Киното превърна кафето в културен феномен
Шест кино лентата, в които кафето е освен това от напитка напомня РИА Новости.
Във кино лентата за крадеца-виртуоз „ Хъдсън Хоук “ (1991) с Брус Уилис, през цялото време основният воин мечтае за едно нещо – да пие ароматно капучино. Много комплициран избор за американец през 90-те години, когато Съединени американски щати употребяват черно кафе от филтърни торбички. Въпреки това, незабавно щом Еди вземе чаша от обичаната си напитка, той влиза в следващата заплетена обстановка.
В „ Мълхоланд Драйв “ (2001) кафето е един от най-важните знаци, разделящи фантазията и действителността. На празненство, което ще се трансформира в злополука, Даяна, откакто вкусва чаша от горчивата напитка, вижда противен мъж. В подсъзнанието образните и вкусовите облици са свързани и в този момент в нейните фантазии се появява злокобен мафиот, познавач на еспресото. Когато се разсънва в края на кино лентата, първото нещо, което момичето прави, е да си направи кафе.
„ Кафето и цигарите “ (2003), върху който Джим Джармуш работи седемнадесет години, се оказва същинска ода на тези две режисьорски пристрастености. Единадесет романа хумористично разискват както нереални метафизичен проблеми, по този начин и проблеми от всекидневието, наложително с чаша еспресо, капучино или американо.
Във кино лентата „ Дяволът носи Прада “ (2006) утринното кафе, взето по пътя към офиса, към този момент е същият признак на кариеристката като чантата или обувките. Всеки ден героинята чинно носи Лате или Американо на тираничнната шефка. Веднага щом подчинената се забави, биг боса, възмутена от мудността на асистентката, споделя: “Защо още не са ми донесли кафе? Да не е умряла там? “
Още по-рано обаче модата с хартиена чаша в ръце се появява в „ Закуска в Тифани “ (1961). Сцената, в която героинята се скита през пустеещия утринен град, не е лесна за Одри Хепбърн: тълпи от зяпачи се събирали към нея, което я изнервяло до прекаленост. Между другото, нейната героиня Холи е представител на по този начин нареченото „ кафене общество “, т.е. аристократично общество, постоянно посещаващо кафенета.
В сантименталната комедия „ Имаш поща “ (1998) както междинната класа, по този начин и милионерите идват във веригите кафенета за своя кофеин. Саркастично Джо отбелязва: Тези заведения съществуват, тъй че хората, които не могат да вземат решения, могат да вземат цели шест: дълго или късо, с кофеин или не, със сметана или без… За три $ можете освен да си купите кафе, само че и да почувствате вашата характерност.
Във кино лентата за крадеца-виртуоз „ Хъдсън Хоук “ (1991) с Брус Уилис, през цялото време основният воин мечтае за едно нещо – да пие ароматно капучино. Много комплициран избор за американец през 90-те години, когато Съединени американски щати употребяват черно кафе от филтърни торбички. Въпреки това, незабавно щом Еди вземе чаша от обичаната си напитка, той влиза в следващата заплетена обстановка.
В „ Мълхоланд Драйв “ (2001) кафето е един от най-важните знаци, разделящи фантазията и действителността. На празненство, което ще се трансформира в злополука, Даяна, откакто вкусва чаша от горчивата напитка, вижда противен мъж. В подсъзнанието образните и вкусовите облици са свързани и в този момент в нейните фантазии се появява злокобен мафиот, познавач на еспресото. Когато се разсънва в края на кино лентата, първото нещо, което момичето прави, е да си направи кафе.
„ Кафето и цигарите “ (2003), върху който Джим Джармуш работи седемнадесет години, се оказва същинска ода на тези две режисьорски пристрастености. Единадесет романа хумористично разискват както нереални метафизичен проблеми, по този начин и проблеми от всекидневието, наложително с чаша еспресо, капучино или американо.
Във кино лентата „ Дяволът носи Прада “ (2006) утринното кафе, взето по пътя към офиса, към този момент е същият признак на кариеристката като чантата или обувките. Всеки ден героинята чинно носи Лате или Американо на тираничнната шефка. Веднага щом подчинената се забави, биг боса, възмутена от мудността на асистентката, споделя: “Защо още не са ми донесли кафе? Да не е умряла там? “
Още по-рано обаче модата с хартиена чаша в ръце се появява в „ Закуска в Тифани “ (1961). Сцената, в която героинята се скита през пустеещия утринен град, не е лесна за Одри Хепбърн: тълпи от зяпачи се събирали към нея, което я изнервяло до прекаленост. Между другото, нейната героиня Холи е представител на по този начин нареченото „ кафене общество “, т.е. аристократично общество, постоянно посещаващо кафенета.
В сантименталната комедия „ Имаш поща “ (1998) както междинната класа, по този начин и милионерите идват във веригите кафенета за своя кофеин. Саркастично Джо отбелязва: Тези заведения съществуват, тъй че хората, които не могат да вземат решения, могат да вземат цели шест: дълго или късо, с кофеин или не, със сметана или без… За три $ можете освен да си купите кафе, само че и да почувствате вашата характерност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ