Робин Шарма, един от най-видните бизнес консултанти, е известен в

Робин Шарма, един от най-видните бизнес консултанти, е прочут в целия свят като създател на серия вдъхновяващи романи за предприемачи, родители и хора от всички поприща да трансформират ориста си и да осъществят оптимално капацитета си. Ето някои от тайните на Шарма за персонално и професионално рационализиране.

Най-важното в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се дефинира от избора, който прави във всеки обособен миг. Между благополучието и материалното богатство има голяма разлика. Повечето хора внасят толкоз токсични боклуци в плодородната градина на мозъка си: паники и грижи, страдание за предишното, разсъждение за бъдещето и страхове, които сами си измислят и които опустошават вътрешния им свят. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет % от тези мисли са същите, които си си мислил предходния ден! Някои се тревожат за провалили се връзки или за финансови проблеми. Други се терзаят от мемоари за не до такава степен идеалното си детство. Трети се изтезават от още по-дребни неща: какъв брой груба е била продавачката в магазина или какъв брой злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой сътрудник. Хората, които употребяват мозъка си по този метод, разрешават на паниката да открадне виталната им мощ. Тези хора в никакъв случай не схващат, че ръководството на мозъка е най-важната част от ръководството на живота. Онова, което фактически разграничава постоянно жизнерадостните и оптимистични хора от непрестанно нещастните, е методът, по който възприемат и преработват събитията в живота си. Каквото и да ти се случи в живота, единствено ти имаш способността да избереш по какъв начин ще реагираш на него... Китайският писмен знак, означаващ " рецесия ", се състои от два знака: единият значи " заплаха ", а другият – " опция ". В живота няма неточности, а единствено уроци. Не съществува такова нещо като отрицателно прекарване, а единствено благоприятни условия да растеш, да учиш и напредваш по пътя към себевладеенето. Съветвам те да престанеш да преживяваш събитията като положителни или отрицателни... Всяко събитие ти предлага уроци. Без тях ще си останеш вечно на същото място. Повечето хора се развиват най-вече вследствие на най-трудните си прекарвания... В тази Вселена няма безпорядък. Зад всичко, което в миналото ти се е случило и зад всичко, което в миналото ще ти се случи, има някаква цел. Всяко прекарване носи поучения. Затова престани да се преувеличаваш дребните неща. Наслаждавай се на живота.

Преживял съм както щастливи, та и надълбоко мъчителни моменти. Взимал съм някои извънредно положителни решения, само че съм правил и необикновено груби неточности. Аз съм човек като всички други – незавършена творба.

Всеки ден животът ви изпраща дребни прозорци на опцията. Съдбата ви в последна сметка се дефинира от това по какъв начин реагирате на тези прозорци. Ако се изплашите от тях, ще продължавате да водите малък живот. Ако изпитвате боязън, само че все пак се устремите към тях, ще заживеете същински. Животът просто е прекомерно къс, с цел да играете на дребно. Дори за децата си разполагате със напълно малко време, с цел да ги възпитате да развиете оптимално опциите им. И да им покажете какво значи безусловна обич. Трудно е да отворите отново този прозорец, щом един път се затвори.

Работата придава смисъл на живота ни. Тя се отразява на самочувствието ни и на метода, по който възприемаме мястото си под слънцето. Да вършиш работата си прелестно не е просто нещо, което правиш за компанията, където работиш – то е подарък, който самичък поднасяш на себе си. Да вършиш работата си извънредно добре ти носи самоуважение и прелестно неспокойствие, а животът ти става доста по-интересен. На хората, които вършат положителни неща, се случват положителни неща. А в случай че влагате най-големите си качества в работата, която вършите, и й се посветите до дъно, в действителност се насочвате към по-богат, по-щастлив и по-удовлетворителен живот. Не е нужно да заемате най-високата служба, с цел да вършите работата си най-добре.

По метода, по който изживявате всеки час, създавате годините си. По метода, по който изживявате всеки ден, оформяте живота си. Всъщност с това, което вършиме през днешния ден, създавате бъдещето си. Думите, които изричате, нещата, които си мислите, храната, която ядете и дейностите, които правите, дефинират ориста ви – оформят индивида, който ще станете и какво ще постигнете в живота си. Дребните решения водят до великански последствия – с течение на времето. Няма такова нещо като незначителен ден.

Когато прочетете книга от създател, който почитате, запазвате част от блясъка му за себе си. Колко вярна е остарялата сентенция: „ Да знаеш да четеш и да не четеш е съвсем същото като да не знаеш да четеш “. Всеки ден отделяйте време да прочетете нещо хубаво, изпълвайте съзнанието си с огромни хрумвания и ослепителни мисли. Използвайте книгите, с цел да вливате в душата си вяра и ентусиазъм. И помнете, в случай че желаете да бъдете водач, би трябвало в действителност да четете. О, и в случай че също като мен имате навика да купувате повече книги, в сравнение с в миналото бихте могли да прочетете, не се чувствайте отговорни – вие изграждате библиотеката си. А това е прелестно нещо.

Някои от най-големите удоволствия в живота са и най-простите. Обогатете живота си с повече от тях и сърцето ви ще се извърши с наслада. И може да започнете от полъха напразно.

Ако не предприемете дейности нищо няма да се случи. Ръкувайте се. Поканете някой на обед. Проявявайте същински интерес. Показвайте доброжелателност. Споделяйте концепциите си. Помнете, че преди някой да ви помогне, би трябвало да докоснете сърцето му.

Да слушате деликатно другия е един от най-хубавите способи, които са ми известни, с цел да покажете уважението си към този човек и да изградите дълбока връзка с него. Когато слушате някого освен със съзнанието си, само че с всяка своя клетка, вие му изпращате посланието: оценявам какво имаш да кажеш и ще изслушам думите ти с внимание. Толкова малко от нас имат същинско умеене да слушат. За множеството хора визията за слушането е да почакат другият да свърши и да му отговорят. А тъжният факт е, че до момента в който другият приказва, множеството от нас репетират отговора си.

Неврологът Доналд Калн споделя: „ Основната разлика сред страстта и разсъдъка е, че страстта води към деяние, до момента в който разсъдъкът води към изводи. “ Слисващо значима мисъл. Хората вършат нещо, когато докоснеш страстите им.

Истинският риск се крие в живота без риск.

Фокус плюс ежедневно рационализиране е равно на талант. Сещам се за една история за Пабло Пикасо. Някаква жена го разпознава на улицата, подава му лист хартия и разгорещено споделя: „ Господин Пикасо, аз съм ваша огромна почитателка! Моля ви, нарисувайте нещо за мен “. Пикасо с удоволствие приема и бързо нахвърля една рисунка на листа. Усмихва се, подава й рисунката и споделя: „ Ще коства един милион $. “ „ Но, господин Пикасо – отвърща сепнато дамата, - нарисувахте този дребен шедьовър единствено за трийсет секунди. “ Пикасо дава отговор: „ Само че, общителна госпожо, с цел да мога да го обрисувам за трийсет секунди, ми трябваха трийсет години. “

Лесният живот не ви прави по-добри. От него ставате по-мудни, по-самодоволни и сънливи. Никой в никакъв случай не е постигнал нещо огромно, в случай че остане в зоната на сигурността и прекара там целия си живот. Естествено, напълно човешко е да търсим пътя на най-малката опозиция. Съгласен съм също, че е изцяло обикновено да не желаете да се подлагате на стрес, като се мъчите безусловно да блеснете с нещо. Само че естествените хора в никакъв случай не реализират великолепие.

Яснотата постоянно предхожда триумфа. Не може да уцелите целта, в случай че не я виждате. А и като се позамислите, в действителност не сме тук за дълго. Всички ще се превърнем в прахуляк, преди да разберем какво става. Затова живейте до цялостен лимит в този момент. Китайците имат една хубава сентенция: „ Най-подходящият миг да посадиш дърво е бил преди двайсет години. Но вторият най-подходящ миг е през днешния ден. “

Всеки път, когато кажете „ Да “ за нещо маловажно, казвате „ Не “ за друго, по-важно нещо.

„ Няма по-голям неуспех от триумфа. “ Колкото повече преуспявате, толкоз по-скромни и всеотдайни би трябвало да бъдете. Толкова повече старания би трябвало да полагате за успеваемостта и безкомпромисното рационализиране. Толкова повече стойност би трябвало да добавяте. Защото от момента, в който престанете да вършиме тъкмо тези неща, с помощта на които сте се изкачили на върха, ще започнете да се плъзгате надолу.

Хората, с които обичам да бъда, нормално имат едно просто откровено качество: изпълнени са с възторг. Те са неудържимо въодушевени. Отворени са за живота. Любопитни са. Обичат да учат нови неща. Усмихват се, когато ме видят. И доста се забавляват. Вложете всичко в играта, или въобще не влизайте в нея.

Някои хора се присмиват на концепцията, че би трябвало да сме положителни, честни и благородни. „ Това е симптом на уязвимост “, споделят те. Точно противоположното. Това е симптом на мощ. Да проявявате добрина е по-трудното нещо. Лесно е да поставяте себе си преди всичко. Лесно е да се ядосате, когато някой не е склонен с вас. Лесно е да се оплаквате, да заклеймявате или да поемате по пътя на най-малкото противодействие. Изисква се кураж, с цел да се застъпите за нещо по-висше, да се държите по-добре и да служите на другите.

Ничий живот не е съвършен; моят най-малко сигурно не е. Всички се изправяме пред компликации, както огромни, по този начин и дребни. Точно в този миг някъде по света има родители, които би трябвало да одобряват гибелта на детето си. Точно в този миг някой претърпява злополука, която ще съкруши околните му. Точно в този миг някъде има хора, които лежат в болница и се борят с заболяването. Разочарование, заболявания, загуба. Никой не минава през живота, без да изпита тези неща. Но ние с вас притежаваме способността да решим да се издигнем над външните условия. Винаги имаме избора да бъдем мощни и положителни, когато нещата вървят зле. Имаме право да използваме пречките като стъпала към най-хубавия за нас живот. Това не са празни изречения за да ви стимулирам. Убеден съм, че са истина. Разликата сред хората с извънреден темперамент и останалите от нас се показва в това по какъв начин реагират, когато животът им изпрати една от неизбежните си превратности.

Да се събуждаш всяка заран и да се питаш: „ Как бих се показал през днешния ден, в случай че това е последният ми ден? “, не е някакво на ниска цена упражнение за мотивация. Това е сериозен способ, посредством който ще внесете чувство за необходимост и безрезервност в всекидневието си.

Да обвиняваш другите, значи да извиняваш себе си. Да си казваш, че си единствено един-единствен човек и не можеш да направиш нищо, значи да се откажеш от личната си власт.

Никой не желае да се провали. Ето за какво множеството от нас не си вършат труда да опитат нещо ново.

Истинското водачество не е обвързвано с авторитет, власт или състояние. Свързано е с отговорност.

Намерете равновесие сред добротата и разбирането на другите и добротата и разбирането на себе си. Намерете равновесието сред отдаването на силата си, с цел да вдъхновявате другите, и възобновяване й, тъй че самите вие да запазите вдъхновението си. Намерете деликатното равновесие сред любовта към другите и любовта към себе си. Особеното на мъчениците е, че множеството от тях изгарят на кладата. Поставяйте граници. Познайте опциите си. Не се хвърляйте в крайности. Пазете се.

Източнци: Робин Шарма „ Монахът, който продаде своето ферари “, „ Наръчник по великолепие “
Снимки ~ davidleyes.com, infoearn.com, knigikratko.ru