Назад към парламента - преговарящите не изясниха най-важното за Северна Македония
- Самият факт, че ще се дискутира позиция, която България към този момент има във връзка с Северна Македония, отслабва нашата политика.
- Да, хубаво е да се каже, че резервираме позицията, само че може би по-късно да вкараме и за разговора...
Тази замяна на реплики, късно в събота вечерта, бе сред Павела Митова от " ИТН " и Кирил Петков от " Продължаваме промяната " и трябваше да открие полемиката за това по какъв начин да наподобява общата позиция на тези две партии, " Демократична България " и Българска социалистическа партия по тематиката. Преговорите със Северна Македония бяха оставени за завършек на. След показване на позицията на всяка от четирите групи след обяд, текстът, който те трябваше да договорят за задачите да бъдещата коалиция, срещата мина през всички други външнополитически тематики, а най-после трябваше да се изготви общ текст.
Резултатът бе относително съответен в изискванията. Цитираната замяна на реплики обаче бе знак за люшкането на диалозите сред препотвърждаването на остарелия метод при предходното постоянно държавно управление - наложил несъгласие на преговорния развой на Северна Македония с Европейския съюз и аргументирал го с позиция на държавното управление и Народното събрание - и търсенето на нови решения за излаз от рецесията.
В хода на полемиките имаше ослепителен контрастност сред съответния, къс лист с претенции, направен в края, и преповтарянето на познати от години позиции, които не помогнаха за решение на рецесията. Преговарящите по едно и също време пробват да опростят, конкретизират, преведат на понятен език (за Европа) настояванията, от една страна, и да търсят легитимност в парламентарен консенсус и да не покажат оттегляне от досегашната позиция, от друга.
Това става в миг, когато те бяха подложени на рецензии - още преди да са се събрали в една зала за договаряния - че са подготвени да правят отстъпка от българската позиция за Северна Македония под външен напън. А най-ясно документираната българска позиция е тази на държавното управление и Народното събрание отпреди две години.
Какво се схванаха договарящите
В последна сметка текстът, признат от четирите обединения, мощно припомня за позицията, завършена от българското служебно държавно управление от лятото насам, въпреки и с някои добавки.
Той включва: За съпоставяне петте точки,, са по следните въпроси: След извършване изискванията е нужна междуправителствена среща. Петков изрази две съществени претенции, които не бяха отхвърлени: първо, " да вкараме действителния бизнес в разговора ", и второ, " да създадем действителен календар на срещите " по разнообразни браншове - най-малко веднъж на месец, това би посочило, " че сме съществени ".
Секунди преди края, Вигенин изиска да се означи ролята на Народното събрание. В резултат участниците се съгласиха в текста да бъде записана Рамковата позиция на предходното държавно управление - а тя съдържа доста повече претенции от направените в съдружните договаряния. В последна сметка консенсусът бе към формулировката: " Запазване на единната позиция на България и надграждане в градивен дух. "
Какво е Рамковата позиция
Обръщането към позицията на държавното управление и Народното събрание в действителност бе направено от три от четирите участващи сили при представянето на първичните позиции.
и признатата във връзка на нея парламентарна през октомври 2019 година бяха документите, които формализираха набор от голям брой условия - които не бяха поставяни преди този момент в този тип - обвързващи българското " да " за начало на договаряния на Северна Македония и Европейския съюз с набор от претенции, с които Скопие не се бе заело категорично и безусловно в Договора за добросъседство (а най-малко едно от тях бе част от текста на контракта и не изискваше препотвърждаване).
В позицията и декларацията, паралелно с все по-настойчиво повтаряни тематики като словото на омразата, реабилитацията на репресираните с българско схващане и ценене на Договора за добросъседство, се приказва за деликатната формула за езика на Северна Македония (неприемлива в Скопие) и връщане към историята (чрез придържане към записаното в Договора " обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития ".
Година по-късно България, кардинално съгласила се на договарянията на Северна Македония и Европейски Съюз към този миг, блокира първата междуправителствета конференция (фактическото им начало),.
По-късно служебният кабинет опита да смени метода, като насочи вниманието към съответни точки, а в последните месеци измести фокуса към правата на хората с българско съзнание.
Ето и какво предложи всяка от партиите първоначално:
" Демократична България ": Трябват съответни оферти
Интеграцията на Западните Балкани би трябвало да продължи посредством интензифициране на разговора със Северна Македония " въз основата на съответни оферти от България за превъзмогване на блокажа на тази доста близка за нас страна, " сподели Стефан Тафров от " Демократична България ".
"Продължаващият блокаж не е в полза на България, която не съумя да изясни добре позицията на европейските си сътрудници, както и да получи поддръжка за нея. Времето не работи в наша изгода. Не сме в състояние да разменяме бъдеще за минало. Съдбовно значимо е да желаеме и двете. Но в този момент рискуваме да загубим и едното, и другото. "
Стефан Тафров,
"Демократична България "
Тафров предложи незабавно разработване на пътна карта (каквато би трябвало да се сформира и в последните месеци), която би запазила " опцията да наложим следващо блокиране, в случай че въпросите не се извършват по график ". В нея би трябвало да се приказва за:
- формулиране на разбиране за народен език;
- отвод от малцинствени претенции;
- съответен график за обща информационна инфраструктура;
- постоянни общи съвещания на кабинети и парламенти за контракта и другите ограничения, изключително инвестициите;
- стратегия за общи дейности в отбраната;
- канон от общи фигури и празници, в това число конкретика за ритуалите;
- инспектиране на учебници по история;
- проучване на български книги в Северна Македония и противоположното (включително в оригинал);
- стратегии за продан на специалисти;
- фонд за финансиране на общи проекти;
- стратегия за възобновяване на паметници;
- указател на културни монументи по общата история;
- цифровизация и кодификация на документи, свързани с общата история.
Той обаче не навлезе в детайлности на какъв стадий би трябвало да се изисква осъществяване на уговорките и какво би трябвало да се направи, с цел да се преодолее точно непосредственият блокаж в договарянията.
" ИТН ": Назад към Народното събрание
Димитър Гърдев от преговорния екип на " ИТН " прикани за развой, в който да бъдат интегрирани и Народното събрание, президента и научната общественост, защото " външната политика не е прерогатив единствено на Народното събрание ". Той изрази мнението, че в действителност " българският парламент, също и държавното управление, би трябвало да излязат с общо мнение и да препотвърдят своята рамкова позиция ".
Малко след коментара си за потребността да се препотвърди декларацията в Народното събрание Гърдев сведе настояванията към Северна Македония от " ИТН " до " няколко неща ", които, следва от думите му, той схваща, че не са били предварителни условия за страната. Те участваха и в политиката на последното постоянно държавно управление, само че Министерство на външните работи отхвърляше, че те са нови условия към Северна Македония, които не са поставяни преди в съответна връзка с началото на преговорния развой.
Тези неща съгласно Гърдев бяха отводът от малцинствени и териториални искания, краят на езика на омразата в формален подтекст (той даде образец с офанзивите против съперника на ръководещите социалдемократи на кметските избори в Скопие ) и съблюдаване на човешките права и унищожаване на дискриминирането.
В позицията му имаше и предизвестие, че " проблемите на разширението на Западните Балкани са доста по-големи, в сравнение с разногласието сред България и Северна Македония ".
Българска социалистическа партия: Без " преждевременно оттегляне от българската позиция "
И Кристиян Вигенин от Българска социалистическа партия изиска пътна карта за дейности преди, по време на договарянията и директно преди възможното присъединение към Европейски Съюз. При това е нужно " сензитивните за България въпроси " да са част от преговорната рамка " (задача, която към този момент година и половина наподобява мъчно изпълнима за ЕС), тъй като в противоположен случай няма ясни механизми за надзор.
Едновременно с това той се разгласи за решение, " без да се вършат взаимни отстъпки с историята ". Подобно на Димитър Гърдев от " ИТН ", той изиска да се " поддържа необятното единодушие на българската политика към Република Северна Македония, в това число към препотвърждаване на декларацията на българския парламент ", въпреки и най-малко посредством главните детайли, тъй като декларацията продължава да бъде настояща. Аргументът на Вигенин бе, че " има три обединения, които не са били част от Народното събрание " при приемане на декларацията (той има поради " ИТН ", " Продължаваме промяната и " Демократична България " ).
© Юлия Лазарова
Декларацията, за която и Вигенин приказва, се възприемаше като знак на българския политически консенсус за Северна Македония, изразяван на фона на изследвания за необятна социална поддръжка на слагането на условия пред Скопие. На 10 октомври 2019 година Народното събрание одобри съвсем с единогласие измежду присъстващите текста - 129 гласа " за ", 4 " срещу " и един " въздържал се ".
По думите му " позиции, които предпоставят оттегляне на българска страна и намаляване на българската позиция ", са " малко прибързани " и би трябвало да мине през задълбочена работа.
Паралелно с това България има потребност от някои съответни стъпки по тематиката Северна Македония - по-добро изложение на българската позиция в Европа; обзор на постигнатото до момента; средносрочна стратегия за развиването на връзките, в това число посредством усилване на дипломатическото наличие на България в Северна Македония.
" Продължаваме промяната: " Горещата тематика, дано не е толкоз гореща "
След като прикани " горещата тематика дано не е толкоз гореща ", Даниел Лорер от " Продължаваме промяната " изиска опазване на " всички досегашни детайли на преговорната позиция на България, а точно тези пет детайла според декларацията на Народното събрание ", които могат да залегнат в разговора.
На пръв взор не бе известно кои пет точки има поради - на парламентарната декларация ли (където има най-малко осем( или на служебния кабинет от тази година. По време на финалното разискване най-малко три от точките на служебния кабинет бяха упоменати от Лорер в същия подтекст.
Лорер повтори позицията на " Продължаваме промяната ", че двустранни комисии би трябвало да продължат да разискват тематиките сред София и Скопие в къс период. От разговора им обаче би трябвало да са част и " срещи на бизнеса с снабдители и клиенти тук, с снабдители и клиенти там ". Той даде хрумвания, които могат да се обсъдят в комисиите. " Нека стартираме да обсъждаме директна авиолиния София-Скопие, " бе една от тях - предложение, и преди правено от " Продължаваме промяната ", загатнаха се и жп връзките и изключително по Коридор №8, и, в случай че е нужно, да се разискват благоприятни условия за финансово подкрепяне.
Отвъд инфраструктурата, бяха упоменати общ културен календар; акомодация на учебниците " по този начин, че езикът на омразата да изчезне оттова " ; помощ за Скопие в техническата част на преговорите; реабилитация на македонски жители с българско съзнание.
Нужна съгласно него е и комисия за граничните региони, която да усъвършенства съдействието от границите.
Какво не регистрираха договарящите
От присъстващите Вигенин най-недвусмислено уточни, че е нужно в бъдещата пътна карта да се разграничат дейности, нужни преди началото на договарянията, по времето им и за дефинитивно приемане на Северна Македония в Европейски Съюз.
В момента Европейският съюз и Съединените щати недвусмислено показват потребността от незабавно разблокиране на преговорния процес; Северна Македония се надява на пробив, в случай че не през декември, през януари или в различен неотдавнашен месец.
Позоваването на парламентарния консенсус пък бе измежду причините в последните две години България да не отстъпва от " алените си линии " и - също като Северна Македония - да се окопава в позициите си без опция за пробив. Надежда за смяна имаше едвам в последните месеци поради последователното изместване на фокуса, само че даже част от тези условия са мъчно допустими.
Така на назад във времето остана сложният въпрос по какъв начин незабавно да се приоритизира отварянето на договарянията и да се работи за единодушие със Северна Македония, без да се блокира сега процесът на разширението и без да се излагат българските ползи. Такова разграничаване има в Рамковата позиция от 2019 година, само че изискванията, които то залага за начало на договарянията, се оказаха неизпълними.
- Да, хубаво е да се каже, че резервираме позицията, само че може би по-късно да вкараме и за разговора...
Тази замяна на реплики, късно в събота вечерта, бе сред Павела Митова от " ИТН " и Кирил Петков от " Продължаваме промяната " и трябваше да открие полемиката за това по какъв начин да наподобява общата позиция на тези две партии, " Демократична България " и Българска социалистическа партия по тематиката. Преговорите със Северна Македония бяха оставени за завършек на. След показване на позицията на всяка от четирите групи след обяд, текстът, който те трябваше да договорят за задачите да бъдещата коалиция, срещата мина през всички други външнополитически тематики, а най-после трябваше да се изготви общ текст.
Резултатът бе относително съответен в изискванията. Цитираната замяна на реплики обаче бе знак за люшкането на диалозите сред препотвърждаването на остарелия метод при предходното постоянно държавно управление - наложил несъгласие на преговорния развой на Северна Македония с Европейския съюз и аргументирал го с позиция на държавното управление и Народното събрание - и търсенето на нови решения за излаз от рецесията.
В хода на полемиките имаше ослепителен контрастност сред съответния, къс лист с претенции, направен в края, и преповтарянето на познати от години позиции, които не помогнаха за решение на рецесията. Преговарящите по едно и също време пробват да опростят, конкретизират, преведат на понятен език (за Европа) настояванията, от една страна, и да търсят легитимност в парламентарен консенсус и да не покажат оттегляне от досегашната позиция, от друга.
Това става в миг, когато те бяха подложени на рецензии - още преди да са се събрали в една зала за договаряния - че са подготвени да правят отстъпка от българската позиция за Северна Македония под външен напън. А най-ясно документираната българска позиция е тази на държавното управление и Народното събрание отпреди две години.
Какво се схванаха договарящите
В последна сметка текстът, признат от четирите обединения, мощно припомня за позицията, завършена от българското служебно държавно управление от лятото насам, въпреки и с някои добавки.
Той включва: За съпоставяне петте точки,, са по следните въпроси: След извършване изискванията е нужна междуправителствена среща. Петков изрази две съществени претенции, които не бяха отхвърлени: първо, " да вкараме действителния бизнес в разговора ", и второ, " да създадем действителен календар на срещите " по разнообразни браншове - най-малко веднъж на месец, това би посочило, " че сме съществени ".
Секунди преди края, Вигенин изиска да се означи ролята на Народното събрание. В резултат участниците се съгласиха в текста да бъде записана Рамковата позиция на предходното държавно управление - а тя съдържа доста повече претенции от направените в съдружните договаряния. В последна сметка консенсусът бе към формулировката: " Запазване на единната позиция на България и надграждане в градивен дух. "
Какво е Рамковата позиция
Обръщането към позицията на държавното управление и Народното събрание в действителност бе направено от три от четирите участващи сили при представянето на първичните позиции.
и признатата във връзка на нея парламентарна през октомври 2019 година бяха документите, които формализираха набор от голям брой условия - които не бяха поставяни преди този момент в този тип - обвързващи българското " да " за начало на договаряния на Северна Македония и Европейския съюз с набор от претенции, с които Скопие не се бе заело категорично и безусловно в Договора за добросъседство (а най-малко едно от тях бе част от текста на контракта и не изискваше препотвърждаване).
В позицията и декларацията, паралелно с все по-настойчиво повтаряни тематики като словото на омразата, реабилитацията на репресираните с българско схващане и ценене на Договора за добросъседство, се приказва за деликатната формула за езика на Северна Македония (неприемлива в Скопие) и връщане към историята (чрез придържане към записаното в Договора " обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития ".
Година по-късно България, кардинално съгласила се на договарянията на Северна Македония и Европейски Съюз към този миг, блокира първата междуправителствета конференция (фактическото им начало),.
По-късно служебният кабинет опита да смени метода, като насочи вниманието към съответни точки, а в последните месеци измести фокуса към правата на хората с българско съзнание.
Ето и какво предложи всяка от партиите първоначално:
" Демократична България ": Трябват съответни оферти
Интеграцията на Западните Балкани би трябвало да продължи посредством интензифициране на разговора със Северна Македония " въз основата на съответни оферти от България за превъзмогване на блокажа на тази доста близка за нас страна, " сподели Стефан Тафров от " Демократична България ".
"Продължаващият блокаж не е в полза на България, която не съумя да изясни добре позицията на европейските си сътрудници, както и да получи поддръжка за нея. Времето не работи в наша изгода. Не сме в състояние да разменяме бъдеще за минало. Съдбовно значимо е да желаеме и двете. Но в този момент рискуваме да загубим и едното, и другото. "
Стефан Тафров,
"Демократична България "
Тафров предложи незабавно разработване на пътна карта (каквато би трябвало да се сформира и в последните месеци), която би запазила " опцията да наложим следващо блокиране, в случай че въпросите не се извършват по график ". В нея би трябвало да се приказва за:
- формулиране на разбиране за народен език;
- отвод от малцинствени претенции;
- съответен график за обща информационна инфраструктура;
- постоянни общи съвещания на кабинети и парламенти за контракта и другите ограничения, изключително инвестициите;
- стратегия за общи дейности в отбраната;
- канон от общи фигури и празници, в това число конкретика за ритуалите;
- инспектиране на учебници по история;
- проучване на български книги в Северна Македония и противоположното (включително в оригинал);
- стратегии за продан на специалисти;
- фонд за финансиране на общи проекти;
- стратегия за възобновяване на паметници;
- указател на културни монументи по общата история;
- цифровизация и кодификация на документи, свързани с общата история.
Той обаче не навлезе в детайлности на какъв стадий би трябвало да се изисква осъществяване на уговорките и какво би трябвало да се направи, с цел да се преодолее точно непосредственият блокаж в договарянията.
" ИТН ": Назад към Народното събрание
Димитър Гърдев от преговорния екип на " ИТН " прикани за развой, в който да бъдат интегрирани и Народното събрание, президента и научната общественост, защото " външната политика не е прерогатив единствено на Народното събрание ". Той изрази мнението, че в действителност " българският парламент, също и държавното управление, би трябвало да излязат с общо мнение и да препотвърдят своята рамкова позиция ".
Малко след коментара си за потребността да се препотвърди декларацията в Народното събрание Гърдев сведе настояванията към Северна Македония от " ИТН " до " няколко неща ", които, следва от думите му, той схваща, че не са били предварителни условия за страната. Те участваха и в политиката на последното постоянно държавно управление, само че Министерство на външните работи отхвърляше, че те са нови условия към Северна Македония, които не са поставяни преди в съответна връзка с началото на преговорния развой.
Тези неща съгласно Гърдев бяха отводът от малцинствени и териториални искания, краят на езика на омразата в формален подтекст (той даде образец с офанзивите против съперника на ръководещите социалдемократи на кметските избори в Скопие ) и съблюдаване на човешките права и унищожаване на дискриминирането.
В позицията му имаше и предизвестие, че " проблемите на разширението на Западните Балкани са доста по-големи, в сравнение с разногласието сред България и Северна Македония ".
Българска социалистическа партия: Без " преждевременно оттегляне от българската позиция "
И Кристиян Вигенин от Българска социалистическа партия изиска пътна карта за дейности преди, по време на договарянията и директно преди възможното присъединение към Европейски Съюз. При това е нужно " сензитивните за България въпроси " да са част от преговорната рамка " (задача, която към този момент година и половина наподобява мъчно изпълнима за ЕС), тъй като в противоположен случай няма ясни механизми за надзор.
Едновременно с това той се разгласи за решение, " без да се вършат взаимни отстъпки с историята ". Подобно на Димитър Гърдев от " ИТН ", той изиска да се " поддържа необятното единодушие на българската политика към Република Северна Македония, в това число към препотвърждаване на декларацията на българския парламент ", въпреки и най-малко посредством главните детайли, тъй като декларацията продължава да бъде настояща. Аргументът на Вигенин бе, че " има три обединения, които не са били част от Народното събрание " при приемане на декларацията (той има поради " ИТН ", " Продължаваме промяната и " Демократична България " ).
© Юлия Лазарова
Декларацията, за която и Вигенин приказва, се възприемаше като знак на българския политически консенсус за Северна Македония, изразяван на фона на изследвания за необятна социална поддръжка на слагането на условия пред Скопие. На 10 октомври 2019 година Народното събрание одобри съвсем с единогласие измежду присъстващите текста - 129 гласа " за ", 4 " срещу " и един " въздържал се ".
По думите му " позиции, които предпоставят оттегляне на българска страна и намаляване на българската позиция ", са " малко прибързани " и би трябвало да мине през задълбочена работа.
Паралелно с това България има потребност от някои съответни стъпки по тематиката Северна Македония - по-добро изложение на българската позиция в Европа; обзор на постигнатото до момента; средносрочна стратегия за развиването на връзките, в това число посредством усилване на дипломатическото наличие на България в Северна Македония.
" Продължаваме промяната: " Горещата тематика, дано не е толкоз гореща "
След като прикани " горещата тематика дано не е толкоз гореща ", Даниел Лорер от " Продължаваме промяната " изиска опазване на " всички досегашни детайли на преговорната позиция на България, а точно тези пет детайла според декларацията на Народното събрание ", които могат да залегнат в разговора.
На пръв взор не бе известно кои пет точки има поради - на парламентарната декларация ли (където има най-малко осем( или на служебния кабинет от тази година. По време на финалното разискване най-малко три от точките на служебния кабинет бяха упоменати от Лорер в същия подтекст.
Лорер повтори позицията на " Продължаваме промяната ", че двустранни комисии би трябвало да продължат да разискват тематиките сред София и Скопие в къс период. От разговора им обаче би трябвало да са част и " срещи на бизнеса с снабдители и клиенти тук, с снабдители и клиенти там ". Той даде хрумвания, които могат да се обсъдят в комисиите. " Нека стартираме да обсъждаме директна авиолиния София-Скопие, " бе една от тях - предложение, и преди правено от " Продължаваме промяната ", загатнаха се и жп връзките и изключително по Коридор №8, и, в случай че е нужно, да се разискват благоприятни условия за финансово подкрепяне.
Отвъд инфраструктурата, бяха упоменати общ културен календар; акомодация на учебниците " по този начин, че езикът на омразата да изчезне оттова " ; помощ за Скопие в техническата част на преговорите; реабилитация на македонски жители с българско съзнание.
Нужна съгласно него е и комисия за граничните региони, която да усъвършенства съдействието от границите.
Какво не регистрираха договарящите
От присъстващите Вигенин най-недвусмислено уточни, че е нужно в бъдещата пътна карта да се разграничат дейности, нужни преди началото на договарянията, по времето им и за дефинитивно приемане на Северна Македония в Европейски Съюз.
В момента Европейският съюз и Съединените щати недвусмислено показват потребността от незабавно разблокиране на преговорния процес; Северна Македония се надява на пробив, в случай че не през декември, през януари или в различен неотдавнашен месец.
Позоваването на парламентарния консенсус пък бе измежду причините в последните две години България да не отстъпва от " алените си линии " и - също като Северна Македония - да се окопава в позициите си без опция за пробив. Надежда за смяна имаше едвам в последните месеци поради последователното изместване на фокуса, само че даже част от тези условия са мъчно допустими.
Така на назад във времето остана сложният въпрос по какъв начин незабавно да се приоритизира отварянето на договарянията и да се работи за единодушие със Северна Македония, без да се блокира сега процесът на разширението и без да се излагат българските ползи. Такова разграничаване има в Рамковата позиция от 2019 година, само че изискванията, които то залага за начало на договарянията, се оказаха неизпълними.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ