо влошаващата се медийна среда, изключително в Централна и Източна Европа, където държавните управления постоянно са съучастници в подкопаването на свободата и плурализма на медиите. От друга страна - добре работещите западни медии са срещу мощната интервенция на комисията на пазара в техните страни. Европейски проблем, който се нуждае от европейско решение Дори и без да четем всички отчети по тематиката като тези на World Press Freedom Index, Media Pluralism Monitor или за върховенството на закона на Европейската комисия, ние сме наясно със обстановката на утежняване със свободата на медиите в Европейски Съюз и резултата за жителите от това. Проблемът обаче надалеч не е местен. Ситуацията в Унгария е най-тревожна, само че сме виждали проблеми и в Словения, Румъния, България, Гърция, също и в Германия, Франция или Испания. Всъщност " става въпрос за европейски проблем, който се нуждае от европейско решение ", счита Рамона Стругариу, румънска евродепутатка от либералите и докладчик в комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи (LIBE) по досието.
Тя прибавя, че в проектозаконодателството " има пет основни детайла с изключително значение - отбраната на журналистическите източници против шпионски програмен продукт, гаранции за публицистична самостоятелност, мощни и самостоятелни държавни медии, заслужено и транспарантно систематизиране на държавната и европейската финансова помощ за тях, както и обезпечаване на медиен плурализъм след сливания " (виж повече в карето). Ще образуваме и самостоятелен европейски ръб на медийните услуги . Неговите мнения, въпреки и да не са обвързващи, ще разрешат на комисията да работи в по-сложните случаи, добавя Стругариу.
Реклама
Европейският закон за свободата на медиите (EMFA) е " рожбата " на вицепредседателката на Европейска комисия Вера Йоурова, която желае да остане в историята на съюза като негова създателка. " Журналистите са изправени пред онлайн и физически офанзиви, даже биват убивани поради работата си; публичните медии в някои страни са под напън да се трансфорат в държавни или партийни бухалки; авторитетни предприемачи изкупуват медии, които се борят да се оправят с цифровата епоха, назоваваме това " олигархизация ", която може да заплаши медийния плурализъм. ", обосновава тя самодейността си.
Проблеми има на всички места, просто са разнообразни. Въперки това, страни като Германия, Франция и скандинавските страни са срещу намесата на Брюксел в един добре работещ, съгласно тях, медиен пазар. Германското държавно управление е под натиска на могъщи медийни групи, които не харесват проектите на Европейски Съюз. Представители на " Аксел Шпрингер ", компанията-собственик на Bild и Politico, настояват, че регулациите могат да размият отбраната на националните медии. " Моето обръщение е, че нито една страна не е ваксинирана, да вземем за пример, против апетита на политиците да се намесват в работата на публицистите. ", споделя в отговор Йоурова.
В същото време, водещият договарящ на Европейския парламент по досието, немската дясноцентристка евродепутатка Сабине Верхейен, се стреми да отслаби някои аспекти на предложенията и да го трансформира в " беззъб закон ". Тя желае да отбрани правата на притежателите на медии " да поемат водеща редакторска роля ". Йоурова не е съгласна и упорства, че регламентът на Европейски Съюз не може да бъде козметична смяна. " Медийният бранш се нуждае от коренно решение, когато става въпрос за неговата отбрана ", споделя тя.
Предложеният правилник, признава въпреки всичко Йоурова, не може да " поправи вредите " в някои страни членки. " Не можем да сглобим бъркани яйца ", прибавя тя, имайки поради Kesma, дясната проправителствена медийна група в Унгария, обхващаща телевизионни компании, интернет портали, вестници и спортни изявления, които преобладават в новинарския дневен ред. " Но аз имам вяра, че законът за свободата на медиите може да повлияе на държанието на страните, в това число Унгария ", предполагайки, че опцията за правни дейности на Европейски Съюз ще ограничи бъдещите опити за надзор върху публицистиката.
Реклама
Що се отнася до това кой ще завоюва и кой ще загуби от този правилник, бих споделила най-големите печеливши ще бъдат жителите, тъй като тяхното право на информация ще се консолидира, в случай че този текст бъде признат без да се размива или отслабва. Журналистите и публицистиката сама по себе си също, защото регламентът ще им предложи нужните принадлежности за опазване на тяхната самостоятелност и работа без боязън от напън или възмездие. ", разяснява от своя страна Стругариу пред " Капитал " и добавя, че " ще изгубят тези, които желаят да управляват медиите за своя персонална полза ". Какви са терзанията Освен страховете за излишно намаляване на проектопредложението от законодателите, някои текстове в него също могат да бъдат обект на неправилни тълкувания на държавните управления. Например, независимостта на оферти Европейски ръб за медийни услуги е неразбираема защото той ще разчита на националните регулаторни органи, които съставляват борда. Последните постоянно са избирани от държавните управления на страните.
" Тук става въпрос за благоприятни условия и потенциали - в доста страни от Източна Европа държавните органи, които се занимават с регулацията на медиите (и затова ще съставляват страните в новия Съвет) страдат от липса на финанси и не са способни да извършват своите функционалности. Такъв е казусът със Съвет за електронни медии у нас. Трябва да подсигуряваме положително финансиране на национално ниво, с цел да бъдат нашите медийни ползи показани качествено на европейско равнище в границите на новата система. ", разяснява за " Капитал " докладчикът в сянка по досието в комисията по просвета в Екологичен потенциал Андрей Слабков.
Той прибавя, че в идните договаряния по досието ще се концентрира и върху " неприкосновеносттта на националната културна политика на държавите-членки, която не трябва да бъде ограничавана за сметка на частни ползи или " европейски цели ", както и за бистрота при собствеността на медиите и за въвеждането на по-надеждни правила за пийпълметрията и унищожаване на опцията за операция на информацията, която идва от премерване на публиката ".
Евродепутатът Радан Кънев обръща особено внимание на препоръчаната хармонизация на професионалните стандарти и положителните практики, които попадат в рекомендациите,а не в наредбите на закона. " Задължителните стандарти, открити от медийните експерти, и парите, които са под контрола на политиците, са двата основни детайла, които не са добре премислени и създадени в проектозакона. ", споделя Кънев. Това, съгласно него, дава опция за някои медии в България, само че и в други страни публично да покриват професионални стандарти, а в това време да популяризират дезинформация и съветска агитация. Той добавя, че в оферти закон не се загатва европейско финансиране за рекламиране на европрограми, което също е част от казуса.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ