Учени започват ново изследване за рапаните в българската част на Черно море
" Предстои ново проучване за положението на популацията на рапаните ", заяви шефът на Института по рибни запаси - Варна към Селскостопанската академия Елица Петрова. Тя посочи, че то ще продължи 10 дни.
Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова добави още, че до момента в който при другите черноморски страни този вид проучвания се вършат на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина.
Проучванията на екипа на Института са в границите на огромна научно-изследователска стратегия за рапаните, която се финансира по план BlackSea4Fish, към Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM).
Петрова напомни, че по този план към този момент се работи от две години. " Той се осъществя в партньорство сред България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна. Изследванията за положението на рапаните се вършат едновременно - пролет и есен ", изясни Петрова.
По думите ѝ всички държави-участнички в плана употребяват еднакъв апарат и ползват унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за приулова, в това число морски отпадък.
Събраната информация от време на време се дискутира на срещи сред страните, добави Петрова. По думите ѝ данните се сплотяват, с цел да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за ръководството на запаса от рапани в Черно море. Генералната комисия приема, че те са стопански запас, макар че са инвазивен тип за акваторията, добави Петрова.
По думите ѝ позицията е, че откакто се добиват в огромни количества, за рапаните би трябвало да има обединен метод за ръководството на типа, който ще бъде оптимално деликатен, като се вземат поради ползите на другите заинтригувани страни.
Тя не изключи изцяло опцията за улова на рапани също да бъдат избрани квоти за обособените страни, изключително като се има поради, че през последните години те са намалели, както като количество, по този начин и като размер.
" В момента само Румъния е определила квота за улова на този тип охлюви, само че тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия ", уточни Петрова.
Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тематика на среща, която Институтът провежда на 28 април. Срещата е част от огромния " Форум за дребномащабния лов на риба в Черно море " на GFCM, за разискване на проблемите по ръководство на запасите на рапана.
Петрова посочи, че полемиката ще бъде на национално равнище и ще бъдат поканени представители на рибарския отрасъл, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури.
Ще се включат и представители на научно-изследователската стратегия, в това число координаторът й Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планувана интернационална среща на страните-участнички в плана, на която ще бъдат систематизирани събраните до в този момент данни.
На въпрос дали ще остане в действие правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде неразрешен, Петрова уточни, че такава е препоръчана и избрана през 2017 г. в региона Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат препоръчани нови, с цел да се реализира периодично повтаряне на зоните.
" Съхранената природа и възобновено биоразнообразие: българското и европейското измерение " е тематика на полемиката, която ще се организира на 29 април в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Русе. Срещата е в границите на самодейността на Агенцията „ Български гласове за Европа “.
Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова добави още, че до момента в който при другите черноморски страни този вид проучвания се вършат на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина.
Проучванията на екипа на Института са в границите на огромна научно-изследователска стратегия за рапаните, която се финансира по план BlackSea4Fish, към Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM).
Петрова напомни, че по този план към този момент се работи от две години. " Той се осъществя в партньорство сред България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна. Изследванията за положението на рапаните се вършат едновременно - пролет и есен ", изясни Петрова.
По думите ѝ всички държави-участнички в плана употребяват еднакъв апарат и ползват унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за приулова, в това число морски отпадък.
Събраната информация от време на време се дискутира на срещи сред страните, добави Петрова. По думите ѝ данните се сплотяват, с цел да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за ръководството на запаса от рапани в Черно море. Генералната комисия приема, че те са стопански запас, макар че са инвазивен тип за акваторията, добави Петрова.
По думите ѝ позицията е, че откакто се добиват в огромни количества, за рапаните би трябвало да има обединен метод за ръководството на типа, който ще бъде оптимално деликатен, като се вземат поради ползите на другите заинтригувани страни.
Тя не изключи изцяло опцията за улова на рапани също да бъдат избрани квоти за обособените страни, изключително като се има поради, че през последните години те са намалели, както като количество, по този начин и като размер.
" В момента само Румъния е определила квота за улова на този тип охлюви, само че тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия ", уточни Петрова.
Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тематика на среща, която Институтът провежда на 28 април. Срещата е част от огромния " Форум за дребномащабния лов на риба в Черно море " на GFCM, за разискване на проблемите по ръководство на запасите на рапана.
Петрова посочи, че полемиката ще бъде на национално равнище и ще бъдат поканени представители на рибарския отрасъл, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури.
Ще се включат и представители на научно-изследователската стратегия, в това число координаторът й Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планувана интернационална среща на страните-участнички в плана, на която ще бъдат систематизирани събраните до в този момент данни.
На въпрос дали ще остане в действие правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде неразрешен, Петрова уточни, че такава е препоръчана и избрана през 2017 г. в региона Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат препоръчани нови, с цел да се реализира периодично повтаряне на зоните.
" Съхранената природа и възобновено биоразнообразие: българското и европейското измерение " е тематика на полемиката, която ще се организира на 29 април в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Русе. Срещата е в границите на самодейността на Агенцията „ Български гласове за Европа “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ