Столтенберг поиска по-големи бюджети за отбрана на страните в НАТО
Разходите за защита на страните членки на НАТО да доближат наложителен най-малко от 2% от брутния вътрешен артикул (БВП) и това да се случи до съответна последна дата. За това прикани генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в сряда, на втория ден от двудневна среща на министрите на защитата на страните от НАТО.
През 2014 година страните от НАТО се споразумяха да стартират да отделят 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година Няколко страни обаче упорстват, че този % не е бил подложен като твърда цел, а единствено като обща тенденция без съответен период.
" Очевидно е, че в случай че през 2014 година беше вярно да се ангажираме да похарчим 2%, в този момент е още по-правилно, тъй като живеем в по-опасен свят ", сподели Столтенберг след срещата на министрите на защитата на НАТО в Брюксел.
Той уточни като аргументи за увеличението на разноските войната в Украйна, непрекъснатата опасност от тероризъм, както и провокациите, идващи от Китай.
" Вместо да променяме 2-та %, мисля, че би трябвало да преминем от разглеждането на 2% от Брутният вътрешен продукт като таван към 2% като най-малко ", сподели още Столтенберг. Той добави, че това нарастването на разноските не би трябвало да бъде " дълготрайна вероятност ", а " неотложен ангажимент " на съдружниците от НАТО.
Настроенията измежду страните членки обаче са разнообразни, като на срещата в Брюксел някои страни предложиха НАТО да премине към разноски от 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Други споделят, че това е нереалистично. Много от страните упорстват, че най-важно е качеството на оборудването и приносът, който съдружниците вършат за интервенциите на НАТО, а не процентът на разноските.
Според последните оценки на НАТО 10 страни са покрай или над мечтаните 2%. Тринадесет страни харчат към 1,5% или по-малко от своя Брутният вътрешен продукт. Съединени американски щати харчат повече за своя бюджет за защита, в сравнение с всички останали съдружници, като влагат 3,47% от Брутният вътрешен продукт съгласно оценки на НАТО за предходната година.
В сряда Столтенберг разяснява и помощта за Украйна , която обособените страни членки на НАТО оказват. По думите му сега е от основно значение Украйна да разполага с задоволително муниции, с цел да изтласка съветските сили от територията си. Затова и съдружниците са разискали опциите за увеличение на производството си на муниции за големите потребности на украинските войски.
По-рано във вторник министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин , който участваше в първия ден от срещата на НАТО, сподели, че страните, които са дали оръжия на Украйна,. Допълнителната помощ, която следва да бъде изпратена, ще включва танкове, муниции и системи за противовъздушна защита, както и проекти за консолидиране на системите и образование на украинските войски.
През 2014 година страните от НАТО се споразумяха да стартират да отделят 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година Няколко страни обаче упорстват, че този % не е бил подложен като твърда цел, а единствено като обща тенденция без съответен период.
" Очевидно е, че в случай че през 2014 година беше вярно да се ангажираме да похарчим 2%, в този момент е още по-правилно, тъй като живеем в по-опасен свят ", сподели Столтенберг след срещата на министрите на защитата на НАТО в Брюксел.
Той уточни като аргументи за увеличението на разноските войната в Украйна, непрекъснатата опасност от тероризъм, както и провокациите, идващи от Китай.
" Вместо да променяме 2-та %, мисля, че би трябвало да преминем от разглеждането на 2% от Брутният вътрешен продукт като таван към 2% като най-малко ", сподели още Столтенберг. Той добави, че това нарастването на разноските не би трябвало да бъде " дълготрайна вероятност ", а " неотложен ангажимент " на съдружниците от НАТО.
Настроенията измежду страните членки обаче са разнообразни, като на срещата в Брюксел някои страни предложиха НАТО да премине към разноски от 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Други споделят, че това е нереалистично. Много от страните упорстват, че най-важно е качеството на оборудването и приносът, който съдружниците вършат за интервенциите на НАТО, а не процентът на разноските.
Според последните оценки на НАТО 10 страни са покрай или над мечтаните 2%. Тринадесет страни харчат към 1,5% или по-малко от своя Брутният вътрешен продукт. Съединени американски щати харчат повече за своя бюджет за защита, в сравнение с всички останали съдружници, като влагат 3,47% от Брутният вътрешен продукт съгласно оценки на НАТО за предходната година.
В сряда Столтенберг разяснява и помощта за Украйна , която обособените страни членки на НАТО оказват. По думите му сега е от основно значение Украйна да разполага с задоволително муниции, с цел да изтласка съветските сили от територията си. Затова и съдружниците са разискали опциите за увеличение на производството си на муниции за големите потребности на украинските войски.
По-рано във вторник министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин , който участваше в първия ден от срещата на НАТО, сподели, че страните, които са дали оръжия на Украйна,. Допълнителната помощ, която следва да бъде изпратена, ще включва танкове, муниции и системи за противовъздушна защита, както и проекти за консолидиране на системите и образование на украинските войски.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ