Патология на едно невежество
Даниела Горчева
" Единственото, което постигаш с лъжите си, е да не ти повярват, когато кажеш истината. "
Аристотел
През последните години някои създатели и организации, които - или не са си дали труда да изследват задълбочено и добросъвестно историята на Холокоста и неповторимото за цяла Европа избавяне на евреите в Царство България, или имат известни единствено на тях самите аргументи да изкривяват историческата истина, отхвърлят спасяването на евреите в Царство България и по всякакъв начин се пробват да наложат своята позиция на страната.
Един подобен бе оповестен предходната година във връзка 80-годишната от спасяването на евреите, което създателите му отхвърлят и слагат в кавички.
Въпросният апел настояваше България да поеме отговорност за непознато закононарушение и шокираше със злостния си звук и дръзкото изкривяване на обстоятелствата.
В отговор, което бе фактологично издържано (с една- единствена дребна неточност*).
Раздразнени от това мнение, създателите на първичния апел проведоха полемика... между тях в Културния център към Софийския университет.
Културният център към Софийския университет с шеф проф. Кьосев даде обещание да разгласява и други гледни точки във връзка така наречен полемика „ Патология на едно честване “.
Съмнително е обаче до каква степен „ Патология на едно честване “ въобще може да се назова полемика, защото отсрещната страна освен че не е поканена, а е демонизирана и обругана.
Очевидно е, че по-скоро става дума не за полемика, а за заседание на хора, които упорстват само тяхната позиция да бъде публично наложена и страната да се преценява точно с нея. Тази рекламация е лишена от всевъзможни научни или правни учредения, доколкото
цялата им теза е на глинени крайници
Въпреки това аз изрично не поддържам възбраната на полемиката „ Патология на едно честване “ – в случай че в действителност е имало такава възбрана, както загатва госпожа Еми Барух в своя публикация в Дойче веле.
Но да оставим встрани драмите - действителни или измислени.
Да поговорим за академичната независимост, за научната почтеност и… за позабравения сякаш род обществен донос, който би трябвало към този момент да ни е прочут единствено като рецидив от тоталитарното минало.
Винаги съм била срещу ограничението на академичната независимост (било със забрани или със закани и клюки в медиите) и проф. Кьосев ще си спомни, че след заканите против Мартина Балева направих изявление с него и с проф. Владимир Градев:
Впрочем, още през 2012 година пробвах да привлека вниманието на българските интелектуалци към полемика за свободата на словото, само че явно този проблем тогава не вълнуваше нашия интелектуален и политически хайлайф.
Професор Кьосев се е засегнал от нападките в медиите против него и участниците в събитието и обвиняванията в антибългаризъм.
И е прав, тъй като културата на водене на полемика изисква обстоятелства и причини, а не нападки пъкъл хоминем – т.е., не против тезата, а против личността на създателя.
Културният център е отказал да разгласява текста на Димитър Йончев, до момента в който създателят не отстрани от него етикета „ антибългаризъм “, тъй като съгласно проф. Кьосев създателят „ прекомерно елементарно го присъжда на своите съперници “.
Същевременно обаче проф. Кьосев задушевно е разгласил текстовете на Румен Аврамов и Александър Везенков, в които има освен обидни етикети и просташки личностни нападки, само че и тежки оскърбителен обвинявания – освен това безусловно голословни.
В текста на Александър Везенков, да вземем за пример, има оскърбителен намеци против учените от Българска академия на науките, против историците и създателите на съществени документални проучвания. Всички те са набедени ни повече, ни по-малко в отказване на Холокоста!
Понеже такова злостно набеждаване няма по какъв начин да издържи в съда, фиктивен е специфичен термин – „ местен негационизъм “– т.е., по думите на създателя, изтъквам: «не се отхвърля Холокостът като цяло, а българското съучастничество в него».
Интересно кой законен съд потвърди това „ българско съучастничество в Холокоста “, че си разрешава господин Везенков да набеждава учените от Българска академия на науките?
Или така наречен полемика (без дискутиращи) е замислена като “другарски съд “, като следващия
опит да се запушват устите на учените, историците и публицистите
А къде остана тогава академичната независимост, за която участниците във въпросното заседание претендират, щом вместо да оборят тезите на съперниците си с обстоятелства и причини, те ги замерят с клюки и даже с набеждаване в закононарушение (доколкото отричането на Холокоста в някои страни се счита за престъпление)?
Ще би трябвало обаче господин Везенков първо да разгласи за „ отрицатели на Холокоста “ и Хана Аренд, и даже израелските прокурори от процеса против Айхман в Йерусалим през 1961, тъй като във връзка с България тяхната позиция е тъкмо същата като на обруганите историци от Българска академия на науките.
Питам се чел ли е проф. Кьосев тези текстове и за какво (ако въобще ги е чел, несъмнено!) твърди, че те отговаряли на положителния научен звук?
Текстовете на Румен Аврамов и на Александър Везенков освен не съблюдават положителния научен звук, освен са лишени от нужната научна почтеност, освен не дават отговор даже на критериите за прилична журналистика, само че те
непосредствено протягат ръка на академичната независимост
Защото вместо обстоятелства в тях има неприкрита опасност: Охо, упорствате да държите на обстоятелствата ли? Внимавайте, тъй като тогава ще ви лепнем клеймото „ отрицатели на Холокоста “ и вървете сетне да потвърждавате, че нямате сестра.
Типично, несъмнено – като не ни изнасят вестите (фактите), дайте да окаляме вестоносеца!
И това неприемливо етикьосване – обръщам особено внимание на проф. Кьосев, е осъществено даже по адрес на потвърдено сериозен академик като проф. Даниел Вачков!
Е, запитвам се по какъв начин в единия случай нападките и етикетите са неприемливи, щом засягат участниците в така наречен полемика, а в другия случай – когато са по адрес на съществени и доблестни учени от Българска академия на науките – са законни? Или на непознат тил и 100 тояги са малко?
Надявам се господин Кьосев да прочете въпросните текстове с нужната обективност и да престане да мери с двоен критерий.
След като отхвърля да позволява обвинявания в антибългаризъм, да бъде по този начин добър да не позволява и пасквили с голословни обвинявания в „ негационизъм “!
Вместо това да подкани създателите да излязат отсреща ни с обстоятелства и причини, а не с обществени доноси и с пасквили, в които „ причините “ са обиди и квалификации към съперниците.
Разбира се, упоменатите създатели първо ще би трябвало да прочетат процеса против Айхман, където Холокостът се преглежда страна по страна. Процесът е наличен, качен е целият на британски език в Интернет.
На този развой неповторимото избавяне на евреите в България е потвърдено в съда и доказано с думите на израелските прокурори!
Но участниците в „ Патология на едно честване “ наподобява си мислят, че на локална почва минава нахално изкривяване на обстоятелствата и манипулативно жонглиране с извадени от подтекста документи.
В науката, обаче – а историята е просвета, се работи с научни доказателства и разумни причини.
Но да стартираме изначало.
В края на февруари 2023 година в съвсем всички български медии бе оповестен един ПРИЗИВ за признание от българската страна на отговорността ѝ в преследването и депортирането на евреите през Втората международна война.
Негови създатели са Румен Аврамов, Александър Везенков, доцент Стефан Дечев, проф. Лиляна Деянова, проф. Стилиян Йотов.
Трима от тях са историци – или най-малко са показани като такива.
Текстът обаче шокира с неналичието на
обикновени знания по история на Холокоста,
които са неприемливи даже за възпитаници.
Ето, да вземем за пример следното изказване:
«Спасението на българските евреи “ не е неповторимо събитие в Европа. Не депортират своите евреи и други съдружници на Райха като Италия, Унгария и Финландия. В първите две страни това се случва едвам откакто те биват отчасти или напълно окупирани от Германия през 1943 и 1944 г.»
Вярно ли е това изказване? Да забележим.
ФАКТИТЕ VS. ЛЪЖИТЕ
Твърдението на създателите на апела е скандално погрешно във връзка с Унгария, която е ПЪРВАТА страна (освен Германия), принудително депортирала отвън страната си над 20 хиляди евреи още през лятото на 1941!
А както се вижда, това става месеци преди Конференцията Ванзее от януари 1942 и преди централизирания напън на Берлин върху спътниците му.
И таман тези над 20 хиляди евреи - депортирани не под немски напън, а с решението, знанието и утвърждението на унгарското държавно управление и на регента адмирал Хорти, стават жертвите на чудовищното кръвопролитие в Каменец Подолски в окупираната от нацистите Украйна.
Отначало германците ги връщат назад в Унгария, тъй като тези десетки хиляди бездомни, гладни, обезумели хора се скитат без заслон, без опция да се измият, да се наспят и да се нахранят и просят из така и така бедните (довчера под руска тоталитарна власт) украински селца, създавайки заплаха от епидемии и безпорядък.
Но унгарските жандармеристи ги пресрещат с разстрели на границата и ги връщат назад в ръцете на нацистите.
Тогава германците ги сортират и тези прокудени от Унгария хора (мъже, дами, деца, старци) стават жертва на първото огромно всеобщо ликвидиране, осъществено от SS-айнзацгрупите на известния с жестокостта си SS-Obergruppenführer Фридрих Йекелн – 23 600 евреи са разстреляни в границите на четири дни – от 26 до 29 август 1941.
Ако създателите – сред които има историци – не знаят този прочут и на средношколците факт, както и не знаят, че не германци, а унгарци разстрелват хиляди евреи по брега на Дунава, където през днешния ден има покъртителен монумент от стотици детски, женски и мъжки обувки, … то КАКВИ искания имат тогава да се изявяват по тематика, която явно не им е ясна и която не са си дали труда да проучат добросъвестно?
Че и упорстват да постановат мнението си на българското държавно управление (което и да е то)? От висотата на какво? На личното си незнание?
А в случай че тези обстоятелства въпреки всичко са им били известни и
УМИШЛЕНО са ги изопачили,
тогава какви искания имат, че са справедливи историци и учени?
Защо създателите на петицията си разрешават по този начин смело да заблуждават аудиторията си и по този метод да подвеждат хората, които другарски са им се предоверили и са им подписали погрешния от начало до край апел?
За Каменец Подолски и мрачната роля на Унгария написа в книгата си „ Кървави поля “ и американският историк Тимъти Снайдър (вж. Снайдър, Т., Кървави поля. Европа сред Хитлер и Сталин, изд. Рива, стр. 195).
Споменавам особено този създател неслучайно, тъй като част от подписалите петицията са спонсорирали издаването на тази книга на български език – което, несъмнено, е похвално. Но щеше да е още по-похвално и в случай че я бяха прочели, с цел да не ги заблуждават с такава лекост.
Цитираното нагоре изказване е гротескно погрешно освен във връзка с Унгария, несъмнено.
То е манипулативно и погрешно и в частта си за Италия и Финландия.
Унгария и Италия са първите две страни, които още през 1938 година одобряват фрапантно антиеврейско законодателство и даже основават лагери за евреи. Като дано да отбележим, че няколко десетки хиляди евреи намират гибелта си като мобилизирани в унгарската трудова тегоба.
Унгария приема антиеврейското законодателство през май 1938, а Италия през есента на същата 1938 година.
Ето част от титулната страница на в. Corriere della Sera от 11 ноември 1938 година:
«ЗАКОНИ ЗА ЗАЩИТА НА РАСАТА, ОДОБРЕНИ от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Смесените бракове са неразрешени - дефиницията за " евреин ", дискриминирането и регистрацията в гражданското положение - Изключване от държавни, полудържавни и публични работни места - Правилата по отношение на началните и междинните учебни заведения и учителите…»
Нека да повторим, че става дума за 1938 година и че това е доста преди сключването на Тристранния пакт сред Германия, Италия и Япония през септември 1940.
Финландия пък организира скрито съвещание на 13 август 1939 година (една година и нещо след аншлуса на Австрия) и финландското държавно управление взема решение, че за в бъдеще всички входни визи на австрийски евреи ще бъдат авансово съгласувани освен с финландското, само че и с немското външно министерство!
И до момента в който в Унгария и Италия още през 1938 година се вкарва антиеврейско законодателство и се лишават правата на евреите, в това време (1938 година) в България излиза програмната книга „ Кои сме ние и защо се борим “ на Иван Дочев, лидерът на Българските национални легиони и в нея черно на бяло написа:
" Ние НЕ повдигаме въпроса да се изгонят чужденците и небългарите, както и направиха в доста страни. Оня, който тачи българските закони, не лишава хляба на българите или не работи срещу българите и българската страна, може освен умерено да живее в нашата страна, само че и да бъде сигурен, че ще бъде ефикасно предпазен от българската страна. "
И прибавя категорично: " ПОВТАРЯМЕ, не се повдига въпрос да се гонят чужденци, евреи или иноверци! " (вж стр. 81).
Една година преди този момент пък, през лятото на 1937 година Буко Пити издава алманах със заглавие „ Българската общност за расизма и антисемитизма “. Книгата е прегледана и позволена от Контрола по печата.
В дневника си Борис Делчев споделя прелюбопитна преживелица от 1939, където се вижда разликата в отношението към евреите в прехвалената от създателите на апела Италия и в обруганата от тях като антисемитска България:
«Понеделник, 4. IХ. [1939]. Постъпки за визи. Пред италианската легация голяма навалица – героизъм е да се добереш до бюрото. Запознанство с един нашенски евреин и жена му. Поради издайническото му име – Карло Сабитаев, италианците отхвърлят да му дадат директна виза, в случай че не показа документ, че е ариец. Ходихме в нашата легация на Рю Везле и получихме нужния документ. От през днешния ден, въпреки и обрязан, Сабитаев е ариец.»
За фашистка Италия, която създателите несдържано хвалят – единствено и единствено да отрекат, че спасението на евреите в България е в действителност неповторимо събитие, би трябвало да се подсети, че тъкмо Италия стартира войната на Балканите, а не България!
И че тъкмо с помощта на Италия Царство България не съумява да резервира до дъно неутралитета си, въпреки че го брани до последно, а даже и след присъединението към Оста (за да избегне немската окупация) България остава своенравният съдружник и отхвърля да води война против който и да било!
И чак до есента на 1944 (когато към този момент води война против Германия и дава над 15 хиляди жертви (чиито имена и през днешния ден тънат в забрава) тя не води нападателни бойни дейности против нито една страна.
Така че
България е жертва
освен на подпалената от двете тоталитарни страни Съюз на съветските социалистически републики и Третия Райх международна война, а и на подпалената от фашистка Италия война на Балканите!
И също така – за разлика от България, Италия не е спътник непредпазливо и за да избегне окупацията. Италия е съосновател на равна нога с Германия на Тристранния пакт и е единственият европейски съдружник на Германия, третиран равноправно и тачен като самостоятелна суверенна страна.
Вярно е, че Италия се съпротивлява на депортацията, само че е правилно и че тя в никакъв случай не е била подлагана на този напън, на какъвто е подложена България. И е правилно също по този начин, че за разлика от българската, италианската полиция залавя и задържа над 35 хиляди евреи в концлагери за евреи, а от тях 7 500 са депортирани.
И е неприемливо хора с искания, че са учени, историци и даже откриватели на Холокоста, да не знаят тези обикновени обстоятелства. Може би трябваше най-малко да прочетат „ Нима това е човек “ на Примо Леви, където той споделя по какъв начин е изпратен в концлагер за евреи от италианската полиция преди да бъде депортиран с доста други свои сънародници в Аушвиц – също не без съучастието на италианската полиция.
Да забележим в този момент
ФАКТИТЕ във връзка с Финландия
Финландия с нейните 2 хиляди евреи води война на страната на Третия Райх.
Воюва, а не е просто спътник непредпазливо. За това, че води война един до друг с Вермахта, мъчно може да бъде упрекната, несъмнено, откакто Съветският съюз я атакува през 1940 - по времето, когато двете тоталитарни страни – Третият райх и Съюз на съветските социалистически републики, са съдружници. Но като се изключи че нейните евреи се борят един до друг с германците против Съюз на съветските социалистически републики, Финландия НИКОГА не е търсена от нацистите по отношение на еврейския въпрос.
Така че на Финландия (за разлика от България) просто не й се е налагало да отстоява чудовищния напън на Берлин по еврейския въпрос.
И въпреки всичко има един значим подробност.
За разлика от България (която след аншлуса на Австрия през 1938 година продължава да приема австрийски, немски, а след 1939 - и полски евреи и която макар английските и немските ноти продължава да подкрепя освен евакуацията и директното прекосяване на евреи през цялата война, само че и да укрива в страната си немалка част от тези евреи – и това изяснява за какво след края на войната е единствената европейска страна, попаднала в обсега на Третия Райх, в която има повече евреи, в сравнение с преди началото й), та за разлика от България, Финландия мощно лимитира достъпа на непознати евреи и на към този момент упоменатото скрито съвещание през август 1939 финландското държавно управление взема решение, че всички входни визи на австрийски евреи ще бъдат авансово съгласувани с немското външно министерство!
Същото прави и неутрална Швейцария. По нейна молба германците подпечатват паспортите на всички немски и австрийски евреи със знака J.
Ето по този начин елементарно и безконтролно се пишат неистини в апели като въпросния. Написваш едно погрешно изречение – а какъв брой страници ФАКТИ са преметени под килима и изопачени до неразбираемост!
За жал освен това изречение, а целият апел изначало до дъно е погрешен и надълбоко нечестен.
Аз съм в действителност смаяна от дръзката безочливост, с която общоизвестни обстоятелства от историята на Холокоста се замитат, единствено и единствено да се припише на България едно непознато закононарушение – това на тоталитарна Германия.
Има няколко
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ДОКУМЕНТИ,
които Румен Аврамов, Стефан Дечев, Александър Везенков, Еми Барух и техните поддръжници настойчиво крият, не разгласяват, не разясняват, тъй като изрично оспорват тезата им за държавния антисемитизъм на българската страна до 1944.
Това ли се назовава научна почтеност?
Ето, да вземем за пример, един от тези премълчани от Румен Аврамов документи (документът се намира във фонд, преглеждан и употребен от Румен Аврамов), в които се вижда, че българската страна (и то Комисарството по еврейските въпроси с комисар Ал. Белев), която заради чудовищния напън на тоталитарна Германия е принудена да изсели евреите от София в провинцията, издава заповед за ОПАЗВАНЕ на тяхното имущество. Такива документи има и за банковите сметки на евреите.
КОМИСАРСТВО ЗА ЕВРЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
ЗАПОВЕД 381
За да може да се прави контрол по приложението на член 44 от Наредбата на Министерския съвет от 26 август 1942 година върху движимите имущества на лицата от еврейски генезис подреждам следното:
При всяко пренасяне на движимите движимости, от едно място на друго, тогава, когато тия движимости ще би трябвало да се отделят от жилището на притежателя, било заради втвърдяване, било заради изселване или по друга някоя причина, е належащо позволение от Комисарството за София, а за всички останали обитаеми места от съответния пратеник.
При издаване на разрешението да се има поради сигурността на новото местоположение, като движимостите постоянно биват в детайли описвани.
В молбите си лицата от еврейски генезис да показват: точните си адреси, точните адреси на пазителите у които ще се съхраняват движимостите и повода на оставяне движимостите у пазача.
Пазенето на движимостите да става безплатно, а при положение на ползуване на движимостите от пазача възмездно и то с категорично позволение от Комисарството за всеки случай.
Предаването на движимостите да става постоянно по списък и против квитанция от пазителя. При осъществяване описът на движимото имущество да се съблюдават разпорежданията на книга І, глава ІІ от Закона за Гражданското Съдопроизводство.
Когато има заплаха от заменяване, движимостите да се подпечатват. Такава заплаха има при предаване за предпазване на килими, мебели и други
Пазачът дава отговор за породените вреди при положение, когато при бранене на предаденото му имущество не демонстрира грижата на добър хазаин.
Пазачът, който се ползува от даденото му за бранене имущество или го дава другиму за бранене или го прахосва частично или напълно, дава отговор за породените вреди и предстои на наказване по член 319 и 320 от Наказателния Закон.
Делегатите са длъжни да оповестяват в Комисарството незабавно за всяко обещано позволение, като категорично указват както името, презимето и адреса на притежателя на движимостите, а също и точния адрес и името на пазителя в изложение на движимостите, оставени на предпазване.
Разрешението се дава против (не се чете)
София, 12 (не се чете) 1943
Комисар: Ал. Белев, Началник канцелария Св. Николов
Що се отнася до " виновността " на българските управляващи за депортираните по разпореждане на тоталитарна Германия и избити от тоталитарна Германия евреи, намиращи се ИЗВЪН държавните граници на Царство България, даже съдиите от така наречен Народен съд не са се осмелили да изопачават обстоятелствата толкоз безочливо.
Ето какво написа черно на бяло в претекстовете на VII състав на " Народния съд ":
" Изселването стана единствено от новоприсъединените земи, които не ни бяха приети даже от Германия. Известно е, че сп. „ Дас Райх “ третираше тия земи като краткотрайно окупирани от България. "
" Акцията по изселването е по-скоро немска, в сравнение с българска. Тази акция не се разграничава съвсем в нищо от акциите по изселването, които се започнаха и направиха и от другите европейски и балкански страни. "
" Никой не знаеше с каква цел се извърши изселването. Говореше се за някаква буферна страна, която Германия щяла да сътвори в Полша. "
И тъкмо този текст от претекстовете на съда при произнасянето на присъдите е скъсен (защо ли?) от оповестените от Надя Данева и Румен Аврамов документи в двата тома „ Депортацията “, както и забележките на съдиите, които въпреки и комунисти, са съдили много професионално.
А от тези забележки се вижда, че доста от очевидците са лъгали много злостно по време на съвещанията на VII състав на така наречен Народен съд и съдията го е отбелязал неведнъж.
Мотивите са съкратени, оповестени са обаче присъдите, извадени от подтекста за манипулативно подстрекателство. И не е казусът с неналичието на място, тъй като в същото време са оповестени десетки страници със описи с имена, които не способстват с нищо към изясняване на фактологията.
И по-късно съзнателно прикриване на истината, господин Румен Аврамов си разрешава да твърди, изтъквам:
„ Един по-широк кръжец включва още Георги Боздуганов, Даниела Горчева и други Тези хора създават интелектуално и фактологично нeсъстоятелни исторически структури, с професионално нечестни и негодни средства. Българска академия на науките (особено Институтът за исторически изследвания) обаче с възторг ги трудоустройва, промотира, легитимира през взаимни планове, конференции и възвания. Срещу което те вземат участие в семпли инсценировки… “.
Много бих желала да знам по какъв начин и къде тъкмо Българска академия на науките ме е трудоустройвал?
Що се отнася до това кой създава „ интелектуално и фактологично несъстоятелни исторически структури “ – мисля че читателите сами ще преценяват и че даже от този къс обзор стана ясно, че не аз, а още по-малко господин Боздуганов – създател на внушителното писмено задълбочено проучване за еврейската емиграция през Втората международна война „ Почти невероятно “ произвеждаме такова.
И най-после ето
няколко въпроса за размисъл
Можеше ли България да избави и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори честно на този въпрос, днешният човек би трябвало да си отговори на няколко други въпроса.
1. Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?
2. Чия е висшата власт в тези територии? Кой е суверенът до привършване на войната съгласно интернационалните конвенции за водене на война?
3. Кой подрежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?
4. Между 1941 година (когато по правомощие на Германия България поема ръководството на тези територии) и 1943 - а (когато по разпореждане на Германия пристъпва към осъществяване на първичния стадий на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е да вземем за пример концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?
5. Престъпление ли е съгласно тогава настоящите Хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?
6. Знаели ли са българските управляващи за тайната цел на депортацията (изселването), а точно – че не става дума за изпращане в Източните лимити на Райха в зони за заселване, във заводи и лагери за обезпечаване на работна ръка, а в специфични центрове, снабдени с газови камери за всеобщо изтребване на дами и мъже, деца и старци?
По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на президента на България цар Борис не се простира там.
По втория въпрос. Според интернационалните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до привършване на войната и подписване на кротичък контракт е страната, която ги е превзела и окупирала, и това е Германия.
Трето. Депортацията на евреите е подредена от Берлин. Както във всички останали – било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората международна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на “новия ред ” и изселването на евреите. Местните управляващи на никое място в Европа не са в положение да предотвратят тези депортации и те се реализират с тяхна помощ и благодарение на еврейските препоръки на старейшините, които Айхман основава.
Фактът, че България е единствената страна в Европа, която съумява да предотврати депортацията на евреите отвън рамките на страната си, демонстрира какъв брой непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.
Перипетиите, с които Берлин се сблъсква по “еврейския въпрос ”, в България са разказани в детайли в немските отчети и писма и са обсъждани на процеса против Айхман в Йерусалим. Рибентроп се пробва да притиска цар Борис. И не без неспокойствие рапортува на Хитлер, че цар Борис “умело се измъква ”, сякаш “все приготвя ”, не “отхвърля напълно ” направените от Берлин оферти, само че не подхваща “радикални ограничения ”.
Да се върнем към тематиката за евреите от Македония и Беломорието.
На четвъртия въпрос отговорът е изрично не. Българските управляващи в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не основават концлагери за евреи.
На въпрос номер пет. През 1943 година съгласно тогава настоящите конвенции за водене на война (Хагските конвенции от 1907 година) депортация, т.е., изселване на цивилно население, считано за опасност за воюващата страна не са неразрешени и не съставляват закононарушение. Впрочем, през Втората международна война депортацията на считано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува всеобщо, в това число и от Съюзниците. Сталин изселва към 40 народа и етнически групи. Демокрация като Съединени американски щати изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно хипотетично вражеско население с японски генезис. Англия прави същото с английски жители от немски генезис. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд – най-голямата насилствена миграция в новата история на Европа.
Така че по това време депортациите не са неразрешени и българските управляващи нямат правни учредения да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че заплашва сигурността на немската войска в тила и по тази причина то ще бъде преселено в Източните лимити на Райха.
И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските управляващи, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации? Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за всеобщо изтребване.
През 1943 година българските управляващи, както и целият свят не знаят и не подозират същинската цел на немските депортации.
Никой не допуска и не позволява чудовищната истина – че става дума освен за депортация, а за депортация в особено основани секрети лагери за всеобщо изтребване.
По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от клюки. Едва отчетът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е общопризнат съществено от западните съдружници.
Ето какво написа и известният френски историк Марк Феро: “През 1942-1943 година всички са уверени, че депортирането цели обезпечаването на работна ръка ” за Райха.
Стриктното опазването на тайната цел на депортациите е от значително значение за гарантирането на триумфа им. В противоположен случай, в случай че се разчуе, ще избухнат протести и вълнения, а Германия не е в положение да отдели по-голям запас за защита. Това – че тайната е прецизно защитавана до последния миг, включително вътре в самия лагер, настояват и всички съществени западни историци, откриватели на Холокоста.
В документалния филм ESCAPE FROM AUSCHWITZ („ Бягство от Аушвиц “) известният откривател на Холокоста проф. Йехуда Бауер споделя:
„ Депортациите постоянно бяха прикривани. Казваше се, че евреите ще бъдат заселени на друго място или ще бъдат изпратени на работа. “
Същото удостоверява и проф. Мартин Гилберт:
„ Опазването на тайната е от значително значение, с цел да може Аушвиц да действа като фабрика на гибелта. Депортациите са най-големият излъган трик в историята, тъй като през днешния ден ние знаем, че това е било машинация. Днес ние знаем каква е била задачата им. “ (вж документалния филм Escape from Auschwitz).
Авторите на апела не просто отхвърлят безспорния факт, че България е избавила всички евреи – и то освен българските жители, а всички, намиращи се вътре в държавните граници на Царство България, освен отхвърлят и безспорния принос на България в спасяването (чрез издадените над 12 хиляди директни, курортни визи и нансенови паспорти) на доста непознати евреи, само че си разрешават да приписват виновността на тоталитарна Германия на България!
Наистина човек постоянно би трябвало да бъде на страната на жертвите, само че не и да основава нови жертви като клюки хората, които избавиха евреите в България, а на собствен ред бяха погубени от комунистическите мерзавци.
Според този злощастен апел надали не България – която е жертва на подпалената от Сталин и Хитлер война, е отговорна за Холокоста.
Сигурно България е запалила войната, несъмнено тя е инициирала депортациите (защото тъкмо това написа в този надълбоко нечестен текст), надали не България е избила всички тези в действителност злополучни хора с потресаваща, трагична орис.
А истината е, че Царство България е единствената страна, която устоява ДОКРАЙ на чудовищния напън на Берлин и отхвърля да депортира евреите, намиращи се вътре в държавните й граници. И това е най-голямото избавяне на евреи през Втората международна война.
***
*В другояче фактологично изцяло вярното мнение на историците от Българска академия на науките по тематиката за спасяването на евреите, бе позволена една неправилност за повода, заради която България приема антиеврейски закони.
България е последната страна от спътниците, която приема подобен закон и повода да го одобри е, че тоталитарна Германия го постанова на всички места, където й стъпи ботушът - без значение дали като съдружник или окупатор.
Ето за какво Цар Борис споделя с Лулчев, че е „ по-добре да го приемем ние, в сравнение с да ни го наложат те “.
А Хана Аренд отбелязва категорично, че българският „ Закон за отбрана на нацията “ е безразсъден от нацистка позиция, тъй като позволява голям брой изключения.
Прикачени файлове
" Единственото, което постигаш с лъжите си, е да не ти повярват, когато кажеш истината. "
Аристотел
През последните години някои създатели и организации, които - или не са си дали труда да изследват задълбочено и добросъвестно историята на Холокоста и неповторимото за цяла Европа избавяне на евреите в Царство България, или имат известни единствено на тях самите аргументи да изкривяват историческата истина, отхвърлят спасяването на евреите в Царство България и по всякакъв начин се пробват да наложат своята позиция на страната.
Един подобен бе оповестен предходната година във връзка 80-годишната от спасяването на евреите, което създателите му отхвърлят и слагат в кавички.
Въпросният апел настояваше България да поеме отговорност за непознато закононарушение и шокираше със злостния си звук и дръзкото изкривяване на обстоятелствата.
В отговор, което бе фактологично издържано (с една- единствена дребна неточност*).
Раздразнени от това мнение, създателите на първичния апел проведоха полемика... между тях в Културния център към Софийския университет.
Културният център към Софийския университет с шеф проф. Кьосев даде обещание да разгласява и други гледни точки във връзка така наречен полемика „ Патология на едно честване “.
Съмнително е обаче до каква степен „ Патология на едно честване “ въобще може да се назова полемика, защото отсрещната страна освен че не е поканена, а е демонизирана и обругана.
Очевидно е, че по-скоро става дума не за полемика, а за заседание на хора, които упорстват само тяхната позиция да бъде публично наложена и страната да се преценява точно с нея. Тази рекламация е лишена от всевъзможни научни или правни учредения, доколкото
цялата им теза е на глинени крайници
Въпреки това аз изрично не поддържам възбраната на полемиката „ Патология на едно честване “ – в случай че в действителност е имало такава възбрана, както загатва госпожа Еми Барух в своя публикация в Дойче веле.
Но да оставим встрани драмите - действителни или измислени.
Да поговорим за академичната независимост, за научната почтеност и… за позабравения сякаш род обществен донос, който би трябвало към този момент да ни е прочут единствено като рецидив от тоталитарното минало.
Винаги съм била срещу ограничението на академичната независимост (било със забрани или със закани и клюки в медиите) и проф. Кьосев ще си спомни, че след заканите против Мартина Балева направих изявление с него и с проф. Владимир Градев:
Впрочем, още през 2012 година пробвах да привлека вниманието на българските интелектуалци към полемика за свободата на словото, само че явно този проблем тогава не вълнуваше нашия интелектуален и политически хайлайф.
Професор Кьосев се е засегнал от нападките в медиите против него и участниците в събитието и обвиняванията в антибългаризъм.
И е прав, тъй като културата на водене на полемика изисква обстоятелства и причини, а не нападки пъкъл хоминем – т.е., не против тезата, а против личността на създателя.
Културният център е отказал да разгласява текста на Димитър Йончев, до момента в който създателят не отстрани от него етикета „ антибългаризъм “, тъй като съгласно проф. Кьосев създателят „ прекомерно елементарно го присъжда на своите съперници “.
Същевременно обаче проф. Кьосев задушевно е разгласил текстовете на Румен Аврамов и Александър Везенков, в които има освен обидни етикети и просташки личностни нападки, само че и тежки оскърбителен обвинявания – освен това безусловно голословни.
В текста на Александър Везенков, да вземем за пример, има оскърбителен намеци против учените от Българска академия на науките, против историците и създателите на съществени документални проучвания. Всички те са набедени ни повече, ни по-малко в отказване на Холокоста!
Понеже такова злостно набеждаване няма по какъв начин да издържи в съда, фиктивен е специфичен термин – „ местен негационизъм “– т.е., по думите на създателя, изтъквам: «не се отхвърля Холокостът като цяло, а българското съучастничество в него».
Интересно кой законен съд потвърди това „ българско съучастничество в Холокоста “, че си разрешава господин Везенков да набеждава учените от Българска академия на науките?
Или така наречен полемика (без дискутиращи) е замислена като “другарски съд “, като следващия
опит да се запушват устите на учените, историците и публицистите
А къде остана тогава академичната независимост, за която участниците във въпросното заседание претендират, щом вместо да оборят тезите на съперниците си с обстоятелства и причини, те ги замерят с клюки и даже с набеждаване в закононарушение (доколкото отричането на Холокоста в някои страни се счита за престъпление)?
Ще би трябвало обаче господин Везенков първо да разгласи за „ отрицатели на Холокоста “ и Хана Аренд, и даже израелските прокурори от процеса против Айхман в Йерусалим през 1961, тъй като във връзка с България тяхната позиция е тъкмо същата като на обруганите историци от Българска академия на науките.
Питам се чел ли е проф. Кьосев тези текстове и за какво (ако въобще ги е чел, несъмнено!) твърди, че те отговаряли на положителния научен звук?
Текстовете на Румен Аврамов и на Александър Везенков освен не съблюдават положителния научен звук, освен са лишени от нужната научна почтеност, освен не дават отговор даже на критериите за прилична журналистика, само че те
непосредствено протягат ръка на академичната независимост
Защото вместо обстоятелства в тях има неприкрита опасност: Охо, упорствате да държите на обстоятелствата ли? Внимавайте, тъй като тогава ще ви лепнем клеймото „ отрицатели на Холокоста “ и вървете сетне да потвърждавате, че нямате сестра.
Типично, несъмнено – като не ни изнасят вестите (фактите), дайте да окаляме вестоносеца!
И това неприемливо етикьосване – обръщам особено внимание на проф. Кьосев, е осъществено даже по адрес на потвърдено сериозен академик като проф. Даниел Вачков!
Е, запитвам се по какъв начин в единия случай нападките и етикетите са неприемливи, щом засягат участниците в така наречен полемика, а в другия случай – когато са по адрес на съществени и доблестни учени от Българска академия на науките – са законни? Или на непознат тил и 100 тояги са малко?
Надявам се господин Кьосев да прочете въпросните текстове с нужната обективност и да престане да мери с двоен критерий.
След като отхвърля да позволява обвинявания в антибългаризъм, да бъде по този начин добър да не позволява и пасквили с голословни обвинявания в „ негационизъм “!
Вместо това да подкани създателите да излязат отсреща ни с обстоятелства и причини, а не с обществени доноси и с пасквили, в които „ причините “ са обиди и квалификации към съперниците.
Разбира се, упоменатите създатели първо ще би трябвало да прочетат процеса против Айхман, където Холокостът се преглежда страна по страна. Процесът е наличен, качен е целият на британски език в Интернет.
На този развой неповторимото избавяне на евреите в България е потвърдено в съда и доказано с думите на израелските прокурори!
Но участниците в „ Патология на едно честване “ наподобява си мислят, че на локална почва минава нахално изкривяване на обстоятелствата и манипулативно жонглиране с извадени от подтекста документи.
В науката, обаче – а историята е просвета, се работи с научни доказателства и разумни причини.
Но да стартираме изначало.
В края на февруари 2023 година в съвсем всички български медии бе оповестен един ПРИЗИВ за признание от българската страна на отговорността ѝ в преследването и депортирането на евреите през Втората международна война.
Негови създатели са Румен Аврамов, Александър Везенков, доцент Стефан Дечев, проф. Лиляна Деянова, проф. Стилиян Йотов.
Трима от тях са историци – или най-малко са показани като такива.
Текстът обаче шокира с неналичието на
обикновени знания по история на Холокоста,
които са неприемливи даже за възпитаници.
Ето, да вземем за пример следното изказване:
«Спасението на българските евреи “ не е неповторимо събитие в Европа. Не депортират своите евреи и други съдружници на Райха като Италия, Унгария и Финландия. В първите две страни това се случва едвам откакто те биват отчасти или напълно окупирани от Германия през 1943 и 1944 г.»
Вярно ли е това изказване? Да забележим.
ФАКТИТЕ VS. ЛЪЖИТЕ
Твърдението на създателите на апела е скандално погрешно във връзка с Унгария, която е ПЪРВАТА страна (освен Германия), принудително депортирала отвън страната си над 20 хиляди евреи още през лятото на 1941!
А както се вижда, това става месеци преди Конференцията Ванзее от януари 1942 и преди централизирания напън на Берлин върху спътниците му.
И таман тези над 20 хиляди евреи - депортирани не под немски напън, а с решението, знанието и утвърждението на унгарското държавно управление и на регента адмирал Хорти, стават жертвите на чудовищното кръвопролитие в Каменец Подолски в окупираната от нацистите Украйна.
Отначало германците ги връщат назад в Унгария, тъй като тези десетки хиляди бездомни, гладни, обезумели хора се скитат без заслон, без опция да се измият, да се наспят и да се нахранят и просят из така и така бедните (довчера под руска тоталитарна власт) украински селца, създавайки заплаха от епидемии и безпорядък.
Но унгарските жандармеристи ги пресрещат с разстрели на границата и ги връщат назад в ръцете на нацистите.
Тогава германците ги сортират и тези прокудени от Унгария хора (мъже, дами, деца, старци) стават жертва на първото огромно всеобщо ликвидиране, осъществено от SS-айнзацгрупите на известния с жестокостта си SS-Obergruppenführer Фридрих Йекелн – 23 600 евреи са разстреляни в границите на четири дни – от 26 до 29 август 1941.
Ако създателите – сред които има историци – не знаят този прочут и на средношколците факт, както и не знаят, че не германци, а унгарци разстрелват хиляди евреи по брега на Дунава, където през днешния ден има покъртителен монумент от стотици детски, женски и мъжки обувки, … то КАКВИ искания имат тогава да се изявяват по тематика, която явно не им е ясна и която не са си дали труда да проучат добросъвестно?
Че и упорстват да постановат мнението си на българското държавно управление (което и да е то)? От висотата на какво? На личното си незнание?
А в случай че тези обстоятелства въпреки всичко са им били известни и
УМИШЛЕНО са ги изопачили,
тогава какви искания имат, че са справедливи историци и учени?
Защо създателите на петицията си разрешават по този начин смело да заблуждават аудиторията си и по този метод да подвеждат хората, които другарски са им се предоверили и са им подписали погрешния от начало до край апел?
За Каменец Подолски и мрачната роля на Унгария написа в книгата си „ Кървави поля “ и американският историк Тимъти Снайдър (вж. Снайдър, Т., Кървави поля. Европа сред Хитлер и Сталин, изд. Рива, стр. 195).
Споменавам особено този създател неслучайно, тъй като част от подписалите петицията са спонсорирали издаването на тази книга на български език – което, несъмнено, е похвално. Но щеше да е още по-похвално и в случай че я бяха прочели, с цел да не ги заблуждават с такава лекост.
Цитираното нагоре изказване е гротескно погрешно освен във връзка с Унгария, несъмнено.
То е манипулативно и погрешно и в частта си за Италия и Финландия.
Унгария и Италия са първите две страни, които още през 1938 година одобряват фрапантно антиеврейско законодателство и даже основават лагери за евреи. Като дано да отбележим, че няколко десетки хиляди евреи намират гибелта си като мобилизирани в унгарската трудова тегоба.
Унгария приема антиеврейското законодателство през май 1938, а Италия през есента на същата 1938 година.
Ето част от титулната страница на в. Corriere della Sera от 11 ноември 1938 година:
«ЗАКОНИ ЗА ЗАЩИТА НА РАСАТА, ОДОБРЕНИ от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Смесените бракове са неразрешени - дефиницията за " евреин ", дискриминирането и регистрацията в гражданското положение - Изключване от държавни, полудържавни и публични работни места - Правилата по отношение на началните и междинните учебни заведения и учителите…»
Нека да повторим, че става дума за 1938 година и че това е доста преди сключването на Тристранния пакт сред Германия, Италия и Япония през септември 1940.
Финландия пък организира скрито съвещание на 13 август 1939 година (една година и нещо след аншлуса на Австрия) и финландското държавно управление взема решение, че за в бъдеще всички входни визи на австрийски евреи ще бъдат авансово съгласувани освен с финландското, само че и с немското външно министерство!
И до момента в който в Унгария и Италия още през 1938 година се вкарва антиеврейско законодателство и се лишават правата на евреите, в това време (1938 година) в България излиза програмната книга „ Кои сме ние и защо се борим “ на Иван Дочев, лидерът на Българските национални легиони и в нея черно на бяло написа:
" Ние НЕ повдигаме въпроса да се изгонят чужденците и небългарите, както и направиха в доста страни. Оня, който тачи българските закони, не лишава хляба на българите или не работи срещу българите и българската страна, може освен умерено да живее в нашата страна, само че и да бъде сигурен, че ще бъде ефикасно предпазен от българската страна. "
И прибавя категорично: " ПОВТАРЯМЕ, не се повдига въпрос да се гонят чужденци, евреи или иноверци! " (вж стр. 81).
Една година преди този момент пък, през лятото на 1937 година Буко Пити издава алманах със заглавие „ Българската общност за расизма и антисемитизма “. Книгата е прегледана и позволена от Контрола по печата.
В дневника си Борис Делчев споделя прелюбопитна преживелица от 1939, където се вижда разликата в отношението към евреите в прехвалената от създателите на апела Италия и в обруганата от тях като антисемитска България:
«Понеделник, 4. IХ. [1939]. Постъпки за визи. Пред италианската легация голяма навалица – героизъм е да се добереш до бюрото. Запознанство с един нашенски евреин и жена му. Поради издайническото му име – Карло Сабитаев, италианците отхвърлят да му дадат директна виза, в случай че не показа документ, че е ариец. Ходихме в нашата легация на Рю Везле и получихме нужния документ. От през днешния ден, въпреки и обрязан, Сабитаев е ариец.»
За фашистка Италия, която създателите несдържано хвалят – единствено и единствено да отрекат, че спасението на евреите в България е в действителност неповторимо събитие, би трябвало да се подсети, че тъкмо Италия стартира войната на Балканите, а не България!
И че тъкмо с помощта на Италия Царство България не съумява да резервира до дъно неутралитета си, въпреки че го брани до последно, а даже и след присъединението към Оста (за да избегне немската окупация) България остава своенравният съдружник и отхвърля да води война против който и да било!
И чак до есента на 1944 (когато към този момент води война против Германия и дава над 15 хиляди жертви (чиито имена и през днешния ден тънат в забрава) тя не води нападателни бойни дейности против нито една страна.
Така че
България е жертва
освен на подпалената от двете тоталитарни страни Съюз на съветските социалистически републики и Третия Райх международна война, а и на подпалената от фашистка Италия война на Балканите!
И също така – за разлика от България, Италия не е спътник непредпазливо и за да избегне окупацията. Италия е съосновател на равна нога с Германия на Тристранния пакт и е единственият европейски съдружник на Германия, третиран равноправно и тачен като самостоятелна суверенна страна.
Вярно е, че Италия се съпротивлява на депортацията, само че е правилно и че тя в никакъв случай не е била подлагана на този напън, на какъвто е подложена България. И е правилно също по този начин, че за разлика от българската, италианската полиция залавя и задържа над 35 хиляди евреи в концлагери за евреи, а от тях 7 500 са депортирани.
И е неприемливо хора с искания, че са учени, историци и даже откриватели на Холокоста, да не знаят тези обикновени обстоятелства. Може би трябваше най-малко да прочетат „ Нима това е човек “ на Примо Леви, където той споделя по какъв начин е изпратен в концлагер за евреи от италианската полиция преди да бъде депортиран с доста други свои сънародници в Аушвиц – също не без съучастието на италианската полиция.
Да забележим в този момент
ФАКТИТЕ във връзка с Финландия
Финландия с нейните 2 хиляди евреи води война на страната на Третия Райх.
Воюва, а не е просто спътник непредпазливо. За това, че води война един до друг с Вермахта, мъчно може да бъде упрекната, несъмнено, откакто Съветският съюз я атакува през 1940 - по времето, когато двете тоталитарни страни – Третият райх и Съюз на съветските социалистически републики, са съдружници. Но като се изключи че нейните евреи се борят един до друг с германците против Съюз на съветските социалистически републики, Финландия НИКОГА не е търсена от нацистите по отношение на еврейския въпрос.
Така че на Финландия (за разлика от България) просто не й се е налагало да отстоява чудовищния напън на Берлин по еврейския въпрос.
И въпреки всичко има един значим подробност.
За разлика от България (която след аншлуса на Австрия през 1938 година продължава да приема австрийски, немски, а след 1939 - и полски евреи и която макар английските и немските ноти продължава да подкрепя освен евакуацията и директното прекосяване на евреи през цялата война, само че и да укрива в страната си немалка част от тези евреи – и това изяснява за какво след края на войната е единствената европейска страна, попаднала в обсега на Третия Райх, в която има повече евреи, в сравнение с преди началото й), та за разлика от България, Финландия мощно лимитира достъпа на непознати евреи и на към този момент упоменатото скрито съвещание през август 1939 финландското държавно управление взема решение, че всички входни визи на австрийски евреи ще бъдат авансово съгласувани с немското външно министерство!
Същото прави и неутрална Швейцария. По нейна молба германците подпечатват паспортите на всички немски и австрийски евреи със знака J.
Ето по този начин елементарно и безконтролно се пишат неистини в апели като въпросния. Написваш едно погрешно изречение – а какъв брой страници ФАКТИ са преметени под килима и изопачени до неразбираемост!
За жал освен това изречение, а целият апел изначало до дъно е погрешен и надълбоко нечестен.
Аз съм в действителност смаяна от дръзката безочливост, с която общоизвестни обстоятелства от историята на Холокоста се замитат, единствено и единствено да се припише на България едно непознато закононарушение – това на тоталитарна Германия.
Има няколко
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ДОКУМЕНТИ,
които Румен Аврамов, Стефан Дечев, Александър Везенков, Еми Барух и техните поддръжници настойчиво крият, не разгласяват, не разясняват, тъй като изрично оспорват тезата им за държавния антисемитизъм на българската страна до 1944.
Това ли се назовава научна почтеност?
Ето, да вземем за пример, един от тези премълчани от Румен Аврамов документи (документът се намира във фонд, преглеждан и употребен от Румен Аврамов), в които се вижда, че българската страна (и то Комисарството по еврейските въпроси с комисар Ал. Белев), която заради чудовищния напън на тоталитарна Германия е принудена да изсели евреите от София в провинцията, издава заповед за ОПАЗВАНЕ на тяхното имущество. Такива документи има и за банковите сметки на евреите.
КОМИСАРСТВО ЗА ЕВРЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
ЗАПОВЕД 381
За да може да се прави контрол по приложението на член 44 от Наредбата на Министерския съвет от 26 август 1942 година върху движимите имущества на лицата от еврейски генезис подреждам следното:
При всяко пренасяне на движимите движимости, от едно място на друго, тогава, когато тия движимости ще би трябвало да се отделят от жилището на притежателя, било заради втвърдяване, било заради изселване или по друга някоя причина, е належащо позволение от Комисарството за София, а за всички останали обитаеми места от съответния пратеник.
При издаване на разрешението да се има поради сигурността на новото местоположение, като движимостите постоянно биват в детайли описвани.
В молбите си лицата от еврейски генезис да показват: точните си адреси, точните адреси на пазителите у които ще се съхраняват движимостите и повода на оставяне движимостите у пазача.
Пазенето на движимостите да става безплатно, а при положение на ползуване на движимостите от пазача възмездно и то с категорично позволение от Комисарството за всеки случай.
Предаването на движимостите да става постоянно по списък и против квитанция от пазителя. При осъществяване описът на движимото имущество да се съблюдават разпорежданията на книга І, глава ІІ от Закона за Гражданското Съдопроизводство.
Когато има заплаха от заменяване, движимостите да се подпечатват. Такава заплаха има при предаване за предпазване на килими, мебели и други
Пазачът дава отговор за породените вреди при положение, когато при бранене на предаденото му имущество не демонстрира грижата на добър хазаин.
Пазачът, който се ползува от даденото му за бранене имущество или го дава другиму за бранене или го прахосва частично или напълно, дава отговор за породените вреди и предстои на наказване по член 319 и 320 от Наказателния Закон.
Делегатите са длъжни да оповестяват в Комисарството незабавно за всяко обещано позволение, като категорично указват както името, презимето и адреса на притежателя на движимостите, а също и точния адрес и името на пазителя в изложение на движимостите, оставени на предпазване.
Разрешението се дава против (не се чете)
София, 12 (не се чете) 1943
Комисар: Ал. Белев, Началник канцелария Св. Николов
Що се отнася до " виновността " на българските управляващи за депортираните по разпореждане на тоталитарна Германия и избити от тоталитарна Германия евреи, намиращи се ИЗВЪН държавните граници на Царство България, даже съдиите от така наречен Народен съд не са се осмелили да изопачават обстоятелствата толкоз безочливо.
Ето какво написа черно на бяло в претекстовете на VII състав на " Народния съд ":
" Изселването стана единствено от новоприсъединените земи, които не ни бяха приети даже от Германия. Известно е, че сп. „ Дас Райх “ третираше тия земи като краткотрайно окупирани от България. "
" Акцията по изселването е по-скоро немска, в сравнение с българска. Тази акция не се разграничава съвсем в нищо от акциите по изселването, които се започнаха и направиха и от другите европейски и балкански страни. "
" Никой не знаеше с каква цел се извърши изселването. Говореше се за някаква буферна страна, която Германия щяла да сътвори в Полша. "
И тъкмо този текст от претекстовете на съда при произнасянето на присъдите е скъсен (защо ли?) от оповестените от Надя Данева и Румен Аврамов документи в двата тома „ Депортацията “, както и забележките на съдиите, които въпреки и комунисти, са съдили много професионално.
А от тези забележки се вижда, че доста от очевидците са лъгали много злостно по време на съвещанията на VII състав на така наречен Народен съд и съдията го е отбелязал неведнъж.
Мотивите са съкратени, оповестени са обаче присъдите, извадени от подтекста за манипулативно подстрекателство. И не е казусът с неналичието на място, тъй като в същото време са оповестени десетки страници със описи с имена, които не способстват с нищо към изясняване на фактологията.
И по-късно съзнателно прикриване на истината, господин Румен Аврамов си разрешава да твърди, изтъквам:
„ Един по-широк кръжец включва още Георги Боздуганов, Даниела Горчева и други Тези хора създават интелектуално и фактологично нeсъстоятелни исторически структури, с професионално нечестни и негодни средства. Българска академия на науките (особено Институтът за исторически изследвания) обаче с възторг ги трудоустройва, промотира, легитимира през взаимни планове, конференции и възвания. Срещу което те вземат участие в семпли инсценировки… “.
Много бих желала да знам по какъв начин и къде тъкмо Българска академия на науките ме е трудоустройвал?
Що се отнася до това кой създава „ интелектуално и фактологично несъстоятелни исторически структури “ – мисля че читателите сами ще преценяват и че даже от този къс обзор стана ясно, че не аз, а още по-малко господин Боздуганов – създател на внушителното писмено задълбочено проучване за еврейската емиграция през Втората международна война „ Почти невероятно “ произвеждаме такова.
И най-после ето
няколко въпроса за размисъл
Можеше ли България да избави и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори честно на този въпрос, днешният човек би трябвало да си отговори на няколко други въпроса.
1. Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?
2. Чия е висшата власт в тези територии? Кой е суверенът до привършване на войната съгласно интернационалните конвенции за водене на война?
3. Кой подрежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?
4. Между 1941 година (когато по правомощие на Германия България поема ръководството на тези територии) и 1943 - а (когато по разпореждане на Германия пристъпва към осъществяване на първичния стадий на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е да вземем за пример концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?
5. Престъпление ли е съгласно тогава настоящите Хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?
6. Знаели ли са българските управляващи за тайната цел на депортацията (изселването), а точно – че не става дума за изпращане в Източните лимити на Райха в зони за заселване, във заводи и лагери за обезпечаване на работна ръка, а в специфични центрове, снабдени с газови камери за всеобщо изтребване на дами и мъже, деца и старци?
По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на президента на България цар Борис не се простира там.
По втория въпрос. Според интернационалните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до привършване на войната и подписване на кротичък контракт е страната, която ги е превзела и окупирала, и това е Германия.
Трето. Депортацията на евреите е подредена от Берлин. Както във всички останали – било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората международна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на “новия ред ” и изселването на евреите. Местните управляващи на никое място в Европа не са в положение да предотвратят тези депортации и те се реализират с тяхна помощ и благодарение на еврейските препоръки на старейшините, които Айхман основава.
Фактът, че България е единствената страна в Европа, която съумява да предотврати депортацията на евреите отвън рамките на страната си, демонстрира какъв брой непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.
Перипетиите, с които Берлин се сблъсква по “еврейския въпрос ”, в България са разказани в детайли в немските отчети и писма и са обсъждани на процеса против Айхман в Йерусалим. Рибентроп се пробва да притиска цар Борис. И не без неспокойствие рапортува на Хитлер, че цар Борис “умело се измъква ”, сякаш “все приготвя ”, не “отхвърля напълно ” направените от Берлин оферти, само че не подхваща “радикални ограничения ”.
Да се върнем към тематиката за евреите от Македония и Беломорието.
На четвъртия въпрос отговорът е изрично не. Българските управляващи в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не основават концлагери за евреи.
На въпрос номер пет. През 1943 година съгласно тогава настоящите конвенции за водене на война (Хагските конвенции от 1907 година) депортация, т.е., изселване на цивилно население, считано за опасност за воюващата страна не са неразрешени и не съставляват закононарушение. Впрочем, през Втората международна война депортацията на считано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува всеобщо, в това число и от Съюзниците. Сталин изселва към 40 народа и етнически групи. Демокрация като Съединени американски щати изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно хипотетично вражеско население с японски генезис. Англия прави същото с английски жители от немски генезис. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд – най-голямата насилствена миграция в новата история на Европа.
Така че по това време депортациите не са неразрешени и българските управляващи нямат правни учредения да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че заплашва сигурността на немската войска в тила и по тази причина то ще бъде преселено в Източните лимити на Райха.
И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските управляващи, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации? Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за всеобщо изтребване.
През 1943 година българските управляващи, както и целият свят не знаят и не подозират същинската цел на немските депортации.
Никой не допуска и не позволява чудовищната истина – че става дума освен за депортация, а за депортация в особено основани секрети лагери за всеобщо изтребване.
По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от клюки. Едва отчетът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е общопризнат съществено от западните съдружници.
Ето какво написа и известният френски историк Марк Феро: “През 1942-1943 година всички са уверени, че депортирането цели обезпечаването на работна ръка ” за Райха.
Стриктното опазването на тайната цел на депортациите е от значително значение за гарантирането на триумфа им. В противоположен случай, в случай че се разчуе, ще избухнат протести и вълнения, а Германия не е в положение да отдели по-голям запас за защита. Това – че тайната е прецизно защитавана до последния миг, включително вътре в самия лагер, настояват и всички съществени западни историци, откриватели на Холокоста.
В документалния филм ESCAPE FROM AUSCHWITZ („ Бягство от Аушвиц “) известният откривател на Холокоста проф. Йехуда Бауер споделя:
„ Депортациите постоянно бяха прикривани. Казваше се, че евреите ще бъдат заселени на друго място или ще бъдат изпратени на работа. “
Същото удостоверява и проф. Мартин Гилберт:
„ Опазването на тайната е от значително значение, с цел да може Аушвиц да действа като фабрика на гибелта. Депортациите са най-големият излъган трик в историята, тъй като през днешния ден ние знаем, че това е било машинация. Днес ние знаем каква е била задачата им. “ (вж документалния филм Escape from Auschwitz).
Авторите на апела не просто отхвърлят безспорния факт, че България е избавила всички евреи – и то освен българските жители, а всички, намиращи се вътре в държавните граници на Царство България, освен отхвърлят и безспорния принос на България в спасяването (чрез издадените над 12 хиляди директни, курортни визи и нансенови паспорти) на доста непознати евреи, само че си разрешават да приписват виновността на тоталитарна Германия на България!
Наистина човек постоянно би трябвало да бъде на страната на жертвите, само че не и да основава нови жертви като клюки хората, които избавиха евреите в България, а на собствен ред бяха погубени от комунистическите мерзавци.
Според този злощастен апел надали не България – която е жертва на подпалената от Сталин и Хитлер война, е отговорна за Холокоста.
Сигурно България е запалила войната, несъмнено тя е инициирала депортациите (защото тъкмо това написа в този надълбоко нечестен текст), надали не България е избила всички тези в действителност злополучни хора с потресаваща, трагична орис.
А истината е, че Царство България е единствената страна, която устоява ДОКРАЙ на чудовищния напън на Берлин и отхвърля да депортира евреите, намиращи се вътре в държавните й граници. И това е най-голямото избавяне на евреи през Втората международна война.
***
*В другояче фактологично изцяло вярното мнение на историците от Българска академия на науките по тематиката за спасяването на евреите, бе позволена една неправилност за повода, заради която България приема антиеврейски закони.
България е последната страна от спътниците, която приема подобен закон и повода да го одобри е, че тоталитарна Германия го постанова на всички места, където й стъпи ботушът - без значение дали като съдружник или окупатор.
Ето за какво Цар Борис споделя с Лулчев, че е „ по-добре да го приемем ние, в сравнение с да ни го наложат те “.
А Хана Аренд отбелязва категорично, че българският „ Закон за отбрана на нацията “ е безразсъден от нацистка позиция, тъй като позволява голям брой изключения.
Прикачени файлове
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ