Спасете кралското семейство: Как Джордж V подписа смъртната присъда на братовчед си Николай II?
След като Николай II абдикира от престола, британците се съгласяват да одобряват него и фамилията му, само че скоро анулират предлагането си. Защо се случва това и каква роля играе британският крал Джордж V в трагичната орис на Романови?
В нощта на 17 юли 1918 година в къщата в Екатеринбург Николай II, брачната половинка му и петте им деца са събудени измежду нощ и отведени в мазето. Фьодоровна и нейният болен наследник Алексей са насядали на столове, а останалата част от царското семейство остава да стои до стената.
Комендантът Яков Юровски, който стои зад разстрелът, прочита суровата присъда. Извършителите на жестоката кланица не се поколебаят нито за минута. Сваленият император и фамилията му даже нямат време да схванат какво се случва.
Тази нощ бележи гибелта на съветската монархия – страшна, безпощадна и неизбежна. Но за какво многочислените родственици на Романови, които седят на европейските тронове, не избавят Николай II и фамилията му? Защо британският крал Джордж V, братовчед на съветския император, не подава ръка? В последна сметка историците са уверени, че той е имал такава опция. И все пак той умишлено я подценява.
Каква е връзката сред Николай II и Джордж V?
Тази фотография на Николай II и Джордж V е направена по време на сватбата на принцеса Виктория Луиза на 24 май 1913 година в Берлин. Външната аналогия на съветския император и британския крал се вижда с просто око. Често ги мислят за братя близнаци и даже ги бъркат един с различен. Техните характери и усети също са доста сходни. И двамата са срамежливи млади мъже, които избират тихи фамилни вечери и отдих навън пред всевъзможни шумни приеми.
Майките им са сестри – те са дъщери на датския крал Кристиан и брачната половинка му Луиз. Джордж и Николай прекарват летните ваканции в родината на майките си, тъй че другарството сред тях стартира още в детските им години. То е откровено и доверчиво, като даже настойчивите митинги от страна на бабата на Джордж, Виктория, не могат да го разрушат. Кралицата на Англия е уверена, че руснаците са враждебна мощ още от Кримската война, само че последователно сърцето й се разтапя.
Николай и Джордж постоянно си разменят писма, те се бият от една и съща страна на барикадите през Първата международна война , а когато революцията гръмва в Руската империя, британският крал е извънредно угрижен за ориста на Николай.
В писмо от 19 март 1917 година Джордж написа: „ Събитията от предходната седмица ме натъжиха надълбоко. Мислите ми са постоянно с теб и постоянно ще бъда твой правилен и лоялен другар, както знаеш, че съм бил в предишното. ”
Историята обаче не може да бъде пренаписана. В решителния миг, когато смъртна опасност надвисва над главата на Николай II и фамилията му, „ преданият другар “ се отхвърля от братовчед си.
Трябва да се каже, че при започване на 20-ти век европейските родственици на Николай се отнасят към съветския император с топлота и почитание. И това мощно контрастира с отношението към царското семейство в самата Русия.
Съпругата на Николай в никакъв случай не е призната в родината му. В очите на поданиците си тя остава арогантна германка, антипатична и неразбрана чужденка. Освен това недоволството от монархията нараства измежду масите, което води до революцията от 1905 година Тогава Николай е заставен да направи вътрешнополитически отстъп - това е единственият метод да се възвърне релативно мирът в страната.
Оттогава двойката Романови стартира да се отдалечава освен от хората, само че и от своите родственици от кралско родословие. Поради влошеното здраве на брачната половинка на Николай и прогресиращата хемофилия на сина им Алексей, двойката стартира да се обръща към лечители. Личности като Распутин са чести посетители на кралския двор, което въобще не провокира утвърждение измежду европейското достойнство.
Поражението на съветските войски в Първата международна война е последната капка - това подхранва революционните настроения и довежда до събитията от 1917 г.
На 2 март 1917 година Николай II се отхвърля от престола. В продължение на 15 месеца от този ден до нощта на клането на кралското семейство, ориста на Романови е дейна тематика на разискване от властта.
Оставянето на Николай в Русия е рисковано. Временното държавно управление схваща това доста добре. Затова то съществено обмисля опцията да изпрати Романови надалеч от страната. Остава единствено да се намерят високопоставени родственици монарси, които да се съгласят да приютят кралското семейство.
Но европейските крале не посмяват да поемат отговорността за ориста им. През трите години на Първата международна война престижът на доста от монарсите е доста разтърсен и подобен доблестен жест като спасяването на кралското семейство може да съживи уважението към институцията на монархията. От друга страна, жителите на Европа, изтощени от войната, реагират с наслада на новината за свалянето на съветския император. Те го виждат като тиранин, а също така не не помнят за немския генезис на брачната половинка му.
Омразата към Германия е изключително мощна във военно-политическия блок на Антантата - т.е. измежду съдружниците на Руската империя и тези, които евентуално биха могли да дадат леговище на кралското семейство.
Кой би могъл да подсигурява, че решението за приютяване на Романови няма да предизвика напрежение в тези страни? Съвсем явно е, че европейските монарси не желаят да рискуват личната си позиция.
По създание Романови са задължение за всички. У дома желаят да се отърват от тях допустимо най-бързо, а в чужбина са нежелани посетители. Минават месеци, губи се скъпо време. Европейските монарси най-сетне осъзнават, че в Русия нещата вървят към убийството на кралското семейство.
Честно казано, коства си да се признае, че английското държавно управление прави опит да избави Николай. На 22 март 1917 година кабинетът публично афишира, че Англия е подготвена да одобри семейство Романови, само че след седмица Джордж V стартира да се съмнява в това самоуверено решение. Той настоятелно поучава английския външен министър да преразгледа позицията си по въпроса за Романови.
Те се пробваха да убедят Джордж, че е неверно да отдръпват поканата, само че кралят е неотстъпчив. На 6 април той се обръща към ръководителя на външното министерство, заявявайки, че Англия би трябвало да се откаже от първичното си решение.
Така Романови губят единствения си действителен късмет за избавление. Колкото и извънредно да е това, Джордж V индиректно подписва смъртната присъда на братовчед си.
В нощта на 17 юли 1918 година в къщата в Екатеринбург Николай II, брачната половинка му и петте им деца са събудени измежду нощ и отведени в мазето. Фьодоровна и нейният болен наследник Алексей са насядали на столове, а останалата част от царското семейство остава да стои до стената.
Комендантът Яков Юровски, който стои зад разстрелът, прочита суровата присъда. Извършителите на жестоката кланица не се поколебаят нито за минута. Сваленият император и фамилията му даже нямат време да схванат какво се случва.
Тази нощ бележи гибелта на съветската монархия – страшна, безпощадна и неизбежна. Но за какво многочислените родственици на Романови, които седят на европейските тронове, не избавят Николай II и фамилията му? Защо британският крал Джордж V, братовчед на съветския император, не подава ръка? В последна сметка историците са уверени, че той е имал такава опция. И все пак той умишлено я подценява.
Каква е връзката сред Николай II и Джордж V?
Тази фотография на Николай II и Джордж V е направена по време на сватбата на принцеса Виктория Луиза на 24 май 1913 година в Берлин. Външната аналогия на съветския император и британския крал се вижда с просто око. Често ги мислят за братя близнаци и даже ги бъркат един с различен. Техните характери и усети също са доста сходни. И двамата са срамежливи млади мъже, които избират тихи фамилни вечери и отдих навън пред всевъзможни шумни приеми.
Майките им са сестри – те са дъщери на датския крал Кристиан и брачната половинка му Луиз. Джордж и Николай прекарват летните ваканции в родината на майките си, тъй че другарството сред тях стартира още в детските им години. То е откровено и доверчиво, като даже настойчивите митинги от страна на бабата на Джордж, Виктория, не могат да го разрушат. Кралицата на Англия е уверена, че руснаците са враждебна мощ още от Кримската война, само че последователно сърцето й се разтапя.
Николай и Джордж постоянно си разменят писма, те се бият от една и съща страна на барикадите през Първата международна война , а когато революцията гръмва в Руската империя, британският крал е извънредно угрижен за ориста на Николай.
В писмо от 19 март 1917 година Джордж написа: „ Събитията от предходната седмица ме натъжиха надълбоко. Мислите ми са постоянно с теб и постоянно ще бъда твой правилен и лоялен другар, както знаеш, че съм бил в предишното. ”
Историята обаче не може да бъде пренаписана. В решителния миг, когато смъртна опасност надвисва над главата на Николай II и фамилията му, „ преданият другар “ се отхвърля от братовчед си.
Трябва да се каже, че при започване на 20-ти век европейските родственици на Николай се отнасят към съветския император с топлота и почитание. И това мощно контрастира с отношението към царското семейство в самата Русия.
Съпругата на Николай в никакъв случай не е призната в родината му. В очите на поданиците си тя остава арогантна германка, антипатична и неразбрана чужденка. Освен това недоволството от монархията нараства измежду масите, което води до революцията от 1905 година Тогава Николай е заставен да направи вътрешнополитически отстъп - това е единственият метод да се възвърне релативно мирът в страната.
Оттогава двойката Романови стартира да се отдалечава освен от хората, само че и от своите родственици от кралско родословие. Поради влошеното здраве на брачната половинка на Николай и прогресиращата хемофилия на сина им Алексей, двойката стартира да се обръща към лечители. Личности като Распутин са чести посетители на кралския двор, което въобще не провокира утвърждение измежду европейското достойнство.
Поражението на съветските войски в Първата международна война е последната капка - това подхранва революционните настроения и довежда до събитията от 1917 г.
На 2 март 1917 година Николай II се отхвърля от престола. В продължение на 15 месеца от този ден до нощта на клането на кралското семейство, ориста на Романови е дейна тематика на разискване от властта.
Оставянето на Николай в Русия е рисковано. Временното държавно управление схваща това доста добре. Затова то съществено обмисля опцията да изпрати Романови надалеч от страната. Остава единствено да се намерят високопоставени родственици монарси, които да се съгласят да приютят кралското семейство.
Но европейските крале не посмяват да поемат отговорността за ориста им. През трите години на Първата международна война престижът на доста от монарсите е доста разтърсен и подобен доблестен жест като спасяването на кралското семейство може да съживи уважението към институцията на монархията. От друга страна, жителите на Европа, изтощени от войната, реагират с наслада на новината за свалянето на съветския император. Те го виждат като тиранин, а също така не не помнят за немския генезис на брачната половинка му.
Омразата към Германия е изключително мощна във военно-политическия блок на Антантата - т.е. измежду съдружниците на Руската империя и тези, които евентуално биха могли да дадат леговище на кралското семейство.
Кой би могъл да подсигурява, че решението за приютяване на Романови няма да предизвика напрежение в тези страни? Съвсем явно е, че европейските монарси не желаят да рискуват личната си позиция.
По създание Романови са задължение за всички. У дома желаят да се отърват от тях допустимо най-бързо, а в чужбина са нежелани посетители. Минават месеци, губи се скъпо време. Европейските монарси най-сетне осъзнават, че в Русия нещата вървят към убийството на кралското семейство.
Честно казано, коства си да се признае, че английското държавно управление прави опит да избави Николай. На 22 март 1917 година кабинетът публично афишира, че Англия е подготвена да одобри семейство Романови, само че след седмица Джордж V стартира да се съмнява в това самоуверено решение. Той настоятелно поучава английския външен министър да преразгледа позицията си по въпроса за Романови.
Те се пробваха да убедят Джордж, че е неверно да отдръпват поканата, само че кралят е неотстъпчив. На 6 април той се обръща към ръководителя на външното министерство, заявявайки, че Англия би трябвало да се откаже от първичното си решение.
Така Романови губят единствения си действителен късмет за избавление. Колкото и извънредно да е това, Джордж V индиректно подписва смъртната присъда на братовчед си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ