Соловата акция на Явор Божанков хвърли сянка на съмнение върху

Соловата акция на Явор Божанков хвърли сянка на подозрение върху бъдещето на дебата и задачите на политиците

Доказан в практиката факт е,  че „ Синята слива до момента в който е зелена, е алена “. Този израз, употребен като учебникарски образец за игра на думи, от вторник откри своя израз и в политиката.

След две години политическа игра на думи за правосъдна промяна Корнелия Нинова и алените депутати от групата на Българска социалистическа партия узряха до концепцията, че правораздаването се нуждае не от политически, а от професионален ремонт, учреден на демократичните правила. Или най-малко дадоха тип, че узряват, написа

Въпреки досегашния си корав звук по отношение на прокуратурата и правосъдната власт, алените национални избраници откликнаха на апела на основния прокурор Иван Гешев за експертен разговор за всеобхватна правна промяна с присъединяване на депутати, магистрати, представители на правната академична общественост, неправителствени организации. Изразиха и подготвеност да обсъдят и да внесат за разглеждане в правната комисия предложенията на прокуратурата за промени в законодателството, направените от 2 години насам. „ Насреща сме “, увери лидерката на столетницата в края на двучасовия диалог.

Депутатите от Българска социалистическа партия се оказаха четвъртата парламентарна мощ, която се включи в оферти от Гешев разговор за промени в правораздаването след „ Български напредък “, ГЕРБ и Движение за права и свободи. С това те дадоха мотив да се заприказва и за „ Съдебна коалиция “ в Народното събрание, където стана съвременно да се образуват болшинства по ползи. Засега, а по всичко наподобява и в бъдеще, други претенденти за присъединяване няма. Професионалното мнение и академичната експертиза в законотворчеството явно се оказват нездравословни за „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ и те отхвърлят какъвто и да е разговор.

Какво на процедура се случи на извършените диалози сред депутати от четири парламентарни групи и управлението на прокуратурата? Най-общо - сложено бе началото, само че пътят, който би трябвало да бъде извървян е доста, доста дълъг.

На първата среща с представители на новата парламентарна политическа мощ водачът ѝ Стефан Янев заявява подготвеност за градивно разискване и поддръжка на всяка потребна за обществото законодателна смяна в правосъдната власт, без значение по чие предложение е сложена на разискване.

По време на диалозите с ГЕРБ се наложи изводът, че основни промени в правосъдната власт са невъзможни без конституционни промени и по тази причина би трябвало да се търси квалифицирано болшинство. От своя страна Гешев отговори на неистовите напъни на политическите му съперници за ограничение на пълномощията на основния прокурор – разгласи, че не вижда проблем в това, стига то да се реализира съгласно рекомендациите на Венецианската комисия и българската Конституция.

От Движение за права и свободи припомниха, че постоянно са били за професионална правосъдна промяна и ще положат старания, с цел да може тя да се реализира.  И те, както и другите участници в диалозите (с изключение на „ Български напредък “), насочиха упреци към прокуратурата за това, че не реагирала съответно по сигнали за дейности на техни съперници. Сякаш партиите чакат от прокуратурата да им позволява политическите борби.

Най-остра, с постоянно прехвърчащи искри, бе срещата на прокурори с депутати от групата на Българска социалистическа партия. Дали от съдружно благовъзпитание или поради самочувствието си на правист, Корнелия Нинова непрестанно атакуваше с въпроси, само че не остана и без отговори. Разговорът бе професионален, по тази причина и най-полезен. Очерта същината на идния спор – експертна, а не политически стимулирана правосъдна промяна. Набеляза съответни промени в настоящото законодателство (войната по пътищата, битовата престъпност и пр.), само че и такива, които да подобрят изискванията за бързо и дейно правосъдие (най-вече в Наказателно-процесуалния кодекс и потребността от нов Наказателен кодекс, нещо което се споделя и от ГЕРБ).

Предложи и визии за това по какъв начин да се върви към консенсус – в експертни групи с присъединяване на представители на всички управляващи и на професионални неправителствени организации.

Сянка на подозрение за бъдещето на дебата хвърли в края на срещата соловата политическа акция на депутата Явор Божанков. Тъкмо когато разговорът взе да се случва, правилният укривател на „ Продължаваме промяната “ и на „ Демократична България “ побърза да го взриви като партизанин влакова комбинация. Божанков изиска от името на левицата оставката на Гешев, тъй като за прокурора имало „ положителни и неприятни олигарси - такива, които би трябвало да се проверяват интензивно, и такива, които не би трябвало “.

Дали с това искаше да поправя „ несъразмерната “ доза подготвеност на лидерката му за разговор, или напряко да я пресече? Но стана по този начин, че от недомислие влезе в личния си „ хитроумен “ капан. Нима тъкмо Божанков не бе най-кресливият труженик за закриването на Специализираното правораздаване, т.е. за амнистирането на цяла плеяда олигарси - за него явно от „ положителните “? Не бе ли той по-креслив и жлъчен даже от душманина на спецправосъдието Христо Иванов и от съдружния си пълководец Кирил Петков?

Божанков продължи с „ остроумните “ си внушения. Опита да внуши, че Гешев си измислял офанзивите от съветски хакери, и даже да неглижира невижданите разкрития на държавното обвиняване през последните три години – разкриването на цяла шпионска мрежа у нас. Тезата на Божанков някак си увисна, когато основният прокурор му напомни, че един от българите, които получиха обвиняване за шпионаж в интерес на непозната страна (безпрецедентно в последните над 50 години), бе даже някогашен шеф на „ Секретно деловодство “ на Народното събрание.

А когато Гешев отговори на офанзивите с един от известните древен цитати: „ Моето дълго самообладание ще победи вашето коварство “, Божанков „ разведри ситуацията “ и попита Гешев дали е набожен християнин, чел ли е Библията, откакто я цитира, а на ръката си носи червен конец. И без да дочака отговора в лек тръс напусна залата като достоен  възпитаник и почитател на вещия модернизатор юрист Хаджигенов. Кощунството „ Божанков “ обаче май даде резултат. Минути по-късно срещата завърши с вежливи полуусмивки и без съответни договорености.

Дали същинският спор за правораздаването ще се състои и дали ще докара до резултат, към момента е въпрос с доста въпросителни. Не единствено поради съществуването на Божанковци, Кирчовци и ХристоИвановци в Народното събрание, които искрено саботират даже търсенето на консенсус. Да не приказваме дали въобще ще го бъде този парламент. Пак поради тримцата и компания. Едно е ясно – основният прокурор подаде ръка за професионален спор към законодателната власт, а дали ще има коалиция за същинска правосъдна промяна, при която всеки би трябвало да направи крачка обратно, всички чакаме да разберем.