Скелетът от Атакама или Ата, както е кръстен на чилийската

Скелетът от Атакама или Ата, както е кръстен на чилийската пустиня, където са открити останките, има единствено 10 чифта ребра. Човек нормално има 12. Черепът на Ата се стеснява в удължена изострена брадичка.

Костите са калцирани като на дете на възраст сред 6 и 8 години. Възрастта на този скелет обаче не съответствува с размера му. Ако Ата в миналото е била изправена, височината й е била 15,24 см (6 инча) – височина, която е незадоволителна даже да надникне над минзухар.

Видът и характерностите на Ата естествено привлякоха вниманието на уфолозите, които подозираха, че скелетът може да се окаже удивително доказателство за съществуване на извънземни.

Ата в действителност е нещо удивително. Но е човек, съгласно доказателствата, извлечени от костите. Изследването беше оповестено на 22 март в журнала Genome Research.

Успяхме да огледаме всички разновидности, налични в този субект,

споделя Гари Нолън, генен инженер в Университета Станфорд и създател на проучването. „ Всички се раждаме с разновидности, в тази ситуация змийските очи са въпрос на шанс. “

През 2013 година Нолън разгласява проекто данни за генома на Ата, които (макар и с известни празнини) още тогава потвърдиха, че скелетът има човешка ДНК. Новото проучване съставлява целия геном, в това число необикновените разновидности.

Историята на Ата стартира в северно Чили, един от най-сухите райони в света. Атакама свързва Земята с космоса. На високото плато НАСА тества роувърите за Марс, ръководи ги по скалистите и прашни терени, които доста добре играят ролята на повърхността на Червената планета.

На небето съвсем в никакъв случай не се появява даже малко облаче, което дава опцията на гигантските телескопи да претърсват открития космос. Пустинята ще бъде дом и на най-големия в света телескоп, наименуван „ Европейски рисково огромен телескоп “ (European Extremely Large Telescope), чието строителство стартира предходната година.

В тази пустиня, края черквата на изоставено село са открити останките на Ата през 2003 година Колекционерът, който в този момент има скелета, е поръчал Ата на черен пазар за археологически находки, изяснява Нолън.
Ата се пази в този момент на охранявана локация в Испания, споделя Стивън Грийр, пенсиониран доктор от незабавната помощ, който в този момент се е посветил на разкриването на държавни секрети за срещи с извънземни.

Грийр срещнал за първи път притежателя на Ата на испанска конференция на уфолози през 2009 година След известно увещание, колекционерът се съгласил да позволи на Грийр да вземе  дребна проба от едно от ребрата на скелета.

Когато Грийр държал Ата, се удивлявал на размера й: Тя е толкоз дребна, че се побира на дланта на ръката му, споделя той. През 2013 година той съпродуцира документалния филм Сириус, в който е включено първото генетично проучване на Нолън.

Нолън не самичък в своето следствие. Ученият от Станфорд е присъединил редица изявени в разнообразни области специалисти в изследванията си, в това число такива, които имат експертиза в антична ДНК.

Ата обаче, съхранена в изискванията на супер сухата Атакама, не е антична мумия. През вековете ДНК се „ чупи “ до обособени фрагменти. Все отново генетичният материал е прекомерно цялостен, което свиделества, че възрастта на скелета не е повече от няколко десетилетия, изяснява Нолън.

Нолън въвлякъл в изследването Ралф Лахман, педиатър и радиолог в станфордската детска болница Лусил Пакард. Лахман анализирал рентгенови фотоси на скелета, а лекарят, по думите на Нолън е „ най-големият в света специалист по костни болести и аномалии. “

На базата на данни, извлечени от костите, наподобява, че скелетът е развъртян като за 6 годишно дете. „ Но, с цел да е ясно, Лахман в никакъв случай не е твърдял, че Ата е умряла в детството си “, споделя Нолън.

Той сподели, че костите наподобяват като на 6-годишно,

изяснява Нолън.

Сравнението на генома на Ата с геномите на шимпанзе и маймунка изключило безчовечен генезис. Предците й са южноамериканци, най-вероятно чилийци. Учените не са разкрили също Y хромозома, което удостоверява женския пол на Ата.

Новото проучване употребява гигантска база данни, наричана от Нолън „ фенотипна-генетична корелация. “ Фенотипът на индивида е общ брой от неговите или нейните характерности, в това число височина, цвят на очите и мокрота на ушната тиня.

Гените, както и околната среда, въздействат върху фенотипа. От милиардите нуклеотиди, които са обособените детайли изграждащи гените, създателите са разпознали 3 милиона вариации.

Тази солидна база данни е сходна като идея на обществена мрежа, „ разоравана “ за информация от компаниите, изяснява Нолън. Ако Кеймбридж Аналитика събере задоволително информация за твоите „ лайкове “ и надлежно нехаресвания, компанията може да предскаже политическите ти желания и ориентировка.

По същия метод, с задоволително гени, учените могат да плануват кои човеци ще имат подобен фенотип. В множеството случаи гените на Ата съвпаднали с тези при човеци с костни болести и аномалии. Броят на разновидностите, споделя Нолън, не е извънредно висок.

Това, което е извънредно обаче, е къде са съсредоточени.

„ Това е супер необичаен човешки фенотип “, споделя съавторът на проучването Санчита Батачария, специалист в региона на биоинформатиката в Университета Калифорния Сан Франциско.

„ Ата е един от най-редките, които в миналото сме следили, с размер едвам 6 инча и напреднала костна възраст. “

Атул Бут, основател на база данните и професор по медицина в USCF, споделя, че Ата има 64 необикновени разновидности в скелетната система. Между тях ученият е разкрил и два разновидността, нови за научната литература, които кодират несметен систематичен протеин, наименуван колаген. Колагенът играе толкоз значима роля в нашите кости, колкото стоманата за небостъргачите.

Всички споделят, че историята, разкрита в нейните гени е трагична. „ Броят на разновидностите допуска, че не е оживяла дълго, “ споделя Батачария, „ даже да се е родила жива “.

Като се има поради произхода, елементарно можем да си представим обезверена майка, която носи новороденото на свещеника. „ Намерена е до черквата, където евентуално е била къщата на свещеника, тялото е било положено с ръцете острани, свещеникът е починал, времето е минавало… “

Нолън споделя, че не вини притежателя за неговото любознание да учи Ата. В последна сметка лиши 5 години на 10 учени да схванат какво е тя. Нито пък съжалява за вложените старания в проучването или пък за инвестицията, която е направил, с цел да финансира изследването, лишило към 50 хиляди $ в брой и към четвърт милион $ във време.

“Сега към този момент знаем, че тази съответна композиция от гени води до скоростен напредък на костите ”, споделя той, надявайки се, че това знание ще се комбинира да вземем за пример с техники за лекуване със стволови кафези и по този начин ще се вземат решение проблеми на хора със характерни болести на костите.

За мен това е хубостта на науката,

прибавя той.

Нолън споделя, че се надява историята на Ата да завърши там, където е почнала: „ Може би би трябвало да бъде върната на Чили. Може би би трябвало да получи погребението, което заслужава. “

Инфо: The Washington Post