Студената война може да е доказателство на какво са способни

Студената война може да е доказателство на какво са способни враждуващите страни. В една война можем да открием, че победител е единствено този, който създава оръжието и извършва най-големите страхове на две страни. Точно затова обръщаме внимание на един несбъднат план, който във времето можеше да сложи авиацията на едно доста по-високо равнище. И дано не забравяме, че това е бранш, в който всяка една концепция е фикция и може да докара до полуда. Едва ли някой е подозирал, че ще бъде основан аероплан, който може да остане незабележим за радарите – сърбите потвърдиха, че въпреки и да съществува подобен на хартия, не е тъкмо незабележим. Следващото създание се ражда от американските инженери, които са на мнение, че стратегически позиционирана, страната има един необикновен минус при осъществяването на най-различни нашествия.

Прекосяването на дистанции и въздействието в по-далечни точки е минус за американската войска и тъкмо затова би трябвало да се даде решение, което да изпревари бойните кораби и самолетоносачи. Все отново прекосяването на един самолетоносач лишава най-малко няколко месеца, а дотогава може войната да завърши, затова е нужна една доста по-бърза и специфична опция. Точно затова отговорът не се търси в корабите или екранопланите, които руснаците създават и най-вероятно можеха да предложат добър баланс сред скорост по вода и отбрана. Американската войска е известна със своите безумия, само че както към този момент споделихме в горните редове, авиацията може да даде или безспорен шедьовър или безумство, което просто не може да се реализира.

Проектът в този случай носи кодовото име CL-1201 и е произведение на Lockheed. Трябва да разберете нещо доста значимо, въпреки и да е аероплан, той е попада в класа на въздушните самолетоносачи и с това стартираме една серия от безумия, които най-вероятно можеха да доведат до най-малко още една нуклеарна злополука. Проектът се ражда още през 1969 година и американската войска желае от компанията да построи аероплан с размери от 340 метра на широчина – от крило до крило – и към 170 метра на дължина. С такива размери е разумно да зададем и идващият въпрос: за какво е належащо това? В този интервал Съединени американски щати е на мнение, че при вероятно нахлуване и ампутиране на всички пътища, губейки достъпа до европейски бази, може да ги остави без потребен ход.

Точно затова се ражда и концепцията за CL-1201. След като имаме размерите, дано се замислим и за тежестта, съгласно изчисленията, самолетът тежи към 5375 метрични тона. Изключително елементарно е да пресъздаваме цялата картина по този начин: по какъв начин можем да накараме един слон да лети? И първото и второто начинание са в действителност невъзможни, което ни води и до заключението – това е самолетът, който никой не е съумял да проектира и построи, само че за времето си е бил толкоз безразсъден, че по този начин и не получава зелена светлина за планиране. Причините са доста, само че формалната страница на Wikipedia твърди, че още е в статус на проучване, т.е. постоянно може да бъде открит един изключително богат спонсор, който да задейства цялата тази задача. Какво ще е належащо, с цел да може този колос да излети?

Още през цялото време излиза наяве, че горивото, с което разполага армията няма да отговори на техническите условия. Следователно най-хубавият вид е потреблението на нуклеарно гориво. Теглото на самолета до някаква степен ще се обоснове с слагането на нуклеарен реактор, който да зарежда четири големи реактивни мотора. Те обаче ще работят до избрана височина на общоприетоо гориво и по-късно ще минават на реактивно гориво, което обаче не е радиационно, както са показали самите конструктори – положителната вест е, че не са имали опция да създадат първообраз, с цел да решат, че по-късно тъкмо другото гориво може да свърши повече работа.

Реакторът ще бъде с диаметър от 15 метра, а високата температура ще се обуздава, извеждайки въздуха през изпускателната система на моторите. Неговата мощ ще е от към 2000 мегавата – на практика в този аероплан ще има една атомна централа. Максималната скорост ще е Мак 0.8 и самолетът ще се движи в продължение на 41 дни във въздуха без потребността от презареждане. За съпоставяне ще отбележим, че един аероплан през днешния ден би трябвало да лети към 51 часа, с цел да направи една обиколка на света, а за 41 дни във въздуха CL-1201 умерено може да сее огън и жупел на всички места, където пожелае.

Таванът на полета е към 9000 метра, което не го трансформира в съвършената летяща цитадела, тъй като някои от главните бойни самолети ще могат да го доближават. Това обаче не е всичко, както може да се досетите. Самолетът разполага с четири огромни мотора, само че конструкторите на Lockheed са добавили още 182 реактивни мотора, с цел да могат да улеснят излитането на чудовището. И откакто към този момент имаме едно тяло, дано обърнем внимание на другите разновидности. Генерално се очаквало да се произведат три модела – един за логистика, един военен аероплан и още един, за който липсва всякаква информация.

Логистичният аероплан ще може да натовари една дребна войска – към 400 души с цялото и съоръжение от 1000 тона – и да я достави до конфликтна точка по целия свят, откакто приказваме за липса на ограничавания, в границите на два дни, същият аероплан може да стовари още толкоз бойци. Те могат да се качват в придвижване благодарение на модифицирани Боинг 747 самолети, които биха могли да се скачват с логистичния аероплан. Оборудването също е забавно – самолетът може да качва танкове, артилерия и даже хеликоптери, които да бъдат пуснати в деяние. С други думи, това е бил план, който може да достави дребна и настояща войска, която да отговори на агресорите.

Екипажът също може да издържи на дългите пътувания – нужни са към 845 души екипаж, които да се оправят с поддържането на това създание във въздуха. Освен доставката на военен личен състав, CL-1201 трябвало да разполага и с далекобойни ракети и въпреки да не е доказано публично, инженерите въпреки всичко са имали поради и слагането на нуклеарни бойни глави. Следващата изненада в това отношение е бойният аероплан, който ще бъде претрупан с дребни бомбардировачи – към 24 изтребителя ще се слагат на крилата, като Lockheed щели да се спрат на F-4 Phantom. Така можело да се спести време на самолетоносачите, а и с огневата мощ няма да е мъчно да се промени напълно хода на едно стълкновение. Тук обаче има една друга детайлност, никой не е показал по какъв начин ще се качват водачите и по какъв начин ще се връщат назад на самолетоносача. До този миг няма доста информация по отношение на аргументите за  прекъсването на този план.

На първо място преносът на самолети ще изисква основаването на специфични пилони, като на тях би трябвало да се прави презареждане и слагането на оръжие. Относно отбраната, въпреки всичко аероплан с такива размери ще е повече от елементарен за събаряне. Lockheed са предложили лазерни оръдия, с които да стопират вражеските ракети. Спокойно можем да приемем, че този план е изпреварил времето си, само че в този миг Съединени американски щати са употребявали всичко налично, само че както се досещате – цената в това отношение може умерено да се мери в милиони. В днешно време сходни планове могат да имат доста по-сериозна успеваемост, само че както се досещате, самите способи на войната се трансформираха, изоставяйки този план напълно.

Евентуалният триумф можеше да докара до някои други проблеми, както и екологична злополука, въпреки и самият реактор да е бил планиран със отбрана, която ще разреши оцеляването и престояването навън в границите на няколко месеца. CL-1201 остава единствено един план и несъмнено ще остане в полето на фантастиката. Добрата вест е, че не са употребявани средства или просто някой е решил, че това не може да бъде изпълнено.