Вера Йоурова: Темпът на реформите в България не е достатъчно бърз
Със сигурност темпът на промените в България не толкоз бърз, колкото бихме желали. Това споделя заместник-председателят на Европейската комисия и комисар с сектор “правосъдие “ Вера Йоурова в изявление за Mediapool. Тя акцентира, че България е построила всички нужни институции за битка с корупцията, само че българските жители и Европейска комисия към момента се чакат да видят резултатите.
Г-жо Йоурова, България продължава да бъде страната с минимум независимост на медиите в Европейски Съюз и заема 112-то място в класацията на „ Репортери без граници “. Има ли това нещо общо с бедността и корупцията?
Видях Индекса за независимост на пресата и взех под внимание неговите констатации по отношение на ситуацията със свободата на медиите в Европа като цяло. Виждаме също по този начин в отчета от Мониторинга на медийния плурализъм, че медиите в цяла Европа са изправени пред проблеми. Вече съм казвала преди и ще продължа да дублирам – би трябвало медиите да могат да работят свободно и без значение на всички места в Европейския съюз. Това е сърцевината на това, което назоваваме медийна независимост. Искаме да работим по този въпрос с всички страни – членки на Европейски Съюз, в това число с България. За първи път вършим това и в подтекста на новия постоянен Доклад по отношение на върховенството на закона. В миналогодишния ни отчет към този момент бяха посочени някои от проблемите като насилието над публицисти, неналичието на бистрота на собствеността или несъразмерната централизация на медийна благосъстоятелност. Източникът на проблемите е комплициран. Не става дума единствено за бедността и корупцията, само че и за влошаващото се икономическо състояние на медиите, наред с доста други фактори. Ето за какво желаеме да подкрепим подобряването на обстановката.
Какво може да направи Комисията по отношение на това?
Нека е ясно: демокрацията не може да действа без свободни и самостоятелни медии. Винаги ще ги пазиме и ускоряваме дейностите си там, където можем. През декември за първи път представихме изчерпателен европейски метод към медиите, признавайки значителната им роля за демокрацията и нуждата да се възползват оптимално от цифровата промяна, с цел да просперират в дълготраен проект. Този метод се основава на два стълба – два проекта, които вървят ръка за ръка: Планът за деяние за европейската народна власт и Планът за деяние в региона на медиите и аудио-визуалния бранш. Последният обрисува значими дейности за увеличение свободата на медиите, в това число по отношение на сигурността на публицистите и отбраната от непозволен напън върху тях. По-късно тази година Европейската комисия ще показа рекомендации по отношение на сигурността на публицистите и работи по самодейност за битка със злоупотребата с предявяването на правосъдни искове против публицисти и правозащитници. Това е нашата пътна карта за възобновяване и цифровата промяна на медийния бранш. Тя включва финансиране и вложения. В момента работим и по идващите ни стъпки. Проучваме опцията за нов „ Закон за свободата на медиите “, който да спомогне за отбрана на ролята на медиите като основни участници в демократичните общества.
Г-жо Йоурова, България продължава да бъде страната с минимум независимост на медиите в Европейски Съюз и заема 112-то място в класацията на „ Репортери без граници “. Има ли това нещо общо с бедността и корупцията?
Видях Индекса за независимост на пресата и взех под внимание неговите констатации по отношение на ситуацията със свободата на медиите в Европа като цяло. Виждаме също по този начин в отчета от Мониторинга на медийния плурализъм, че медиите в цяла Европа са изправени пред проблеми. Вече съм казвала преди и ще продължа да дублирам – би трябвало медиите да могат да работят свободно и без значение на всички места в Европейския съюз. Това е сърцевината на това, което назоваваме медийна независимост. Искаме да работим по този въпрос с всички страни – членки на Европейски Съюз, в това число с България. За първи път вършим това и в подтекста на новия постоянен Доклад по отношение на върховенството на закона. В миналогодишния ни отчет към този момент бяха посочени някои от проблемите като насилието над публицисти, неналичието на бистрота на собствеността или несъразмерната централизация на медийна благосъстоятелност. Източникът на проблемите е комплициран. Не става дума единствено за бедността и корупцията, само че и за влошаващото се икономическо състояние на медиите, наред с доста други фактори. Ето за какво желаеме да подкрепим подобряването на обстановката.
Какво може да направи Комисията по отношение на това?
Нека е ясно: демокрацията не може да действа без свободни и самостоятелни медии. Винаги ще ги пазиме и ускоряваме дейностите си там, където можем. През декември за първи път представихме изчерпателен европейски метод към медиите, признавайки значителната им роля за демокрацията и нуждата да се възползват оптимално от цифровата промяна, с цел да просперират в дълготраен проект. Този метод се основава на два стълба – два проекта, които вървят ръка за ръка: Планът за деяние за европейската народна власт и Планът за деяние в региона на медиите и аудио-визуалния бранш. Последният обрисува значими дейности за увеличение свободата на медиите, в това число по отношение на сигурността на публицистите и отбраната от непозволен напън върху тях. По-късно тази година Европейската комисия ще показа рекомендации по отношение на сигурността на публицистите и работи по самодейност за битка със злоупотребата с предявяването на правосъдни искове против публицисти и правозащитници. Това е нашата пътна карта за възобновяване и цифровата промяна на медийния бранш. Тя включва финансиране и вложения. В момента работим и по идващите ни стъпки. Проучваме опцията за нов „ Закон за свободата на медиите “, който да спомогне за отбрана на ролята на медиите като основни участници в демократичните общества.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ