Социолози: Шест партии влизат в парламента
Шест обединения евентуално ще влязат в идващия парламент, съгласно данни от национално изследване на социологическата организация " Насока ".
Настоящото национално изследване е финансирано и осъществено взаимно от „ Булевард България “ и социологическа организация НАСОКА. Изследването е извършено в интервала 7-14 март 2023 година, измежду 1200 пълнолетни български жители от цялата страна. Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18).
В извадката на първо време са закрепени регионалните центове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица. " Насока " организира своите национални изследвания на територията на България. Данните не включват вота отвън страната.
Националното изследване на " Насока " в първата седмица на предизборната акция за парламентарните избори на 2 април, обрисува следните трендове: изборна интензивност към 46% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели; близо една пета (17,4%) от решилите да гласоподават към момента се двоумят сред две или повече партии; 10 дни след началото на предизборната акция, интригата за първото място остава, обобщават анализаторите.
Електорални настройки
Двете водещи политически сили са с извънредно близки резултати и при предстоящата изборна интензивност е допустимо относително дребен брой гласове да доведат до разбъркване на върха, демонстрира изследването. На пряк въпрос „ За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.? “, измежду показалите кандидатска листа, за която ще гласоподават, обединението " Продължаваме промяната-Демократична България " (ПП-ДБ) има минимална преднина от 0,6% пред главния си конкурент ГЕРБ-СДС. За обединението ПП-ДБ показват, че ще дадат гласа си 27% от показалите име на партия/коалиция, за която ще гласоподават, а за ГЕРБ-СДС – 26,4%. Сред гласоподавателите, които декларират, че сигурно ще гласоподават обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласоподават обединението ГЕРБ-СДС получава 24,8% от гласовете, а на минимално разстояние е обединението ПП-ДБ с 24,1%. Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и " Възраждане ", разясняват социолозите.
Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13,2%, а " Възраждане " – с 12,2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили, означават анализаторите. На пета позиция, съгласно данните, е Българска социалистическа партия с 6,2% от твърдо решилите да гласоподават. " Български напредък " са с 4,3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-ото Народно заседание. Най-близо до 4-процентовата преграда са " Левицата! " с 3,1% и " ИТН " с 3%. Останалите политически обединения, които вземат участие в изборите, събират общо 4,4%.
" Не поддържам никого " ще посочат 3,6% от решилите да гласоподават на 2 април, съгласно проучването. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати и по тази причина не е показан в графиката с електоралните настройки. Опцията „ не поддържам никого “ е желана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които кардинално се двоумят дали въобще да гласоподават, регистрират анализаторите.
Активността
В първата седмица след старта на предизборната акция за 49-то Народно заседание, 46,4% от интервюираните декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори. 33,7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10,1% - че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните градове и на селата в страната, както и хората на възраст сред 50 и 59 години. Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС и от тези на Движение за права и свободи декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април, до момента в който измежду електората на обединението ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
За по-слабата готовност на електората на ПП-ДБ, спрямо този на ГЕРБ-СДС в първите 10 дни на акцията съдим и от отговорите на въпроса „ Бихте ли показали вероятността, с която ще гласувате за желаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение? “, разясняват анализаторите. 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на Движението показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание.
Нагласи към метода на гласоподаване
Социолозите са ревизирали и настройките към опцията за смесено гласоподаване - и с хартия, и с машина, планувана с промените в Изборния кодекс. Според данните 41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота. С машина декларират, че ще дадат вота си 64 % от възнамеряващите да гласоподават, до момента в който хартиена бюлетина ще пуснат една четвърт от гласоподавателите, които ще отидат до урните на 2 април. Останалите 11% към момента не са решили по какъв начин ще гласоподават.
Цялото изследване е оповестено на страницата на организацията в интернет.
Настоящото национално изследване е финансирано и осъществено взаимно от „ Булевард България “ и социологическа организация НАСОКА. Изследването е извършено в интервала 7-14 март 2023 година, измежду 1200 пълнолетни български жители от цялата страна. Използвана е квотна извадка, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18).
В извадката на първо време са закрепени регионалните центове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI) по домовете на интервюираните лица. " Насока " организира своите национални изследвания на територията на България. Данните не включват вота отвън страната.
Националното изследване на " Насока " в първата седмица на предизборната акция за парламентарните избори на 2 април, обрисува следните трендове: изборна интензивност към 46% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели; близо една пета (17,4%) от решилите да гласоподават към момента се двоумят сред две или повече партии; 10 дни след началото на предизборната акция, интригата за първото място остава, обобщават анализаторите.
Електорални настройки
Двете водещи политически сили са с извънредно близки резултати и при предстоящата изборна интензивност е допустимо относително дребен брой гласове да доведат до разбъркване на върха, демонстрира изследването. На пряк въпрос „ За коя партия/коалиция ще гласувате на парламентарните избори на 2 април т.г.? “, измежду показалите кандидатска листа, за която ще гласоподават, обединението " Продължаваме промяната-Демократична България " (ПП-ДБ) има минимална преднина от 0,6% пред главния си конкурент ГЕРБ-СДС. За обединението ПП-ДБ показват, че ще дадат гласа си 27% от показалите име на партия/коалиция, за която ще гласоподават, а за ГЕРБ-СДС – 26,4%. Сред гласоподавателите, които декларират, че сигурно ще гласоподават обаче, ГЕРБ-СДС повежда с минимална разлика пред ПП-ДБ. Сред твърдо решилите да гласоподават обединението ГЕРБ-СДС получава 24,8% от гласовете, а на минимално разстояние е обединението ПП-ДБ с 24,1%. Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и " Възраждане ", разясняват социолозите.
Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13,2%, а " Възраждане " – с 12,2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили, означават анализаторите. На пета позиция, съгласно данните, е Българска социалистическа партия с 6,2% от твърдо решилите да гласоподават. " Български напредък " са с 4,3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-ото Народно заседание. Най-близо до 4-процентовата преграда са " Левицата! " с 3,1% и " ИТН " с 3%. Останалите политически обединения, които вземат участие в изборите, събират общо 4,4%.
" Не поддържам никого " ще посочат 3,6% от решилите да гласоподават на 2 април, съгласно проучването. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати и по тази причина не е показан в графиката с електоралните настройки. Опцията „ не поддържам никого “ е желана по-често от мъже, от столичани, както и от хора, които кардинално се двоумят дали въобще да гласоподават, регистрират анализаторите.
Активността
В първата седмица след старта на предизборната акция за 49-то Народно заседание, 46,4% от интервюираните декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори. 33,7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10,1% - че се двоумят дали да гласоподават.
Твърди планове за гласоподаване по-често декларират мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на регионалните градове и на селата в страната, както и хората на възраст сред 50 и 59 години. Към сегашния миг най-мобилизирани да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори са електоратите на Движение за права и свободи и на ГЕРБ-СДС. Равни дялове от по 97% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС и от тези на Движение за права и свободи декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април, до момента в който измежду електората на обединението ПП-ДБ този дял е по-нисък и възлиза на 92%.
За по-слабата готовност на електората на ПП-ДБ, спрямо този на ГЕРБ-СДС в първите 10 дни на акцията съдим и от отговорите на въпроса „ Бихте ли показали вероятността, с която ще гласувате за желаната от Вас партия/коалиция в процентно изражение? “, разясняват анализаторите. 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на Движението показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание.
Нагласи към метода на гласоподаване
Социолозите са ревизирали и настройките към опцията за смесено гласоподаване - и с хартия, и с машина, планувана с промените в Изборния кодекс. Според данните 41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота. С машина декларират, че ще дадат вота си 64 % от възнамеряващите да гласоподават, до момента в който хартиена бюлетина ще пуснат една четвърт от гласоподавателите, които ще отидат до урните на 2 април. Останалите 11% към момента не са решили по какъв начин ще гласоподават.
Цялото изследване е оповестено на страницата на организацията в интернет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ