Мистериозното изчезване на американска ядрена бомба край Гренландия
През 1968 година американски бомбардировач B-52, пренасящ четири водородни бомби по време на рутинна секретна мисия, се разрушава покрай военновъздушната база Туле в Гренландия. След злополуката американски и датски чиновници започват план за разчистване на радиоактивните парчета и събиране на разпръснатите елементи от нуклеарните бомби. Години по-късно обаче новинарските репортажи от Дания и Съединени американски щати слагат под въпрос дали в действителност са открити и четирите бомби и какво се е случило с тях.
През 2008 година Би Би Си разгласява публикация, основана на разкрити документи по отношение на случая в Туле, в която се твърди, че една от четирите водородни бомби в никакъв случай не е била открита на мястото на злополуката . Това изказване на авторитетното издание кара датския министър-председател да изиска ново следствие на разкритите документи, употребявани за отчета на Би Би Си. Това следствие, ръководено от датския академик Свенд Ааге Кристенсен, открива, че отчетът на Би Би Си не се основава на нова разкрита информация и че и четирите оръжия в действителност са били унищожени по време на злополуката през 1968 година, съгласно Архива за национална сигурност.
Американска нуклеарна бомба, изгубена преди повече от три десетилетия, евентуално лежи на морското дъно край военновъздушната база Туле в Гренландия, която Съединените щати имат намерение да употребяват за противоречивия си противоракетен щит, заяви през днешния ден датски вестник.
Класифицирани документи, получени от група някогашни служащи в Туле, арктическа въздушна и радарна база, издигната от Съединени американски щати през 1951-52 година, сочат, че една от четирите водородни бомби на бомбардировач В-52, който се разрушава там през 1968 година, в никакъв случай не е била открита, написа вестник Jyllands-Posten.
" Детективската работа на група някогашни служащи от Туле демонстрира, че една неексплодирала нуклеарна бомба евентуално към момента лежи на морското дъно край Туле ", написа всекидневникът.
Катастрофата на 21 януари 1968 година довежда до рецесия в връзките сред Съединените щати и съдружника от НАТО Дания, която дава отговор за външната политика, сигурността и защитата на Гренландия и по това време не разрешава нуклеарните оръжия на своя територия, в това число в Гренландия.
On January 21, 1968, a US B52 crashes near Thule AFB in Greenland. Four nuclear bombs are lost. Three are found immediately and the fourth is still out there. Three out of four isn't bad...is it?
— MrH (@MrHhistrescue)
Дания в никакъв случай не е била осведомена за изгубената бомба с заводски номер 78252, написа вестникът.
Кадрите, снимани на мястото от американска подводница, търсеща остатъци от останките на B-52 през април 1968 година, съдържат изображения на обект, сходен на бомба, оповестява датската осведомителна организация Ritzau.
В документ на Държавния департамент на Съединени американски щати от 31 август 1968 година се споделя, че всички оръжия на борда на разрушилия се аероплан са били регистрирани, само че не се прецизира дали те са били открити, написа Рица.
През пролетта на 1968 година Съединените щати увериха датското държавно управление, че работата по разчистването на последствията от злополуката на B-52 е завършила, а през август същата година се отхвърлиха от търсенето на изгубената бомба, заяви Jyllands-Posten.
" На този стадий не можем да разясняваме " , съобщи по телефона за Ройтерс Лорънс Бътлър, заместник-ръководител на задачата в посолството на Съединени американски щати в Копенхаген. Датски държавни чиновници не бяха открити за коментар.
Нилс-Йорген Неринг, началник на спонсорирания от страната Датски институт по интернационалните връзки (DUPI), който през 1997 година разгласява отчет, наименуван " Гренландия по време на Студената война ", включващ глава за злополуката на B-52, съобщи, че изказванието на Jyllands-Posten, че изгубената бомба е останала край Туле, не е изненадващо.
" Не е нова информация, че там може да са останали някакви неща " , сподели Неринг пред Ройтерс, като добави, че злополуката е станала " на няколко километра от брега ", където дълбочината на водата под леда е 250-300 метра или 820-984 фута.
Разследването на мястото на злополуката от страна на Съединени американски щати е завършило, откакто е било доказано, че не съществува радиационна заплаха, сподели той.
In the mood for reverse psychology
First photo BBC “nuclear bomb lost in Greenland ” (13 AUG 2000)
Second photo BBC “mystery of lost nuclear bomb ” (10 NOV 2008)
Third photo BBC “Nuclear weapon missing since 1950 'may have been found' ” (7 NOV 2016)
— Elliana (@Jane86925069)
Според показанията на министъра на защитата на Съединени американски щати Уилям Коен, дадени в Сената през юли, Вашингтон би трябвало да вземе решение за модернизиране на радара в Туле през идната година, в случай че Белият дом даде политическа поддръжка за разрастване на противоракетната защита до 2005 година
Изчезването на нуклеарната бомба е въпрос, на който съвсем половин век не е даден отговор. Дори и през днешния ден ориста на една от четирите бомби на HOBO-28 остава предмет на диспути, тайни теории и дълготрайно безпокойствие. Части от три бомби са дефинитивно разпознати. Но какво става с четвъртата? Има ли нуклеарно оръжие, което лежи на морското дъно покрай арктическите води на Канада, изпускащо радиация или, още по-лошо, представляващо непрекъсната опасност от взривна злополука?
HOBO-28 се превръща в прочут смисъл в препъни камък по времето на Студената война - само че тази високопланинска тайнственост е заровена освен в дълбоките води, само че и във военни документи с гриф " секретно " и затъмнени от обширни редакции, които скриват значими детайлности. След десетилетия работа по почистването, отчети, правосъдни каузи и държавни следствия, истината остава неуловима.
Радарната станция в Туле за ранно предизвестие за балистични ракети, която е в средата на верига от сходни обекти сред Аляска и Британските острови - линия, разрешава на Съединените щати могат да изградят щит против ракети от по този начин наречените " застрашени страни " като Северна Корея, Ирак, Иран и Либия. Това трансформира въпроса в чисто политическа тематика за размисъл.
Водещите политици в Гренландия, която се радва на лимитирано самоопределяне под датска корона от 1979 година насам, не желаят Туле да играе каквато и да е роля в противоракетната защита.
Дания отхвърля да се изкаже по въпроса, като се изключи че декларира, че противоракетната защита не би трябвало да се реализира, в случай че нарушава контракта за стратегическите ракети сред Съединени американски щати и Русия.Москва се опълчва на американския проект за противоракетен щит и твърди, че той нарушава контракта.
A thermonuclear bomb was lost in a plane crash near a US military base in Greenland on January 21, 1968.
— 9News Perth (@9NewsPerth)
Руският президент Владимир Путин предизвести Дания и други съдружници на Съединени американски щати в НАТО, че присъединяване им в противоракетната защита може да наруши световната стратегическа непоклатимост.
Неринг от DUPI съобщи, че новият отчет за нуклеарна бомба евентуално ще провокира звук в локалните медии, само че е малко евентуално да повлияе съществено на позицията на Дания във връзка с противоракетната защита.
" Това, несъмнено, ще породи въпроси и диспути... само че не мисля, че ще има някакво дълготрайно влияние ", сподели той.
Датското държавно управление съобщи, че ще вземе решение, в случай че и когато Вашингтон подаде искане за модернизиране на радара " Туле ". Така към този момент над 50 години, изгубената бомба остава в неопределеност и провокира въпроси.
През 2008 година Би Би Си разгласява публикация, основана на разкрити документи по отношение на случая в Туле, в която се твърди, че една от четирите водородни бомби в никакъв случай не е била открита на мястото на злополуката . Това изказване на авторитетното издание кара датския министър-председател да изиска ново следствие на разкритите документи, употребявани за отчета на Би Би Си. Това следствие, ръководено от датския академик Свенд Ааге Кристенсен, открива, че отчетът на Би Би Си не се основава на нова разкрита информация и че и четирите оръжия в действителност са били унищожени по време на злополуката през 1968 година, съгласно Архива за национална сигурност.
Американска нуклеарна бомба, изгубена преди повече от три десетилетия, евентуално лежи на морското дъно край военновъздушната база Туле в Гренландия, която Съединените щати имат намерение да употребяват за противоречивия си противоракетен щит, заяви през днешния ден датски вестник.
Класифицирани документи, получени от група някогашни служащи в Туле, арктическа въздушна и радарна база, издигната от Съединени американски щати през 1951-52 година, сочат, че една от четирите водородни бомби на бомбардировач В-52, който се разрушава там през 1968 година, в никакъв случай не е била открита, написа вестник Jyllands-Posten.
" Детективската работа на група някогашни служащи от Туле демонстрира, че една неексплодирала нуклеарна бомба евентуално към момента лежи на морското дъно край Туле ", написа всекидневникът.
Катастрофата на 21 януари 1968 година довежда до рецесия в връзките сред Съединените щати и съдружника от НАТО Дания, която дава отговор за външната политика, сигурността и защитата на Гренландия и по това време не разрешава нуклеарните оръжия на своя територия, в това число в Гренландия.
On January 21, 1968, a US B52 crashes near Thule AFB in Greenland. Four nuclear bombs are lost. Three are found immediately and the fourth is still out there. Three out of four isn't bad...is it?
— MrH (@MrHhistrescue)
Дания в никакъв случай не е била осведомена за изгубената бомба с заводски номер 78252, написа вестникът.
Кадрите, снимани на мястото от американска подводница, търсеща остатъци от останките на B-52 през април 1968 година, съдържат изображения на обект, сходен на бомба, оповестява датската осведомителна организация Ritzau.
В документ на Държавния департамент на Съединени американски щати от 31 август 1968 година се споделя, че всички оръжия на борда на разрушилия се аероплан са били регистрирани, само че не се прецизира дали те са били открити, написа Рица.
През пролетта на 1968 година Съединените щати увериха датското държавно управление, че работата по разчистването на последствията от злополуката на B-52 е завършила, а през август същата година се отхвърлиха от търсенето на изгубената бомба, заяви Jyllands-Posten.
" На този стадий не можем да разясняваме " , съобщи по телефона за Ройтерс Лорънс Бътлър, заместник-ръководител на задачата в посолството на Съединени американски щати в Копенхаген. Датски държавни чиновници не бяха открити за коментар.
Нилс-Йорген Неринг, началник на спонсорирания от страната Датски институт по интернационалните връзки (DUPI), който през 1997 година разгласява отчет, наименуван " Гренландия по време на Студената война ", включващ глава за злополуката на B-52, съобщи, че изказванието на Jyllands-Posten, че изгубената бомба е останала край Туле, не е изненадващо.
" Не е нова информация, че там може да са останали някакви неща " , сподели Неринг пред Ройтерс, като добави, че злополуката е станала " на няколко километра от брега ", където дълбочината на водата под леда е 250-300 метра или 820-984 фута.
Разследването на мястото на злополуката от страна на Съединени американски щати е завършило, откакто е било доказано, че не съществува радиационна заплаха, сподели той.
In the mood for reverse psychology
First photo BBC “nuclear bomb lost in Greenland ” (13 AUG 2000)
Second photo BBC “mystery of lost nuclear bomb ” (10 NOV 2008)
Third photo BBC “Nuclear weapon missing since 1950 'may have been found' ” (7 NOV 2016)
— Elliana (@Jane86925069)
Според показанията на министъра на защитата на Съединени американски щати Уилям Коен, дадени в Сената през юли, Вашингтон би трябвало да вземе решение за модернизиране на радара в Туле през идната година, в случай че Белият дом даде политическа поддръжка за разрастване на противоракетната защита до 2005 година
Изчезването на нуклеарната бомба е въпрос, на който съвсем половин век не е даден отговор. Дори и през днешния ден ориста на една от четирите бомби на HOBO-28 остава предмет на диспути, тайни теории и дълготрайно безпокойствие. Части от три бомби са дефинитивно разпознати. Но какво става с четвъртата? Има ли нуклеарно оръжие, което лежи на морското дъно покрай арктическите води на Канада, изпускащо радиация или, още по-лошо, представляващо непрекъсната опасност от взривна злополука?
HOBO-28 се превръща в прочут смисъл в препъни камък по времето на Студената война - само че тази високопланинска тайнственост е заровена освен в дълбоките води, само че и във военни документи с гриф " секретно " и затъмнени от обширни редакции, които скриват значими детайлности. След десетилетия работа по почистването, отчети, правосъдни каузи и държавни следствия, истината остава неуловима.
Радарната станция в Туле за ранно предизвестие за балистични ракети, която е в средата на верига от сходни обекти сред Аляска и Британските острови - линия, разрешава на Съединените щати могат да изградят щит против ракети от по този начин наречените " застрашени страни " като Северна Корея, Ирак, Иран и Либия. Това трансформира въпроса в чисто политическа тематика за размисъл.
Водещите политици в Гренландия, която се радва на лимитирано самоопределяне под датска корона от 1979 година насам, не желаят Туле да играе каквато и да е роля в противоракетната защита.
Дания отхвърля да се изкаже по въпроса, като се изключи че декларира, че противоракетната защита не би трябвало да се реализира, в случай че нарушава контракта за стратегическите ракети сред Съединени американски щати и Русия.Москва се опълчва на американския проект за противоракетен щит и твърди, че той нарушава контракта.
A thermonuclear bomb was lost in a plane crash near a US military base in Greenland on January 21, 1968.
— 9News Perth (@9NewsPerth)
Руският президент Владимир Путин предизвести Дания и други съдружници на Съединени американски щати в НАТО, че присъединяване им в противоракетната защита може да наруши световната стратегическа непоклатимост.
Неринг от DUPI съобщи, че новият отчет за нуклеарна бомба евентуално ще провокира звук в локалните медии, само че е малко евентуално да повлияе съществено на позицията на Дания във връзка с противоракетната защита.
" Това, несъмнено, ще породи въпроси и диспути... само че не мисля, че ще има някакво дълготрайно влияние ", сподели той.
Датското държавно управление съобщи, че ще вземе решение, в случай че и когато Вашингтон подаде искане за модернизиране на радара " Туле ". Така към този момент над 50 години, изгубената бомба остава в неопределеност и провокира въпроси.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ