Валутните пазари предизвикват Берн
Швейцарският франк се изкачи на 14 януари до най-високата си стойност към еврото от април 2017-а насам и продължава нагоре. В азиатската търговия на 15 януари швейцарската валута се търгуваше за 1.0752 за едно евро откакто часове по-рано "докосна " котировката от 1.0745 франка за едно евро. За един щатски $ пък можеха да се получат 0.9646 франка.
Валутните придвижвания се случиха откакто при започване на седмицата американското финансово министерство върна Швейцария в листата на страните, следени за валутни операции, поради рисковата пазарна интензивност на централната й банка. И прикани Берн да понижи налозите и да харчи повече държавни средства, с цел да поддържа националното стопанство - необикновен удар против суверенните финансови каузи на страната. Швейцарската национална банка (SNB) отговори, че интервенциите й са транспарантни и "са стимулирани само от паричната политика...за да компенсират негативните последствия за инфлацията и за стопанската система от скъпия франк ". И че "те въобще не целят да дадат на Швейцария конкурентно преимущество като девалвират франка ".
Като се имат поради обаче непристойно високите котировки на швейцарските пари, даже неодобрението на Белия дом няма да е задоволително, с цел да възпре SNB да интервенира на валутния пазар, разясняват валутни стратези на японската "Ем Ю Еф Джи банк " и на немската "Комерцбанк ".
Раздразнена от продължителното търсене на франкове като избавително леговище против всевъзможни рецесии, SNB разгласи обществено, че ще лимитира растежа на валутата посредством композиция от пазарни интервенции (изразяващи се в покупки на евро) и негативни лихви (базовата - от минус 0.75 процента). Провежданата към този момент пет години минусова лихвена политика обаче стартира да провокира отрицание в страната, тъй като банките и пенсионните фондове са борят да всмукват негативното й въздействие върху облагите им. През декември 2019-а SNB одобри лична ограничаваща растежа на франка стратегия, в която дава обещание "да интервенира когато се постанова на задграничния валутен пазар ".
Благодарение на интервенционната си стратегия Националната банка на Швейцария има задгранични валутни запаси за жестоко 770 милиарда франка. А банковият портфейл от акции на задгранични компании на стойност 150 милиарда франка я прави осмият по величина индивидуален вложител в международни корпоративни бумаги.
Алпийският оазис не за първи път провокира гнева на Вашингтон. През 2016-а Швейцария влезе в американския лист на следените за валутни операции страни откакто на 15 януари 2015-а се отхвърли изненадващо да поддържа прага от 1.20 франка за едно евро. Две години по-късно Берн отпадна от "черната листа ", с цел да влезе още веднъж в нея на 13 януари 2020-а.
Според стратега от лондонския офис на "Ем Ю Еф Джи банк "- Лий Хардман, решението на Белия дом от началото на седмицата "ще окуражи пазарните играчи да тестват готовността на SNB да продължи с интервенциите, с цел да ограничи силата на франка ", което "ще внесе известна спомагателна неустановеност в кратковременен проект ".
Валутните придвижвания се случиха откакто при започване на седмицата американското финансово министерство върна Швейцария в листата на страните, следени за валутни операции, поради рисковата пазарна интензивност на централната й банка. И прикани Берн да понижи налозите и да харчи повече държавни средства, с цел да поддържа националното стопанство - необикновен удар против суверенните финансови каузи на страната. Швейцарската национална банка (SNB) отговори, че интервенциите й са транспарантни и "са стимулирани само от паричната политика...за да компенсират негативните последствия за инфлацията и за стопанската система от скъпия франк ". И че "те въобще не целят да дадат на Швейцария конкурентно преимущество като девалвират франка ".
Като се имат поради обаче непристойно високите котировки на швейцарските пари, даже неодобрението на Белия дом няма да е задоволително, с цел да възпре SNB да интервенира на валутния пазар, разясняват валутни стратези на японската "Ем Ю Еф Джи банк " и на немската "Комерцбанк ".
Раздразнена от продължителното търсене на франкове като избавително леговище против всевъзможни рецесии, SNB разгласи обществено, че ще лимитира растежа на валутата посредством композиция от пазарни интервенции (изразяващи се в покупки на евро) и негативни лихви (базовата - от минус 0.75 процента). Провежданата към този момент пет години минусова лихвена политика обаче стартира да провокира отрицание в страната, тъй като банките и пенсионните фондове са борят да всмукват негативното й въздействие върху облагите им. През декември 2019-а SNB одобри лична ограничаваща растежа на франка стратегия, в която дава обещание "да интервенира когато се постанова на задграничния валутен пазар ".
Благодарение на интервенционната си стратегия Националната банка на Швейцария има задгранични валутни запаси за жестоко 770 милиарда франка. А банковият портфейл от акции на задгранични компании на стойност 150 милиарда франка я прави осмият по величина индивидуален вложител в международни корпоративни бумаги.
Алпийският оазис не за първи път провокира гнева на Вашингтон. През 2016-а Швейцария влезе в американския лист на следените за валутни операции страни откакто на 15 януари 2015-а се отхвърли изненадващо да поддържа прага от 1.20 франка за едно евро. Две години по-късно Берн отпадна от "черната листа ", с цел да влезе още веднъж в нея на 13 януари 2020-а.
Според стратега от лондонския офис на "Ем Ю Еф Джи банк "- Лий Хардман, решението на Белия дом от началото на седмицата "ще окуражи пазарните играчи да тестват готовността на SNB да продължи с интервенциите, с цел да ограничи силата на франка ", което "ще внесе известна спомагателна неустановеност в кратковременен проект ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ