Най-големите компании преди десет години: Разцвет на горивата и индустрията
Статията е част от класацията на " Капитал " " К100: Най-големите компании в България ". Достъп до цялостната ранглиста имат читателите с абонамент Капитал PRO. Класацията К100 може да бъде закупена в книжен или в електронен формат. Цените на нефт и газ са високи и през 2021 година, и преди 10 години, което насища и двете ранглисти с растящи сдружения от бранша. В сянката им са се развили дузина индустриални предприятия с обща линия положителни интернационалните пазари. След влизането в Европейски Съюз спада броят на новите задгранични вложители.
Икономиката постоянно минава през своите цикли на напредък и проваляне. Картината на стоте най-големи компании през 2011 година и през днешния ден има общ декор - високи цени на нефт, газ и метали и комбинирано чувство за възобновяване - надлежно от финансова и коронавирус рецесия - и идваща неустановеност. Разликата е, че преди десетилетие започваше гръцката дългова рецесия, а предходната година светът се измъкваше от коронавирус потъването, което възпламени трайно инфлацията и счупи доставките. А за похлупак през тази година избухна война в Украйна, а развитите стопански системи навлизат в сезон на повдигане на лихви като оръжие против инфлацията.
Реклама
Извън цените за миналото десетилетие корпоративна България не е доста по-различна. Въпреки спада в интереса на непознатите вложители въпреки всичко има няколко нови завода и разширени индустриални мощности. Негативният тренд е, че страната при последното държавно управление на и не довърши енергийната диверсификация. Прилики и разлики
Погледнато в цифри, преди 10 години стоте най-големи компании са отчели доходи 65 милиарда лева Днес новата редица на стоте колоса сумарно е произвела оборот 93 милиарда лева
Досега върхът за максимален годишен скок в бизнеса се държеше от стоте огромни компании през 2005 година, когато приходите на групата бяха скочили с 25%, а вицешампионска година беше тъкмо 2011 година с растеж 18%. Постижението в този момент е " бито " от новата ранглиста, в която продажбите на стоте най-големи са се изстреляли с 38%.
Реклама Няма голяма разлика и в размера на бизнеса на десетте най-големи сдружения. Ако преди десетилетие те са имали общо приходи за 28 милиарда лева, през днешния ден те регистрират съвсем 30 милиарда лева Тук смяната е, че горивата в този момент имат по-малка тежест в топ 10 - бургаската рафинерия към този момент няма висок оборот, тъй като работи на ишлеме, а " Овергаз " не внася съветски газ. Но има нови попълнения - производителите на биодизел и на стъклени бутилки " Астра биоплант " и " Би Ей глас ", немските вериги " Кауфланд " и " Лидл ". В лидерската десетка към този момент няма и телеком. Различен е и върхът - първенец втора поредна година е медодобивният комбинат " Аурубис ", а не " Лукойл Нефтохим ". Новите колоси Малко след влизането на България в евросъюза навлизането на непознати вложители позамря, а след световната финансова рецесия даже някои пристигнали започнаха да се изтеглят. Затова и групата на новите фабрики към този момент не е толкоз огромна.
В изключенията са бързо порасналият чешки производител на здравно съоръжение " БТЛ индъстрийз ", турската компания за авточасти " Теклас ", българските велосипедни заводи " Макском " и " Крос ", разширените фабрики на АВВ и новото произвеждане на немската " Бер-Хелла ".
Източник: Shutterstock
Икономиката постоянно минава през своите цикли на напредък и проваляне. Картината на стоте най-големи компании през 2011 година и през днешния ден има общ декор - високи цени на нефт, газ и метали и комбинирано чувство за възобновяване - надлежно от финансова и коронавирус рецесия - и идваща неустановеност. Разликата е, че преди десетилетие започваше гръцката дългова рецесия, а предходната година светът се измъкваше от коронавирус потъването, което възпламени трайно инфлацията и счупи доставките. А за похлупак през тази година избухна война в Украйна, а развитите стопански системи навлизат в сезон на повдигане на лихви като оръжие против инфлацията.
Реклама
Извън цените за миналото десетилетие корпоративна България не е доста по-различна. Въпреки спада в интереса на непознатите вложители въпреки всичко има няколко нови завода и разширени индустриални мощности. Негативният тренд е, че страната при последното държавно управление на и не довърши енергийната диверсификация. Прилики и разлики
Погледнато в цифри, преди 10 години стоте най-големи компании са отчели доходи 65 милиарда лева Днес новата редица на стоте колоса сумарно е произвела оборот 93 милиарда лева
Досега върхът за максимален годишен скок в бизнеса се държеше от стоте огромни компании през 2005 година, когато приходите на групата бяха скочили с 25%, а вицешампионска година беше тъкмо 2011 година с растеж 18%. Постижението в този момент е " бито " от новата ранглиста, в която продажбите на стоте най-големи са се изстреляли с 38%.
Реклама Няма голяма разлика и в размера на бизнеса на десетте най-големи сдружения. Ако преди десетилетие те са имали общо приходи за 28 милиарда лева, през днешния ден те регистрират съвсем 30 милиарда лева Тук смяната е, че горивата в този момент имат по-малка тежест в топ 10 - бургаската рафинерия към този момент няма висок оборот, тъй като работи на ишлеме, а " Овергаз " не внася съветски газ. Но има нови попълнения - производителите на биодизел и на стъклени бутилки " Астра биоплант " и " Би Ей глас ", немските вериги " Кауфланд " и " Лидл ". В лидерската десетка към този момент няма и телеком. Различен е и върхът - първенец втора поредна година е медодобивният комбинат " Аурубис ", а не " Лукойл Нефтохим ". Новите колоси Малко след влизането на България в евросъюза навлизането на непознати вложители позамря, а след световната финансова рецесия даже някои пристигнали започнаха да се изтеглят. Затова и групата на новите фабрики към този момент не е толкоз огромна.
В изключенията са бързо порасналият чешки производител на здравно съоръжение " БТЛ индъстрийз ", турската компания за авточасти " Теклас ", българските велосипедни заводи " Макском " и " Крос ", разширените фабрики на АВВ и новото произвеждане на немската " Бер-Хелла ".
Източник: Shutterstock
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ