Разказ за историята на златни кубета, засенчени от шпионски скандал.

Разказ за историята на златни кубета, засенчени от шпионски скандал. Кой е притежател на Руската черква в София е въпрос, който вълнува обществото към този момент втора седмица и към момента няма безапелационен отговор.

Той още веднъж прикани ръководителят на ДАНС да подаде оставка

Вече втора седмица един православен храм не намира покой. Под сянката на шпионски скандал, той беше разпънат сред българското духовенство и съветската пълномощия.  Но по кое време и по какъв начин стартира всичко? Защо един съветски храм се настанява в сърцето на София?

Църквата „ Св. Николай “, по-известна като Руската черква се строи при започване на 20-и век. През 1912 година завършва градежът, а до 1914 година е приключен интериорът. Нарича се съветска, защото е издигната по избор и със средствата на съветската легация в София. Според крепостен акт от 1898 година, парцелът се дава на Руското Императорско дипломатическо агенство, равнозначно на съветско посолство. Неслучайно храмът се издига точно в неговия тогавашен двор.

„ Тя въплъщава хубостта на остарялата архитектурна традиция на Русия още от 16-17 век “, сподели урбанистът и архитектурен откривател Здравко Петров.

Те насочат молба да извърши инспекция, която да откри в чия благосъстоятелност се намират понастоящем земята и храмът

Здравко Петров е урбанист и архитектурен откривател. Организира и обиколки из известните „ Исторически направления на София “. Той ни споделя, че Руската черква е една от най-скъпите здания за времето си.

„ Използвани са много разнообразни и скъпи материали. Най-вече се отличава нейната фасада и иконите на Св. Николай и Св. Александър Невски. Всички тези елементи са коствали много “, сподели той.

Оригиналите проекти на храма липсват, за архитекти се сочат Михаил Преображенски и Александър Померанцев, основният архитект на Катедралния храм „ Св. Александър Невски “.

„ В партера на тази постройка се е намирало именитото писателско кафене. Сладкарницата „ Цар Освободител “, която е била едно от интелектуалните сърца на Стара София “, уточни Петров.

В страниците на историята, църквата „ Свети Николай “ е изписвана със златни букви, само че е била и зачерквана. Според откривателя Росен Петков, отношението към нея е било обвързвано с отношението на страната ни към Русия.

Това петни престижа ми на научен учител и издател, безапелационна е тя

„ По времето на Стамболов замират такива планове като Руската черква. Когато Стамболов е отхвърлен от власт и Фердинанд прави съществени опити за възобновяване на връзките с Русия стартира доизграждането на църквата “, сподели Росен Петков.

Като всеки храм, църквата Свети Николай е дом на вярата и упованието. Такава е и за мигрантите от Съветския съюз, които бягат от режима на Ленин след Октомврийската гражданска война и търсят избавление в София.

„ Руската черква е служила като място, в което да могат и да отидат на служби, защото руснаците, изключително по това време са много религиозни “, уточни Петков.

В интервала сред двете международни войни, църквата „ Св. Николай “ от белогвардейска става българска. В собствен пост от предходната седмица, Русенският митрополит Наум споделя информация от годишника на Софийския университет от края на 30-те години на 20-ти век.

„...от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит “, написа Русенският митрополит Наум.

„ Самият патриарх Кирил, сътрудник Михайлов, е прикрит зад униформата “, сподели проф. Дилян Неделчев

След Втората международна война, в интервала на социализма, свещенослужителите не престават да се назначават от Софийската митрополия, а Съветският съюз изпраща от време на време собствен формален представител. Въпреки това един нотариален акт, подписан през 1997 година дава мотив за спор чия е собствеността.

Според документ, собствеността се трансферира на Руското посолство по искане на съветския дипломат. Оказва се, че нотариусът Иван Дахтеров не ревизира статута на църковните парцели, когато изготвя акта и не взема мнение от Българската православна черква. Това трансформира акта в констативен, т.е. не са разказани документи и доказателства за правоприемството.

„ Факт е, че храмът се намира в юрисдикцията на българската православна черква, според каноните на православната черква, само че в тази ситуация притежател към този миг – без другата страна да е оспорила това в съда и съгласно документите... е съветското посолство “, сподели по-рано през седмицата в „ Тази заран “ Йордан Георгиев, богослов и анализатор.

Именно този низ от несъгласия остави отворен въпроса - чия е съветската черква. Дори се стигна до инспекция на ДАНС, оповестена на 27 септември.

Не са изгонени съветски свещеници, изгонени са хора, които са работили против ползите на България, уточни той

Докато правният проблем се почисти, вратите на Руската черква остават заключени. Очаква се и съвещанието на Светия синод на 3 октомври, когато се ще се обсъдят всички въпроси, засягащи храма.