Проф. Иван Станков: Настояваме срокът за затваряне на въглищните централи да бъде отложен до 2030 година
Проф.дсн Иван Станков е роден на 27 септември 1948 година в с.Ружица, обл.Ямбол. Завършва Селскостопанска академия, София. От 1973 до 1979 година е зоотехник в Административнопроцесуален кодекс гр.Болярово, Ямболско. След извоюван конкурс стартира работа във ВИЗВМ, гр.Стара Загора и от 1979 година до 1988 година е помощник, старши помощник и основен помощник. Наред с преподавателската работа, през интервала 1987 – 1989 година е шеф на Учебно-опитно стопанство към ВИЗВМ, Стара Загора. През 1988 година става доцент в Зооинженерния факултет, а през 2001 г.професор към същия факултет в Тракийски университет, Стара Загора. В интервала 1990 – 1997 година е зам.-декан на Аграрен факултет, от 1999 до 2007 година декан на същия. От 2007 до 2015 е ректор на Тракийски университет. За интервала 2010-2012 година е ръководител на Национален млечен ръб. През 2013 година е Министър на земеделието и храните в Третото служебно държавно управление на Република България. От месец октомври 2014 година до месец февруари 2017 година е депутат в 43-тото Народно заседание от 8-ми Добрички многомандатен изборен регион.
В продължение на 37 години организира образователни занятия със студентите от аграрните специалности в Аграрен факултет. Провеждал е на практика занятия и лекционни курсове по следните дисциплини: Овцевъдство и козевъдство, Животновъдство-преживни животни, Животновъдство, Производствен мениджмънт в отглеждането на животни, Производствен мениджмънт в аграрния бранш, Въведение в аграрните науки.
Научната му активност е обвързвана със селекцията в овцевъдството и качеството на продуктите от овце и кози. Публикационната му активност включва над 200 заглавия. Създател е на породата “Южнобългарски коридел ”, за което има авторско удостоверение.
През 2017 година стартира работа като Изпълнителен шеф на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, където работи и в този момент. Защитил е две дисертации за „ Доктор “ и „ Доктор на науките “.
Семеен е с двама синове и четирима внуци.
Проф. Станков, какво е положението на Стара Загора сега и какво бихте трансформирали в града, в случай че имате тази опция?
Считам, че Стара Загора е един от добре разрастващите се градове в страната. Основният проблем, който стои в последните месеци в района, са работните места – според всички съглашения към „ Зелената договорка “ въглищните централи са проблематични. Ние можем да предложим и да настояваме за отсрочване на затварянето им допустимо най-далеч във времето. Смущаващо е, че срокът, който е даден - 2026 година е доста къс. За това време няма по какъв начин да се намерят нито различни работни места, нито различни източници на сила. Нека да бъде най-малко след 2030г.
Какво е положението на селското стопанство в района и какво бихте подхванали като ограничения за справяне с рецесиите?
Това, което касае съответно моята област, са точно терените, които са на процедура неизползваеми – нужни са рекултивационни действия за тези земи да се трансфорат в използваеми и обработваеми. Подобни терени могат да се употребяват и за източници на биогаз.
Ниските изкупни цени на съществени артикули като мляко и агнешко месо да вземем за пример, както и високите цени на фуражите са извънредно проблематични за старозагорския район. На процедура главният проблем след 2007 година в България е метода на заплащане по стратегиите за финансиране на селското стопанство. Именно те дадоха подтик на монокултурното земеделие – преобладаващо зърнени, житни и маслодайни култури. Животновъдството понижи потенциала и продуктивността си, поради по-ниските дотации. Появиха се сериозни обстановки – несъответствия сред производители, прекупвачи, преработватели и търговци.
Ние предвиждаме в програмата си да се изградят групи производители в обособените градове, които да подкрепят фермерите, защото това не са хора, които да управляват сами бизнеса си – имат потребност от поддръжка. Другият проблем е със зеленчуците – огромната работна ръка не се употребява по предопределение, по тази причина сме планували разделянето на избрани групи по райони. Освен всичко това за нас биопроизводството е основополагащо.
В продължение на 37 години организира образователни занятия със студентите от аграрните специалности в Аграрен факултет. Провеждал е на практика занятия и лекционни курсове по следните дисциплини: Овцевъдство и козевъдство, Животновъдство-преживни животни, Животновъдство, Производствен мениджмънт в отглеждането на животни, Производствен мениджмънт в аграрния бранш, Въведение в аграрните науки.
Научната му активност е обвързвана със селекцията в овцевъдството и качеството на продуктите от овце и кози. Публикационната му активност включва над 200 заглавия. Създател е на породата “Южнобългарски коридел ”, за което има авторско удостоверение.
През 2017 година стартира работа като Изпълнителен шеф на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, където работи и в този момент. Защитил е две дисертации за „ Доктор “ и „ Доктор на науките “.
Семеен е с двама синове и четирима внуци.
Проф. Станков, какво е положението на Стара Загора сега и какво бихте трансформирали в града, в случай че имате тази опция?
Считам, че Стара Загора е един от добре разрастващите се градове в страната. Основният проблем, който стои в последните месеци в района, са работните места – според всички съглашения към „ Зелената договорка “ въглищните централи са проблематични. Ние можем да предложим и да настояваме за отсрочване на затварянето им допустимо най-далеч във времето. Смущаващо е, че срокът, който е даден - 2026 година е доста къс. За това време няма по какъв начин да се намерят нито различни работни места, нито различни източници на сила. Нека да бъде най-малко след 2030г.
Какво е положението на селското стопанство в района и какво бихте подхванали като ограничения за справяне с рецесиите?
Това, което касае съответно моята област, са точно терените, които са на процедура неизползваеми – нужни са рекултивационни действия за тези земи да се трансфорат в използваеми и обработваеми. Подобни терени могат да се употребяват и за източници на биогаз.
Ниските изкупни цени на съществени артикули като мляко и агнешко месо да вземем за пример, както и високите цени на фуражите са извънредно проблематични за старозагорския район. На процедура главният проблем след 2007 година в България е метода на заплащане по стратегиите за финансиране на селското стопанство. Именно те дадоха подтик на монокултурното земеделие – преобладаващо зърнени, житни и маслодайни култури. Животновъдството понижи потенциала и продуктивността си, поради по-ниските дотации. Появиха се сериозни обстановки – несъответствия сред производители, прекупвачи, преработватели и търговци.
Ние предвиждаме в програмата си да се изградят групи производители в обособените градове, които да подкрепят фермерите, защото това не са хора, които да управляват сами бизнеса си – имат потребност от поддръжка. Другият проблем е със зеленчуците – огромната работна ръка не се употребява по предопределение, по тази причина сме планували разделянето на избрани групи по райони. Освен всичко това за нас биопроизводството е основополагащо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ