Седмица на съвременното изкуство“ е първият ежегоден международен проект за

„ Седмица на актуалното изкуство “ е първият годишен интернационален план за модерно изкуство в България, чието начало е през 1995 година Организатор е съдружие „ Изкуство през днешния ден “,  основано в Пловдив, което е една от водещите организации за модерно изкуство в страната. Сдружение „ Изкуство през днешния ден “ е основано през 1997 година и има за цел да показва различни и пробни форми на актуалното изкуство; да работи за тяхното проучване и документиране; да построява осведомителна база данни, представяща актуалните създатели. Най-значимият план на Сдружение „ Изкуство през днешния ден “ е „ Седмица на актуалното изкуство “, която след 28 години продължава да бъде устойчива и атрактивна самодейност, както за публиката, по този начин и за художествената сцена. За всяко издание се кани водещ български или задграничен куратор, който избира настояща тематика. Много от показаните творби са основани особено за Седмицата на актуалното изкуство. В изложбите са взели участие значими имена от интернационалната сцена като Хито Щайерл, Бил Виола, Бенедикт Партенхаймер, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, Scenocosme, Ханс Шабус и доста други. Всички те са художници, които са взели участие в най-известните международни конгреси за модерно изкуство. Куратор на тазгодишното издание на Седмицата „ Седмица на актуалното изкуство “ е Галина Димитрова-Димова – куратор и уредник на културни планове. Темата на изложбата е „ Тежестта на битието “, която е въодушевена от романа на Милан Кундера „ Непоносимата лекост на битието “. В центъра на размислите, довели до концепцията на изложбата, са антагонизмите, с които е обвързвано човешкото битие: тежест и лекост, независимост и взаимозависимост, отговорност и липса на воля. „ От тях опозицията тежест – лекост е най-загадъчната и най-значимата “. Във фокуса на проучването е жаждата да се освободим – от мисли, дейности, отговорности и по какъв начин това води до видимо лесното ни отричане от отговорност, което на собствен ред носи чувството за изтощение и безизходност. Това може да се преглежда и като форма на модерно (посткапиталистическо) иго, при което хората продават най-ценните си притежания – времето, мислите и концепциите си – с цел да ги капитализират в конфортно битие. Тук времето се преглежда като полезност, като мерна единица или разменна монета, която се употребява за осъществяване на човешки стремежи. Но както твърди Кундера, лекотата в никакъв случай не донася нужното на индивида противодействие, с цел да води той своите борби, тя не носи наслаждение, нито необикновен смисъл. Затова, колкото и да ни плаши тази непостижима тежест тя само може да ни накара да живеем почтено. А хубостта е последното нещо, което ни поддържа в този нелек път – хубостта да изследваш, да се самоизследваш. Концептуалната рамка на Седмицата на актуалното изкуство в Пловдив 2022 е в посока да си върнем тежестта на съществуването и поетиката на облика, която ни олекотява и издига от земята, тъй като „ Творчество за хората е като летенето за птиците ” (Чехов). Форматът на изложбата е изкуство в обществено пространство и включва краткотрайни художeствени намеси в градска среда под формата на съоръжения, пърформанси и герила акции, които имат връзка с тематиката. Художниците, които вземат участие в изложбата са: Лъчезар Бояджиев (България), Емил Миразчиев (България), Венелин Шурелов (България), Вероника Цекова (България/Австрия), Десислава Терзиева (България/САЩ), Севдалина Кочевска (България), Боряна Венциславова (България/Австрия), Ариел Рейхман (Израел/Германия), Селма Селман (Босна и Херцеговина/Нидерландия) и Елена Белантони (Италия/Германия). Периодът на изложбата е 2-11 септември 2022 година, а творбите на изкуството ще бъдат ситуирани на разнообразни места в центъра на Пловдив. Като част от церемонията по откриването ще се състои пърформансът „ MirroMorphosis “ на Ирина Стоянова и Христо Желев. „ Призовете града, наградите хората ” – това е мотото на конференцията, която ще се организира на 3ти септември, в границите на 28мата Седмица на актуалното изкуство. Фокусът на конференцията е ориентиран към художествените намеси в градска среда, които са характерни за пространството и търсят ангажираност или взаимоотношение с публиката. В центъра на презентациите и полемиките от поканените куратори и художници ще бъде терминът „ нов род обществено изкуство “, препоръчан от американската кураторка Сюзън Лейси. Тя дефинира тези художествени практики като „ активистки, занимаващи се със обществени и политически въпроси, постоянно основани отвън институционалната конструкция, като по този метод дават опция на художника да се свърже непосредствено с публиката “. Въпреки че общественият принос е централен за творбите, посланието е предадено метафорично и поетично, а естетическите качества на творбите не са за подценяване. Това е значима част от разбирането на смисъла на слагането на изкуството в общественото пространство.