Кръщавали сме децата си с древни български имена, носещи сила и предпазващи от беди и зверове
Предците ни са вярвали, че тъкмо имена та имат задоволителна мощ да предпазят децата и фамилиите от всевъзможни неприятности
Имената на българите са част от богатото ни културно завещание, наследено, еднородна примес от остатъците на другите цивилизации, живели по нашите земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които използваме да кръщаваме нашите деца, са наследени от три главни именни системи, а именно – славянска, християнска и прабългарска.
Най-често употребяваните български имена днес са със славянски корени. Съвсем малко са останалите имена от времето на прабългарите. Те били възприемани като “царски ”, мъчно се произнасяли и по тази причина популацията рядко ги употребило за кръщаване на поколението си. Те били давани най-вече на владетелските деца. Такива са Омуртаг, Крум, Кардам. Изключение прави името Бисер, което е прабългарско, само че се употребява интензивно и през днешния ден, написа Actualno.com.
За страдание, траките не са съумели да затвърдят имена та си. Дори и думи от езика им са огромна необичайност. Славяните са наложили имена та си и тракийските последователно изчезнали.
Славянските имена се отличават с лесното пояснение на смисъла им. Като образец може да се даде Миролюба (обича мира). Те са с наставки слав, -слава, -мир, -мира. Лесно могат да се познаят по пожеланието, което носи всяко име – Живко, Здравко.
Имената, назоваващи цветя, билки, небесни тела, плодове, дървета, също са славянски.
Особено забавни са имена та със заклинателна функционалност. Тяхната роля е да пазят индивида, който носи подобно име. Славяните са вярвали в магията на думите. Давали на децата си такива имена , с цел да ги предпазят от гибел. Не е загадка, че в древността е било огромен шанс за едно семейство да отгледа живо и крепко потомство. Стоян, Здравко и Живко са заклинателни имена.
Грозьо, Гроздан, Гроздана са били давани на децата, с цел да ги пазят от неприятни очи. А откритите деца или сираците получавали имена та Найден, Найда.
Предците ни вярвали, че точно имена та имат достатъчна сила да предпазят децата и фамилиите от всевъзможни неприятности, в това число и от нежелана многочислена челяд. Неслучайно при раждане на следващо момиче в фамилията, то получавало името Доста или Достена. С това желали да провокират магичните сили, с цел да се роди най-накрая момче. А при съществуването на доста деца в едно семейство, давали името Запрян на последното родено дете с вярата да не се раждат повече.
Прадедите ни били уверени, че името може да отбрани притежателя си от диви зверове. Вълкът се считал за най-опасното диво животно по нашите земи и по тази причина децата постоянно били кръщавани с името Вълчо, Вълкан, Вълкана.
След покръстването на българите всеобщо стартират да се употребяват християнски имена като Михаил и Стефан.
Имената на българите са част от богатото ни културно завещание, наследено, еднородна примес от остатъците на другите цивилизации, живели по нашите земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които използваме да кръщаваме нашите деца, са наследени от три главни именни системи, а именно – славянска, християнска и прабългарска.
Най-често употребяваните български имена днес са със славянски корени. Съвсем малко са останалите имена от времето на прабългарите. Те били възприемани като “царски ”, мъчно се произнасяли и по тази причина популацията рядко ги употребило за кръщаване на поколението си. Те били давани най-вече на владетелските деца. Такива са Омуртаг, Крум, Кардам. Изключение прави името Бисер, което е прабългарско, само че се употребява интензивно и през днешния ден, написа Actualno.com.
За страдание, траките не са съумели да затвърдят имена та си. Дори и думи от езика им са огромна необичайност. Славяните са наложили имена та си и тракийските последователно изчезнали.
Славянските имена се отличават с лесното пояснение на смисъла им. Като образец може да се даде Миролюба (обича мира). Те са с наставки слав, -слава, -мир, -мира. Лесно могат да се познаят по пожеланието, което носи всяко име – Живко, Здравко.
Имената, назоваващи цветя, билки, небесни тела, плодове, дървета, също са славянски.
Особено забавни са имена та със заклинателна функционалност. Тяхната роля е да пазят индивида, който носи подобно име. Славяните са вярвали в магията на думите. Давали на децата си такива имена , с цел да ги предпазят от гибел. Не е загадка, че в древността е било огромен шанс за едно семейство да отгледа живо и крепко потомство. Стоян, Здравко и Живко са заклинателни имена.
Грозьо, Гроздан, Гроздана са били давани на децата, с цел да ги пазят от неприятни очи. А откритите деца или сираците получавали имена та Найден, Найда.
Предците ни вярвали, че точно имена та имат достатъчна сила да предпазят децата и фамилиите от всевъзможни неприятности, в това число и от нежелана многочислена челяд. Неслучайно при раждане на следващо момиче в фамилията, то получавало името Доста или Достена. С това желали да провокират магичните сили, с цел да се роди най-накрая момче. А при съществуването на доста деца в едно семейство, давали името Запрян на последното родено дете с вярата да не се раждат повече.
Прадедите ни били уверени, че името може да отбрани притежателя си от диви зверове. Вълкът се считал за най-опасното диво животно по нашите земи и по тази причина децата постоянно били кръщавани с името Вълчо, Вълкан, Вълкана.
След покръстването на българите всеобщо стартират да се употребяват християнски имена като Михаил и Стефан.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ