Роботите не могат да заместят хората при полети в космоса
Специфичният човешки опит е скъп – усещанията и наблюденията могат да бъдат подкрепени с данните, събрани от роботите, само че не и да бъдат заместени
Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 година, хора са летели в космоса стотици пъти
(снимка: CC0 Public Domain)
Полетите в космоса с присъединяване на хора е рисково начинание, само че рискът си коства – в това е уверен Ян Вьорнер, общоприет шеф на Европейската галактическа организация (ESA). Но даже и по този начин да е, въпреки всичко има граници – като да вземем за пример Марс.
Роботите, скъпи помощници в човешките проучвателен инициативи, могат да поемат рискови задачи, пътувайки до места, които астронавтите към момента не са в положение да доближат, само че те в никакъв случай не могат да заменят това, което научаваме от усещанията на действителните хора в космоса, споделя Вьорнер.
Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 година, хора са летели в космоса стотици пъти. Изпълнени бяха шест задачи до Луната, към този момент е налице непрекъснато галактическо наличие на борда на орбиталната Международна галактическа станция (МКС) от ноември 2000 година
Но в този момент на хоризонта изгряват нови провокации. Сред тях са повторното стъпване на Луната и възможното отиване до Марс. Европейското научно списание Horizon Magazine посвети най-новата си публикация (с създател Jonathan O’Callaghan) на галактическите полети, ESA и въпроса за какво хората би трябвало да вървят в космоса в случай, че имаме чудесни роботи.
„ Трябва да приемем, че в ДНК-то на хората е да откриват нещата сами. Това е в нашата природа – да откривателстваме. Ако един астронавт ни рапортува от (своя ) опит в космоса за крехкостта и хубостта на Земята, тази имитация е доста по-силна от [данните на] всяка роботизирана система ”, споделя Ян Вьорнер.
Човекът на Луната
Космонавтите могат да вършат неща, които не се реализиран с роботи, уверен е шефът на ESA. „ Как мерите кръвното налягане на робота, системата за въодушевление на робота? Ние получаваме доста информация от самите астронавти – те самите са опит, който ще бъде употребен на Земята ”.
още по тематиката
Това не значи, че галактическите проучвания могат да се вършат единствено с космонавти. Има безспорна потребност от роботи в откритото пространство оттатък атмосферата на Земята – да вземем за пример за проучване на по-далечните планети като Юпитер, Венера или Меркурий.
„ Когато става дума за Луната, изцяло имам вяра, че полетът с хора е изцяло оневинен, тъй като индивидите на повърхността на Луната могат да се развиват и да вършат неща (като да вземем за пример да изследват и да правят разнородни научни експерименти). Ако става дума за Марс, това е по-труден въпрос”, споделя Вьорнер.
„ От моя позиция – не смеем да изпратим хора на Марс в близко бъдеще, тъй като нямаме техническата инфраструктура, техническите средства, с цел да отидем до Марс и назад, без да рискуваме прекалено много. Нужни са към две години, с цел да стигнем до Марс и назад – и в случай че има някакви механически или физически или психически проблеми, няма по какъв начин да върнем екипажа по-бързо ”, споделя той.
Подготовката за изпращане на хора на Марс безспорно ще отнеме много време. Дотогава обаче проучванията на Червената планета могат да се вършат от роботи, уверен е Вьорнер.
Роботът и любознанието
Освен за изследвания на Марс, роботите са скъпи и в други обстановки, където хората нямат подготвеност да се впуснат в опити. Например, метеорити и комети могат да бъдат проучвани от близко посредством роботизирани системи, което не е допустимо с полети с хора на борда.
„ Когато имахме полет до (67P) Чурюмов-Герасименко – дребната комета, където се опитахме да кацнем (с помощта на сондата Фила), хората в действителност бяха очаровани ”, напомня Вьорнер.
Няма „ или или ”
Изобщо не стои на дневен ред въпросът дали в Космоса да се изпращат хора или машини – и двете са нужни на науката. „ Най-хубаво е, когато роботизираните благоприятни условия са съчетани с човешките действия. Човешките задачи имат характерни преимущества и характерни ограничавания ”, споделя Вьорнер.
Един фактор, който постоянно въздейства, е цената. Роботизираните задачи са надалеч по-евтини от тези, при които в космоса се изпращат хора. Това обаче е капан, съгласно шефа на галактическата организация.
„ Разбира се, роботизираните задачи са доста по-евтини от всеки човешки галактически полет. Някой може да каже „ вместо да вършим един галактически полет с хора, за какво не създадем 10 роботизирани задачи. Ала погледнете обратно към Земята. Вместо да отидете персонално на едно пътешестване от Обединеното кралство до Съединени американски щати, с цел да видите Тексас, можете да изтеглите всички фотоси от Тексас и да видите същите изображения, които бихте могли да видите, когато сте там. Наистина ли е съществено съпоставяне? Мисля че не ”, споделя Вьорнер.
Специфичният човешки опит не може да бъде сменен – усещанията и наблюденията могат да бъдат подкрепени с данните, събрани от роботите, само че не могат да бъдат заместени.
Струва ли си рисът?
„ Когато повеждам европейските астронавти към площадката за политане, нормално ги повеждам в действителност до самата ракета. Тези млади мъже и дами биха могли да са мои деца. Винаги имам възприятието, че пожертвам живота им. Заслужава ли си това, което върша? След всички полемики по тематиката аз мисля, че хората са на Земята, с цел да поемат опасности. Ако не поемаме опасности, няма да имаме по-нататъшно развиване ”, споделя Вьорнер.
„ Нужен е баланс сред риск и опция. Вярвам, че човешкият галактически полет сигурно е доста сложен и доста рисков, само че си коства поемането на риска ”, заключава шефът на ESA.
Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 година, хора са летели в космоса стотици пъти
(снимка: CC0 Public Domain)
Полетите в космоса с присъединяване на хора е рисково начинание, само че рискът си коства – в това е уверен Ян Вьорнер, общоприет шеф на Европейската галактическа организация (ESA). Но даже и по този начин да е, въпреки всичко има граници – като да вземем за пример Марс.
Роботите, скъпи помощници в човешките проучвателен инициативи, могат да поемат рискови задачи, пътувайки до места, които астронавтите към момента не са в положение да доближат, само че те в никакъв случай не могат да заменят това, което научаваме от усещанията на действителните хора в космоса, споделя Вьорнер.
Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 година, хора са летели в космоса стотици пъти. Изпълнени бяха шест задачи до Луната, към този момент е налице непрекъснато галактическо наличие на борда на орбиталната Международна галактическа станция (МКС) от ноември 2000 година
Но в този момент на хоризонта изгряват нови провокации. Сред тях са повторното стъпване на Луната и възможното отиване до Марс. Европейското научно списание Horizon Magazine посвети най-новата си публикация (с създател Jonathan O’Callaghan) на галактическите полети, ESA и въпроса за какво хората би трябвало да вървят в космоса в случай, че имаме чудесни роботи.
„ Трябва да приемем, че в ДНК-то на хората е да откриват нещата сами. Това е в нашата природа – да откривателстваме. Ако един астронавт ни рапортува от (своя ) опит в космоса за крехкостта и хубостта на Земята, тази имитация е доста по-силна от [данните на] всяка роботизирана система ”, споделя Ян Вьорнер.
Човекът на Луната
Космонавтите могат да вършат неща, които не се реализиран с роботи, уверен е шефът на ESA. „ Как мерите кръвното налягане на робота, системата за въодушевление на робота? Ние получаваме доста информация от самите астронавти – те самите са опит, който ще бъде употребен на Земята ”.
още по тематиката
Това не значи, че галактическите проучвания могат да се вършат единствено с космонавти. Има безспорна потребност от роботи в откритото пространство оттатък атмосферата на Земята – да вземем за пример за проучване на по-далечните планети като Юпитер, Венера или Меркурий.
„ Когато става дума за Луната, изцяло имам вяра, че полетът с хора е изцяло оневинен, тъй като индивидите на повърхността на Луната могат да се развиват и да вършат неща (като да вземем за пример да изследват и да правят разнородни научни експерименти). Ако става дума за Марс, това е по-труден въпрос”, споделя Вьорнер.
„ От моя позиция – не смеем да изпратим хора на Марс в близко бъдеще, тъй като нямаме техническата инфраструктура, техническите средства, с цел да отидем до Марс и назад, без да рискуваме прекалено много. Нужни са към две години, с цел да стигнем до Марс и назад – и в случай че има някакви механически или физически или психически проблеми, няма по какъв начин да върнем екипажа по-бързо ”, споделя той.
Подготовката за изпращане на хора на Марс безспорно ще отнеме много време. Дотогава обаче проучванията на Червената планета могат да се вършат от роботи, уверен е Вьорнер.
Роботът и любознанието
Освен за изследвания на Марс, роботите са скъпи и в други обстановки, където хората нямат подготвеност да се впуснат в опити. Например, метеорити и комети могат да бъдат проучвани от близко посредством роботизирани системи, което не е допустимо с полети с хора на борда.
„ Когато имахме полет до (67P) Чурюмов-Герасименко – дребната комета, където се опитахме да кацнем (с помощта на сондата Фила), хората в действителност бяха очаровани ”, напомня Вьорнер.
Няма „ или или ”
Изобщо не стои на дневен ред въпросът дали в Космоса да се изпращат хора или машини – и двете са нужни на науката. „ Най-хубаво е, когато роботизираните благоприятни условия са съчетани с човешките действия. Човешките задачи имат характерни преимущества и характерни ограничавания ”, споделя Вьорнер.
Един фактор, който постоянно въздейства, е цената. Роботизираните задачи са надалеч по-евтини от тези, при които в космоса се изпращат хора. Това обаче е капан, съгласно шефа на галактическата организация.
„ Разбира се, роботизираните задачи са доста по-евтини от всеки човешки галактически полет. Някой може да каже „ вместо да вършим един галактически полет с хора, за какво не създадем 10 роботизирани задачи. Ала погледнете обратно към Земята. Вместо да отидете персонално на едно пътешестване от Обединеното кралство до Съединени американски щати, с цел да видите Тексас, можете да изтеглите всички фотоси от Тексас и да видите същите изображения, които бихте могли да видите, когато сте там. Наистина ли е съществено съпоставяне? Мисля че не ”, споделя Вьорнер.
Специфичният човешки опит не може да бъде сменен – усещанията и наблюденията могат да бъдат подкрепени с данните, събрани от роботите, само че не могат да бъдат заместени.
Струва ли си рисът?
„ Когато повеждам европейските астронавти към площадката за политане, нормално ги повеждам в действителност до самата ракета. Тези млади мъже и дами биха могли да са мои деца. Винаги имам възприятието, че пожертвам живота им. Заслужава ли си това, което върша? След всички полемики по тематиката аз мисля, че хората са на Земята, с цел да поемат опасности. Ако не поемаме опасности, няма да имаме по-нататъшно развиване ”, споделя Вьорнер.
„ Нужен е баланс сред риск и опция. Вярвам, че човешкият галактически полет сигурно е доста сложен и доста рисков, само че си коства поемането на риска ”, заключава шефът на ESA.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ