„Православният шахидизъм” и неоезическото богословие на войната на Московския патриарх Кирил
, Радио Свобода
В новоизмисленото си антиевангелско „ богословие на войната ” московският патриарх Кирил Гундяев с всяко свое изявление „ пробива ново дъно “. Всеки път наподобява, че няма къде по-надолу да падне... Но в последните шест месеца, при всяка нова проповед, този " сановник на езическия господ на войната " поразява с все нови и нови „ бисери “ при своето срутване към езичеството, да не кажем даже сатанизма. Наскоро, обосновавайки потребността от готовност в Руската федерация за войната против Украйна и украинския народ, московският патриарх изрече такива антихристиянски тези, които от позиция на православното богословие попадат в категорията на ересите.
Жонглирайки с извадени от подтекста евангелски цитати и изкривявайки техния смисъл и наличие, на 25 септември московският патриарх изрече еретичната от позиция на Православието теория за „ изкупителната жертва “ на съветските военни, съгласно която при положение на тяхната гибел, посредством своята „ жертва, те измиват всички грехове, които са направили “. Освен това той съпостави мобилизацията (т.е. съзнателното ориентиране на личния народ към сигурна смърт) с доброволната изкупителна жертва на Иисус Христос за спасението на човешкия жанр.
Между другото, от църковния амвон патриарх Кирил Гундяев съобщи следното: „ Понеже Бог така възлюби света, че отдаде Своя единороден Син (Йоан 3:16). Отдаде го на какво? На гибел! … Саможертвата е най-голямата демонстрация на най-хубавите човешки качества. Ние знаем, че през днешния ден мнозина умират на полето на междуособната война... Църквата осъзнава, че в случай че някой, воден от възприятието си за дълг, от нуждата да извърши клетвата, остава правилен на призванието си и умира при осъществяване на своя воинския дълг, то той безспорно прави деяние, еднакво на всеотдайност. Той жертва себе си за другите. И по тази причина имаме вяра, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил “,).
Още по-рано московският патриарх Кирил: „ Вървете самоуверено да извършите военния си дълг и помнете, че в случай че дадете живота си за Родината, за своите другари, както се споделя в Свещеното писание, тогава ще бъдете дружно с Бога в Неговото Царство, в Неговата популярност, в Неговия безконечен живот ”. Ден преди началото на путинската войната против Украйна, на 23 февруари 2022 година, патриарх Кирил Гундяев още веднъж се обърна със и благословия към армията на Руската федерация " да бъде подготвена да отблъсне врага " … " на границата на нашето Отечество “. В идващите осем месеца от войната на Руската федерация против Украйна, в своите послания и апели той продължи да формулира личното си „ богословие на войната “ и „ свещено “ опрощение на експанзията на Русия против Украйна.
Такива проповеди и апели за „ жертва “ са в радикално несъгласие с духа и буквата на Евангелието и светоотеческата православна догматика. Все отново, съгласно православното обучение, единствено покаянието и св.причастие измиват греховете на човек. Никаква гибел " в осъществяване на военния дълг ” (и още по-малко в завоевателна война!) не е в положение автоматизирано да изкупи или измие греховете на човек. Нито една " индулгенция " от страна на патриарха или Синода не може да обезпечи това. Такава война съставлява " смъртният грях на Каин ", за който носят отговорност тези, които я стартират и те заслужават не друго, а църковно наказание и отделяне. Следователно, в случай че им се подсигурява някакво " царство ", то тогава е ясно, че то не е Божието (рая), а е дяволското (ада). А сравняването на гибелта на съветските военни с изкупителната жертва на Иисус Христос, на която Бог Отец е изпратил Сина Си, с цел да изкупи греховете на човечеството, и прочувствените апели към родителите доброволно да изпращат децата си като „ жертва, която измива всички грехове “, е очевидно осквернение и осквернение. Такова догматично и нравоучително отклоняване от православната догматика Руската православна черква не познава през цялата си дълга история.
Шахидизмът на " съветския свят " и " православният халифат " на патриарх Кирил
Определено може да се каже, че Московският патриарх изповядва неправославни учения. Той основава някакво ново лично еретично изповедание, противоречащо на учението на православната Църква. По-специално, прокламираните от него хрумвания за „ изкупителната жертва “ на починалите съветски бойци не са нищо повече от заимстване на концепциите на шахидизма от радикалите фундаменталистки течения на ислямския свят, съгласно които воинът (муджахид) при положение на гибел по време на война с " неверниците " (джихад) получава автоматизирано опрощаване на греховете и отива в " парадайса ". Същевременно в ислямския вид за „ гаранция “ за попадане в „ парадайса “ се счита битката против „ неверниците “, а не против личните едноверци, какъвто е казусът с новото богословие на патриарх Кирил Гундяев, който всъщност приканва за заличаване на личното си православно паство от УПЦ-МП. Заслужава да се означи и това, че " шахидизмът " не е идеологията на целия ислям, а единствено на обособени ислямски екстремистки политически придвижвания от сферата на радикалния фундаментализъм и по-често се ползва за обособени атентатори-самоубийци. Следователно, това няма нищо общо с християнството и християнската жертва.
Изглежда чудно откъде радикалните хрумвания на ислямския фундаментализъм и шахидизъм са могли да обхванат в средите на Московската патриаршия и нейния началник? Ако обаче се проучват дейностите и изказванията на Кирил Гундяев като Московски патриарх, всичко си идва на мястото. Той от дълго време демонстрира неприкрит интерес към исляма. По неговото лично самопризнание това, което най-вече го притегля в исляма, е неговата мощ. Според: „ Православните и мюсюлманите имаме обща нравствена основа. Важно е да работим дружно за подсилване на моралните правила в обществото... Веднъж попитаха нашия президент за отношението на православието към католическото християнство и към исляма, и президентът отговори: „ Ние, православните, сме по-близо до исляма. “ И той беше прав, - продължава главата на Руската православна черква, - в смисъл, че от позиция на традицията и основите на моралния живот, през днешния ден ние сме по-близо до исляма от някои от западните християни, които през днешния ден се отдалечават от обичайния морал ”.
По личните думи на московския патриарх, той е притеглен от обстоятелството, че за разлика от политически правилното западно християнство, ислямът продължава да поддържа „ задоволително съответна нравственос “ и „ безкомпромисна традиция “. Според него западното християнство, за разлика от исляма, в този момент е в заради обстоятелството, че „ Църквата стопира да споделя на хората ясно и тъкмо кое е положително и кое е зло, тя престава да бъде нужна ”.
На съвещанието на Висшия църковен съвет на Руската православна черква на 26 март 2021 година патриарх: „ Трябва непрекъснато да следим всичко, което се случва в областта на църковните връзки с исляма, и да вършим корекции на тази траектория, запълвайки, в случай че е належащо, нашите връзки с ново наличие. Пред лицето на непрестанно възходящите провокации от светския свят, е значимо да засилим нашата взаимност... Имаме доста тематики, по които да работим дружно и би трябвало да използваме общността на нашите ползи, произлизащи от обществения, политическия, културния подтекст, в който се намираме през днешния ден. Следователно, наподобява е належащо да се развие взаимоотношението с исляма както в страните под каноничната отговорност на Руската православна черква, по този начин и в целия свят “.
За тази цел към Московската патриаршия е основан специфичен експертен съвет за взаимоотношение с ислямския свят, чиито членове изследват и се пробват отчасти да възприемат опита на ислямските страни. За развиването на ислямско-православния разговор и проучването на опита на ислямската цивилизация патриарх Кирил ангажира и експерти от възглавявания от него така наречен " Световен съветски национален събор " (ВРНС). Също по този начин, по самодейност на „ Съвета по Икономика и нравственос ” към Московската патриаршия през 2011 година, стартира проучването и разискването на опита на ислямското банково дело и опциите за използването му в Русия под прикритието на така наречен „ Православен банкиране “ като опция на западните банкови стандарти.
Както се вижда, специалистите към патриарх Кирил Гундяев, които го приготвят с отчети, аналитични бележки, обосновки и проповеди, се занимават съществено с проучване на опита на исляма в разнообразни области от живота. Но заради това, че самите те очевидно имат благосклонности към войнстващия фундаментализъм, като образец за заимстване те избират точно идеологията на екстремистките ислямски политически течения. Това изяснява обстоятелството, че в най-новата хибридна идеология на московския патриарх, наред с други неща, намират място и такива, които са заимствани от някои фундаменталистки идейни течения на ислямския свят, такива като Ислямска страна (ИДИЛ) и други.
Красноречиво е следното, ръководител на Патриаршеската комисия по фамилни въпроси, член на Висшия църковен съвет на Руската православна черква и ръководител на Синодалния Отдел на Руската православна черква по съдействието с въоръжените сили и правоприлагащите органи на Руската федерация (2001 - 2013): „ Съвременният мохамеданин желае да почине за вярата си. Той се увива динамит. Той отива там, където му заповядат неговите молли и улеми, и умира, гръмва се с него. Готов е да се жертва! Обявен е за терорист! Но той не го прави, тъй като желае просто да всее боязън в целия свят. Защо умират тези млади мъже? Защото не желаят да имат имат страна, ръководена от педерасти ”.
Всъщност самият термин " съветски свят " е въведен в приложимост като обособена идеологема по модела на " ислямския свят ". Съвременната хибридна идеология на „ съветския свят “, която не е истинска, а съдържа доста заемки и плагиатство от други идеологии и теории, има редица характерности, които я вършат по-близка до исляма, в сравнение с до християнството. Сред тези заемки е концепцията за " съветския свят " като специфична " мега-цивилизация " със лични „ обичайни полезности ”, „ духовни връзки ” и „ свещена задача ”, която разграничава „ съветския богоносен народ “ от всички останали нации в света, тъй като той се опълчва на „ антицивилизацията “ на Запада. Всъщност това е заемка от ислямистката фундаменталистка концепция за политическо единение на всички мюсюлмани в света, без значение от националните и расови разлики, за да се изправят против Запада. Прокламирайки за своята задача възраждането на единния Ислямски халифат и неговата международна надмощие, връщането към духовните морални и политически идеали и обичайни полезности на Средновековието, ислямистите идеализират ранната ислямска страна като „ заветен блян за страна “ и като прародина на модерния ислямски свят.
Заемайки такива самостоятелни хрумвания и лозунги от фундаменталистките ислямистки придвижвания, актуалните идеолози на „ съветския свят “ в действителност се пробват да трансплантират концепциите на международния Ислямски халифат на православна почва. В новото съветско митотворчество идеалът на средновековния заветен Халифат е сменен с идеала на така наречената " Святая Русь ". В резултат на такова едно „ преобличане “ и подмяна на имена и някои разпореждания и правила се появява нова хибридна идеология, външно наричана " православна ", само че на процедура по-сходна с радикалния ислямизъм, в сравнение с с християнството.
„ Взривоопасна примес “ с смес на неонацистки и неофашистки хрумвания
В същото време, би било неправилно да се възприема учението на Московския патриарх Кирил за съществуването на обособен „ съветски свят “ като цялостно заимстване на фундаменталистките хрумвания на ислямския свят. Както към този момент споменахме, това не е чисто истинска доктрина. Тук намират своето олицетворение заемки от разнообразни квази-религиозни идеологии и теории. Неговото обучение е „ взривоопасна примес “, някакъв тип „ тюрлюгювеч “, в който от време на време се смесват детайли от противоречащи си доктрини и идеологии. Много от тях са искрено нехристиянски, заради което тази примес и става точно разкол.
По-специално, идеологията, пропагандирана от московския патриарх, въплъщава даже концепциите на неонацизма и неофашизма, както и старите комунистически легенди и хрумвания за Съюз на съветските социалистически републики като тип " идеална страна ", за " единния руски народ ", за тяхната борба със „ международното зло ” в лицето на „ груповия Запад ” и така нататък Склонността на постсъветското съветско общество към такива изкуствени легенди и идеологеми и тяхната липса сътвори плодородна почва за разпространяването и известността на новоизпечените псевдоправославни фундаменталистки хрумвания, които не са нищо друго, с изключение на съвременно трансформирано олицетворение на концепциите на неофашизма, неонацизма, национал-комунизма и ислямския фундаментализъм, модифицирани и приспособени под православен камуфлаж към постсъветския нрав на руснаците.
В тази нехристиянска идеология няма място за Христовото обучение, че „ Моето царство не е от този свят ” (Йоан 18:36). Именно тези фундаментални думи опорочава, отхвърля и опровергава с дейностите си патриарх Кирил Гундяев. В контрастност с тези думи на Христос, в основата на своята нова религиозна теория п.Кирил слага неоезическия фетиш на поклонение пред силата и мощта на земната страна и властта, подмяната на евангелските идеали за " небесното родно място " ( " Божието небесно царство " ) с идеалите на " царството на земята " и светската власт ( " князът на този свят " ), несъразмерната идеализация на земната страна и нейното сакрализиране („ свещена страна “), популяризацията на култа към войната ( " победобесието " ) и нуждата да се отдадеш като доброволна жертва (жертвоприношение) на „ олтара на отечеството ” за „ възобновяване на единното му историческо пространство. "
Подменяйки евангелските идеали, това ново богословие изповядва някакви незнайни на Евангелието особени „ духовна същина “, „ цивилизационна задача “, „ обичайни полезности “ и „ единно пространство " на народите от " съветския свят ", които без значение от разликите в националността, езика и културата, се смятат за „ духовно обединен съветски народ “ („ народ-богоносец “) и обособена „ свещена мегацивилизация “, които безусловно би трябвало да противостоят на Запада. В същото време нито един народ от това бивше „ единно пространство “ няма право на самоопределяне и настрана битие. В случай на такива щения, както да вземем за пример в Украйна, подобен народ се афишира за морално разкапан и предстоящ на изправяне и присъединение. Разработена е, съгласно която земните формирания Русия, Украйна и Беларус са приравнени на Светата Троица и затова „ както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух - това е един Бог - по този начин не могат да бъдат разграничени Русия, Украйна и Беларус - те дружно са Святая Русь “. Това еретично изказване, неправилно приписвано на св.Лаврентий Черниговски, е богохулно и посягащо на главния догмат на православното верую - за единството на Божествената Троица. В последна сметка, в случай че трите републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики към този момент няколко десетилетия са към момента разграничени между тях, става известно, че и Пресветата Троица може да се раздели…
Като една от главните задания на идеологията на „ съветския свят “ патриарх Кирил прогласява „ възобновяване на единството на историческото пространство на народите на Светая Русь “, на което изкуствено се приписва някакъв необикновен сакрален и есхатологичен смисъл. При това средновековният мит-мечта за някаква мислена " небесна Святая Русь ", олицетворявана от сонма на светиите, понастоящем изкуствено се придвижва върху съответно чисто земно държавно образувание в лицето на Руска империя/Съветски съюз/Руска федерация, отпред с чисто земни владетели/лидери.
Според известния православен, „ тази идеология е форма на етно-расов набожен фундаментализъм, с апел към кръв, земя, религия, нация, народ, език и цар/вожд. Подобно на предходните етноцентризми, и тук бива демонизира всеки, който му се опълчва. А в това време по логиката на идеологията на „ съветския свят “ Западът се явява огромен съперник, някакъв тип " висш дявол ". Идеологията на съветския свят е нов нацизъм, вид нацистка идеология от XXI век ".
Според проф. Брандън идеологията на „ съветския свят “ „ има доста прилики с немския нацизъм и италианския фашизъм във връзка с апелирането към „ Историческата (= Великата) Светая Русь “, което я оприличава на неоезичество.
Този мироглед за това най-ново обучение се споделя от повече от 1500 християнски богослови от целия свят, подписали взаимна, в която я осъждат като нехристиянска. Така че, имаме всички учредения да приказваме за най-новата разкол, наречена " съветски свят ", чийто ересиарх е патриарх Кирил Гундяев.
Експанзионистичната идеология на " съветския свят "
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и ликвидирането на Комунистическа партия на Съветския съюз Московската патриаршия остава единствената конструкция, чието управление в миналото е било тясно обвързвано с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и която съвсем единствена не е претърпяла обилни трансформации в постсъветския интервал, запазвайки въздействието си в обширни територии на някогашната " единна страна ". Не е изненадващо, че бившето управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отреди точно на РПЦ ролята на някогашната Комунистическа партия на Съветския съюз при образуването на новата имперска идеология, предопределена да резервира и укрепи така наречен „ единно цивилизационно пространство “. Някогашните хрумвания на комунистическия " месианизъм " елементарно се присаждат на византийско-имперската почва. Вместо старите комунистически лозунги се измислят нови - за „ съветския свят “, „ православната цивилизация ” и „ единното пространство на Светая Русь ”. Те се основават на същата изкривена утопична фантазия за някакъв „ парадайс на земята ” и „ идеална страна ”, която, както във времената на Съюз на съветските социалистически републики, трябваше да противостои на целия свят, формиран от " враждебни " страни.
Създава се нов идеологически хибрид, който съчетава концепциите на остарелия византийски, ордински ( " евразийски " ) и съветски империализъм с трансформираните съветско-комунистически идеологеми и включващ даже обособени хрумвания, заимствани от немския нацизъм и италианския фашизъм, както и от ислямския фундаментализъм.
Създаването на политико-фундаменталистки митологеми и тяхното търсене в някои пластове на постсъветското общество има естествена почва за развиване. Тоталитарното съзнанието на руските хора в продължение на десетилетия се възпитава на основата на митовете за " облика на врага " и " идеалната величествена страна ", друга от останалия " неприятен " свят (западния). Съветският мит за " идеалната страна " е построен върху втълпяването на боязън и ненавист към Европа и Америка. Този боязън не изчезва просто по този начин, а намира нова реализация във войнстващата идеология на „ съветския свят “.
Лаборатория за създаването на новата фундаменталистка теория за " съветския свят " става основаният през 1993 година по самодейност на Кирил Гундяев, така наречен " Световен съветски национален събор " (ВРНС), който под егидата на Руската православна черква сплотява съветски религиозни и културни дейци, учени и представители на диаспората, и най-важното - представители на властта, силовите структури и правоприлагащите органи на Руската федерация. Чрез тази „ лаборатория “ стартира тестването и внедряването в Руската федерация на новите хрумвания.
Според устава на тази организация, московският патриарх се явява ръководител на ВРНС. До 2009 година това беше Алексей Ридигер, а негов заместител и автентичен началник на организацията е митр.Кирил Гундяев. След като стана патриарх през 2009 година, той стана и ръководител на ВРНС. Дълго време заместител на п.Кирил във ВРНС беше протоиерей Всеволод Чаплин, прочут със скандалните си изказвания в поддръжка на нуклеарната война. Сега заместници на п.Кирил са омразния съветски олигарх, притежател на телевизионния канал „ Цариград “ и спонсор на тероризма в ЛНР/ДНР К. Малофеев и един от идеолозите на " съветския свят " прот.А. Щипков, който е и първи зам.-председател на Синодалния отдел на Руската православна черква за връзки с обществото и медиите. Тези хора в действителност образуват най-новата идеология на РПЦ.
Ролята на ВРНС се усилва доста след 2001 година, когато неговия конгрес в залата за църковни конгреси на храма „ Христос Спасител “ в Москва открива персонално В. Путин. Тогава, през декември 2001 година, Синодът на Руската православна черква разгласи за „ потребно развиването на активността на ВРНС като непрекъснато настоящо обединяване на публични организации с дейното присъединяване и под духовното управление на Руската православна черква ”. В работата на организацията стартират да взимат присъединяване ръководителя на Държавната дума на Федералното Събрание на Руската федерация, първия заместител министър-председател на Руската федерация, управлението на Съвета на федерацията, Администрации на президента на Руската федерация, ФСБ и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, водачи на главните политически партии, ръководители на субекти на федерацията, публични и религиозни сдружения на Руската федерация.
Опитвайки се да бъде деен участник в политическите и идеологически процеси в Руската федерация, п.Кирил Гундяев поставя старания да пропагандира и популяризира новата идеология на необятен фронт, по-специално пред президента на Руската федерация В. Путин и измежду неговото властово обграждане, оказвайки по подобен метод въздействие върху образуването на нападателната имперска идеология на путинския режим.
Поръчката на Кремъл да се развие идеологията на „ съветския свят “ е реакция на киевския " Майдан " от 2004 година За Путин събитията в Украйна и цялостния неуспех на неговите политически проекти провокират потрес. Уплашен от заплахата украинския опит да се придвижи на съветска земя, той стартира настойчиво да търси опора в новата имперска идеология и агитация. Един от тези, които му предложиха да поеме в тази посока, беше Кирил Гундяев. И по този начин, още преди да стане московски патриарх, той стартира да притегля и поддържа разнообразни маргинални поддръжници на съветското имперско „ месианство “, в това число такива с намерено фашистки, неонацистки и окултни възгледи (като въпросния А. Дугин и др.).
През 2005-2007г. специалистите на ВРНС създават програмата, в която с изключение на идеологически лозунги, биват оповестени и съответни задания. Сред тях е разширението на Руската федерация в „ близката чужбина “, завземането на Крим, Донбас и цяла Украйна. И по този начин, става известно, че войната сред Русия и Украйна е идеологически обоснована и готова най-малко от 2005г. През 2006 година тази " теория " е „ оценена като непротиворечаща на духа и учението на православието “ от рецензенти от Московската духовна академия на Руската православна черква. През 2007 година „ Руската теория “ е призната за основа на идеологията на ВРНС под егидата на РПЦ с директната лобистка поддръжка на тогавашния началник на ОВЦС митрополит Кирил. А е показана персонално от него на всеруския конгрес на придвижването Млада Русия.
В тази теория, показана и разпространявана от Кирил Гундяев, термините „ съветски свят “, „ духовни свръзки ”, „ единно историческо пространство ” и други сходни са съвсем за първи път въведени и тествани измежду съветското общество.
Ето единствено няколко цитата от този документ, който беше разпространяван на разнообразни равнища от сегашния московски патриарх:
„ СИМВОЛ НА ВЯРАТА В РУСИЯ. Русия за своя народ е нравствен знак от същата големина, като Бог, Църква, религия. Символът на вярата в Русия е кредото на патриота, за който Русия е най-висшата драгоценност в живота. Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в избран смисъл имат вяра - ВЯРВАЩИ В РУСИЯ. “
„ Официално е провъзгласена концепцията за пространството на Историческата Русь, т.е., естественото местообитание на съветския свят (сегашната Руска федерация плюс съветски етнически анклави - Таврия, Новоросия, Нарвската област, Латгалия, Южен Сибир, Подкарпатска Рус, а също териториите на комплементарните етнически групи - беларуси, източни украинци, закарпатски русини и т.н.) "
„ Русия потегля по пътя на съветския иредентизъм: идеологията на връщането и обединяването на тези територии на историческа Русия, върху които тя има историческо и морално право и които има на практика смисъл да си възвърне. За Русия това са на първо място Беларус, Украйна и Казахстан “.
„ Русия би трябвало да направи внезапен завой към страните от близката чужбина... Необходимо е да се признаят правата на Русия върху редица територии. По отношение на Украйна, минимумът искания включва Донбас и Таврия (Крим). “
„ Основните правила за гарантиране на националната сигурност са правилата... на офанзивност и агресия. “
Всички тези параноични нелепости заемат стотици страници и са свободно налични на интернет-връзката: http://www.rusdoctrina.ru/page95507.html
Както виждаме, доста преди да застане отпред на Московската патриаршия, Кирил Гундяев управлява процеса на създаване и разпространение на особена съветска войнственно-фундаменталистка идеология, с която се опита да заинтригува Путин и неговото обграждане. Вероятно посредством точно на това, с поддръжката на Путин той съумява да стане глава на Руската православна черква през 2009 година
По същото време стартират постоянни пропагандни нападения на за поощряване разпространяването на идеологията за единството на " съветския свят ". Един от първите сходни опити беше изработен по време на честването на 1020-годишнината от кръщението на Киевска Рус през 2008 година Тогава, по време на рок-концерт на пл. “Крешчатик “ в Киев, митрополит Кирил изскача на подиума и като истински сайбия стартира истерично да скандира лозунга " Русия, Украйна, Беларус - това е Свята Рус! " По късно на конференция в Москва той споделя за този собствен първи сходен опит в Киев: „ Напомняше среща с освободителите – такава наслада имаше измежду украинците “. Тогава още: „ Последните дни демонстрират, че и ние - украинци, руснаци, беларуси - разбираме значимостта на поддържането на единно цивилизационно пространство, което се назовава Светая Русь “.
След като през януари 2009 година става московски патриарх, Кирил Гундяев прави идеологията на „ съветския свят “ на практика публична теория на цялата РПЦ. Според него „ ядрото на актуалния съветски свят са Русия, Украйна и Беларус “, само че към това „ единно пространство “ той отнася и Молдова, Казахстан и някои други някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики, които безусловно се нуждаят от „ възобновяване на единството “. „ Само единният и обединен съветски свят може да стане мощен индивид на световната интернационална политика, по-силен от всевъзможни политически съюзи “, споделя московският патриарх Кирил при откриването на през ноември 2009 година.
Оттогава манипулирането с лозунгите за „ една Свята Русь “, „ единно цивилизационно пространство ”, „ обединен съветски свят ”, „ единни духовни връзки ” и др.под. придобива систематичен темперамент, като е взето на въоръжение освен в Руската православна черква, само че и във властовите структури и специфичните служби на Руската федерация.
При популяризирането на идеологията на " съветския свят ", московският патриарх Кирил Гундяев постоянно моли към термините " Светая Русь " и " единно историческо пространство на народите на Светая Русь " като към някаква историческа действителност, въпреки че в действителност всичко това е единствено една фолклорна метафора, един утопичен мит-мечта. Това е освен необразована от научна и историческа позиция визия (в края на краищата страна с името " Светая Русиь " в никакъв случай не е съществувала), само че и съзнателна операция и замяна на понятията.
Всички тези уродливи „ бисери “ изискват в допълнение деликатно изследване и разбор. Но още занапред можем да заявим, че московският патриарх по личните си убеждения не е православен и не е християнин. Големият въпрос е набожен ли е въобще? И в случай че да, в какво? Според личното му самопризнание, той е впечатлен от " мощния свят ". При това състояние не е изненадващо, че в главата на подобен човек християнската жертвеност може да бъде сменена от радикалния ислямски шахидизъм, „ сакралното жертвоприношение " на личния народ богохулно да бъде сравнявано с изкупителната жертва на Христос, а в основаната от него митология под името " Светая Русь " да се появи псевдо-православен „ Халифат “, чиято съществена задача е доброволното или принудително сливане на страни и нации от така наречен „ съветски свят “, за опълчване против западната „ антицивилизация “. Патриарх Кирил Гундяев е този, които формулира и показа на Путин и неговото обграждане новата войнствено-фундаменталистка квази-религиозна идеология, възприета от путинския режим в експанзията му против Украйна и която в този момент е причина за геноцида и гибелта на десетки хиляди украински цивилни, множеството от които са православни християни.
Освен частни оценки, ереста постоянно изисква съборно/синодално наказание на църковно равнище. Докато такова наказание не бъде публично произнесено, дадена църковна община или поместна черква може да споделя избрани еретични възгледи. Следователно международното православие, и преди всичко, украинските църкви, би трябвало да опровергаят и осъдят това еретично обучение на московския патриарх. Това е техен честен и каноничен дълг. Както самият патриарх Кирил Гундяев в миналото каза „ в случай че Църквата спре да демонстрира на хората ясно и тъкмо какво е положително и какво е зло, тя престава да бъде нужна. “
* Сергей Шумило е претендент на историческите науки, лекар по теология (ThDr), директор на, Изследовател в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за управителни фрагменти в културата и изкуствата, Почетен служащ на културата на Украйна.
Анализът е преведен от архимандрит Никанор за
В новоизмисленото си антиевангелско „ богословие на войната ” московският патриарх Кирил Гундяев с всяко свое изявление „ пробива ново дъно “. Всеки път наподобява, че няма къде по-надолу да падне... Но в последните шест месеца, при всяка нова проповед, този " сановник на езическия господ на войната " поразява с все нови и нови „ бисери “ при своето срутване към езичеството, да не кажем даже сатанизма. Наскоро, обосновавайки потребността от готовност в Руската федерация за войната против Украйна и украинския народ, московският патриарх изрече такива антихристиянски тези, които от позиция на православното богословие попадат в категорията на ересите.
Жонглирайки с извадени от подтекста евангелски цитати и изкривявайки техния смисъл и наличие, на 25 септември московският патриарх изрече еретичната от позиция на Православието теория за „ изкупителната жертва “ на съветските военни, съгласно която при положение на тяхната гибел, посредством своята „ жертва, те измиват всички грехове, които са направили “. Освен това той съпостави мобилизацията (т.е. съзнателното ориентиране на личния народ към сигурна смърт) с доброволната изкупителна жертва на Иисус Христос за спасението на човешкия жанр.
Между другото, от църковния амвон патриарх Кирил Гундяев съобщи следното: „ Понеже Бог така възлюби света, че отдаде Своя единороден Син (Йоан 3:16). Отдаде го на какво? На гибел! … Саможертвата е най-голямата демонстрация на най-хубавите човешки качества. Ние знаем, че през днешния ден мнозина умират на полето на междуособната война... Църквата осъзнава, че в случай че някой, воден от възприятието си за дълг, от нуждата да извърши клетвата, остава правилен на призванието си и умира при осъществяване на своя воинския дълг, то той безспорно прави деяние, еднакво на всеотдайност. Той жертва себе си за другите. И по тази причина имаме вяра, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил “,).
Още по-рано московският патриарх Кирил: „ Вървете самоуверено да извършите военния си дълг и помнете, че в случай че дадете живота си за Родината, за своите другари, както се споделя в Свещеното писание, тогава ще бъдете дружно с Бога в Неговото Царство, в Неговата популярност, в Неговия безконечен живот ”. Ден преди началото на путинската войната против Украйна, на 23 февруари 2022 година, патриарх Кирил Гундяев още веднъж се обърна със и благословия към армията на Руската федерация " да бъде подготвена да отблъсне врага " … " на границата на нашето Отечество “. В идващите осем месеца от войната на Руската федерация против Украйна, в своите послания и апели той продължи да формулира личното си „ богословие на войната “ и „ свещено “ опрощение на експанзията на Русия против Украйна.
Такива проповеди и апели за „ жертва “ са в радикално несъгласие с духа и буквата на Евангелието и светоотеческата православна догматика. Все отново, съгласно православното обучение, единствено покаянието и св.причастие измиват греховете на човек. Никаква гибел " в осъществяване на военния дълг ” (и още по-малко в завоевателна война!) не е в положение автоматизирано да изкупи или измие греховете на човек. Нито една " индулгенция " от страна на патриарха или Синода не може да обезпечи това. Такава война съставлява " смъртният грях на Каин ", за който носят отговорност тези, които я стартират и те заслужават не друго, а църковно наказание и отделяне. Следователно, в случай че им се подсигурява някакво " царство ", то тогава е ясно, че то не е Божието (рая), а е дяволското (ада). А сравняването на гибелта на съветските военни с изкупителната жертва на Иисус Христос, на която Бог Отец е изпратил Сина Си, с цел да изкупи греховете на човечеството, и прочувствените апели към родителите доброволно да изпращат децата си като „ жертва, която измива всички грехове “, е очевидно осквернение и осквернение. Такова догматично и нравоучително отклоняване от православната догматика Руската православна черква не познава през цялата си дълга история.
Шахидизмът на " съветския свят " и " православният халифат " на патриарх Кирил
Определено може да се каже, че Московският патриарх изповядва неправославни учения. Той основава някакво ново лично еретично изповедание, противоречащо на учението на православната Църква. По-специално, прокламираните от него хрумвания за „ изкупителната жертва “ на починалите съветски бойци не са нищо повече от заимстване на концепциите на шахидизма от радикалите фундаменталистки течения на ислямския свят, съгласно които воинът (муджахид) при положение на гибел по време на война с " неверниците " (джихад) получава автоматизирано опрощаване на греховете и отива в " парадайса ". Същевременно в ислямския вид за „ гаранция “ за попадане в „ парадайса “ се счита битката против „ неверниците “, а не против личните едноверци, какъвто е казусът с новото богословие на патриарх Кирил Гундяев, който всъщност приканва за заличаване на личното си православно паство от УПЦ-МП. Заслужава да се означи и това, че " шахидизмът " не е идеологията на целия ислям, а единствено на обособени ислямски екстремистки политически придвижвания от сферата на радикалния фундаментализъм и по-често се ползва за обособени атентатори-самоубийци. Следователно, това няма нищо общо с християнството и християнската жертва.
Изглежда чудно откъде радикалните хрумвания на ислямския фундаментализъм и шахидизъм са могли да обхванат в средите на Московската патриаршия и нейния началник? Ако обаче се проучват дейностите и изказванията на Кирил Гундяев като Московски патриарх, всичко си идва на мястото. Той от дълго време демонстрира неприкрит интерес към исляма. По неговото лично самопризнание това, което най-вече го притегля в исляма, е неговата мощ. Според: „ Православните и мюсюлманите имаме обща нравствена основа. Важно е да работим дружно за подсилване на моралните правила в обществото... Веднъж попитаха нашия президент за отношението на православието към католическото християнство и към исляма, и президентът отговори: „ Ние, православните, сме по-близо до исляма. “ И той беше прав, - продължава главата на Руската православна черква, - в смисъл, че от позиция на традицията и основите на моралния живот, през днешния ден ние сме по-близо до исляма от някои от западните християни, които през днешния ден се отдалечават от обичайния морал ”.
По личните думи на московския патриарх, той е притеглен от обстоятелството, че за разлика от политически правилното западно християнство, ислямът продължава да поддържа „ задоволително съответна нравственос “ и „ безкомпромисна традиция “. Според него западното християнство, за разлика от исляма, в този момент е в заради обстоятелството, че „ Църквата стопира да споделя на хората ясно и тъкмо кое е положително и кое е зло, тя престава да бъде нужна ”.
На съвещанието на Висшия църковен съвет на Руската православна черква на 26 март 2021 година патриарх: „ Трябва непрекъснато да следим всичко, което се случва в областта на църковните връзки с исляма, и да вършим корекции на тази траектория, запълвайки, в случай че е належащо, нашите връзки с ново наличие. Пред лицето на непрестанно възходящите провокации от светския свят, е значимо да засилим нашата взаимност... Имаме доста тематики, по които да работим дружно и би трябвало да използваме общността на нашите ползи, произлизащи от обществения, политическия, културния подтекст, в който се намираме през днешния ден. Следователно, наподобява е належащо да се развие взаимоотношението с исляма както в страните под каноничната отговорност на Руската православна черква, по този начин и в целия свят “.
За тази цел към Московската патриаршия е основан специфичен експертен съвет за взаимоотношение с ислямския свят, чиито членове изследват и се пробват отчасти да възприемат опита на ислямските страни. За развиването на ислямско-православния разговор и проучването на опита на ислямската цивилизация патриарх Кирил ангажира и експерти от възглавявания от него така наречен " Световен съветски национален събор " (ВРНС). Също по този начин, по самодейност на „ Съвета по Икономика и нравственос ” към Московската патриаршия през 2011 година, стартира проучването и разискването на опита на ислямското банково дело и опциите за използването му в Русия под прикритието на така наречен „ Православен банкиране “ като опция на западните банкови стандарти.
Както се вижда, специалистите към патриарх Кирил Гундяев, които го приготвят с отчети, аналитични бележки, обосновки и проповеди, се занимават съществено с проучване на опита на исляма в разнообразни области от живота. Но заради това, че самите те очевидно имат благосклонности към войнстващия фундаментализъм, като образец за заимстване те избират точно идеологията на екстремистките ислямски политически течения. Това изяснява обстоятелството, че в най-новата хибридна идеология на московския патриарх, наред с други неща, намират място и такива, които са заимствани от някои фундаменталистки идейни течения на ислямския свят, такива като Ислямска страна (ИДИЛ) и други.
Красноречиво е следното, ръководител на Патриаршеската комисия по фамилни въпроси, член на Висшия църковен съвет на Руската православна черква и ръководител на Синодалния Отдел на Руската православна черква по съдействието с въоръжените сили и правоприлагащите органи на Руската федерация (2001 - 2013): „ Съвременният мохамеданин желае да почине за вярата си. Той се увива динамит. Той отива там, където му заповядат неговите молли и улеми, и умира, гръмва се с него. Готов е да се жертва! Обявен е за терорист! Но той не го прави, тъй като желае просто да всее боязън в целия свят. Защо умират тези млади мъже? Защото не желаят да имат имат страна, ръководена от педерасти ”.
Всъщност самият термин " съветски свят " е въведен в приложимост като обособена идеологема по модела на " ислямския свят ". Съвременната хибридна идеология на „ съветския свят “, която не е истинска, а съдържа доста заемки и плагиатство от други идеологии и теории, има редица характерности, които я вършат по-близка до исляма, в сравнение с до християнството. Сред тези заемки е концепцията за " съветския свят " като специфична " мега-цивилизация " със лични „ обичайни полезности ”, „ духовни връзки ” и „ свещена задача ”, която разграничава „ съветския богоносен народ “ от всички останали нации в света, тъй като той се опълчва на „ антицивилизацията “ на Запада. Всъщност това е заемка от ислямистката фундаменталистка концепция за политическо единение на всички мюсюлмани в света, без значение от националните и расови разлики, за да се изправят против Запада. Прокламирайки за своята задача възраждането на единния Ислямски халифат и неговата международна надмощие, връщането към духовните морални и политически идеали и обичайни полезности на Средновековието, ислямистите идеализират ранната ислямска страна като „ заветен блян за страна “ и като прародина на модерния ислямски свят.
Заемайки такива самостоятелни хрумвания и лозунги от фундаменталистките ислямистки придвижвания, актуалните идеолози на „ съветския свят “ в действителност се пробват да трансплантират концепциите на международния Ислямски халифат на православна почва. В новото съветско митотворчество идеалът на средновековния заветен Халифат е сменен с идеала на така наречената " Святая Русь ". В резултат на такова едно „ преобличане “ и подмяна на имена и някои разпореждания и правила се появява нова хибридна идеология, външно наричана " православна ", само че на процедура по-сходна с радикалния ислямизъм, в сравнение с с християнството.
„ Взривоопасна примес “ с смес на неонацистки и неофашистки хрумвания
В същото време, би било неправилно да се възприема учението на Московския патриарх Кирил за съществуването на обособен „ съветски свят “ като цялостно заимстване на фундаменталистките хрумвания на ислямския свят. Както към този момент споменахме, това не е чисто истинска доктрина. Тук намират своето олицетворение заемки от разнообразни квази-религиозни идеологии и теории. Неговото обучение е „ взривоопасна примес “, някакъв тип „ тюрлюгювеч “, в който от време на време се смесват детайли от противоречащи си доктрини и идеологии. Много от тях са искрено нехристиянски, заради което тази примес и става точно разкол.
По-специално, идеологията, пропагандирана от московския патриарх, въплъщава даже концепциите на неонацизма и неофашизма, както и старите комунистически легенди и хрумвания за Съюз на съветските социалистически републики като тип " идеална страна ", за " единния руски народ ", за тяхната борба със „ международното зло ” в лицето на „ груповия Запад ” и така нататък Склонността на постсъветското съветско общество към такива изкуствени легенди и идеологеми и тяхната липса сътвори плодородна почва за разпространяването и известността на новоизпечените псевдоправославни фундаменталистки хрумвания, които не са нищо друго, с изключение на съвременно трансформирано олицетворение на концепциите на неофашизма, неонацизма, национал-комунизма и ислямския фундаментализъм, модифицирани и приспособени под православен камуфлаж към постсъветския нрав на руснаците.
В тази нехристиянска идеология няма място за Христовото обучение, че „ Моето царство не е от този свят ” (Йоан 18:36). Именно тези фундаментални думи опорочава, отхвърля и опровергава с дейностите си патриарх Кирил Гундяев. В контрастност с тези думи на Христос, в основата на своята нова религиозна теория п.Кирил слага неоезическия фетиш на поклонение пред силата и мощта на земната страна и властта, подмяната на евангелските идеали за " небесното родно място " ( " Божието небесно царство " ) с идеалите на " царството на земята " и светската власт ( " князът на този свят " ), несъразмерната идеализация на земната страна и нейното сакрализиране („ свещена страна “), популяризацията на култа към войната ( " победобесието " ) и нуждата да се отдадеш като доброволна жертва (жертвоприношение) на „ олтара на отечеството ” за „ възобновяване на единното му историческо пространство. "
Подменяйки евангелските идеали, това ново богословие изповядва някакви незнайни на Евангелието особени „ духовна същина “, „ цивилизационна задача “, „ обичайни полезности “ и „ единно пространство " на народите от " съветския свят ", които без значение от разликите в националността, езика и културата, се смятат за „ духовно обединен съветски народ “ („ народ-богоносец “) и обособена „ свещена мегацивилизация “, които безусловно би трябвало да противостоят на Запада. В същото време нито един народ от това бивше „ единно пространство “ няма право на самоопределяне и настрана битие. В случай на такива щения, както да вземем за пример в Украйна, подобен народ се афишира за морално разкапан и предстоящ на изправяне и присъединение. Разработена е, съгласно която земните формирания Русия, Украйна и Беларус са приравнени на Светата Троица и затова „ както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух - това е един Бог - по този начин не могат да бъдат разграничени Русия, Украйна и Беларус - те дружно са Святая Русь “. Това еретично изказване, неправилно приписвано на св.Лаврентий Черниговски, е богохулно и посягащо на главния догмат на православното верую - за единството на Божествената Троица. В последна сметка, в случай че трите републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики към този момент няколко десетилетия са към момента разграничени между тях, става известно, че и Пресветата Троица може да се раздели…
Като една от главните задания на идеологията на „ съветския свят “ патриарх Кирил прогласява „ възобновяване на единството на историческото пространство на народите на Светая Русь “, на което изкуствено се приписва някакъв необикновен сакрален и есхатологичен смисъл. При това средновековният мит-мечта за някаква мислена " небесна Святая Русь ", олицетворявана от сонма на светиите, понастоящем изкуствено се придвижва върху съответно чисто земно държавно образувание в лицето на Руска империя/Съветски съюз/Руска федерация, отпред с чисто земни владетели/лидери.
Според известния православен, „ тази идеология е форма на етно-расов набожен фундаментализъм, с апел към кръв, земя, религия, нация, народ, език и цар/вожд. Подобно на предходните етноцентризми, и тук бива демонизира всеки, който му се опълчва. А в това време по логиката на идеологията на „ съветския свят “ Западът се явява огромен съперник, някакъв тип " висш дявол ". Идеологията на съветския свят е нов нацизъм, вид нацистка идеология от XXI век ".
Според проф. Брандън идеологията на „ съветския свят “ „ има доста прилики с немския нацизъм и италианския фашизъм във връзка с апелирането към „ Историческата (= Великата) Светая Русь “, което я оприличава на неоезичество.
Този мироглед за това най-ново обучение се споделя от повече от 1500 християнски богослови от целия свят, подписали взаимна, в която я осъждат като нехристиянска. Така че, имаме всички учредения да приказваме за най-новата разкол, наречена " съветски свят ", чийто ересиарх е патриарх Кирил Гундяев.
Експанзионистичната идеология на " съветския свят "
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и ликвидирането на Комунистическа партия на Съветския съюз Московската патриаршия остава единствената конструкция, чието управление в миналото е било тясно обвързвано с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и която съвсем единствена не е претърпяла обилни трансформации в постсъветския интервал, запазвайки въздействието си в обширни територии на някогашната " единна страна ". Не е изненадващо, че бившето управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отреди точно на РПЦ ролята на някогашната Комунистическа партия на Съветския съюз при образуването на новата имперска идеология, предопределена да резервира и укрепи така наречен „ единно цивилизационно пространство “. Някогашните хрумвания на комунистическия " месианизъм " елементарно се присаждат на византийско-имперската почва. Вместо старите комунистически лозунги се измислят нови - за „ съветския свят “, „ православната цивилизация ” и „ единното пространство на Светая Русь ”. Те се основават на същата изкривена утопична фантазия за някакъв „ парадайс на земята ” и „ идеална страна ”, която, както във времената на Съюз на съветските социалистически републики, трябваше да противостои на целия свят, формиран от " враждебни " страни.
Създава се нов идеологически хибрид, който съчетава концепциите на остарелия византийски, ордински ( " евразийски " ) и съветски империализъм с трансформираните съветско-комунистически идеологеми и включващ даже обособени хрумвания, заимствани от немския нацизъм и италианския фашизъм, както и от ислямския фундаментализъм.
Създаването на политико-фундаменталистки митологеми и тяхното търсене в някои пластове на постсъветското общество има естествена почва за развиване. Тоталитарното съзнанието на руските хора в продължение на десетилетия се възпитава на основата на митовете за " облика на врага " и " идеалната величествена страна ", друга от останалия " неприятен " свят (западния). Съветският мит за " идеалната страна " е построен върху втълпяването на боязън и ненавист към Европа и Америка. Този боязън не изчезва просто по този начин, а намира нова реализация във войнстващата идеология на „ съветския свят “.
Лаборатория за създаването на новата фундаменталистка теория за " съветския свят " става основаният през 1993 година по самодейност на Кирил Гундяев, така наречен " Световен съветски национален събор " (ВРНС), който под егидата на Руската православна черква сплотява съветски религиозни и културни дейци, учени и представители на диаспората, и най-важното - представители на властта, силовите структури и правоприлагащите органи на Руската федерация. Чрез тази „ лаборатория “ стартира тестването и внедряването в Руската федерация на новите хрумвания.
Според устава на тази организация, московският патриарх се явява ръководител на ВРНС. До 2009 година това беше Алексей Ридигер, а негов заместител и автентичен началник на организацията е митр.Кирил Гундяев. След като стана патриарх през 2009 година, той стана и ръководител на ВРНС. Дълго време заместител на п.Кирил във ВРНС беше протоиерей Всеволод Чаплин, прочут със скандалните си изказвания в поддръжка на нуклеарната война. Сега заместници на п.Кирил са омразния съветски олигарх, притежател на телевизионния канал „ Цариград “ и спонсор на тероризма в ЛНР/ДНР К. Малофеев и един от идеолозите на " съветския свят " прот.А. Щипков, който е и първи зам.-председател на Синодалния отдел на Руската православна черква за връзки с обществото и медиите. Тези хора в действителност образуват най-новата идеология на РПЦ.
Ролята на ВРНС се усилва доста след 2001 година, когато неговия конгрес в залата за църковни конгреси на храма „ Христос Спасител “ в Москва открива персонално В. Путин. Тогава, през декември 2001 година, Синодът на Руската православна черква разгласи за „ потребно развиването на активността на ВРНС като непрекъснато настоящо обединяване на публични организации с дейното присъединяване и под духовното управление на Руската православна черква ”. В работата на организацията стартират да взимат присъединяване ръководителя на Държавната дума на Федералното Събрание на Руската федерация, първия заместител министър-председател на Руската федерация, управлението на Съвета на федерацията, Администрации на президента на Руската федерация, ФСБ и Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, водачи на главните политически партии, ръководители на субекти на федерацията, публични и религиозни сдружения на Руската федерация.
Опитвайки се да бъде деен участник в политическите и идеологически процеси в Руската федерация, п.Кирил Гундяев поставя старания да пропагандира и популяризира новата идеология на необятен фронт, по-специално пред президента на Руската федерация В. Путин и измежду неговото властово обграждане, оказвайки по подобен метод въздействие върху образуването на нападателната имперска идеология на путинския режим.
Поръчката на Кремъл да се развие идеологията на „ съветския свят “ е реакция на киевския " Майдан " от 2004 година За Путин събитията в Украйна и цялостния неуспех на неговите политически проекти провокират потрес. Уплашен от заплахата украинския опит да се придвижи на съветска земя, той стартира настойчиво да търси опора в новата имперска идеология и агитация. Един от тези, които му предложиха да поеме в тази посока, беше Кирил Гундяев. И по този начин, още преди да стане московски патриарх, той стартира да притегля и поддържа разнообразни маргинални поддръжници на съветското имперско „ месианство “, в това число такива с намерено фашистки, неонацистки и окултни възгледи (като въпросния А. Дугин и др.).
През 2005-2007г. специалистите на ВРНС създават програмата, в която с изключение на идеологически лозунги, биват оповестени и съответни задания. Сред тях е разширението на Руската федерация в „ близката чужбина “, завземането на Крим, Донбас и цяла Украйна. И по този начин, става известно, че войната сред Русия и Украйна е идеологически обоснована и готова най-малко от 2005г. През 2006 година тази " теория " е „ оценена като непротиворечаща на духа и учението на православието “ от рецензенти от Московската духовна академия на Руската православна черква. През 2007 година „ Руската теория “ е призната за основа на идеологията на ВРНС под егидата на РПЦ с директната лобистка поддръжка на тогавашния началник на ОВЦС митрополит Кирил. А е показана персонално от него на всеруския конгрес на придвижването Млада Русия.
В тази теория, показана и разпространявана от Кирил Гундяев, термините „ съветски свят “, „ духовни свръзки ”, „ единно историческо пространство ” и други сходни са съвсем за първи път въведени и тествани измежду съветското общество.
Ето единствено няколко цитата от този документ, който беше разпространяван на разнообразни равнища от сегашния московски патриарх:
„ СИМВОЛ НА ВЯРАТА В РУСИЯ. Русия за своя народ е нравствен знак от същата големина, като Бог, Църква, религия. Символът на вярата в Русия е кредото на патриота, за който Русия е най-висшата драгоценност в живота. Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в избран смисъл имат вяра - ВЯРВАЩИ В РУСИЯ. “
„ Официално е провъзгласена концепцията за пространството на Историческата Русь, т.е., естественото местообитание на съветския свят (сегашната Руска федерация плюс съветски етнически анклави - Таврия, Новоросия, Нарвската област, Латгалия, Южен Сибир, Подкарпатска Рус, а също териториите на комплементарните етнически групи - беларуси, източни украинци, закарпатски русини и т.н.) "
„ Русия потегля по пътя на съветския иредентизъм: идеологията на връщането и обединяването на тези територии на историческа Русия, върху които тя има историческо и морално право и които има на практика смисъл да си възвърне. За Русия това са на първо място Беларус, Украйна и Казахстан “.
„ Русия би трябвало да направи внезапен завой към страните от близката чужбина... Необходимо е да се признаят правата на Русия върху редица територии. По отношение на Украйна, минимумът искания включва Донбас и Таврия (Крим). “
„ Основните правила за гарантиране на националната сигурност са правилата... на офанзивност и агресия. “
Всички тези параноични нелепости заемат стотици страници и са свободно налични на интернет-връзката: http://www.rusdoctrina.ru/page95507.html
Както виждаме, доста преди да застане отпред на Московската патриаршия, Кирил Гундяев управлява процеса на създаване и разпространение на особена съветска войнственно-фундаменталистка идеология, с която се опита да заинтригува Путин и неговото обграждане. Вероятно посредством точно на това, с поддръжката на Путин той съумява да стане глава на Руската православна черква през 2009 година
По същото време стартират постоянни пропагандни нападения на за поощряване разпространяването на идеологията за единството на " съветския свят ". Един от първите сходни опити беше изработен по време на честването на 1020-годишнината от кръщението на Киевска Рус през 2008 година Тогава, по време на рок-концерт на пл. “Крешчатик “ в Киев, митрополит Кирил изскача на подиума и като истински сайбия стартира истерично да скандира лозунга " Русия, Украйна, Беларус - това е Свята Рус! " По късно на конференция в Москва той споделя за този собствен първи сходен опит в Киев: „ Напомняше среща с освободителите – такава наслада имаше измежду украинците “. Тогава още: „ Последните дни демонстрират, че и ние - украинци, руснаци, беларуси - разбираме значимостта на поддържането на единно цивилизационно пространство, което се назовава Светая Русь “.
След като през януари 2009 година става московски патриарх, Кирил Гундяев прави идеологията на „ съветския свят “ на практика публична теория на цялата РПЦ. Според него „ ядрото на актуалния съветски свят са Русия, Украйна и Беларус “, само че към това „ единно пространство “ той отнася и Молдова, Казахстан и някои други някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики, които безусловно се нуждаят от „ възобновяване на единството “. „ Само единният и обединен съветски свят може да стане мощен индивид на световната интернационална политика, по-силен от всевъзможни политически съюзи “, споделя московският патриарх Кирил при откриването на през ноември 2009 година.
Оттогава манипулирането с лозунгите за „ една Свята Русь “, „ единно цивилизационно пространство ”, „ обединен съветски свят ”, „ единни духовни връзки ” и др.под. придобива систематичен темперамент, като е взето на въоръжение освен в Руската православна черква, само че и във властовите структури и специфичните служби на Руската федерация.
При популяризирането на идеологията на " съветския свят ", московският патриарх Кирил Гундяев постоянно моли към термините " Светая Русь " и " единно историческо пространство на народите на Светая Русь " като към някаква историческа действителност, въпреки че в действителност всичко това е единствено една фолклорна метафора, един утопичен мит-мечта. Това е освен необразована от научна и историческа позиция визия (в края на краищата страна с името " Светая Русиь " в никакъв случай не е съществувала), само че и съзнателна операция и замяна на понятията.
Всички тези уродливи „ бисери “ изискват в допълнение деликатно изследване и разбор. Но още занапред можем да заявим, че московският патриарх по личните си убеждения не е православен и не е християнин. Големият въпрос е набожен ли е въобще? И в случай че да, в какво? Според личното му самопризнание, той е впечатлен от " мощния свят ". При това състояние не е изненадващо, че в главата на подобен човек християнската жертвеност може да бъде сменена от радикалния ислямски шахидизъм, „ сакралното жертвоприношение " на личния народ богохулно да бъде сравнявано с изкупителната жертва на Христос, а в основаната от него митология под името " Светая Русь " да се появи псевдо-православен „ Халифат “, чиято съществена задача е доброволното или принудително сливане на страни и нации от така наречен „ съветски свят “, за опълчване против западната „ антицивилизация “. Патриарх Кирил Гундяев е този, които формулира и показа на Путин и неговото обграждане новата войнствено-фундаменталистка квази-религиозна идеология, възприета от путинския режим в експанзията му против Украйна и която в този момент е причина за геноцида и гибелта на десетки хиляди украински цивилни, множеството от които са православни християни.
Освен частни оценки, ереста постоянно изисква съборно/синодално наказание на църковно равнище. Докато такова наказание не бъде публично произнесено, дадена църковна община или поместна черква може да споделя избрани еретични възгледи. Следователно международното православие, и преди всичко, украинските църкви, би трябвало да опровергаят и осъдят това еретично обучение на московския патриарх. Това е техен честен и каноничен дълг. Както самият патриарх Кирил Гундяев в миналото каза „ в случай че Църквата спре да демонстрира на хората ясно и тъкмо какво е положително и какво е зло, тя престава да бъде нужна. “
* Сергей Шумило е претендент на историческите науки, лекар по теология (ThDr), директор на, Изследовател в Института по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна, доцент в Националната академия за управителни фрагменти в културата и изкуствата, Почетен служащ на културата на Украйна.
Анализът е преведен от архимандрит Никанор за
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ