В киното има прекалено много велики творби, които никога няма да видим
През 2017 година Домът на киното още веднъж бе определен от " Европа Синемас " да взе участие в селекцията на Младежкото жури на Венецианския кино фестивал.
Стартиралата през 2010 година стратегия „ 28 пъти кино ” събира фенове на киното на възраст сред 18 и 25 години от 28-те държави-членки на Европейския съюз, канейки за особено жури във Венеция.
Тази година на предстоящото 74-ото издание на Венецианския кинофестивал през септември България ще бъде показана от Филип Морозов. По мотива София Филм Фест даде на OFFNews своето особено изявление с Морозов:
Как би описал себе си с три фрази?
Не обичам да приказвам за себе си толкоз, що се касае за нещата, с които се занимавам или които ме вълнуват. Тези неща нормално са свързани с музика, кино и добра храна. Често скърбя, че не мога да бъда на всички места по едно и също време.
Кое е най-важното нещо, което разбра в тийнейджърските си години?
Трябва да се поставят повече старания, в сравнение с са нужни. Това важи за всичко.
Как се случи по този начин, че се насочи към киното като професионално занятие? Какво те въодушеви?
Краткият отговор би бил " Ах, този джаз " (All That Jazz) на Боб Фоси, който гледах в Одеон на 13 година Като изключим това, всичко се случи относително ненадейно и историята не е толкоз впечатляваща. Винаги съм харесвал и съм се интересувал от кино, само че до 10-ти клас желаех да се занимавам с кулинарно изкуство – сладкарство най-много. През януари 2012 година обаче се кандидатирах за младежкото жури на един доста сериозен кино-телевизионен фестивал/пазар във Франция – FIPA (Festival International de Programmes Audiovisuels) в Биариц. Избраха ме и попаднах в среда, в която усетих, че желая да се задържа. Два месеца по-късно същото се случи и на София Филм Фест-а. Оттам нататък като че ли нямаше връщане обратно. Това учих, а няколко години по-късно започнах да пиша и да дирижирам. Не съм го мислил доста, само че на този стадий не мога да си показва да се занимавам с друго.
Учил си кино в Лондон - какво е най-важното, което откри за киното там?
Учих кинознание, по-точно. Всъщност главните неща, които осъзнах, евентуално ще прозвучат банално. Най-вече открих, че има прекомерно доста велики произведения, които в никакъв случай няма да забележим, или за които изобщо няма и да чуем. Често се възнамерявам за това и ми е жалост. Разбрах, че е хубаво – от време на време даже е нужно - да можем да се отдалечим от първичните си отзиви и да се замислим по-сериозно над това, което сме чули, видели и усетили. Това може да се случва във всевъзможен аспект, без значение дали е кинематографичен, политически или чисто човешки. Невинаги е допустимо, само че когато усетим, че е, е значимо. Така се оформя съответна преценка.
Кое е най-силното ти прекарване, обвързвано с кино?
Безброй са, само че неотдавна имах шанса да видя " Одисея " -та на Кубрик от удивително непокътнатото копие от персоналния списък на режисьора. Прожекцията беше на 70мм с истинския шест-пистов, стерео-магнетичен тон, и то в наличието на Дъглас Тръмбъл - супервайзър на специфичните резултати. Невероятен човек. Беше извънредно могъщо. Самият той се развълнува съвсем до сълзи.
Как виждаш себе си в кино промишлеността – продуцент, режисьор, сценарист и така нататък?
Основно режисьор и сценарист. Лично за мен тези две функционалности са неразделни. Не ми подхожда концепцията да дирижирам непознати сюжети, даже и това да не ме тормози, когато други го вършат. Харесва ми творбите да са персонални и цялостни. От октомври обаче ще специализирам продуцентство в националния аудиовизуален институт в Париж. Причината е, че към този момент абсолютно ми се вършат български филми, а тук всеки би трябвало да умее самичък да си е продуцент, най-малко ненапълно. Все още не съм доста способен във връзка с финанси, договаряния и организация. За разлика от режисьорско обучение, считам, че подобен тренинг би ми бил потребен, даже и в никакъв случай да не ми се наложи да продуцирам.
Кой е филмът, който си гледал най-вече пъти и за какво?
Трябва да изброя три. " Париж, щата Тексас " на Вим Вендерс, " Жертвоприношение " на Андрей Тарковски и " Скафандърът и пеперудата " на Джулиан Шнабел. Освен че ги одобрявам като три радикално разнообразни А-Я учебника по кино, повода е и много персонална. Ще забележите, че имат обща тематика: ролята, наличието, отсъствието и загубата на бащите.
Какви филми би желал да гледаш повече?
Искам да виждам повече качествени хоръри и динамични, сюрреалистични трилъри. От години се преклонявам пред A24, които систематично ни дават най-хубавите такива. Най-вече желая да изчезне толкоз анти-продуктивното разделяне на типовете филми съгласно произхода им. Това важи за доста страни, само че по-конкретно: не желая българските филми – най-малко тези, които излизат отвън страната - да би трябвало обезателно да са недопечен реализъм за умиращи старци в провинцията, хероин и обезчестяване, корупция и емиграция. Това би трябвало да спре. Има доста положителни такива – и дано има още – само че дано не са всички. В този смисъл доста се зарадвах на сюжета на " ¾ ", идния игрален дебют на Илиан Метев. Доколкото разбирам: лятно време, млада пианистка, шантаво братче, беззащитен татко. Не знам нищо друго за кино лентата. Това звучи като глътка пресен въздух. Пожелавам му триумф в Локарно. (В този ред на мисли се сещам и за " Жажда " на Светла Цоцоркова.)
Какви положителни практики, които си срещал в Париж и Лондон във връзка с кино културата и промотирането на филми, би желал да видиш и в България?
Всъщност ми е мъчно да кажа. Парижкият и лондонският модел не могат да бъдат съпоставени с България. Там чисто исторически има различен тип и мащаб кино-култура, както и по-сериозен интерес към кинематографичното многообразие. Френската синематека и английският кино институт, да вземем за пример, са цялостни от понеделник заран до неделя вечер, без значение дали е за глух филм на Кенджи Мизогуши от 1931-а или за стратегия от модерни пробни късометражки. И двете институции по-скоро имат аргументиран статут и престиж, в сравнение с изключително промотиране. Те са пилони на европейската кино-култура през цялото време. Не единствено има доста повече хора, които да ги посещават – тези хора не са били лишавани от половин век задгранично кино (грубо казано половината история на киното). Те го познават, помнят го, желаят го. В България като че ли дълго време просто не е имало по какъв начин да стане, най-малко не и за необятната аудитория. На този стадий практиките са сходни, само че кино-паметта и разнообразието тук се построяват отначало и неотдавна. Разбира се, би било хубаво повече медии и изявления – онлайн или други – да обръщат внимание на филмите, които могат да бъдат видени по екраните. Мисля, че би трябвало да се натъртва на по-привлекателни събития от сорта на панорамата на Фасбиндер, която се случи в партньорство с " Гьоте-институт ". Беше показана по-внимателно, по-сериозно и включваше разнообразни полемики, празненства, и така нататък Освен всичко имам вяра, че средствата, допринесени от сходни партньорства, оказват помощ и за по-активно промотиране.
Любима имитация или сцена от филм – ever?
Нищо не ми е “ever ”, само че прелестно си припомням по какъв начин се задъхах, когато видях " Japón " на Карлос Рейгадас на огромен екран. В една сцена изтощеният основен воин се строполява до зарязан обречен на смърт кон на ръба на голяма канара. Камерата безредно се върти към тях и се издига все по-нависоко – разкрива се страховита бездна, удивителен пейзаж, а героят и конят последователно изчезват в далечината. Звучи “Erbarme dich ” от “Matthäus-Passion ” на Й. С. Бах (същото звучи и в " Жертвоприношение " на Тарковски).
От опита ти като жури досега, смяташ ли, че публиката е прецизен аршин за триумфа на един филм? Разграничаваш ли персоналните ти стилови желания, когато гласуваш или се осланяш напълно на чувството ти за даден филм?
Може би не всеки път прецизен, само че постоянно значим. С майка ми водим този диалог откогато съм на 16 година Никой не желае филмът, по който работи, да бъде забелязан единствено от едно-две журита. Всеки филм си има публика-мишена, без значение какъв брой е дребна тя. Киното в действителност съществува посредством публиката. Няма значение дали творбата ще се хареса, дали ще предизвика или потресе феновете. Ако има любознание, значи най-малко нещо е свършено както би трябвало. Разбира се, това не значи, че филмите, които не съумяват да привлекат подобен интерес са недостойни сами по себе си. Външните фактори са доста. Както загатнах, виждам да се абстрахирам от желанията си, а и почтено казано не мога да дефинира какви филми изрично одобрявам и какви - изрично не. Когато една концепция е построена и предадена качествено нормално го чувствам, даже и да не съм вманиачен по кино лентата.
Как ще се подготвиш за Венеция?
Най-вече държа деликатно да се срещна със заглавията от селекцията, която ще бъде оповестена на 25-ти юли. Ще ми се, в случай че е допустимо, да прегледам предходната работа на режисьорите и да разуча подтекста на историите и продукциите, които ще се състезават. На място няма да има никакво време за сходни извършения, а тази информация е доста значима. Също по този начин би трябвало да загрея с по-формалното писане, което допреди година ми беше ежедневната активност. Тази година акцентирах главно на процедура и дейното писане мина на назад във времето за известно време. Ще пишем доста.
Кои са най-важните качества, които едно жури би трябвало да има? Какво е твоето преимущество, какво от опита ти ще способства за " 28 Times Cinema "?
Журито би трябвало да е деликатно, непристрастно (поне не агресивно), и постоянно отворено към полемика. Странно е - постоянно съм се замислял, че академичното ми обучение евентуално ми пречи когато работя по филм. Навлизам в ненужни разбори по време на самия развой на писане или постановка и на моменти чувствам, че това ме лимитира. За сметка на това считам, че практиката доста е обогатила преценката и чувството ми за кино – в случай че не другаде, то най-малко в границите на фестивалните журита. Имам възприятието, че съм привикнал на фестивалния развой от предходните си сходни изяви, само че все пак този случай е много по-сериозен и придирчив. Всички членове на журито са доста разнообразни и, сигурен съм, извънредно забавни и интелигентни. Не знам какво друго мога да кажа авансово – всякога протича друго.
Какво очакваш от Венеция?
Талантливи и любопитни хора; претовареност и елегантност; безчет езици и хубава паста.
В каква тенденция би желал да те обогати активността ти там?
Всъщност тази активност безусловно подхожда с опита и развиването ми до този миг - просто e най-висшата форма, в която съм имал опцията да оперирам. Вече встъпвам в относително напреднал и деен стадий от живота си, само че към момента съм и в начален етап на кариерата си. В този смисъл се надявам хората, които ще срещна там да се задържат като по-сериозни, трайни контакти и сътрудници отсега нататък, без значение дали ще е за работа в офис или на терен.
Стартиралата през 2010 година стратегия „ 28 пъти кино ” събира фенове на киното на възраст сред 18 и 25 години от 28-те държави-членки на Европейския съюз, канейки за особено жури във Венеция.
Тази година на предстоящото 74-ото издание на Венецианския кинофестивал през септември България ще бъде показана от Филип Морозов. По мотива София Филм Фест даде на OFFNews своето особено изявление с Морозов:
Как би описал себе си с три фрази?
Не обичам да приказвам за себе си толкоз, що се касае за нещата, с които се занимавам или които ме вълнуват. Тези неща нормално са свързани с музика, кино и добра храна. Често скърбя, че не мога да бъда на всички места по едно и също време.
Кое е най-важното нещо, което разбра в тийнейджърските си години?
Трябва да се поставят повече старания, в сравнение с са нужни. Това важи за всичко.
Как се случи по този начин, че се насочи към киното като професионално занятие? Какво те въодушеви?
Краткият отговор би бил " Ах, този джаз " (All That Jazz) на Боб Фоси, който гледах в Одеон на 13 година Като изключим това, всичко се случи относително ненадейно и историята не е толкоз впечатляваща. Винаги съм харесвал и съм се интересувал от кино, само че до 10-ти клас желаех да се занимавам с кулинарно изкуство – сладкарство най-много. През януари 2012 година обаче се кандидатирах за младежкото жури на един доста сериозен кино-телевизионен фестивал/пазар във Франция – FIPA (Festival International de Programmes Audiovisuels) в Биариц. Избраха ме и попаднах в среда, в която усетих, че желая да се задържа. Два месеца по-късно същото се случи и на София Филм Фест-а. Оттам нататък като че ли нямаше връщане обратно. Това учих, а няколко години по-късно започнах да пиша и да дирижирам. Не съм го мислил доста, само че на този стадий не мога да си показва да се занимавам с друго.
Учил си кино в Лондон - какво е най-важното, което откри за киното там?
Учих кинознание, по-точно. Всъщност главните неща, които осъзнах, евентуално ще прозвучат банално. Най-вече открих, че има прекомерно доста велики произведения, които в никакъв случай няма да забележим, или за които изобщо няма и да чуем. Често се възнамерявам за това и ми е жалост. Разбрах, че е хубаво – от време на време даже е нужно - да можем да се отдалечим от първичните си отзиви и да се замислим по-сериозно над това, което сме чули, видели и усетили. Това може да се случва във всевъзможен аспект, без значение дали е кинематографичен, политически или чисто човешки. Невинаги е допустимо, само че когато усетим, че е, е значимо. Така се оформя съответна преценка.
Кое е най-силното ти прекарване, обвързвано с кино?
Безброй са, само че неотдавна имах шанса да видя " Одисея " -та на Кубрик от удивително непокътнатото копие от персоналния списък на режисьора. Прожекцията беше на 70мм с истинския шест-пистов, стерео-магнетичен тон, и то в наличието на Дъглас Тръмбъл - супервайзър на специфичните резултати. Невероятен човек. Беше извънредно могъщо. Самият той се развълнува съвсем до сълзи.
Как виждаш себе си в кино промишлеността – продуцент, режисьор, сценарист и така нататък?
Основно режисьор и сценарист. Лично за мен тези две функционалности са неразделни. Не ми подхожда концепцията да дирижирам непознати сюжети, даже и това да не ме тормози, когато други го вършат. Харесва ми творбите да са персонални и цялостни. От октомври обаче ще специализирам продуцентство в националния аудиовизуален институт в Париж. Причината е, че към този момент абсолютно ми се вършат български филми, а тук всеки би трябвало да умее самичък да си е продуцент, най-малко ненапълно. Все още не съм доста способен във връзка с финанси, договаряния и организация. За разлика от режисьорско обучение, считам, че подобен тренинг би ми бил потребен, даже и в никакъв случай да не ми се наложи да продуцирам.
Кой е филмът, който си гледал най-вече пъти и за какво?
Трябва да изброя три. " Париж, щата Тексас " на Вим Вендерс, " Жертвоприношение " на Андрей Тарковски и " Скафандърът и пеперудата " на Джулиан Шнабел. Освен че ги одобрявам като три радикално разнообразни А-Я учебника по кино, повода е и много персонална. Ще забележите, че имат обща тематика: ролята, наличието, отсъствието и загубата на бащите.
Какви филми би желал да гледаш повече?
Искам да виждам повече качествени хоръри и динамични, сюрреалистични трилъри. От години се преклонявам пред A24, които систематично ни дават най-хубавите такива. Най-вече желая да изчезне толкоз анти-продуктивното разделяне на типовете филми съгласно произхода им. Това важи за доста страни, само че по-конкретно: не желая българските филми – най-малко тези, които излизат отвън страната - да би трябвало обезателно да са недопечен реализъм за умиращи старци в провинцията, хероин и обезчестяване, корупция и емиграция. Това би трябвало да спре. Има доста положителни такива – и дано има още – само че дано не са всички. В този смисъл доста се зарадвах на сюжета на " ¾ ", идния игрален дебют на Илиан Метев. Доколкото разбирам: лятно време, млада пианистка, шантаво братче, беззащитен татко. Не знам нищо друго за кино лентата. Това звучи като глътка пресен въздух. Пожелавам му триумф в Локарно. (В този ред на мисли се сещам и за " Жажда " на Светла Цоцоркова.)
Какви положителни практики, които си срещал в Париж и Лондон във връзка с кино културата и промотирането на филми, би желал да видиш и в България?
Всъщност ми е мъчно да кажа. Парижкият и лондонският модел не могат да бъдат съпоставени с България. Там чисто исторически има различен тип и мащаб кино-култура, както и по-сериозен интерес към кинематографичното многообразие. Френската синематека и английският кино институт, да вземем за пример, са цялостни от понеделник заран до неделя вечер, без значение дали е за глух филм на Кенджи Мизогуши от 1931-а или за стратегия от модерни пробни късометражки. И двете институции по-скоро имат аргументиран статут и престиж, в сравнение с изключително промотиране. Те са пилони на европейската кино-култура през цялото време. Не единствено има доста повече хора, които да ги посещават – тези хора не са били лишавани от половин век задгранично кино (грубо казано половината история на киното). Те го познават, помнят го, желаят го. В България като че ли дълго време просто не е имало по какъв начин да стане, най-малко не и за необятната аудитория. На този стадий практиките са сходни, само че кино-паметта и разнообразието тук се построяват отначало и неотдавна. Разбира се, би било хубаво повече медии и изявления – онлайн или други – да обръщат внимание на филмите, които могат да бъдат видени по екраните. Мисля, че би трябвало да се натъртва на по-привлекателни събития от сорта на панорамата на Фасбиндер, която се случи в партньорство с " Гьоте-институт ". Беше показана по-внимателно, по-сериозно и включваше разнообразни полемики, празненства, и така нататък Освен всичко имам вяра, че средствата, допринесени от сходни партньорства, оказват помощ и за по-активно промотиране.
Любима имитация или сцена от филм – ever?
Нищо не ми е “ever ”, само че прелестно си припомням по какъв начин се задъхах, когато видях " Japón " на Карлос Рейгадас на огромен екран. В една сцена изтощеният основен воин се строполява до зарязан обречен на смърт кон на ръба на голяма канара. Камерата безредно се върти към тях и се издига все по-нависоко – разкрива се страховита бездна, удивителен пейзаж, а героят и конят последователно изчезват в далечината. Звучи “Erbarme dich ” от “Matthäus-Passion ” на Й. С. Бах (същото звучи и в " Жертвоприношение " на Тарковски).
От опита ти като жури досега, смяташ ли, че публиката е прецизен аршин за триумфа на един филм? Разграничаваш ли персоналните ти стилови желания, когато гласуваш или се осланяш напълно на чувството ти за даден филм?
Може би не всеки път прецизен, само че постоянно значим. С майка ми водим този диалог откогато съм на 16 година Никой не желае филмът, по който работи, да бъде забелязан единствено от едно-две журита. Всеки филм си има публика-мишена, без значение какъв брой е дребна тя. Киното в действителност съществува посредством публиката. Няма значение дали творбата ще се хареса, дали ще предизвика или потресе феновете. Ако има любознание, значи най-малко нещо е свършено както би трябвало. Разбира се, това не значи, че филмите, които не съумяват да привлекат подобен интерес са недостойни сами по себе си. Външните фактори са доста. Както загатнах, виждам да се абстрахирам от желанията си, а и почтено казано не мога да дефинира какви филми изрично одобрявам и какви - изрично не. Когато една концепция е построена и предадена качествено нормално го чувствам, даже и да не съм вманиачен по кино лентата.
Как ще се подготвиш за Венеция?
Най-вече държа деликатно да се срещна със заглавията от селекцията, която ще бъде оповестена на 25-ти юли. Ще ми се, в случай че е допустимо, да прегледам предходната работа на режисьорите и да разуча подтекста на историите и продукциите, които ще се състезават. На място няма да има никакво време за сходни извършения, а тази информация е доста значима. Също по този начин би трябвало да загрея с по-формалното писане, което допреди година ми беше ежедневната активност. Тази година акцентирах главно на процедура и дейното писане мина на назад във времето за известно време. Ще пишем доста.
Кои са най-важните качества, които едно жури би трябвало да има? Какво е твоето преимущество, какво от опита ти ще способства за " 28 Times Cinema "?
Журито би трябвало да е деликатно, непристрастно (поне не агресивно), и постоянно отворено към полемика. Странно е - постоянно съм се замислял, че академичното ми обучение евентуално ми пречи когато работя по филм. Навлизам в ненужни разбори по време на самия развой на писане или постановка и на моменти чувствам, че това ме лимитира. За сметка на това считам, че практиката доста е обогатила преценката и чувството ми за кино – в случай че не другаде, то най-малко в границите на фестивалните журита. Имам възприятието, че съм привикнал на фестивалния развой от предходните си сходни изяви, само че все пак този случай е много по-сериозен и придирчив. Всички членове на журито са доста разнообразни и, сигурен съм, извънредно забавни и интелигентни. Не знам какво друго мога да кажа авансово – всякога протича друго.
Какво очакваш от Венеция?
Талантливи и любопитни хора; претовареност и елегантност; безчет езици и хубава паста.
В каква тенденция би желал да те обогати активността ти там?
Всъщност тази активност безусловно подхожда с опита и развиването ми до този миг - просто e най-висшата форма, в която съм имал опцията да оперирам. Вече встъпвам в относително напреднал и деен стадий от живота си, само че към момента съм и в начален етап на кариерата си. В този смисъл се надявам хората, които ще срещна там да се задържат като по-сериозни, трайни контакти и сътрудници отсега нататък, без значение дали ще е за работа в офис или на терен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ