След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г., прогнозата

„ След двуцифрен растеж от близо 17% през 2022 година, прогнозата ни за развиването на бранша през 2023 година е по-консервативна ”, съобщи Илия Кръстев, ръководител на AIBEST (снимка: Тони Тончев / предоставена от V+O Communication)

Високотехнологичната промишленост продължава да пораства, само че с по-бавен ритъм, сочат данните от отчет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 година, който беше показан през днешния ден. Анализът е направен от SeeNews и включва данни за 802 български компании, опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2022 година

Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги нарастват с двуцифрен %, само че с по-бавен ритъм спрямо 2021 година На годишна база високотехнологичната промишленост пораства с 16,8% (22,4% през 2021), достигайки размер от 4,935 милиарда евро.

През предходната година промишлеността резервира приноса си към българската стопанска система, като приходите от нея се равняват на 5,8% от годишния БВП (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 година сочи, че при опазване на междинния растеж на бранша от последните 5 години, приходите му ще доближат 9,2% от Брутният вътрешен продукт.

„ След двуцифрен растеж от близо 17% през 2022 година, прогнозата ни за развиването на бранша през 2023 година е по-консервативна. Ще продължим да усилваме каузи ни в брутния вътрешен артикул на България, само че действителният растеж на бранша ще се показва в едноцифрен % ”, съобщи Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.

Според него, охлаждането в софтуерната промишленост и в световната стопанска система като цяло ще продължи и през 2024 година. Затова прогнозата на AIBEST за актуалната година е с положителен знак, само че с по-нисък % на напредък.

„ Причините за това са сложни. От една страна, геополитическата обстановка и множеството спорове по света, които основават неустановеност в вложителите. От друга, това са световните стопански процеси – високите лихвени равнища, както и рецесията, която към този момент си проличава на някои огромни пазари ”, разясни Кръстев.

На локално равнище обаче проблемите не са по-малко значими, добави той. Средата у нас се характеризира с политическа неустойчивост, липса на ясна тактика на страната за развиване на предпочитани браншове, данъчна непредсказуемост и не на последно място некачествено обучение при извънредно стеснен пазар на труда.
още по темата
„ В дълготраен проект всичко това може да докара до застой в развиването на софтуерния бранш, а също по този начин и до излизане на компании от българския пазар ”, предизвести Кръстев.

През 2022 година промишлеността затвърждава позицията си на желан шеф с извънредно мощен обществен и стопански отпечатък за развиването на страната.

„ С положителните условия на труд, благоприятни условия за кариерно развиване и заплати, които са в пъти по-високи от междинните за страната, нашата промишленост е важен фактор за задържането и връщането на младежите в България. Реално високотехнологичният бранш е най-големият университет в страната ”, сподели ръководителят на AIBEST.

Само за една година броят на наетите в бранша се е нараснал с 15 000 чиновници и той към този момент наброява 105 000 души. Увеличението на личния състав важи както за изнесените ИТ и бизнес услуги, по този начин и за R&D центровете и се дължи значително на отдалечения модел на работа.

„ Необходимо е страната ни да влага в марката България като дестинация, в която си коства да се преместиш със фамилията си. Трябва да имаме тактика по какъв начин да привличаме работна ръка и по какъв начин да задържаме висококвалифицираните ни фрагменти. Привличането на хора и разширението на ограничавания трудов пазар е по-важно от привличането на вложители, тъй като без обучение и квалифицирани хора високотехнологичният бранш няма по какъв начин да пораства ”, разяснява Доброслав Димитров, ръководител на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

С повишаване на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за заплати, осигуровки и налози , плащани от фирмите към държавната хазна, сочи анализът. Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 година се е нараснали с 25,9% и възлиза на 3,004 милиарда евро. Ръстът на годишна база при импортираните налози даже е по-голям –  26,5% и се равнява на 71,2 млн. евро.

„ Държавата и бизнесът могат да си сътрудничат в подобряването на качеството на българското обучение , с цел да може в кратковременен и дълготраен проект това да даде своите резултати ”, сподели Наталия Митева, зам. министър в министерството на образованието. Тя очерта  направленията, в които би трябвало да се обединят старания и прикани бизнеса да бъде деен в този разговор.

Първото е повдигането на общото приблизително равнище на учениците, а то е обвързвано с смяна в образователните стратегии и повишение на квалификацията на учителите и метода им на преподаване. Втората задача е основаване на условия (по положителния образец на INSAIT), с помощта на които най-талантливите възпитаници да останат да учат в България, а учителите от елитните гимназии да бъдат стимулирани и възнаградени да не престават да основават тези гении.

Третото направление, в което сполучливо могат да си партнират бизнесът и страната, е професионалното обучение, в което стратегиите би трябвало да станат по-гъвкави и на практика насочени. Изкуственият разсъдък и въвеждането на насоки за приложението му в образованието е последната, само че не и по значимост обща задача, която може да даде много по-бързи резултати спрямо останалите общи предпочитани области.

Потенциални закани за развиването на високотехнологичната промишленост са рецесията в еврозоната и навлизането на изкуствения разсъдък, който може докара до понижаване на работни места на ангажираните с по-рутинни задания, съгласно Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система. Възможността за развиване на бранша той вижда в още по-доброто партньорство с общините в страната за привличане на нови вложители и активизиране на младежите, които сега са отвън просветителната система и не са включени в пазара на труда.