Ето как може да противодействаме на рецесионните тенденции
Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Преполовихме към този момент годината, какви съществени трендове наблюдавате в Европа, в многостранните аспекти на стопанската система?
В Европа, и по-специално в еврозоната, към този момент се виждат първите признаци за нахлуване в криза. Разбира се, все още тя към момента е едва изразена, и както споделят, че е плитка криза, т.е. с доста невисок все още негативен знак 0,1%. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие тази наклонност за в бъдеще, в идващите тримесечия. Това неизбежно ще окаже влияние и на българската стопанска система, защото изключително експортно насочената част от нашата промишленост, примерно за произвеждане на разнообразни машини, съставни елементи, елементи, с цел да кажем немската, автомобилостроенето там или за други такива индустриални браншове, може би ще понамалее този износ. В същото време виждаме и известно задържане на вноса, като цяло това ще повлияе на платежния ни баланс и оттова също бихме могли да чакаме и някои резултати, къмто приходната част на бюджета.
Г-н Гълъбинов, казвате, че е “налице европейско икономическо изстудяване " на стопанската система, по този начин да ви разбирам.
Да.
Нека, обаче да разясним на нашите слушатели, какво тъкмо значи това, и по какъв начин се е стигнало до това изстудяване?
Основната причина за забавянето на икономическия напредък, което е в действителност това изстудяване е, че Европейската централна банка организира доста дейна политика за нарастване на лихвите в еврозоната по евро. Последно, преди безусловно седмица, отново усилиха лихвите и сега са на 3,5% съществена рента по еврото в еврозоната. Съответно, тези ограничения се подхващат като метод за противопоставяне на инфлацията. И в реалност инфлацията в еврозоната понижава, тя слиза към този момент до предвоенните равнища, и евентуално доста скоро, към края на годината също, се планува за еврозоната инфлацията да слезе до под 3%, даже. Така че това от една страна въздейства добре за събаряне на инфлацията, въпреки това, увеличените лихви въздействат на бизнесцикъла, усилват цената на заема, което в известна степен забавя икономическата интензивност, защото надлежно субектите, които употребяват заеми имат увеличени разноски. И по тази причина, в общи линии, това е едно предстоящо положение на изстудяване, в резултат на лихвената политика на Европейската централна банка.
И в този случай по какъв начин би трябвало да работи България? Вие като икономист и финансист, какви препоръки бихте дали?
Българската стопанска система е обвързвана с стопанските системи от еврозоната и по линия на експорта, защото една огромна част от нашия експорт е за страни, които са в еврозоната. Освен това, по линия на валутния ръб, ние имаме закрепен курс на лв. къмто еврото, надлежно и резултатите на европейската лихвена политика последователно ще се предават и в България, т.е. и тук лихвите по лв. последователно ще порастват, както по депозитите, по този начин и по заемите. И резултатите, които се демонстрират там, въпреки и със забавяне с 3-6 месеца по-късно, ще се проявят и тук. Така че ние би следвало да имаме в поради тези упования, както по повод правенето на Държавния бюджет, който следва да бъде импортиран в Народното събрание и утвърден за втората половина на 2023 година, по този начин да го имаме поради и за бюджета за идната година 2024 година Тъй като такива положения на стопанската система са мощно инерционни, т.е. един път изместили се в една посока нещата, им би трябвало време, с цел да се върнат назад.
Европейското икономическо изстудяване към този момент стартира, по какъв начин това ще се отрази на българската стопанска система? Икономиката, знаете учи производството, разпределението, търговията и потреблението на другите артикули и услуги. Въпреки пандемията, експортно насочената промишленост беше главен мотор на икономическия напредък у нас. А на фона на комплицираната интернационална конюнктура през днешния ден, кои могат да бъдат главните мотори на растежа, питаме икономистът Румен Гълъбинов.
Износът ще продължи да бъде, въпреки и с по-малка скорост и размер, а също по този начин и вътрешното ползване, на което ние разчитаме. И друго, което може да се позасили малко, само че по тази причина би трябвало да се положат много повече старания от наша страна, това са вложенията. Както по линия на обществените вложения, по този начин и по линия на частните вложения, в това число и обществено частно партньорство. Публичните вложения биха могли да дойдат по линия на асимилиране на втория транш по Плана за възобновяване и резистентност, който ние чакаме този втори транш, до края на тази година, с цел да можем да стартираме нови планове и да може тези пари да влязат дейно в стопанската система под формата на вложения, активи, работни места нови, заплати, осигуровки, налози, по този начин, че това да повлияе на общия ни стопански напредък. А по линия на чисто частните вложения, несъмнено, би трябвало да поставим повече старания да притеглим огромни стратегически вложители, които да дойдат и да могат да стартират някакво произвеждане, да имат офиси, да наемат хора, тъй че да прибавят стойност къмто българската стопанска система. През последните 2 години много се изговори за благоприятни условия на България да вършим електрически автомобили или да вършим батерии за тях, акумулаторни акумулатори, или други такива неща, свързани с енергийния преход и промяна, свързани с цифровия, също преход. Така че неща, които са от модерната стопанска система, високотехнологични, с висока добавена стойност, могат да допринесат за едно такова противопоставяне на вероятните рецесионни трендове, тъй че българската стопанска система и тази година да означи стопански напредък, да бъдем на позитивна територия.
Колегите от пловдивския уебсайт “Plovdiv24.bg " бяха пуснали една публикация, тъй като споменахте и вие електрически автомобили. Пловдивски цех в миналото е разработвал електрически автомобил, само че неизвестно за какво е зарязал да прави това. Знаем, че първият български електромобил-пионер е основан през 1967 година, а през 1970 година пловдивски цех стартира работа по наследника на този пионер, само че неизвестно за какво зарязва тази работа. Та от доста от дълго време сме мислили за такива неща, само че нещо не ни доближава като че ли.
Ние сега създаваме много съставни елементи и елементи изобщо за електромобилността, изобщо и за автомобилната промишленост. Но ние вършим и сега електромобилни рейсове, в смисъл бусове, микробуси и така нататък, които са на ток по този начин, че имаме огромни обичаи. Преди години “Балканкар ", което е било българското сдружение е произвеждало тъкмо електромобилни товарни автомобилчета за складови стопанства, електрокари за вътрешно-ведомствен електротранспорт товарен. Така че България има обичаи в това отношение, правили сме електротелфери и други неща. И тук можем да си съсредоточим доста повече напъните по този начин, че да пристигна тук стратегическия вложител.
Казвате “правили сме " във времето.
Да, тук сме в конкуренция, за целия район приказвам и с други страни, примерно с наши прилежащи страни, които също се стремят по линия на електромобилността да притеглят вложители. Румъния притегли такива, за електрически автомобили, в Сърбия има също, по този начин, че България би трябвало да постави повече старания, с цел да можем да се преборим тук с локалната балканска конкуренция. А също и в региона на високите технологии в IT бранша, ние сме в конкуренция сега и с Гърция, тъй като Гърция съумя да притегли огромна инвестиция от един от колосите в IT промишлеността. Ние бихме могли също да се преборим у нас да дойдат повече такива високотехнологични вложители, тогава добавената стойност ще е задоволително огромна, с цел да ни компенсира и като растеж на брутния вътрешен артикул на страната.
Преполовихме към този момент годината, какви съществени трендове наблюдавате в Европа, в многостранните аспекти на стопанската система?
В Европа, и по-специално в еврозоната, към този момент се виждат първите признаци за нахлуване в криза. Разбира се, все още тя към момента е едва изразена, и както споделят, че е плитка криза, т.е. с доста невисок все още негативен знак 0,1%. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие тази наклонност за в бъдеще, в идващите тримесечия. Това неизбежно ще окаже влияние и на българската стопанска система, защото изключително експортно насочената част от нашата промишленост, примерно за произвеждане на разнообразни машини, съставни елементи, елементи, с цел да кажем немската, автомобилостроенето там или за други такива индустриални браншове, може би ще понамалее този износ. В същото време виждаме и известно задържане на вноса, като цяло това ще повлияе на платежния ни баланс и оттова също бихме могли да чакаме и някои резултати, къмто приходната част на бюджета.
Г-н Гълъбинов, казвате, че е “налице европейско икономическо изстудяване " на стопанската система, по този начин да ви разбирам.
Да.
Нека, обаче да разясним на нашите слушатели, какво тъкмо значи това, и по какъв начин се е стигнало до това изстудяване?
Основната причина за забавянето на икономическия напредък, което е в действителност това изстудяване е, че Европейската централна банка организира доста дейна политика за нарастване на лихвите в еврозоната по евро. Последно, преди безусловно седмица, отново усилиха лихвите и сега са на 3,5% съществена рента по еврото в еврозоната. Съответно, тези ограничения се подхващат като метод за противопоставяне на инфлацията. И в реалност инфлацията в еврозоната понижава, тя слиза към този момент до предвоенните равнища, и евентуално доста скоро, към края на годината също, се планува за еврозоната инфлацията да слезе до под 3%, даже. Така че това от една страна въздейства добре за събаряне на инфлацията, въпреки това, увеличените лихви въздействат на бизнесцикъла, усилват цената на заема, което в известна степен забавя икономическата интензивност, защото надлежно субектите, които употребяват заеми имат увеличени разноски. И по тази причина, в общи линии, това е едно предстоящо положение на изстудяване, в резултат на лихвената политика на Европейската централна банка.
И в този случай по какъв начин би трябвало да работи България? Вие като икономист и финансист, какви препоръки бихте дали?
Българската стопанска система е обвързвана с стопанските системи от еврозоната и по линия на експорта, защото една огромна част от нашия експорт е за страни, които са в еврозоната. Освен това, по линия на валутния ръб, ние имаме закрепен курс на лв. къмто еврото, надлежно и резултатите на европейската лихвена политика последователно ще се предават и в България, т.е. и тук лихвите по лв. последователно ще порастват, както по депозитите, по този начин и по заемите. И резултатите, които се демонстрират там, въпреки и със забавяне с 3-6 месеца по-късно, ще се проявят и тук. Така че ние би следвало да имаме в поради тези упования, както по повод правенето на Държавния бюджет, който следва да бъде импортиран в Народното събрание и утвърден за втората половина на 2023 година, по този начин да го имаме поради и за бюджета за идната година 2024 година Тъй като такива положения на стопанската система са мощно инерционни, т.е. един път изместили се в една посока нещата, им би трябвало време, с цел да се върнат назад.
Европейското икономическо изстудяване към този момент стартира, по какъв начин това ще се отрази на българската стопанска система? Икономиката, знаете учи производството, разпределението, търговията и потреблението на другите артикули и услуги. Въпреки пандемията, експортно насочената промишленост беше главен мотор на икономическия напредък у нас. А на фона на комплицираната интернационална конюнктура през днешния ден, кои могат да бъдат главните мотори на растежа, питаме икономистът Румен Гълъбинов.
Износът ще продължи да бъде, въпреки и с по-малка скорост и размер, а също по този начин и вътрешното ползване, на което ние разчитаме. И друго, което може да се позасили малко, само че по тази причина би трябвало да се положат много повече старания от наша страна, това са вложенията. Както по линия на обществените вложения, по този начин и по линия на частните вложения, в това число и обществено частно партньорство. Публичните вложения биха могли да дойдат по линия на асимилиране на втория транш по Плана за възобновяване и резистентност, който ние чакаме този втори транш, до края на тази година, с цел да можем да стартираме нови планове и да може тези пари да влязат дейно в стопанската система под формата на вложения, активи, работни места нови, заплати, осигуровки, налози, по този начин, че това да повлияе на общия ни стопански напредък. А по линия на чисто частните вложения, несъмнено, би трябвало да поставим повече старания да притеглим огромни стратегически вложители, които да дойдат и да могат да стартират някакво произвеждане, да имат офиси, да наемат хора, тъй че да прибавят стойност къмто българската стопанска система. През последните 2 години много се изговори за благоприятни условия на България да вършим електрически автомобили или да вършим батерии за тях, акумулаторни акумулатори, или други такива неща, свързани с енергийния преход и промяна, свързани с цифровия, също преход. Така че неща, които са от модерната стопанска система, високотехнологични, с висока добавена стойност, могат да допринесат за едно такова противопоставяне на вероятните рецесионни трендове, тъй че българската стопанска система и тази година да означи стопански напредък, да бъдем на позитивна територия.
Колегите от пловдивския уебсайт “Plovdiv24.bg " бяха пуснали една публикация, тъй като споменахте и вие електрически автомобили. Пловдивски цех в миналото е разработвал електрически автомобил, само че неизвестно за какво е зарязал да прави това. Знаем, че първият български електромобил-пионер е основан през 1967 година, а през 1970 година пловдивски цех стартира работа по наследника на този пионер, само че неизвестно за какво зарязва тази работа. Та от доста от дълго време сме мислили за такива неща, само че нещо не ни доближава като че ли.
Ние сега създаваме много съставни елементи и елементи изобщо за електромобилността, изобщо и за автомобилната промишленост. Но ние вършим и сега електромобилни рейсове, в смисъл бусове, микробуси и така нататък, които са на ток по този начин, че имаме огромни обичаи. Преди години “Балканкар ", което е било българското сдружение е произвеждало тъкмо електромобилни товарни автомобилчета за складови стопанства, електрокари за вътрешно-ведомствен електротранспорт товарен. Така че България има обичаи в това отношение, правили сме електротелфери и други неща. И тук можем да си съсредоточим доста повече напъните по този начин, че да пристигна тук стратегическия вложител.
Казвате “правили сме " във времето.
Да, тук сме в конкуренция, за целия район приказвам и с други страни, примерно с наши прилежащи страни, които също се стремят по линия на електромобилността да притеглят вложители. Румъния притегли такива, за електрически автомобили, в Сърбия има също, по този начин, че България би трябвало да постави повече старания, с цел да можем да се преборим тук с локалната балканска конкуренция. А също и в региона на високите технологии в IT бранша, ние сме в конкуренция сега и с Гърция, тъй като Гърция съумя да притегли огромна инвестиция от един от колосите в IT промишлеността. Ние бихме могли също да се преборим у нас да дойдат повече такива високотехнологични вложители, тогава добавената стойност ще е задоволително огромна, с цел да ни компенсира и като растеж на брутния вътрешен артикул на страната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ