Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказаха изложени

Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказаха изложени на по-рязко повишаване на храните и безалкохолните питиета, в сравнение с е междинното в Европейски Съюз, сочи разбор на европейското издание Politico. По данни на Евростат през ноември, които са към този момент публични за страните от общността, храните в Европейски Съюз нарастват със приблизително 2,9%, до момента в който в България растежът е от 6,8 на 100.

Според анализатори шокът от поскъпващите цени в Източна Европа е по-голям по отношение на другите страни на континента и тъй като потребителите харчат по-голяма част от своите приходи за храна. В България да вземем за пример този % е 19%, а в Румъния - над 25%. В Европейски Съюз междинното е 13,5%.

Тенденцията е видна за множеството страни от ЦИЕ - в Унгария храните нарастват с 5,4%, в Полша - с 6,1%, а в Румъния - с 6,2%.

Като цяло цената на храните в Централна и Източна Европа е по-ниска и по тази причина и растежът в процентно отношение е по-видим, изясняват анализатори. Но обстановката се утежнява и от енергийната рецесия, обхванала Европа, която в допълнение напомпва инфлацията.

А и по-високите цени на газа оскъпяват и селскостопанската продукция - поради увеличените цени на горивата, нужни за обработването на земята или за отопляване на оранжериите, както и поради по-високите цени на торовете, за чието произвеждане газът е главен разход.

Например главните фактори за ценообразуването на хляба е цената на газа и цената на пшеницата, което значи, че е невероятно да няма растеж на цената на хляба, в случай че газът нараства, изяснява икономистът Йонут Димитру от Raiffeisen Bank в Румъния.

Инфлацията е проблем за цяла Европа, само че в този район нещата стоят още по-зле, тъй като като цяло приходите са по-ниски по отношение на Западна Европа, добавя още Politico.

Поскъпването на храните се следи в световен мащаб и по данни на Организация на обединените нации доближават 10-годишен пик през 2021 година.

Растящите цени на главните артикули са факт в основно за някои водачи в ЦИЕ време - унгарският министър председател Виктор Орбан ще се бори за нов мандат през април като против него е изправена обединената съпротива, а ръководещата партия в Полша - " Право и ред " би трябвало да се приготви за решаващи парламентарни избори през слeдващата година.

В борба против поскъпващите храни Унгария приложи непазарни правила като да вземем за пример заледяване на цените на съществени храни - на захарта, брашното, млякото, месото и други на равнището през октомври. " Унгария би трябвало да върви напред, а не да се връща обратно ", разяснява Орбан във връзка със своя ход.

Замразяването на цените на храните беше приложено и в две страни, които се борят за участие в Европейски Съюз - Северна Македония и Сърбия.

За други страни от района обаче подобен надзор върху цените е прекомерна мярка. В Полша да вземем за пример считат, че това е механизъм от комунистическо време. Засега държавното управление в страната се дистанцира от концепцията за надзор върху цената на хляба.

Земеделският министър на Румъния Мариус Мику също разяснява пред медиите, че държавното управление обмисля " намеса ", само че и добави, че " намеса на свободния пазар е мъчно нещо ".

Това, което тези страни обмислят, е не директен надзор върху цените, а понижаване на налог добавена стойност (ДДС) за енергийните запаси, което косвено ще понижи крайните цени в магазините. Полският министър председател Матеуш Моравецки даже желае да отстрани напълно Данък добавена стойност върху цените, което обаче е в прорез с европейските правила.

ЕС позволява понижени ставки, само че при специфични условия и след позволение от Брюксел.