Подробен анализ на ръцете и краката на – открития наскоро

Подробен разбор на ръцете и краката на – открития неотдавна кандидат за ролята на предшественик на индивида – посочил, че той е имал типично човешка походка.

Същевременно нашият предтеча е съхранил и способността да лази по дърветата, и по едно и също време с това да употребява оръдия на труда, излиза наяве от две публикации, оповестени в сп. Nature Communications.

През 2013 година южноафриканският палеонтолог Лий Бергер от университета на Уитуотърсранд (ЮАР) и неговите сътрудници разкрили в пещерата Изгряваща звезда голям брой остатъци от антични хора, които през септември 2015 бяха показани пред обществеността като Homo naledi – един от най-първите представители на нашия тип , претендиращи за ролята на човешки предшественик.

В новата си работа Бергер и редица други палеонтолози, взели участие в извличането и разбора на останките от Homo naledi, изследвали в детайли по какъв начин са или устроени неговите ръце и крайници и се пробвали да проучват на кого е приличал повече – на актуалните хора, античните Homo или на още по-древните австралопитеци и ардипитеци.

Голямото количество остатъци от „ хората звезди “, както се превежда името им от латински и бушменски, разрешило на учените освен да схванат по какъв начин се е придвижвал този античен човек, само че и да възстановят неговата походка.

Тя удостоверила, че Homo naledi са били изправени същества и се оказали доста по-близо до това, по какъв начин вървят актуалните хора, в сравнение с съществуващите по това време австралопитеци. „ Homo naledi са могли да вървят с необятна крачка и да преодоляват огромни дистанции с помощта на извитото ходило и пръстите на краката, неприспособени за улавяне.

Макар че в тяхната анатомия има и дребни разлики с това, по какъв начин наподобяват крайниците на актуалните хора, краката им са устроени по този начин, както евентуално са изглеждали краката на Homo erectus, първото създание, сходно по устройство на тялото на нас.

Homo naledi може да е бил техен родственик, въпреки за това да пречи фактът, че мозъкът му е бил дребен , като на австралопитека “, споделя Джереми де Силва (Jeremy DeSilva) от колежа „ Дартмут “ (САЩ).

От друга страна, устройството на ръцете на този примат, доста разнообразни от човешките китки, е било безусловно неповторимо и не наподобява на структурата на крайниците на които и да било други съществуващи или измрели хоминиди.

Добре развитите китка и палец приказват, че Homo naledi може да е употребил оръдия на труда и добре да е хващал и задържал в ръцете си разнообразни предмети.

Но кокалчетата на неговите пръсти са били много дълги и заоблени, което е особено за лазещите по дърветата примати и безусловно не е присъщо на човешката анатомия, Homo erectus и даже афарските австралопитеци. Това значи, че Homo naledi е бил по едно и също време пригоден и към живот по клоните на дърветата, и към потреблението на оръдия на труда, и е ходел изправен .

Всичко това приказва, че тези хоминиди са заемали извънредно забавна екологична ниша, която Де Силва назовава „ микросреда “. Според него Homo naledi може да е живеел в неголеми групи дървета, останали на мястото на антични гори в африканските савани.

Дългите крайници са му помагали да се придвижва от една „ микрогора “ към друга, а необикновените ръце – да си намира храна и в степите, и по клоните на дърветата.