Когато любовта дойде, без да сме готови за нея
Срещаме доста хора, които настояват, че търсят и чакат любовта.
Дали ще изживеем една обич пълноценно обаче е тестване за нашата зрялост. Дали сме подготвени за любовта в действителност?
Ако сега и вие сте сами и се надявате да срещнете човек, в който да се влюбите, помислете дали сте си свършили работата върху самите себе си. Имате потребност от чисто начало и от вярна настройка. Тогава вашето “завинаги ” в любовта има действителен късмет да се случи.
Когато към този момент не обвинявате някогашните си за нищо
Ако се чувствате гневни, онеправдани и озлобени към някогашния си или някогашните си, вие не сте подготвена за любовта. Тя е възприятие, което пуска дълбоки корени в спокойното сърце. Имате потребност да изчистите съзнанието си и да не вините хората от предишното си за разочарованията си. Приемете, че виналите за неуспехите ви в предходните връзки е споделена. Осъзнайте, че на този стадий трези провали могат и би трябвало да бъдат научени уроци и нищо повече.
Ако изпитвате завист към мъжете от предишното си, тя ще се трансферира и в новата ви връзка, без да го съзнавате. Неразрешените спорове ще намерят нов външен израз. Ако започнете една нова връзка, единствено с цел да я обремените доста скоро със старите си проблеми, само ще си изгубите времето.
Когато се чувствате приключена
Жената, която се усеща нещастна и търси своя избавител, не е подготвена за същинската обич за цялостен живот. Защото същинската обич се случва, когато двама души се събират в своята цялост, когато се заобичват поради това, което всеки желае да даде на другия. А не поради това, което усеща, че може и се нуждае да вземе от него.
Когато приемате и почитате личните си страсти
Емоционалната просветеност е от решаващо значение за взаимното схващане и за триумфа на всяка една връзка. В този случай обаче ни се желае да обърнем внимание на един съответен аспект – амоционалното приемане на самите себе си. Много хора не си дават сметка, че живеят в отричане на страстите си, изключително на отрицателните си страсти. Страховете ни, възприятието за изолираност, терзанието за това дали сме задоволително положителни, ревността, потребността от по-стабилна опора… Всички тези изконно човешки и толкоз типични прекарвания ни плашат. И постоянно ни карат да се срамим.
Но запомнете – нито една страст не изчезва просто по този начин в небитието! Трябва да осъзнаваме, одобряваме, споделяме и отработваме своите страсти, и то с присъединяване на своя обичан човек.
Емоционалното шерване е един от главните стълбове на любовта. Не се опасявайте от своите прочувствени прекарвания. Когато ги споделяте, вие в действителност вършиме две неща – снемате от личния си прочувствен товар, само че и печелите доверието на колегата си и го подготвяте той самия да споделя с вас.
